Kapu4ino
11-12-2007, 19:55
Супер кретенски ще ви прозвучи, ясно ми е , ама нищо 8-) .
Така. От 3 месеца не съм яла сладко. Нищо. нито шоколад, нито сладкиши, нито бонбони, нито захар в кафето... нищо.
Цялото това отрицание от 3 месеца. А днес майка ми носи Тоблерон. Тъпо ще ви прозвучи, но никога през живота си не съм яла тая марка :-D А сега майка ми носи един такъв хубавец, подарък от някакъв англичанин, с който се видяла днес, приятел. И един Тоблерон- за мен. Двойно изкушение, разбирате ли- не съм яла сладко от толкова много време, никога не съм яла и Тоблерон... а сега 2 в 1 са на разположение пред мен. И... не знам... мислех си да хапна само едно парченце, другото да го оставя... но много се съмнявам, че ще стане така. Ако си хапна едно парченце после ще си кажа, разбира се, "Е, щом е едно какво пречи да са две"... и така ще започна да си казвам всеки ден и ще започна да се тъпча като свиня и ще разваля постигнатото... защото съвсем отвикнах от сладкото, дори не ми се яде... но имам на разположение цял такъв шоколад (ахха говоря за него сякаш е торба с долари :lol: ). Та... може да си го оставя в бюрото, недокоснат, и да изпитвам волята си... но предполагам все в някой момент на слабост ще се изкуша... и ще го омета... Ужасно е . Това е личностна дилема :-D . А ако пък не го и бутна... то постоянно ще се чудя какъв ли е шоколада (тъй като никога не съм го опитвала), ще започна да се дразня, че не съм го опитала и може и да се изцепя да си купя някой... а след него пак да започна да си ям огромните количества сладко...но може и да не стане така, може ако не го докосна след това да се чувствам по - силна и още по - уверена във волята си и в себе си (защото да откажеш сладкото е като да откажеш цигарите, това си е пристрастяване)...
Та 8-) , бих искала да получа вашето мнение за този тъй важен шоколад... какво бихте направили вие на моето място :-| ?
Така. От 3 месеца не съм яла сладко. Нищо. нито шоколад, нито сладкиши, нито бонбони, нито захар в кафето... нищо.
Цялото това отрицание от 3 месеца. А днес майка ми носи Тоблерон. Тъпо ще ви прозвучи, но никога през живота си не съм яла тая марка :-D А сега майка ми носи един такъв хубавец, подарък от някакъв англичанин, с който се видяла днес, приятел. И един Тоблерон- за мен. Двойно изкушение, разбирате ли- не съм яла сладко от толкова много време, никога не съм яла и Тоблерон... а сега 2 в 1 са на разположение пред мен. И... не знам... мислех си да хапна само едно парченце, другото да го оставя... но много се съмнявам, че ще стане така. Ако си хапна едно парченце после ще си кажа, разбира се, "Е, щом е едно какво пречи да са две"... и така ще започна да си казвам всеки ден и ще започна да се тъпча като свиня и ще разваля постигнатото... защото съвсем отвикнах от сладкото, дори не ми се яде... но имам на разположение цял такъв шоколад (ахха говоря за него сякаш е торба с долари :lol: ). Та... може да си го оставя в бюрото, недокоснат, и да изпитвам волята си... но предполагам все в някой момент на слабост ще се изкуша... и ще го омета... Ужасно е . Това е личностна дилема :-D . А ако пък не го и бутна... то постоянно ще се чудя какъв ли е шоколада (тъй като никога не съм го опитвала), ще започна да се дразня, че не съм го опитала и може и да се изцепя да си купя някой... а след него пак да започна да си ям огромните количества сладко...но може и да не стане така, може ако не го докосна след това да се чувствам по - силна и още по - уверена във волята си и в себе си (защото да откажеш сладкото е като да откажеш цигарите, това си е пристрастяване)...
Та 8-) , бих искала да получа вашето мнение за този тъй важен шоколад... какво бихте направили вие на моето място :-| ?