PDA

View Full Version : Помощ!!!Есе по философия



deviz
11-10-2007, 17:50
Помогнете ви моля ви!Трябва ми есе на една от тези три теми

1.Аз знам че нищо не знам
2.Всяко определение е отрицание
3.Величието на човека е в мисълта

sexa_na_kompleksa
11-10-2007, 17:58
Виж това:

"Аз знам, че нищо не знам" - Сократ

Аз - кай съм аз и какво знам? Отговорът на този въпрос е строго индивидуален. Аз-ът е тази част от човешкото същество, която търси и определя знанията на човек. Аз-ът е този, който задава въпросите и иска да получи отговори. Аз-ът се различава от човека по две неща: първо - аз-ът е част от човека; второ - аз-ът, за разлика от човека, винати знае, че не знае нищо.
Човешката мисъл по своята същност е този апарат, който трансформира информацията, която имаме и тази която в момента получаваме във въпроси. Въпроси, които водят до търсене на още и още нова информация. Т. е. човешката мисъл е основа на Аз-а.
Получавайки някяви знания ние решаваме, вече знаем нещо. В последствие обаче се появяват все повече нови въпроси. Тогава разбираме, че не знаем толкова много. Замисляйки се над всички въпроси, които ни задава собственият ни Аз, разбираме, че нещата не са толкова конкретни коркото изглиждот. И в крайна сметка, след дълги размисли, винаги достигамедо правилният извод. А той е: "Аз знам, че нищо не знам, но има такива, които и това ни знаят".






