Ми.. малко нужда от помощ?

[Sk8er_fREak+]

Здравейте.
Ами имам нужда от съвет, та се обръщам към вас дано някой успее да ми помогне, защото изобщо не знам какво да правя.
Та проблемът ми главно е свързан с най-добрата ми приятелка. Това лято се преместих в нейния квартал и двете бяхме много щастливи, общо взето ми беше цяло лято да се виждаме.. Втората половина на юни наистина, всеки ден излизахме но изцяло по моя инициатива. Спрях, за да видя тя ще продължи ли да ми се обажда и тн, но нямаше резултат. Оттогава цяло лято не се бяхме виждали. На първия учебен ден (понеже влязохме в едно и също даскало) аз изобщо не съм говорила с нея, само когато беше наложително и казвах две три думи и същата вечер в скайп ме попита какъв е проблема. Казах и че цяло лято ме беше забраила и просто и аз ше се държа оттам нататък по същия начин. Тя ми отговори, че не смята че с това си държание не държи на мене и няма да се извинява защото не виждала за какво да го прави. Каза ми че оттам нататък аз си решавам какво да правя. Можех да спра да и говоря, но да прецакам 2 години супер приятелство.. Не ми се искаше, затова се направих на ударена и се примирих.. Реших че лятото може и да не сме се виждали, но няма какво да ни спира, защото сме в един квартал и едно училище. Първите дни ходехме заедно на училище, на обяд се виждахме, говорехме си и всичко беше супер. Но тъй като сме в различни паралелки, всяка от нас си намери нови приятелки. На мен по никакъв начин това не повлия на отношението ми към нея, даже напротив - когато се случеше нещо изгарях от нетърпение да дойде обедната почивка да отида и да и разкажа всичко, но не мога да кажа същото и за нея - сприятели се с някакви кифли и оттогава почти не ме вижда.. Може да седим на съседни маси, няма да дойде и да ме поздрави, а ако аз отида едва изтрайва и 5 минути и ми казва "окс, ае чао". В началото си мислех, че трябва да отива в клас, но след като ми го казваше, тя си оставаше на мястото и продължаваше да си говори с фрс.. С две думи най-учтиво ме гонеше... Днес си стоях сам сама на стълбите, защото нешу се бях сдухала, а тя си седеше на 3 метра от мене да си плямпа с новите и велики приятели, най-вероятно за последната дреха, която са си купили без да ми обърне капка внимание.. Абе.. кифленска му история.. И аз не знам защо го пиша, защото дори и някой да се навие да го прочете, съветът му ще бъде да говоря с нея.. Няма да има полза - или ще ми каже че си въобразявам, или ще каже "ами аз не съм забелязала такава промяна в мене, сигурно е така, съжалявам" - нещата ше ие опраат за 3 дена и после всичко ще стане както е сега... От друга страна не мога да я зарежа и да си намеря нова най-добра приятелка.. С нея сме прекарали 2 години, определено и двете сме имали адски тежки моменти и винаги сме били една до друга, подкрепяли сме се и сме се преборили каквото и да е имало.. Още повече, наистина, новите ми приятели са просто супер, обаче... с тях мога да се забавлявам, да прекарвам страхотно време, но с никой един от тях не мога да споделям както с нея.. Просто ми казват "абе да не ти пука" когато им споделя някой свой проблем и продължават да си плямпат смешки и глупости.. Не знам.. Просто само с нея мога да си говоря сериозно и не искам да я губя като приятелка.. Но от друга страна не искам да я гледам, превърната в бездушна кифла, която си заеба истинските приятели за сметка на разговори за дрехи и обувки.. Не, не мога да повярвам, че това е тя.. Приятелите ми от старото училище като им разказвам също не вярват.. Ноо тва е гадната истина и в момента идея си нямам какво да правя...

Знам че е дълго, предполагам повечето от вас няма да го прочетат, но наистина имах нужда някъде да го споделя това.. Пък ако ми дадете и съвет, ще бъде велико.. Защото в крайна сметка и аз не знам какво ви питам :(

[Anf3tamin4o]

Прочетох всичкото което беше написала.
1-во да те поздравя за грамотния, правопис ,че такива хора в този форум са направо ако мога да кажа "на изчезване".Та да се върнем на темата Мисля че и годините не ти са много така като гледам на 8-ми клас а не мисля че можеш да имаш истински приятели ако пораснеш към 16,18 тогава може да разчиташ на истински приятели.Защото тези който са на 14 могат да ти изиграят голяма работа както повечето са се оплаквали в този форум.И според мене трябва да си гледаш бъдещето но можеш да я оставиш,това не е е приятелка.Приятелка щеше да ти бъде ако както казваш седите на една маса и щеше да дойде и да седне до тебе,нямаше да ти казва "чао по бързо"
Това е Успех И гледай напред не се връщай назаде

