View Full Version : Как мислите, какво ми става? :(
Здравейте, имам проблем(немисля че е болест, но просто този раздел беше най подходящия)много съм страхлива...като кажа страхлива имам впредвит че от най малкият шум се стряскам.Живея в блок и когато чуя шум от съседите все си мисля че някои отключва вратата и ще влезе :lol: но просто няма как защото вратата ни е от най новите и е със некви си шипове и разни други простотийки...!Когато си лягам да спя си пущам ТВ-то на таймер защото иначе се чувствам некомфортно(но го намалям до край)и все нещо чувам(но в действителност наистина се чува нещо)и се плаша много просто чувствам сърцето ми как затуптява и адреналина ми се покача.Дори просто когато си стоя изведнъж сърцето ми почва да тупти все едно някои ще ме убива :shock: Незнам какво ми става страх ме е дори да отида в другата стая или просто да се мръдна понякога. :-# И между другото мисля че се дължи на факта че оставам много често сама.
Как да спра да се стряскам защо става така? :-#
Ходи да ти леят КУРшум... за друго не се сещам или се тъпчи с виагра :shock:
Cool_Bitch
10-28-2007, 18:51
Az kato sam si sama,ako e prez denq kanq fr u nas i se zabavlqvame.Ako e ve4er prosto si puskam muzika,4ata i ne mislq za tvaa.Opitai!Ili pak vzemi si edin noj do tebe i hi4 da ne ti puka.Vpro4em ti na kolko si??? :?
АМи през деня и аз си каня фр и през деня не ми е много много уплашено .. но проблема е че аз оставам и вечер сама и затова така...:( На 13 съм.
:cry: валериан може да помогне(но не съм сигурен) за успокоение,друг вариант - :smt006 :smt006 :smt006 :smt006
la4ezara
10-28-2007, 19:14
Успокоявай се, мисли позитивно, или реално на нещата, ако си помислиш че някой отваря вратата си казвай "това е невъзможно, вратата ни е от най-новите, пък и кой крадец ще иска да дойде точно на този етаж и в този апартамент" самозаблуждавай се ;)
Успокоявай се, мисли позитивно, или реално на нещата, ако си помислиш че някой отваря вратата си казвай "това е невъзможно, вратата ни е от най-новите, пък и кой крадец ще иска да дойде точно на този етаж и в този апартамент" самозаблуждавай се ;)
Много ти благодаря за съвета, аз и това се опитвам да правя и наистина що годе действа.Неискам да ползвам хапчета или нещо такова,затова сега да си остана на "самозаблуждаващата се терапия"!
А аз по едно време си помислих че имам такава болест(нз точно как се казва)дето вече от страх си се побъркал и все си мислиш че някои те преследва и такива неща... :(
А от какво може да получавам тези стряскания, които се получават и при най малкият шум? :(
experiment_m
10-28-2007, 19:25
Защо не говориш с родителите си по този въпрос. Може те да намерят решение на проблема, защото познават обстановката, в която си. Не прибягвай към лекарства - те са временно решение и в даден момент привикваш към тях и спират да ти действат. Пробвай да се отпуснеш. Поискай от родителите ти да излезете някой път да си купиш нощна лампа от тези които светят слабо в розова или зелена светлина (тези цветове отпускат). Пусни си някаква неангажираща вниманието ти музика, която просто да заглушава околните шумове. Или пък си вземи някоя духалка (от тези за отоплението), чийто вентилатор създава равномерен шум от който няма да чуеш шума от комшиите.
Или най-добрия вариант - вземи си домашен любимец, за предпочитане куче, което постоянно да е до теб.
Дано нещо от това което написах да ти помогне. Ще стискам палци за теб. :smt003
Aз лично съм на мнението, че човек трябва да се бори със страховете си :) Но мисля че ти трябва някак си да намериш начин да убивш времето примерно с музика или филми :)
experiment_m благодаря ти за пълният съвет който ми даде.Значи имаме печка дри до преди малко беше пусната(от вида духалките е)Не мисля да прибягвам към лекарства.За лампа ще я накарам :) Но за домашен любимец я юркам толкова време и точно по същата причина.Причината да оставам сама е защото аз живея с майка ми(моите родители са разведени)и тъй като майка ми си има приятел тя ходи при него а мен ме остава в апартамента :( Той си идва около 2-3 пъти пък и по някога 4 пъти в седмицата, просто такава му е работата че не е в града.Казвала съм на майка си, че ако се съберем тримата да живеем заедно аз няма да имам нищо против, но в момента тя каза че ситуацията е такава че неможе..искам да се съберем защото така никой няма да остава сам и аз ще се чувствам супер и съм сигурна че няма да се стряскам толкова често както сега!
