капчица
11-06-2007, 20:15
Здравейте, бих искала да споделя проблема си.....( така започва по- голямата част от темите тук). Но сега аз няма да ви говоря за моя проблем или поне не директно....Хубаво е че има място като това , защото дори само споделянето на мъката, отчаянието или гнева до известна степен ни помагат да възтановим душевния си мир. В повечето случаи споделянето плюс няколко приятелски и окуражаваши отговори са достатъчни за нас ;) Признавам че и аз съм изпадала в отчаяние и самота, когато дори сред стая пълна с хора ( повечето, които наричам приятели) се чувствам безнадежно самотна. Иманно страха от тази самота е камъчето, което ми пречи. Но аз см била самотна и познавам това чувство. То не ме плаши, а просто знам че когато се намирам в това състояние аз се отдалечавам плашещо далеч от реалността.....
Това, което се получава е че често се случва така че харесвания( желания) от нас човек ни отблъсква. Това е толкова често срещано. Но към това прибавяме и малко цвят на картинката като на мястото на "обекта" е готов да влезе друг. Този друг би дал всичко, за да го удостоим с това внимние, сълзи и сладки мечти. Той често седи безмълвно в сянката на "достойния" и е готов при всяка най- малка усмивка , жест или дума, да мобилизира отново всичките си сили, за да "спечели" сърцето ни. Или с други думи- да провокира чувства в нас. Но както знаем "насила хубост не става". Освен това всичката тази покорност често унизяват още повече този човек, вместо да го извисят в очите ни. В един момент горкия човек се примирява с положението си ( след многото безуспешни опити да се оттегли покорно) и приема прозвището "най-добър приятел". И винаги когато се опита да избяга, да спаси себе си от отровата, която го иммъчва, но без която ще умре ( момичето) нещо го възпира.....Но какво е това всъщност? Ми просто е- страха на момичето да остане само. Този страх поставя у устните й прекрасни думи, сложни изречения и възвишени мисли з априятелството и любовта, които не трябва да се смесват....И докато трае този разговор, момичето влага целия си чар, женственост и усмивки (или сълзи). По време на този разговор тя е способна да обича......Момчето отново се опиянява и забравя гордостта си, твърдостта си и всичко. За него отново прегръдката (макар и приятелска) се превръша в неописуемо щастие.....Но ето момичето започва да се изтошава емоционално от еднократни връзки и флиртове. Сърцето й се преизпълва с разозарования и безсмислени емоции.....А момчето е неуморимо да подава ръка, да бърше сълзите и да подкрепя своята любима ( приятелка). В един момент се оказва че момчето почти е преодоляло чувствата си, заменени от ИСТИНСКО приятелство. Момичето същп се е привързало. Не са нуйни сълзи , за да задържи момчето. Само ходи при него и му се доверява и допитва за мн неща. Прави го голяма част от живота си.....В еин момент той се е превърнал в неизбежна част от него.....В един момент, мочето се поддава на изкушението не може да възпре хормоните, събудили се в него, седейки с нея в едно легло.....Той тръгва да прави грешка, а тя не го възпира.....Нощтта се оказва прекалено дълга, а на сутринта им е трудно да се погледнат в очите.....За момент тя го е видяла (почувствала в друга светлина, както и той нея.....С малко (или повече) усилия те отново остават приятели....но вече са НАЙ- ДОБРИ. Вече мислят еднакво, чувстват еднакво, забавляват се и плачат искрено, когато са заедно. И в един прекрасен пролетен дем момичето поднася устните си към момчето, а то плахо ги поема.....Започват да с евиждат тайно, скрит под думата "приятели". Изживяват безценни, романтични моменти. Но на момичето е трудно да се влюби в момчето, да мечае за него. Но мочето е толкова влюбено, че тя не може да му го причини.....А й се чувства толкова сигурна в пргръдките му. В един момент се опитва да спре да лъже и себе си и него, но той не й го позволява. Но не мислете момичето за безчувствено, то е способно да обича. В един момент почти се влюбва и отново двамата са щастливи.....Но ето че сърцето й започва отново започва да жадува з анепознатото, недостижимото и необвързващ флирт......емоции, които не е изпитвала отдавна. Момчето е по-влюбно от всякога. Само милите му думи и усмивка помагат на момичето да забрави сво егоизъм. А и тя знае че не би могла да го излъже, защото би изгубила единствения човек, които наистина я обича. Една връзка не би могла да бъде изпълнена с повече романтика, отдаденост и вярност..... Когато са сами тя наистина се отдава на моментите и го споделя. Дори би могла д аизползва и глагола "обичам" без да избягва погледа му. Но момчето не може да с езадоволи с това. Тппй иска да изкрещи пред света. че обича това момиче......а когато тя го държи за ръа пред други хора , го прави сякаш насила. Тя не бленува за него, не го сънувя, не е влюбена....Обича го, не си представя живота без него.....Но тази любов е по-ралична от неговата. Тя се чувства омъжена за него, той й е най- близкия човекзаобиколена от сигурност, познавайки всичките му навици....Тръпката започва да отминава.....Но тя не може да го съсипе, това към което той с ее стремял в продълженияе на толкова време, на цената на толкова жертви......Когато е с него би му с е отдала, но когато е пред други хора не би могла дори да го целуне.....Кажете хора, защо се получава така? и как бихте постъпили?