Аз знам,че нищо не знам

Всичко започва все някъде,макар и мнозина физици да не са съгласни с това!Хората обаче винаги са напипвали(смътно в повечето случаи) проблема с началото на нещата.Питат се например как шофьорите на снегорините успяват да стигнат до гаражаслед страшната виелица?Или откъде съставителите на речници са научили правописа на думите?И не могат да се отърват от желанието да намерят все някое усукано възелче в усуканитеи разръфани мрежи на пространство-времето,за да го посочат поне метафорично с пръст...И да заяват:"Ето оттук се започна"Най-напред искам да кажа:Незнанието е хубаво нещо!То е дар,който ние(простосмъртните)заслуж аваме и сме длъжни да изпълняваме в целия му смисъл.Още много преди 2000 години,още преди един дърводелец да бъде разпънат на кръст...И (най-важното)преди хората да измислят ръчния часовник (някои все още смятат,че това е хитроумноИзобретение) в една книга наречена от някои БИБЛИЯ е написано :"Незнанието е блаженство"
"Аз знам че нищо незнам" е казал гният на древно-гръцката мисъл Сократ.Чудно ми е обаче как пък до ден днешен толковамного хора знаят и употребяват с повод или безтази така простичка,но концептуална,осмисляща човешкото битие Мисъл.
Но нека преди това обърнем една малка,но кървава странница в нашите разсъждения.По-хубаво е първо да си изясним що е туй знание и има ли почва то у нас?Знанието преди всичко е информация!Колкото и странно да звучи на някои от настя ни е нужна за да оцеляваме и да доказваме всеки ден на по-глупавите от насфакти,за които те дори и хабер си нямат.Например:"Пирамидите са строени по съзвездито Орион"-голям праз!На кой му пука?Та това дори и Сократ не го е знаел!Aко го беше знаел щеше да се изфука!Няма начин!Те са такива мислителите!Но как да е...Идеше реч за друго.Информацията е нaвсякъде около нас.В началото на нашия нетолкова смислен живот(само памперси и сучене)тя не играеникаква роля.След като поотраснем малко,макар и несъзнателно започваме да усещамеедин глад.Добре де,преминете вече на друга мисъл освен тази за сученето!Казвам ви това,че трябва да знаем някои неща-сиреч не е лошо да имаме понятие как да си вързвамеобувките!Да знаем в колко свършва детската и в колко почва Сънчо!С времето обаче (за жалост)порастваме,а гладът за информация(знания)също нараства.Почваме да се интересуваме откъде идват парите?Защо мама и татко се карат?Как да поканя,по дяволите,това момиче на среща и други такива полезни и не чак толкова Въпроси!Абе с две думи:умът превзема бариера след бариера,а за глупоста препядствия никакви няма!
И ето така след тази малка,но изпъстрена с различни нюанси и багри овертюра(незабравяме и метафизичната образност)идва ред на това да хвърлим едно оче,а после и друготокъм един хоризонт,на който като супер нова грее:"Аз знам че нищо незнам"Слагаме си слънчевите очила(за да не ослепеем)От светлината,която хвърля тази мисълВ спарения киносалон на нашия мозък,поглеждаме към големия екран и....3,2,1....Бавно,но сигурно ние виждаме,че това не е нищо особено...Че ние това го знаем и бездруг да го е казал...Както се казва по средата на филма се усещаме,че сме се прецакали.Вместо да излезнем с готината мадама в петък вечер,ние си оставаме вкъщи с баба,и порциямазни мекици.Че кой подяволите незнае,че нищо незнае!?Всеки човек притежаващ мозъчен капацитет повече от зелена чушка,би осъзнал,че Сократ се подиграва с цялото човечество.Помислете малко по-глобално.Да речем,че всеки човек е клетка,която изгражда обществото.Той може да е информиран до някаква степен за това,което се случва около него,или айдемаксимум на още едно място по замята.Но може ли един човек да съхрани като памет целия фолклор на държавата,към която принадлежи,може ли един човек да прочете всички велики и стойностни книги?Може ли един човек да е гледал всички филми(без да слагаме порното)И може ли един човек да знае толкова много,че да може да разговаря и със Стивън Хокинг(Наричат го наследник на Айнщайн, един от най-великите мислители на нашето време, "Господарят на Вселената".) и със Бах?Мисля,че дотук по реторични въпроси получавам 6+Цаката е следната:човек=клетка.Мног клетки(хора)=общество.И ето тук стигаме до плънката на пая.Обществото е най-големия носител на информация,то я е пазило,пази я, и ще я пази.А великата мисъл на Сократ?-ще попитате вие...Ами...-ще ви кажа аз...Ако Сократ я беше запазил само за себе си...то днес никой нямаше да я знае(елементарно драги ми Уотсън-обществото)А иначе?Хи-хи според мен това е просто едно оправдание за това колко глупави и ограничени сме ние- Хората!

deviz
11-11-2007, 13:14
Много ти благодаря!

iSe7o
04-10-2008, 16:55
много много спешно мо трябва философско есе на една от тези теми:

1.По дрехите посрещат, по ума изпращат.
2.Времето е пари.
3.Във всеки човек има нещо от всички хора.
4.Езикът е дом на битието.
5.Никой не може да говори с другият по друг начин освен така,както другият би говорил с него.
6.Знанията на думите зависят от тяхната употреба.
7.Границите на моя език са граници на моя свят.

ПРЕДВАРИТЕЛНО МНОГО БЛАГОДАРЯ!!!
:?

sexa_na_kompleksa
04-11-2008, 18:16
много много спешно мо трябва философско есе на една от тези теми:

1.По дрехите посрещат, по ума изпращат.
2.Времето е пари.
3.Във всеки човек има нещо от всички хора.
4.Езикът е дом на битието.
5.Никой не може да говори с другият по друг начин освен така,както другият би говорил с него.
6.Знанията на думите зависят от тяхната употреба.
7.Границите на моя език са граници на моя свят.

ПРЕДВАРИТЕЛНО МНОГО БЛАГОДАРЯ!!!
:?

Ето по първата тема:

По дрехите посрещат, по ума изпращат

Всички сме чели приказката за грозното пате.Току-що излюпило се,то се сблъсква с пренебрежение,отхвърляне и дори предателство в лицето на мъжка си и останалите патета.То не е имало шанса да е като тях и се появява на белия свят по-различно,сиво и грозно.Но каква е неговата вина? И трябва ли въобще да търпи такова отношение за нещо,което не зависи от него?
Поуката,която човек си извежда,когато това същество се превръща в прекрасен лебед,радост за окото,е,че външността единствено променя отношението към него.Едва тогава се приобщава към ятото и намира своето място сред себеподобните.
По подобен начин хората винаги са се разделяли на групи и общности,защото са различни като индивиди един от друг.Различията идват от националността,религията,п ола,расата,ценностната система.Всеки има собствен мироглед,всеки има своите маниери на поведение,цели в живота,професионално развитие,социален статус.
Добрата визия е жизнено необходима на съвременния човек.Българският народ е казал:"По дрехите посрещат,по ума изпращат".Тази поговорка запазва значението си през поколенията и е вечно актуална,защото човек няма никога втори шанс да направи първо впечатление,което остава като печат в съзнанието на хората,които среща.
Обединени сме от идеята да поддържаме добра визия и да се грижим добре за себе си,защото начинът,по който изглеждаме съответства на начинът,по който се чувстваме.Въпреки различията всеки има амбиции и копнежи и се стреми към тях през съзнателния си живот.Много често при жените старанието да сме красиви граничи с прекомерната суета.Но под пластовете грим и козметичните корекции се крият различни характери и идеали.Образите,които приемаме са нашето оръжие по пътя към успеха.Да искаш нещо чуждо,което не можеш да притежаваш-плътни устни,блестяща коса,стройна фигура...оттук се ражда завистта.Ето как идеалът се превръща в порок.Загърбваш истински стойностните неща,а отваряш сърцето си за преходните.Остават вечни идеалите като приятелство,любов,честност ,доверие,добронамереност и уважение към хората,които спазват същите идеали спрямо нас.
Идеалът за външността е краткотрайно изживяване,защото животът е обидно кратък и ни се изплъзва с всяка секунда.
Затова не трябва да позволяваме на химията,технологичния напредък и илюзията за съвършенство да ни отнемат истинската същност.Трябва да развиваме талантите си и да имаме самочувствието на пълноценни личности.



Думите са мощно оръжие в ръцете на човека. Чрез тях ние изразяваме чувствата си, мислите си, намеренията си. Не случайна е поговорката : ”По дрехите посрещат по ума изпращат”. Защото езикът е отражение на вътрешната ни същност. Общуването между хората е част от ежедневието на всеки от нас. Ние си взаимодействаме и си влияеме чрез думите. Те да се хвърлят безцелно в пространството, защото те носят в себе си отговорност. Човек непрестанно попада в словесни ”сблъсъци”, сблъсъци в които отстоява мисленето си и защитава казаните от него думи. Речникът на всеки от нас е мощен показател за ума на притежателя си. Бораването с разнообразни думи, словосъчетаниия, метафори прави общуването с даден човек по интересено. Много от тийнейджърските изрази съществуват благодарение на тези понятия. Нека си спомним незабравимото тийнейджърско лафче родено на базата на сравнението: ”Ще те отнеса като цунами японски бряг”. Това, което искам да кажа, е че богата палитра от думи в речника ни може само да разнообразява и улеснява нашата комуникация с обкръжаващия ни свят. Речта ни прави тъжни, щастливи, безгрижни, агресивни. Думите могат да ни поласкаят или наранят. Ето защо те са важни защото се едни от основните знаци, по които се ръководим когато си избираме хората, с които предпочитаме да си общуваме.
В крайна сметка думите са противоречиви именно поради своята наситеност. Едно и също нещо казано с различен тон може да носи взаимноизключващи се послания. Понякога иронията убива комплимента, а шегата – обидата. В този смисъл спокойно можем да кажем, че освен вербалната комуникация също толкова важна е и невербалната. Освен езика, ние използваме богат репертоар от несловесни знаци, чрез които предаваме съобщения на човека отсреща. Мимики, жестове, контакт с очите, положение на главата и тялото, походка, начин на обличане – това са част от средствата, чрез които подаваме информация за себе си, за мнението ни по конкретен въпрос. И въпреки всичко речта си остава най – директния подход за изразяването на мислите ни. Лошото е обаче когато говорим не това, което мислиме и създаваме погрешни впечатления в събеседника си. Когато бъдем разкрити ни обвиняват в лъжа. Ето защо понякога се съмняваме в истинноста на думите, защото този, който ги ползва злоупотребява с тяхното значение и нашето доверие. Така виждаме как речта разкрива страшно много от нас самите, но в същото време като, че ли ние сами правим подбор на това, което искаме да бъде разкрито от нас. В този смисъл ние показваме, но и скриваме.
Има един израз: ”Понякога е по-добре да си държиш устата затворена, за да те мислят за глупак, отколкото да я отвориш и да го докажеш”. Думите са нож с две остриета те могат да ни издигнат в лицата на околните или завинаги да оставят негативни впечатления за нас в тях.