[Blestq6ta]

О, мила, не се шашкай - аз също когато бях на 14-15 и с приятелката ми се преместихме в друго училище и всичко се промени. И ние сме в различни паралелки, и тя се сприятели с некви "кифли" - общо взето, същата история... Сега съм приятелка с едно момиче от моя клас, което в 8 клас смятах за страшно надута и прочие... С нея си споделям почти всичко, тя винаги ме разбира и т.н. :)
Сега вече имам база за сравнение. И знаеш ли какво? Очевадна е разликата между тях двете! Предишната ми приятелка винаги се е съревновавала с мен и беше страшно гадна понякога. Когато си направех нова прическа, тя не го забелязваше или ми казваше: "Наистина ли си се подстригала?! Не ти личи!" Винаги ме издаваше уж случайно на брат ми за някакви гафове от сорта на това кога, къде и колко бира съм изпила... Сърдеше се ако нямам възможност да изляза с нея, при най-малкото нещо спираше да ми говори... Не че и аз съм цвете, ама нейното никъде го нямаше! :-o
Новата ми приятелка е самото ангелче - винаги ми помага, съветва ме, разбира ме... Никога не ми се е разсърдила за нещо, и поради тази причина за мен я е най-милото момиче, което познавам! Не само към мен, към всеки се отнася така - мило, никога не използва лоша дума, не псува - абсурд! [-X
Целта на разказа ми е да видиш защо мнението ми е толкова обективно: ще си намериш 3 пъти по-добра приятелка в последствие - гарантирам ти! А за тази да знаеш - никаква приятелка не ти е , щом не те е потърсила цяло лято и се държи толкова студено! :?
Айде успех! :)

[shivacheva]

Няма значение колко години сте били "упора една на друга",защото все пак сте били по на около 12,възраст в която сме много зле и наивни...Така,че определено няма смисъл да си тровиш живота заради нея...С какъвто се събереш такъв ставаш...следователно-тя се променя,и ако ти имаше достъп до нея можеше и да спреш този процес,но след като тя не желае да общува с теб и те отбягва на теб не ти остава нищо друго освен да я оставиш да си живее...А и както каза Anf3t4о истински приятели се намират,когато станеш на 16-17...Така,че не се сдухвай,не се притеснявай...Ще намериш незаменим приятел,който ще ти помогне във всеки случай и ще можеш да разчиташ на него...Просто имай малко търпение и прояви малко непукизъм към твоята бивша приятелка... :wink:

[Sk8er_fREak+]

Ами благодаря много и на тримата за съветите, като гледам накъде вървят нещата май ще ви послушам.. То не че аз не се промених откакто отидох в това училище.. Аз напълно издебилях :D Винаги съм си била голямо изродче, напоследък обаче съвсем взех да изперквам. А пък не може това да я отблъснало от мен, защото е свикнала да правя глупости и така нататък.. Въпреки че е много по-спокойна от мене, винаги ми се е кефела на щуротиите, които измислям.. Ама.. явно че се е сприятелила с неподходящи хора и жалко.. И за мене, и за нея.. Ухх за какво ли продължавам да си разсъждавам :-D То май е ясен изводът, така че.. мерси много на всички =) Ще ви послушам, пък дано нещата се развият добре...

[Just Rock The World:]]

въпреки,че според теб нищо няма да излезе от разговор с нея,пробвай,защото понякога много малко,но подходящи думи могат да променят много неща :] така,че не се предавай..ако пък тя е твърдо решена да те отблъсне,просто я остави,защото очевидно няма да си срува да губиш седмици или месеци да страдаш или да ти е гадно за това и после ще съжаляваш..в този,втория случай приеми,че си едва на 14 (предполагам..:] ) и че през слудващите години ще срещаш се нови и интересни хора,между които и истинските приятели които търсиш и искаш,така че не трябва да съжаляваш ако не се получи,защото тя очевидно не заслужава приятелството ти..,но нищо не губиш да се опиташ да поговориш с нея или да й напишеш нещо някъде (в скайпа примерно или нещо от сорта..)..или понее това е единствения алтернативен вариант за който се сещам..всъщност за да достигнем това което искаме трябва да преминем през известни предяствия,така че не съжалявай за нищо и само напред ;-) :wink:

[WiLFuL]

И аз бих казала, че ако наистина бяхте толкова добри приятелки, тя нямаше да се откаже толкова бързо от теб...така че колкото и да ти е трудно забрави онези 2 години и нея...в 6ти и 7ми клас е нормално да нямате истинско приятелство.И повярваи ми...сега си в началото на 8ми клас...със времето ще се учудиш колко по близки са ти станали новите приятели...винаги се почва със шеги и смях но не се притеснявай с времето идва и другото :wink: