PDA

View Full Version : Анализ... :S



hgfgfhjgjhjkkkkj
11-04-2007, 19:09
:-$ Здравейте, много ще се радвам ако някой успее да ми помогне. 8-[
За сряда имам да пиша анализ на стихотворението "Към брата си" от Христо Ботев. Доста търсих из нета, но не намерих почти нищо. :neutral: Наистина ще съм много благодарна, ако някой ми предложи нещо, :-) че аз съм доста затруднена. :-|

quench
11-05-2007, 06:17
в някоя книжарница със сигурност има достатъчно мазно написана книжка с коментари по новия материал, че да те изстреля направо в Небесата

sherry
11-05-2007, 09:16
Но изповяданата в „майце си" самотност не се затваря в кръга на личното чувство. Наистина в обръщението към майката се преплитат нежност и болка, синовна обич и тъжни предчуствия. Но чувството за самота не значи примирение. Чрез него Ботевият герой се противопоставя на равнодушието и апатията у своите сънародници, то е вид съпротива срещу робството. Мечтите и мислите измъчват героя, отнемат радостното чувство от живата, разпъват душата му, но и го водят към духовно възмогване. В „Към брата си" тези мечти и мисли придобиват по - конкретно съдържание: „мечти мрачни, мисли бурни". В тази творба научаваме причината за неговата неудовлетвореност:
„Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани;"
Да бъде обкръжен от неразбиращи го хора, хора егоисти - ето изворът на неговите духовни терзания, на драматизма му. Дори призивът към приятеля за „глас искрен, благороден" не намира отзив. Какво друго му остава, освен да заплаче над „народен гроб печален". Но този „народен гроб" ражда в бунтовната му дуй негодуванието от коварството на света, от господството г мъртвите догми над живите истини, намерили реализация „Борба", „...В гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда..." пише поетът - да събудиш от „сън мъртвешки" свестните хора. ю пръв поглед тези стихове са израз на дълбоко отчаяние, песимизъм.



“КЪМ БРАТА СИ” . За първи път излиза във в. “Дунавска зора” през 1868 г. Прави впечатление връзката с “Майце си” – продължена е темата за страдащия лирически “Аз”. Изповедната форма този път е ориентирана към съратника – Ботев зачертава кръвно-родовата връзка и установява нова – по духовен и мирогледен избор. Цялото построение е безспорно антитеза спрямо третата и четвъртата строфа от “Майце си”, чиято смислова роля е да изтъкнат липсата на приятел. В установената вече авторова тенденциозност, и тук са имитирани определени ситуации и взаимоотношения. Нека подчертаем, че първото Ботево стихотворение си служи илюзивно със ситуацията "завръщане", преобръщат се представите за дом и патриархална близост. В разглежданата творба последната строфа недвусмислено означава липсата на приятелска връзка:

“пък и твойта й душа няма

на глас божи – плач народен!”

Въображаемият слушател следва да се идентифицира като … съотечественик, който при това определено не споделя възгледите на лирическия герой. Стихотворението е поетичен повик за свестяване на съвременника, нещо като собствена гледна точка в наложилия се възрожденски елегичен жанр от типа на Славейковото “Не пей ми се”. Тук Ботев конкретизира в пълна степен собствената ценностна система – своите привързаности и омрази. Социалният идеализъм, политическият радикализъм, нравственото начало очертават неговата безалтернативна позиция. “Отечество мило”, “свобода”, “плач из народа”, “глас искрен, благороден” – това е назованият кръг на идеално-духовни измерения, в който битува младежката душа. Налага се още една важна съпоставка – с героя от “Майце си”. Бунтуващият се млад човек знае какво обича, но още не се е научил да мрази. Той демонстрира своята ранимост, но все още е далеч от мъжествената позиция на саможертвата. Мъчителните въпроси затварят безизходния кръг между “скришом плача” и “отзив няма”. В следващите творби ще станем свидетели на съвършено други прояви на лирическото съзнание: убедеността в собствената правота ще доведе до язвителни и саркастични обръщения към обществото.