Ето есе за парите, което може да ти помогне по втората тема:

Някой казва: Аз не се нуждая от пари. – Ти разсъждаваш криво. Щом отричаш парите, ти отричаш и ума. Не отричай това, което сам си създал. Ще възразиш: Казано е да не служиш едновременно на двама богове. – Наистина, ти ще служиш само на един Бог, на един господар. Кой те е карал да гледаш на парите като на Бог. Ако си направиш една кола, трябва ли да я отречеш? Колата ти е потребна, но не мисли, че тя може всичко да направи за тебе. Не считай, че тя е необходимост. И без кола можеш, но щом си я направил, не я отричай. Следователно, докато гледаш на парите като на твои добри слуги, те са на място. Слагаш ги в джоба си и отиваш на гарата. Казваш им: Идете при оня, който продава билети, и ми купете един. Парите изпълняват заповедта ти. Купуват билет и ти го донасят. С тоя билет ти се качваш на влака и пътуваш. Ако не успееш да си купиш билет, пак можеш да се качиш на влака, но ще платиш глоба. В тоя случай парите, т.е. слугите ти, ще спасят положението. Те ще излязат от джоба ти и ще купят билет. Казваш: Не искам много пари. Достатъчно е да мога да преживявам скромно. – Няма защо да искаш малко или много пари. Ти сам ще създадеш парите. Колкото ти трябват, толкова ще си създадеш. Ако искаш нещо от Господа, не искай пари. Искай един отличен, добре организиран ум. Той ще създаде всичко, от което се нуждаеш. Умът ще организира черния дроб. Радвай се, че имаш организиран черен дроб. Той е най-добрият слуга на сърцето. Разстрои ли се черният дроб и престане ли да работи, човешкият живот се свършва.\"



Парите и човешките страсти
(есе)

Парите имат огрома власт над всички. Властта им е толкова голяма, че могат да променят коренно държанието и живота на човек. Парите и човешките страсти вървят ръка за ръка с една единствена разлика, че човешките страсти са в материална и духовна форма. А парите- какво всъшност са те? Обикновенни хартийки с някаква си материална стойност – нима? Те могат преспокойно да задоволят материалните нужди и глезотийте на хората. Най-често водят до „разваляне” на човек, защото те са отрова,навлизаща бавно във венитв на хората.
Един от многото примери за това е произведението на френския реалист Балзак – „Дядо Горио”. В него авторът изобразява една картина,описваща любовта,привързаността, доверчивостта и наивността на един старец, който сляпо вярва в любовта на дъщерите си. Също така много умело се проследява живота на главния герой от ранните му години до смъртта. Милионите, които притежава Горио са причина за нещастията,които го сполетяват по – късно. Без да се замисля за лошите последствия върху възпитанието на своите дъщери, той изпълнява всеки техен каприз и желание. Нещастията на дядо Горио започват, когато дъшерите му се омъжват, благодарение на богатите си зестри. Отначало, те се отнасят добре с баща си, защото той има пари.Те му вземат всичко,което е притежавал. След това той вече не съществува за тях. Дядо Горио умира като просяк с мръсни дрехи в дома на госпожа Воке. Погребението му е жалко. Изоставен от най- любимите си хора, главният герой разбира, какви трябва да бъдат истинските човешки чувства.
С романа си Балзак ни показва, как парите могат да превърнат хората в бездушни същества, лишени от милосърдие и състрадание. Парите могат да задоволят материалните човешки страсти,следователно те се купуват. А духовните ? Те са безценни. За съжаление много малко хора днес ги притежават, изкушавани от материалното.
Пари.. пари. Пари. Спокойно можем да ги наречем властелинът на света, превърнали се в най – зловещият порок на обществото.

