PDA

View Full Version : Съчинение-разсъждение върху "Маминото детенце"



EmO_KiD_;(
11-01-2007, 19:48
Хора,много е спешно!!!Трябва ми вариант за съчинение-разсъждение на тема "Вината на родителите за пропадането на Никола" (от Маминото детенце)
Сега една фр ми каза за това домашно,а ако не го напиша ще се изложа много.Моля ви много е спешно. 8-[ :cry: :-k

Редактирано от ^npocTo^a3^f^
6 и 7 точка от правилника!

NightSky
11-01-2007, 22:17
Написах ти нещо, дано помогне.

В повестта ''Маминото детенце'' Любен Каравелов представя в детайли етапите от деградацията на чорбаджийския син Никола. Повлиян от своите безотговорни родите на ли той пропада все по-надълбоко в бездната на пороците.
В българското семейство основно задължение на родителите е да възпитават детето си в ценностите на своето общество. В дома на чорбаджи Нено обаче детето бива възпитавано в любов към материалното и незачитане на рода и обществото. Николчо достига до момент, в който краде от собствения си баща. Той бива защитен от майка си, която обинява слугите. В тази постъпка виждаме колко криворазбрана може да бъде майчината обич, когато майката е способна да вреди съзнателно на другите, за да спаси детето си. Освен това по този начин тя създава у сина си усещане за безнаказаност.
Бащата не взима никакво участие във възпитанието на своя син. Той е оставил това задължение изцяло на съпругата си. Безучастността му показва колко малко държи чорбаджи Нено на сина си.
Родителите на Никола допринасят в голяма степен за неговото падение. Майка му го възпитава в безнаказаност, а безразличието на баща му буди у него желание да се доказва.

sexy_for_you
11-02-2007, 16:49
Виж тук: http://pomagalo.com Аз писах нещо такова миналата година,но не знам къде е :cry:

Reed
11-02-2007, 17:01
Точно пък за "Маминото детенце" има хиляда разсъждения в нета.
цък (http://www.google.com/search?client=opera&rls=bg&q=%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B 0+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8 %D1%82%D0%B5+%D0%B7%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF %D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD% D0%B0+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0&sourceid=opera&ie=utf-8&oe=utf-8)
*ама то не било толко трудно

CocainCocktail
11-30-2007, 16:55
много ми е интересно толкова ли ти е трудно? ази година изучавам ова произведение,презлятото не сам чела книгата даже а успях олкова бъзро да си вляза в "пътя" . Пък за расъждение не е нужно да тъсиш из нета. Просто се змаисли:
1 В каква среда е израснал?
2 Какви са навиците който присвоява от родителите?
3 вечните лъжи от страна на чорбаджийката за да го прикрие
и така натаък вземи малко повече да се вслушваш в " измишльотините" на даскалите и ето ти го сачинението наполовина готово

Arr0gAnT
11-30-2007, 19:46
Не е точно това, но мисля че ще ти помогне:

