kifla
10-23-2007, 20:20
Приказка за теб и мен
Имало едно време едно момче и едно момиче.
Запознали се съвсем случайно-там някаде във виртуалното пространство.
Преди да се запознаят и в истинската реалност те раговаряли и раговаряли
и пак разговаряли от сутрин до вечер без да почувстват умора,а само щастие.
Дошъл и деня, в който момчето поканило момичето да излязат заедно .
Тя се съгласила,все пак това бил ТОЙ!
Тя започнала да се притеснява :
''Ами сега ?!?! Какво да облека ?Дали ще ме хареса такава,каквато съм
или да се правя на такава,каквато не съм??!!?!".Все пак решила да бъде естествена,
истинска точно такава,каквато и в разговорите с него.
Момичето толкова много се притеснявало от срещата им ,
че започнала да се подготвя цели три часа за нея т.к не била сигурна дали
ще се оправи по-бързо,а неискала да закуснява.Извадила любимите си дрешки.
"Е не са кои знае какво ,обикновенни и семпли" и и станало някак още по-притеснено .
Помислила си:"Ами ако му се сторя твурде обикновенна?",но все пак останала с тях.
И ето че оставали някакви си дваисет минути до срещата им и тя решила да отиде по-рано.
Тя пристигнала десет минути по-рано на мястото ,но това не и пречело тя изчакала момчето.
В първият момент,в който го видяла си помислила :"Той сигурно ще ме види и познае,
но няма да му харесам и ще се направи на разсеян",но не той се доближил до нея .
И ето те вече вървят един до друг и разговарят .Колко красиво и приятно,
но дали няма да свърши бързо?Звъна телефона му,
а тя си помисли ето сигурно сега ще каже че му се налага да я остави защото има работа
и повече никога няма да го види.Но не.О колко щастлива стана тя .Мина час два,
а те говореха ли говореха и накрая последва целувка.Целувката,
която тя никога нямаше да може да забрави ,но и неискаше!
От ден те вече бяха заедно като двойка!
Тя стана най-щастливото момиче и всички го забелязваха.
Той беше наи-красивото нещо случващо и се някога,
най-ценното нещо което някога е имала !
Обикна го още тогава в тези мигове ,когато той я караше да се чувства като човек,
а не никоя.Излизаха всеки ден ,радваха се един на друг,
смееха се,беше им приятно да усещат че са значими и че все пак съществуват хубави мигове.
Мина месец и те все още бяха заедно,но ето че се случи нещо .Той се промени.
Стана студен към нея,а тя все повече и повече го обичаше но се стахуваше
че ако му каже той ще се отдръпне още повече.
Страдаше,защото и той страдаше.Боляше я ,
защото незнаеше как е той,дали има нужда от нещо.
Плачеще и нощ и ден.Незнаеше какво да направи,
за да му покаже,че е искренна към него,че ако има нужда винаги би му помогнала,
че не би го изоставила и е готова да се бори за неговите чувства.
Дори за миг тя не съжаляваше за избора си да бъде с него,
дори за миг не се замисли да остане с него,
дори и за миг тя не мислеше за нищо друго освен за него и за това да го направи щастлив.
А момичето това и искаше -нейният любим да е щастлив дори и ако не е с нея ,
но да е щастлив!Нейният живот преди срещата им беше нищо ,тя нямаше стимул да живее,
защото просто нямаше за кого.
Но сега....сега имаше смисъл и този смисъл си ТИ!!!
Обичам те и ме боли,че не ме обичаш толкова силно и ти.
Само с теб се чувствам силна,жива и истински щастлива.
Пусни ме за ден,два по-близо до себе си и твоето наранено сърце ,за да ти покажа как обичам и че и ти отново можеш да обичаш!
С ласки и любов ще те даря,стига да искаш това.
Как мислите дали с това ще покажа поне малко че обичам някой истински??
Имало едно време едно момче и едно момиче.
Запознали се съвсем случайно-там някаде във виртуалното пространство.
Преди да се запознаят и в истинската реалност те раговаряли и раговаряли
и пак разговаряли от сутрин до вечер без да почувстват умора,а само щастие.
Дошъл и деня, в който момчето поканило момичето да излязат заедно .
Тя се съгласила,все пак това бил ТОЙ!
Тя започнала да се притеснява :
''Ами сега ?!?! Какво да облека ?Дали ще ме хареса такава,каквато съм
или да се правя на такава,каквато не съм??!!?!".Все пак решила да бъде естествена,
истинска точно такава,каквато и в разговорите с него.
Момичето толкова много се притеснявало от срещата им ,
че започнала да се подготвя цели три часа за нея т.к не била сигурна дали
ще се оправи по-бързо,а неискала да закуснява.Извадила любимите си дрешки.
"Е не са кои знае какво ,обикновенни и семпли" и и станало някак още по-притеснено .
Помислила си:"Ами ако му се сторя твурде обикновенна?",но все пак останала с тях.
И ето че оставали някакви си дваисет минути до срещата им и тя решила да отиде по-рано.
Тя пристигнала десет минути по-рано на мястото ,но това не и пречело тя изчакала момчето.
В първият момент,в който го видяла си помислила :"Той сигурно ще ме види и познае,
но няма да му харесам и ще се направи на разсеян",но не той се доближил до нея .
И ето те вече вървят един до друг и разговарят .Колко красиво и приятно,
но дали няма да свърши бързо?Звъна телефона му,
а тя си помисли ето сигурно сега ще каже че му се налага да я остави защото има работа
и повече никога няма да го види.Но не.О колко щастлива стана тя .Мина час два,
а те говореха ли говореха и накрая последва целувка.Целувката,
която тя никога нямаше да може да забрави ,но и неискаше!
От ден те вече бяха заедно като двойка!
Тя стана най-щастливото момиче и всички го забелязваха.
Той беше наи-красивото нещо случващо и се някога,
най-ценното нещо което някога е имала !
Обикна го още тогава в тези мигове ,когато той я караше да се чувства като човек,
а не никоя.Излизаха всеки ден ,радваха се един на друг,
смееха се,беше им приятно да усещат че са значими и че все пак съществуват хубави мигове.
Мина месец и те все още бяха заедно,но ето че се случи нещо .Той се промени.
Стана студен към нея,а тя все повече и повече го обичаше но се стахуваше
че ако му каже той ще се отдръпне още повече.
Страдаше,защото и той страдаше.Боляше я ,
защото незнаеше как е той,дали има нужда от нещо.
Плачеще и нощ и ден.Незнаеше какво да направи,
за да му покаже,че е искренна към него,че ако има нужда винаги би му помогнала,
че не би го изоставила и е готова да се бори за неговите чувства.
Дори за миг тя не съжаляваше за избора си да бъде с него,
дори за миг не се замисли да остане с него,
дори и за миг тя не мислеше за нищо друго освен за него и за това да го направи щастлив.
А момичето това и искаше -нейният любим да е щастлив дори и ако не е с нея ,
но да е щастлив!Нейният живот преди срещата им беше нищо ,тя нямаше стимул да живее,
защото просто нямаше за кого.
Но сега....сега имаше смисъл и този смисъл си ТИ!!!
Обичам те и ме боли,че не ме обичаш толкова силно и ти.
Само с теб се чувствам силна,жива и истински щастлива.
Пусни ме за ден,два по-близо до себе си и твоето наранено сърце ,за да ти покажа как обичам и че и ти отново можеш да обичаш!
С ласки и любов ще те даря,стига да искаш това.
Как мислите дали с това ще покажа поне малко че обичам някой истински??