hrisiiiiii
04-11-2008, 18:59
много много спешно мо трябва философско есе на една от тези теми:

1.По дрехите посрещат, по ума изпращат.
2.Времето е пари.
3.Във всеки човек има нещо от всички хора.
4.Езикът е дом на битието.
5.Никой не може да говори с другият по друг начин освен така,както другият би говорил с него.
6.Знанията на думите зависят от тяхната употреба.
7.Границите на моя език са граници на моя свят.

ПРЕДВАРИТЕЛНО МНОГО БЛАГОДАРЯ!!!
:?


Виж това по третата тема "Във всеки човек има нещо от всички хора"


Когато говорим за човека, за живота, за ролята на човека в живота, за живота на отделната личност и пр., в нашето съзнание изникват множество въпроси, чиито отговори не винаги успяваме да намерим. На всички ни е ясно, че човешкият живот е много сложен и в същността си е изпълнен с множество ситуации, пред които хората се изправят ежедневно. Но интересното е, че начинът, по който всеки отделен индивид се справя или не с разнообразието от ситуации, е различен и обикновено е селектиран от няколко варианта, като последният се оказва най-изгоден. Именно тези различни ситуации и начини за тяхното преодоляване превръщат човека в актьор в живота-театър, защото те го карат да приема различни образи и да се вживява в такива роли, които са подходящи за отделните ситуации.

Според Робърт Дал хората играят различни роли и често бързо преминават от една роля в друга. Това е така, защото хората са различни, независимо от това, че всеки човек се стреми към щастието във всички негови измерения. И именно по пътя на този стремеж всеки може да попадне в такива ситуации, в които да му се наложи да се вживее в роля, която не му е толкова присъща. И тайната на успеха се крие точно в това колко бързо ще се адаптира към необходимата роля за дадения момент. Един от най-добрите примери в случая е институцията “училище”. Училището е един добър учебник по “театрално изкуство”, защото, иска ли им се или не, учениците непрекъснато трябва да съгласуват мнението си с това на преподавателите, а това от своя страна предполага честото преминаване в роля, която да се харесва на лицето, даващо оценка на познанията и уменията по дадена учебна дисциплина на учениците. Но далеч не само училището изпитва човешките актьорски умения. Всеки човек има по няколко роли, които обикновено сам избира в своя живот. Човекът е един на работното си място, друг е сред приятелите си и е коренно различен в семейна обстановка. Ако една жена е директор в някакво предприятие и

iSe7o
04-12-2008, 13:41
Благодаря ви :grin: много ми помогнахте

kotence_91
11-23-2008, 18:55
Някой може ли да ми помогне с есе по темата "Що е философия?" :) Благодаря! :)

daylin
01-21-2021, 18:58
ПОМОЩ!!!!! ПОМОГНЕТЕ И НА МЕН, МОЛЯ ВИ!!!!!!
Имам дадени 2 теми, едната от тях ще ми се падне на изпита утре,

„Философията е микроскопът на мисълта"
„По добре под власта на закона, отколкото от тази на индивида."