Възпитанието на едно мамино детенце
/анализ – по откъсите от2, 3,4 и 7 глава/
втора глава: Повествователният текст въвежда образа на Николчо във вгора глава на повестта, която в композицията на творбата се явява завръзка. Читателят е впечатлен от “благонравните изречения”, изречени от детето към Иван Нищото. Речевата характеристика откроява разглезеността на момчето, неговота невъзпитаност и арогантно поведение. Жизнен, енергичен и пъргав, като всяко здраво дете, Никола е оставен на произвола на съдбата от своите родители. Те нехаят за възпитанието му, не се чувстват отговорни за изграждането на личността му и нямат критерии за ценостно и порочно поведение. Това момчето долавя интуитивно и повествователните факти го доказват. Епизодът със захапаната ръка на слугата и лъжата на Никола разкрива усета на детето, че родителите ще повярват на него, а не на Иван и затова чорбаджийският син хладнокръвно излъгва. Безнаказаността го лишава от възможността да оразличава доброто от злото, нравственото от безнравственото, като отговорността е на ограничените и тесногръди родители Нено и Неновица.Вместо да бъде наказан и поучен за стореното, Никола е съжален и окаян, а това му създава усещането за всепозволеност, провокира надменността му и пренебрежителното отношение към другите.
/Следва епизодът с училището, анализиран в темата “Училището в живота на Никола”/
трета глава: Разказаните от повествователя случки от детството на Никола, илюстрират различни страни от погрешния и пагубен подход на родителите във възпитанието на детето им. Те не само го глезят, обещават му незаслужени подаръци, поощряват мързела и надменността му, но не се и противопоставят на влечението му към гюловата ракия, което той проявява отрано. Опитът на бащата Нено да отклони желанието на сина си да пие, е твърде неубедителен, защото Николчо хитро се основава на родителския пример. Умствената ленивост на бащата ярко се проявява в “словесния двубой” между двамата, в който победител е синът, защото бащата не умее да защитава тезитe си и е безсилен като личен авторитет. Срещнал енергичната подкрепа на умилената си “родителница”, Никола успява да удовлетвори и този свой каприз. Неновица и не помисля, че благосклонността й към тази порочна страст на сина й, ще подпомогне превръщането му в пияница и пропаднал човек.
Всички предпоставки, създадени от семейната среда и липса на пълноценно родителско възпитание в детството на Никола, предопределят поведението му на вече пораснал младеж, у когото не са възпитани никакви добродетели, следствие на което героят попада сред най-разхайтените и порочни младежи на града, които стават негови приятели. Надменността, високомерието и пренебрежителното отношение към другите, наследени от Нено и Неновица, отблъскват почтените хора от Никола и той се събира със своите “полудругари”. Повествователят ги нарича иронично така, защото между тези младежи не може да има истинско приятелството. Тях не ги свързва нищо смислено и пълноценно, а само страстта към пиенето и вкусът към леконравни и скандални прояви. Поведението на тези младежи основателно предизвиква реакцията на градското общество. Нескрита е иронията на разказвача, който определя Николчовата компания като “трите надежди на казанлъшкото бъдеще”. Иронията откроява безнадежността за промяна към по-добро у хора, достигнали до тази степен на празнота и безцелност в своето съществуване. Справедливо е възмущението и недоволството на казанлъчани от Николчовия баща, у когото с основание всички виждат главния виновник за безнравственото поведение на сина му. Мъдро Али ага обобщава, че “За убиване са такива бащи”. Твърде впечатляващ е фактът, че Каравелов “поверява” на турчина-господар морално-санкциониращата позиция, с което се откроява неверието на възрожденеца Каравелов, че българското чорбаджийство е способно “да случи” възраждането и свободата на отечеството, защото е лишено от водещи, основополагащи добродетели.
Четвърта глава: Слуховете за подвизите на Никола достигат до ущите на Нено и това предизвиква безнадежно закъснялата родителска грижа. Бащата се опитва да разговаря със сина си и да го вразумява, но не защото осъзнава неговия морален провал, а по-скоро заради общественото мнение. Разговорът между двамата за пореден път потвърждава родителската безпомощност и липса на авторитет на Нено. Бащата не успява да каже на сина си нищо смислено въздействащо и отново парите са в центъра на диалога. Кражбата на парите, които Неновица скъпернически е укривала в зимника, идва да покаже не само това, че Никола няма вътрешни задръжки срещу такова тежко престъпление като кражба. Тази случка говори и за липсата на доверие между съпрузите и за крайно пренебрежителното отношение на сина им към тях. Неновица прави поредната си, фатална грешка, като и този път прикрива престъплениета на сина сина и невъзмутимо прехвърля вината му върху хора, незаслужили наказание. С това си поведение тя задълбочава у Никола чувството за безнаказаност и всъщност го подтиква към следващото му престъпление, което не закъснява…
И след като са вече напълно убедени, че синът им е крадец и морално пропаднал човек, Нено и Неновица пак не се досещат за причините, които са го довели дотук, а се опитват да отстранят последстията по най-неподходящия начин.
Седма глава: Решението им да го оженят, като при това грубо нахлуят в чуждия живот и разрушат щастито на двама влюбени, е проява на господарската им жестокост и безкруполност. Тази случка подсказва, че незаслужената им власт се подддържа от раболепни страхливци като Пенкиния баща. Много скоро се разбира обаче колко обречен на провал е опитът на чорбаджиите да променят сина си към добро чрез женитба. Предреченото от Стояновата майка в деня на сватбата бързо се потвърждава , когато се установява изчезванено на Неновата кесия. Очевидно моралното падение на Никола е необратимо. Нищо и никой не може да пробуди у него съвестта, която родителите му са приспали още в най-ранно детство. Душевната примитивност на Нено и заклетото му сребролюбие се проявяват и в епизода, когато сърцето му не издържа не толкова на откритието, че синът му е непоправим престъпник, ко лкото на мъката по изгубените жълтици.
Макар и скоро пуснат от затвора, Никола няма вече никакъв път в живота. Жалкият му край е неизбежен, защото той няма различителна способност за добро и зло и защото у него не са заложени ценности и добродетели, за да се осъзнае и промени. Така съдбата му е ярко доказателство на Каравеловата идея, че безнравственият човек рано или късно достига дъното на житейското падение.
В епилога на повестта, в който отново читателят е пренесен в трендафиловата градина от експозицията на творбата, се долавя опрощаващият глас на разказвача, заявяващ съчувствие дори към Неновица, която сама си е виновна за незавидната старческа участ.
Заключение: Каравеловата повест нравоучително споделя универсални истини за възпитанието в семейната и социалната среда, като подчертава тезата, че човек не получил пълноценно възпитание, е неспособен на смислен и пълноценен личен житейски избор.

Теза към темата: Каква идея за възпитанието предлата Каравеловата повест:
Повестта разкрива грешките на родителите, чиято криворазбрана обич проваля живота на собственото им дете. Невежеството и умствената ленивост на Нено и Неновица, както и угодническата, спекулативна философия на даскал Славе са причина Никола да остане безпросветен, лишен от стремеж към знания и способен на морален избор. Страстта към пиенето и безцелният начин на живот отвеждат героя до нравствен и житейски провал, като по пътя си той носи нещастие на невинни хора, а не само на заслужилите страдание негови родители.

Теза към темата: Уроците на Нено и Неновица и техните последици
Нено и Неновица не съумяват да възпитат сина в положителен личен пример, защото самите те са хора бездуховни, лишени от морални ценности и добродетели, умствено ограничени и безмерно лениви. У родителите отсъства стремеж към знания и осъвършенстване, липсват смислени житейски цели, а това проблематизира възпитанието на сина им. Лошото семейно възпитание е водеща причина за моралния и житейски провал на Никола. Отрасъл без критерии за добро и зло, той е неспособен да прави достоен и смислен избор, а води повърхностен и порочен живот, който до довежда до пагубен край. По пътя си Никола носи нещастие на невинно страдащи хора като Пенка и децата си, но той не осъзнава своята греховност. В този смисъл уроците на Нено и Неновица се оказват пагубни, тъй като родители са главните виновници за проваление живот на своето дете.

snejora_kaulitz
12-10-2007, 15:55
Хора,моля Ви,помогренете ми :cry: И аз в момента трябва да пиша съчинение-разсъждение върху Маминото детенце на тема:Какви размисли събужда у нас сцената:Николчо се гаври с Иван нищото .. това е от 2 глава 8-[ Моля Ви помогнете мии колкото се може по-скоро :cry: