View Full Version : Камъче
Inconsolable
11-06-2007, 16:43
По улицата малко камъче подритвам,
и чудя се какво е то?
Всичко, което изпитвам,
ме кара да се чудя защо?
Защо това камъче е на земята,
дали има чувства и то като мен?
То се вижда дори в тъмнината,
и при изгрева на утрешния ден!
И ето вземам камъчето в моите ръце,
чувствам - нещо в мен гори!
Стопля се мъничкото ми сърце,
и в мен любов започва да пламти!
Разбрах, че това е любовта,
скрита в това малко камъче!
Прегърнах я на мига,
и в теб запалих онова пламъче!
Но защо всички хора я подритват,
като виждат облика й студен!
Защо захвърлят я като боклук насреща,
и чакат любовта във утрешния ден!
Сега седя и си мисля за него,
колко малко е камъчето в моите длани!
И гледам го, отвън нещастно,
а отвътре пълно с любов, чувства и копнежи!
Ти, човече, помни,
Видиш ли камъчето цветно…
В теб го запази,
и любовта в сърцето ти ще разцъфти!
***(=+ ~ pi$ank@ ~ +=)***
11-06-2007, 17:22
Много ми харесва!!!А кой е автора?
Inconsolable
11-06-2007, 17:45
Много ми харесва!!!А кой е автора?
Аз съм авторката :)
KoK0ScHe{F}
11-06-2007, 18:04
Обичах те,но ти не ме обича.
В сърцето силна болка усещах аз,
но страх ме беше да ти кажа,
за да не разваля чувствата ви
между вас.
В сърцето огън гори,
душата ми боли и крещи.
Неможе да се живее така
затворен в себе си и в самота.
Духове шепнат ми не е единствен,
че има много по-идеални,
но аз не търся много
стига ми уважение и обич.
Чудя се какво да правя,
има ли смисъл за всичко това,
и само едно може да ме излекува
това е можеби смъртта.
Душата отново боли и крещи,
не иска да си отива от този свят
и тихо думам й "млъкни"няма начин,
няма как!
Сега съм тук ;-) щастлива усмихната
и добра,защото вече открих любовта
и трябва да се грижа за моите деца!
Това измислих аз :neutral: надявам се да ви хареса! :) :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007
По улицата малко камъче подритвам,
и чудя се какво е то?
Всичко, което изпитвам,
ме кара да се чудя защо?
Защо това камъче е на земята,
дали има чувства и то като мен?
То се вижда дори в тъмнината,
и при изгрева на утрешния ден!
И ето вземам камъчето в моите ръце,
чувствам - нещо в мен гори!
Стопля се мъничкото ми сърце,
и в мен любов започва да пламти!
Разбрах, че това е любовта,
скрита в това малко камъче!
Прегърнах я на мига,
и в теб запалих онова пламъче!
Но защо всички хора я подритват,
като виждат облика й студен!
Защо захвърлят я като боклук насреща,
и чакат любовта във утрешния ден!
Сега седя и си мисля за него,
колко малко е камъчето в моите длани!
И гледам го, отвън нещастно,
а отвътре пълно с любов, чувства и копнежи!
Ти, човече, помни,
Видиш ли камъчето цветно…
В теб го запази,
и любовта в сърцето ти ще разцъфти!
Имаш талант,продължавай да пишеш.
LordOfLight
11-09-2007, 17:50
Обичах те,но ти не ме обича.
В сърцето силна болка усещах аз,
но страх ме беше да ти кажа,
за да не разваля чувствата ви
между вас.
В сърцето огън гори,
душата ми боли и крещи.
Неможе да се живее така
затворен в себе си и в самота.
Духове шепнат ми не е единствен,
че има много по-идеални,
но аз не търся много
стига ми уважение и обич.
Чудя се какво да правя,
има ли смисъл за всичко това,
и само едно може да ме излекува
това е можеби смъртта.
Душата отново боли и крещи,
не иска да си отива от този свят
и тихо думам й "млъкни"няма начин,
няма как!
Сега съм тук ;-) щастлива усмихната
и добра,защото вече открих любовта
и трябва да се грижа за моите деца!
Това измислих аз :neutral: надявам се да ви хареса! :) :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007 :smt007
За отделни теми да си чувала, слагай си твоите си произведения в др тема не в темата на момичето.
Inconsolable страхотен стил, интересен замисъл. Поздравявам те! Прегръдка! :smt008
Inconsolable
11-09-2007, 17:54
Благодаря на всички :)