Glezanka
10-27-2007, 19:47
Постоянното и неспокойно желание за власт
Стоиш насреща ми и ме гледаш. Защо?Защо си се втренчил така в мен?Нима виждаш нещо повече от физическо присъствие?Иска ми се да изчезнеш от живота ми,да ме оставиш да си поживея спокойно. Не,не разговарям със себе си,нито с вътрешното си Аз,просто събеседвам с Властта. Хм,интересно … когато бях по-малка сякаш този дух го нямаше!Замислям се дали Властта не е изградена от самата мен и защо ме дразни толкова?
Разсъждавам малко по-философски над нещата всеки път когато изгубя част от своята власт. Тогава си мисля,че светът е устроен против мен,че властта ми е отнета,че с мен е свършено. Безсънните нощи пак започват. Изгубила съм я и повече няма да мога да си я върна?!Що за глупости са това,властта е само временна наслада. Ще има хора,които пак ще стоят над твоята Власт,а ти ще се самоубиваш мислено,защото си се принизил заради някаква висока цел,която в повечето случаи се е харесала на останалите,а не на самия теб.
Будиш се с крясък,целия си в пот. Топли вълни обливат цялото ти тяло и сякаш демоните ти нашепват думата “власт”.А сега какво стана,разви параноя ли?Вкуси от болката и реши,че ти харесва,а?Някой някога бе казал,че трябва да бъдеш добър с всеки по пътя си нагоре,защото можеш да го срещнеш падайки надолу. Е,ти вече падна. Заболя ли те?До скоро летя в облаците и си мислеше,че си най-добрият,а днес търсиш помощ от приятел. Но не и този път!Не останаха наивници,които да са ти приятели,ти потъпка всички техни чувства!Унизи ги!Желанието ти за власт те уби. Ти вече не си човек,а роб на желанието.
Отново затваряш очи и търсиш съня,но сякаш си изгубил всичко човешко,дори и да спиш. Неспокоен си,вече нямаш власт,нямаш и живот,нямаш нищо,за което да се застъпиш. Едно толкова глупаво нещо,като желанието за власт,те уби. Никой не съжалява за твоето падение,остава само ехтежа от смеха,след думите “Той погуби себе си,заради желанието си за власт.”.
Стоиш насреща ми и ме гледаш. Защо?Защо си се втренчил така в мен?Нима виждаш нещо повече от физическо присъствие?Иска ми се да изчезнеш от живота ми,да ме оставиш да си поживея спокойно. Не,не разговарям със себе си,нито с вътрешното си Аз,просто събеседвам с Властта. Хм,интересно … когато бях по-малка сякаш този дух го нямаше!Замислям се дали Властта не е изградена от самата мен и защо ме дразни толкова?
Разсъждавам малко по-философски над нещата всеки път когато изгубя част от своята власт. Тогава си мисля,че светът е устроен против мен,че властта ми е отнета,че с мен е свършено. Безсънните нощи пак започват. Изгубила съм я и повече няма да мога да си я върна?!Що за глупости са това,властта е само временна наслада. Ще има хора,които пак ще стоят над твоята Власт,а ти ще се самоубиваш мислено,защото си се принизил заради някаква висока цел,която в повечето случаи се е харесала на останалите,а не на самия теб.
Будиш се с крясък,целия си в пот. Топли вълни обливат цялото ти тяло и сякаш демоните ти нашепват думата “власт”.А сега какво стана,разви параноя ли?Вкуси от болката и реши,че ти харесва,а?Някой някога бе казал,че трябва да бъдеш добър с всеки по пътя си нагоре,защото можеш да го срещнеш падайки надолу. Е,ти вече падна. Заболя ли те?До скоро летя в облаците и си мислеше,че си най-добрият,а днес търсиш помощ от приятел. Но не и този път!Не останаха наивници,които да са ти приятели,ти потъпка всички техни чувства!Унизи ги!Желанието ти за власт те уби. Ти вече не си човек,а роб на желанието.
Отново затваряш очи и търсиш съня,но сякаш си изгубил всичко човешко,дори и да спиш. Неспокоен си,вече нямаш власт,нямаш и живот,нямаш нищо,за което да се застъпиш. Едно толкова глупаво нещо,като желанието за власт,те уби. Никой не съжалява за твоето падение,остава само ехтежа от смеха,след думите “Той погуби себе си,заради желанието си за власт.”.