KoK0ScHe{F}
11-06-2007, 07:24
:) Здравейте на всички!!Попринцип знам че младежта вече не се интересува от творчество,книги и така нататък :-D но мен от време на време ме бие сачмата когато няма какво да правя и почвам да търся в интернет любовни стихотворения,било то даже за раздялата...та,мисълта ми беше че открих едно което адски много ми хареса и развълнува,исках направо да заплача :cry: страхотно е!Просто исках да направим една смислена тема в която всеки да напише любовното стихотворение което харесва!За тези които се отнасят зле с темата само искам да кажа че понякога дори и в едно малко стихотворение можеш да откриеш нещо голямо както и много истина!Във него може да намериш дори и собствената си история,затова когато го прочетеш имаш чувството,че камък ти пада от сърцето! :cry: Ето това което ми направи голямо впечатление и което харесах ощее от първия път! :arrow:
Мълчание.
Избухващо мълчание.
Изпепеляваща гробовна тишина.
И нито звук, ни дума - наказание
за премиерната ми суета.
Суетност, да.
За себе си поисках.
Не беше много - само поглед мил,
с две думи нежни. Толкова ми липсват,
за тях луната даже бих свалил.
Пред теб стоях.
И молех за надежда,
за мъничко човешка топлина.
Ала поисках много. Да, така изглежда
по мълчаливата студенина.
Какво по-малко от това да искам?
Какво по-малко от една ръка,
която във ръка да стискам,
за да не чувствам тази самота?
А имах нужда.
Нужда от подкрепа
във този миг, без смисъл за борба
и тази мисъл, явно тъй нелепа,
ръката ми протегна от ръба.
Прости ми мила!
Знам. Не е присъщо
за хляб да моли старият хлебар.
Не бягам, не. Отново съм си в къщи.
Една бутилка водя за другар.
:smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007
Мълчание.
Избухващо мълчание.
Изпепеляваща гробовна тишина.
И нито звук, ни дума - наказание
за премиерната ми суета.
Суетност, да.
За себе си поисках.
Не беше много - само поглед мил,
с две думи нежни. Толкова ми липсват,
за тях луната даже бих свалил.
Пред теб стоях.
И молех за надежда,
за мъничко човешка топлина.
Ала поисках много. Да, така изглежда
по мълчаливата студенина.
Какво по-малко от това да искам?
Какво по-малко от една ръка,
която във ръка да стискам,
за да не чувствам тази самота?
А имах нужда.
Нужда от подкрепа
във този миг, без смисъл за борба
и тази мисъл, явно тъй нелепа,
ръката ми протегна от ръба.
Прости ми мила!
Знам. Не е присъщо
за хляб да моли старият хлебар.
Не бягам, не. Отново съм си в къщи.
Една бутилка водя за другар.
:smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007