И все пак докато сме в това положение вашите съвети няма да ми бъдат излипни :-)
Ей, мила, такива моменти имат повечето тийнейджърки по някое време от израстването си. Просто такова ни е ежедневието- напрегнато и криминално. Старай се особено вечер да не слушаш например новините, където съобщават я за някое убийство, я за катастрофа, не натоварвай мислите си дори и с филми на подобна тематика. Мисли позитивно, усмихвай се, с времето ще го преодолееш. Споко :)
Ей, мила, такива моменти имат повечето тийнейджърки по някое време от израстването си. Просто такова ни е ежедневието- напрегнато и криминално. Старай се особено вечер да не слушаш например новините, където съобщават я за някое убийство, я за катастрофа, не натоварвай мислите си дори и с филми на подобна тематика. Мисли позитивно, усмихвай се, с времето ще го преодолееш. Споко :)
Благодаря, аз си мислих че при мен само е така :( Да аз и затова не гледам страшни филми защото после само тях си представям съвсем без аз да искам и ми става супер гадно :(
KillSwitchEngage не намирам смисъл да ходя на лекар, все пак аз не съм луда, просто се стряскам по бързо... :!:
danny_blond
12-23-2007, 10:31
eeei i az da kaja :) ami znach s risk che se povtarqm ama vse pak da izkaja podkrepa... takaa nali si chuvala e che nai-lesniq nachin da se spravish sas strahovete si e,da se izpravish sreshtu tqh... i az nkoi pat taka si vnushavam ama gledam da se razseivam ... sq she ti kaja az kakvo bih napravila
1.nikvi hapcheta-she vzemesh da si vnushavash che samo s validoli i valeriani stava rabotata i she vzemesh da stanesh oshte po-golqm nervak :D
2.prez denq-muzika,filmi,zabavleniq-az sam vseki den sama-maika mi e na rabota ot 8 i se vrashta ponqkoga i kato spq, bashta mi e v chujbina....vseki den sam sama i se zabavlqvam-gledam klipcheta,filmi,muzika slusham,cheta knigi-prosto se razseivai
3.vecher i prez noshtta kogato si sama i kato legnesh-otpusni se napalno-kato kazvam napalno,imam vpredvid bukvalno.nai-chesto kogato sam sama vecher obicham da mechtaq i da si mislqhubavi neshta.probvai i ti - nali znaesh-"мечтай,докато мечтите ти не станат реалност"
това със щума , който чуваш,опитай се да си повтаряш ,че не е възможно-та нали сте с най-новите врати,пък и кой ще иска точно у вас да дойде да краде.разхождай се и най-важното-мисли :-) позитивно :-) ;) айде успех
batkodoki
12-23-2007, 16:24
никакъв "психолог" и подобни алабализми.
да ви види грамотен психиатър и след кратък курс анксиолитици всичко това ще отшуми.
алтернативата е да развиете модерното "паническо разстройство" или страхова невроза, които се овладяват трудно поради настъпилите личностни промени
Абе то и аз съм така, ама по принцип съм си стесната от нещо. От както се помня винаги ме е било страх. И аз живея в блок. Даже преди около 2-3 години, с кака седяхме във спалнята на родителите ми и гледахме телевизия. Беше късно. Та гледахме телевизия баща ми спеше (тогава имахме телевизор само в спалнята на родителите ми), майка ми беше на работа. И нещо се чу на вратата, все едно, че се отваря. Помислих си, че си измислям и попитах кака, дали е чула нещо. Тя вика, че го е чула. Идва най-смешната част :-D . Бяхме си взели една бутилка с вода, че като ожаднеем, да не се налага да ходим до кухнята. Че кака хвана бутилката с вода все едно e бухалка и се запътваме към вратата супер предпазливо. :-D Е, оказа се, че няма нищо, ама сме били супер смешни отстрани, сега като се сетя и припадам от смях. Иначе аз винаги заспивам на пуснат телевизор. Никога намален, защото ме е страх. Ама и аз съм супер страхлива. Като се прибирам вечерта вървя ужасно бързо и минавам по светлото, защото по тъмното ме е страх много. Все имам чувството, че някой върви зад мене и това ме стряска. Ужасно съм стресната, ама какво да се прави. А това за страшните филми, скоро не съм гледала, защото след това си мисля само за филма и го сънувам и е гадно. Още помня един филм, дето го гледахме преди около 2 години, "Кошмари на Елмстрийт" или нещо такова. Последно като гледах страшен филм си запуших ушите и се смях като ги убиваха, защото самия филм е страшен заради мелодията, като става нещо. Ако не чуваш мелодията - не се стряскаш. Ама все пак не рискувам да гледам страшни филми :-D Ако вечерта съм сама, там майка на работа, тати на банкет, звъня на кака да се прибере, че ме е страх :-D Абе общо взето и аз съм голяма страхливка, ама ще го преодолея все някога. Сега гледам да се изправям срещу страха си към тъмното, но не се получава. Все още заспивам само на пуснат телевизор. :-D