SlAdKy_KoTi
10-31-2007, 17:52
Тихо е...
Луната свети...Тя стои сама в леглото си...Свита и измъчена.Мисли си...Какво точно стана с нея...Защо последната година така я промени...? Всичко случило се я напряга до болка...И единствено кристалните...Чисти и болезнени сълзи са с нея.
Хората които се правеха на нейни приятели и говореха лъжи в лицето и...това че искаше да бъде нещо което неможеше и ....Което другите не разбираха...Беше прекалено болезнено...Беше чувство...Което идваше всяка вечер...Натрапваше се!Беше неканено!Тя не го искаше,но то идваше заедно със спомените които бяха толкова ужасни...!?
Момичето стана...Погледна през прозореца и...Видя луната...Красива,искряща...и тя си помисли...Какъв е всъщност живота?Какво трябва да правиш в него и...Как минава изпитана болка?Защо всичко трябва да е толкова сложно?Помисли,че не иска да живее вече...Но за миг в ума и се появи нейната единствена,най-добра приятелка...Която и беше казала...Недей,не си струва за такава глупост...Просто недей!
Момичето се замисли...Отиде до леглото си и легна.Всичко отново стана тихо...Луната заблещука още по силно.Тя заспа с болката ...И никога повече не се събуди...
Не знам дали е станало добре,така че ще се радвам на мнения и критики :)
Луната свети...Тя стои сама в леглото си...Свита и измъчена.Мисли си...Какво точно стана с нея...Защо последната година така я промени...? Всичко случило се я напряга до болка...И единствено кристалните...Чисти и болезнени сълзи са с нея.
Хората които се правеха на нейни приятели и говореха лъжи в лицето и...това че искаше да бъде нещо което неможеше и ....Което другите не разбираха...Беше прекалено болезнено...Беше чувство...Което идваше всяка вечер...Натрапваше се!Беше неканено!Тя не го искаше,но то идваше заедно със спомените които бяха толкова ужасни...!?
Момичето стана...Погледна през прозореца и...Видя луната...Красива,искряща...и тя си помисли...Какъв е всъщност живота?Какво трябва да правиш в него и...Как минава изпитана болка?Защо всичко трябва да е толкова сложно?Помисли,че не иска да живее вече...Но за миг в ума и се появи нейната единствена,най-добра приятелка...Която и беше казала...Недей,не си струва за такава глупост...Просто недей!
Момичето се замисли...Отиде до леглото си и легна.Всичко отново стана тихо...Луната заблещука още по силно.Тя заспа с болката ...И никога повече не се събуди...
Не знам дали е станало добре,така че ще се радвам на мнения и критики :)