Irrepresible
11-06-2007, 20:09
намерих го съвсем случайно в нета :arrow: Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?" „ Защото съм жена!",отговорила му тя. „Не разбирам!", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш!" По-късно малкото момче попитало баща си: „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина!", само това
могъл да каже баща му. Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?" Господ отговорил: „ Когато създавах жената,тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта
на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето,което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му. Дадох й мъдрост за да знае,че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната
сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.И накрая, дадох й сълза,под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.„Виждаш ли, сине.", казал Господ,„красотата на жената не е в дрехите,които носи,фигурата,която има или в начина,по който си сресва косата.Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й -мястото,където любовта обитава."
„Всички жени плачат без причина!", само това
могъл да каже баща му. Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?" Господ отговорил: „ Когато създавах жената,тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта
на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето,което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му. Дадох й мъдрост за да знае,че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната
сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.И накрая, дадох й сълза,под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.„Виждаш ли, сине.", казал Господ,„красотата на жената не е в дрехите,които носи,фигурата,която има или в начина,по който си сресва косата.Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й -мястото,където любовта обитава."