Това, което се получава е че често се случва така че харесвания( желания) от нас човек ни отблъсква. Това е толкова често срещано. Но към това прибавяме и малко цвят на картинката като на мястото на "обекта" е готов да влезе друг. Този друг би дал всичко, за да го удостоим с това внимние, сълзи и сладки мечти. Той често седи безмълвно в сянката на "достойния" и е готов при всяка най- малка усмивка , жест или дума, да мобилизира отново всичките си сили, за да "спечели" сърцето ни. Или с други думи- да провокира чувства в нас. Но както знаем "насила хубост не става". Освен това всичката тази покорност често унизяват още повече този човек, вместо да го извисят в очите ни. В един момент горкия човек се примирява с положението си ( след многото безуспешни опити да се оттегли покорно) и приема прозвището "най-добър приятел". И винаги когато се опита да избяга, да спаси себе си от отровата, която го иммъчва, но без която ще умре ( момичето) нещо го възпира.....Но какво е това всъщност? Ми просто е- страха на момичето да остане само. Този страх поставя у устните й прекрасни думи, сложни изречения и възвишени мисли з априятелството и любовта, които не трябва да се смесват....И докато трае този разговор, момичето влага целия си чар, женственост и усмивки (или сълзи). По време на този разговор тя е способна да обича......Момчето отново се опиянява и забравя гордостта си, твърдостта си и всичко. За него отново прегръдката (макар и приятелска) се превръша в неописуемо щастие.....Но ето момичето започва да се изтошава емоционално от еднократни връзки и флиртове. Сърцето й се преизпълва с разозарования и безсмислени емоции.....А момчето е неуморимо да подава ръка, да бърше сълзите и да подкрепя своята любима ( приятелка). В един момент се оказва че момчето почти е преодоляло чувствата си, заменени от ИСТИНСКО приятелство. Момичето същп се е привързало. Не са нуйни сълзи , за да задържи момчето. Само ходи при него и му се доверява и допитва за мн неща. Прави го голяма част от живота си.....В еин момент той се е превърнал в неизбежна част от него.....В един момент, мочето се поддава на изкушението не може да възпре хормоните, събудили се в него, седейки с нея в едно легло.....Той тръгва да прави грешка, а тя не го възпира.....Нощтта се оказва прекалено дълга, а на сутринта им е трудно да се погледнат в очите.....За момент тя го е видяла (почувствала в друга светлина, както и той нея.....С малко (или повече) усилия те отново остават приятели....но вече са НАЙ- ДОБРИ. Вече мислят еднакво, чувстват еднакво, забавляват се и плачат искрено, когато са заедно. И в един прекрасен пролетен дем момичето поднася устните си към момчето, а то плахо ги поема.....Започват да с евиждат тайно, скрит под думата "приятели". Изживяват безценни, романтични моменти. Но на момичето е трудно да се влюби в момчето, да мечае за него. Но мочето е толкова влюбено, че тя не може да му го причини.....А й се чувства толкова сигурна в пргръдките му. В един момент се опитва да спре да лъже и себе си и него, но той не й го позволява. Но не мислете момичето за безчувствено, то е способно да обича. В един момент почти се влюбва и отново двамата са щастливи.....Но ето че сърцето й започва отново започва да жадува з анепознатото, недостижимото и необвързващ флирт......емоции, които не е изпитвала отдавна. Момчето е по-влюбно от всякога. Само милите му думи и усмивка помагат на момичето да забрави сво егоизъм. А и тя знае че не би могла да го излъже, защото би изгубила единствения човек, които наистина я обича. Една връзка не би могла да бъде изпълнена с повече романтика, отдаденост и вярност..... Когато са сами тя наистина се отдава на моментите и го споделя. Дори би могла д аизползва и глагола "обичам" без да избягва погледа му. Но момчето не може да с езадоволи с това. Тппй иска да изкрещи пред света. че обича това момиче......а когато тя го държи за ръа пред други хора , го прави сякаш насила. Тя не бленува за него, не го сънувя, не е влюбена....Обича го, не си представя живота без него.....Но тази любов е по-ралична от неговата. Тя се чувства омъжена за него, той й е най- близкия човекзаобиколена от сигурност, познавайки всичките му навици....Тръпката започва да отминава.....Но тя не може да го съсипе, това към което той с ее стремял в продълженияе на толкова време, на цената на толкова жертви......Когато е с него би му с е отдала, но когато е пред други хора не би могла дори да го целуне.....Кажете хора, защо се получава така? и как бихте постъпили?