Творчеството ми..:)

[bloodfrozen]

Та, аз бях позанемарила писането и днес незнайно как ми дойде музата. Възможно е да не се е получило добре това ми творение, затова приемам всякакви критики и препоръки :) Тук ще поствам и по-нататъшните ми творби.


В пурпурни оттенъци слънчевите лъчи покриват земята надлъж и шир. Лек ветрец повява, а листата на дърветата танцуват своя необикновен танц. От време на време се чува писък на някоя птица, която оповестява започването на нощта. След няколко минути слънцето вече е отстъпило своето място на луната, която създава така романтичната обстановка. Звездите блестят повече от всякога. От тревата се чува свирукането на щурчетата.
Тя беше легнала на полянката пред дома и гледаше звездното небе. В блещукащите й очи се отразяваше гледката, но мислите й я отвяваха на друго място. В съзнанието на момичето изплуваха спомени, които не можеше да забрави.. нахлуваха в мислите й, нарушаваха съня й...
От нейните очи се стекоха сълзи, които не успя да задържи, но не искаше и да ги спре. Тя беше сама.. Тази мисъл я стряскаше...
Момичето се изправи и плачейки, се отправи към къщи.Крачките му глухо отекваха и се сливаха с тихото хлипане.
Нощ е, а звездите блестят повече от всякога..

[Inconsolable]

Та, аз бях позанемарила писането и днес незнайно как ми дойде музата. Възможно е да не се е получило добре това ми творение, затова приемам всякакви критики и препоръки :) Тук ще поствам и по-нататъшните ми творби.


В пурпурни оттенъци слънчевите лъчи покриват земята надлъж и шир. Лек ветрец повява, а листата на дърветата танцуват своя необикновен танц. От време на време се чува писък на някоя птица, която оповестява започването на нощта. След няколко минути слънцето вече е отстъпило своето място на луната, която създава така романтичната обстановка. Звездите блестят повече от всякога. От тревата се чува свирукането на щурчетата.
Тя беше легнала на полянката пред дома и гледаше звездното небе. В блещукащите й очи се отразяваше гледката, но мислите й я отвяваха на друго място. В съзнанието на момичето изплуваха спомени, които не можеше да забрави.. нахлуваха в мислите й, нарушаваха съня й...
От нейните очи се стекоха сълзи, които не успя да задържи, но не искаше и да ги спре. Тя беше сама.. Тази мисъл я стряскаше...
Момичето се изправи и плачейки, се отправи към къщи.Крачките му глухо отекваха и се сливаха с тихото хлипане.
Нощ е, а звездите блестят повече от всякога..

Напротив много добре се е получило :) Поздрав :)

[F@t@lNy_Sl@dK@]

еееееееееееее брао мн добре се е получило

[DisciplineAndOrder]

Много хубаво,бе,Гери!!! :grin:

[ScionOfStorm]

Развий го, кратко е. Не може да започнеш с такива описания, загатващи за нещо мащабно и разгръщащо се, и да го цакнеш после в едно-две-три изречение и да секне ;)
Хубав стил на писане, но не се страхувай да е по-дълго :)

[Symphony of Destruction]

Развий го, кратко е. Не може да започнеш с такива описания, загатващи за нещо мащабно и разгръщащо се, и да го цакнеш после в едно-две-три изречение и да секне ;)
Хубав стил на писане, но не се страхувай да е по-дълго :)

(agree)
това не му пречи да си е готино де :)

[bloodfrozen]

Мерси за препоръките, ся ще го подложа на редакция :)

[LordOfLight]

Хубави описания наистина, малко го редактирай и ще се получи! Успех!