PDA

View Full Version : малко помощ



sweet_baby_f
11-13-2007, 13:06
Спешно ми трябва характеристика или някакво описание на Силвина Руфат и Рамадан от Дервишово семе :roll: предварително ви благодаря

No_Limit
11-13-2007, 13:41
Със своя сборник “Диви разкази” Николай Хайтов създава една нравствена вселена, носеща в себе си безкрайните светове на любовта и страданието, на доброто и злото. В разказа “Дервишово семе”писателят поставя проблеми, свързани с ценностите на родовия свят и духовния мир на обикновения човек.Подвластни на родовата традиция и на нейните неумолими закони,героите изживяват драматично сблъсъка между родовите повели и естествения стремеж към любов и щастие.
В творбата е разгърната сложната човешка драма на Рамадан и Силвина, породена от чувството за отговорност пред рода и желанието да изживеят живота си заедно. Те съхраняват любовта и доброто в света на суровите родови традиции, чието следване обрича личността на страдание, поради отнетата свобода и право на лично щастие.Рамадан е изправен пред кръстопът- да съхрани доброто в душата си или да осъществи жадуваното цял живот щастие като поеме по пътя на омразата и отмъщението.
Още в началото на разказа читателят разбира, че ще стане свидетел на една поредна човешка драма.Като “възел” са се заплели проблемите в живота на Рамадан и никой не може да му покаже пътя, по който трябва да поеме, за да изживее онова щастие, което заслужава.Началото на неговата драма се заражда под семейния покрив, в дома. Осигуряването на наследник се оказва не щастлив миг, а началото на едно безкрайно страдание за един от Дервишовия род. Рамадан безусловно се подчинява на родовите закони. Дори заглавието подсказва, че той е подвластен на най-висшата ценност на родовия свят-продължението но рода.
Макар че е представител на по- младото поколение, Рамадан не се противопоставя на решението на дядо си да го ожени и той да му намери невеста. Конфликтът се поражда по-късно, когато щастието му от буйно бликналата любов към Силвина е разбито и е заменено с едно дълго, продължило четиридесет години нещастие.Животът на Рамадан са разделя на две-краткото щастие от съвместния живот със Силвина и безкрайния, омагьосан кръг, в който се върти след нейното отвличане.Там е и границата между любовта и омразата, между жаждата за отмъщение и родовите повели, там започва мъчителното раздвоение между дълга към рода и дълга към сърцето. В изповедта на героя се долавя силата на любовното чувство – описанието на Силвина, неудържимия копнеж да бъде до нея, възхищението от нея като домакиня:”Имаше едни коси, ей оттук ако ги видиш- руси...Още като се поотместиш- жълто злато като живо заиграваше по тях!”
След загубата на любимата сърцето на героя се оттласква в другата крайност- омразата. Тя е насочена срещу братята на Силвина,”лакоми хора” и към Руфат-“хайлазин и пияница”В създаденото пространство на насилие и безнравственост Рамадан трябва да защити достойнството си на човек и правото си на щастие.Но дългът пред рода поставя преграда пред желанието за кръвно отмъщение:”Тук искам на Асан Дервишов внук да писне, а че тогава ходи да се трепеш, където искаш!”Омразата и жаждата за мъст се преплитат с изгарящата сърцето любов към Силина.Мъчителни са минутите, когато я гледа през отвора на зида в ръцете на Руфат:”Как не се стопи това сърце” Нейната мъка, изписана на повяхналото й лице, подсказва, че и тя носи любовта към него жива в сърцето си и й е непоносимо да живее с нелюбим човек. Това подклажда силно неудържимото му желание за отмъшение, но отново застава на границата между родовия дълг и любовта. Трябва да отгледа децата си и като дядо си да осигури продължаването на Дервишовия род.Жив е гласът на родовата кръв и тя го завързва отново за кръстното дърво на страданието.С времето болката е изпълнла душите на Рамадан и Силвина с мъдрост. Мисълта, че в затвора няма да има отворче, през което да гледа любимата жена, го възпира от кръвната разправа с Руфат. Родово и човешко се борят в изпепеленото от болка сърце.
Любовто на героите се превръща в нравствен героизъм, когато Руфат пада на легло безпомощен и това улеснява отмъщението.Любовта твори добро и щом е истинска, тя не може да донесе зло.Желанието за убийство на смъртния враг се заменя с грижи за него.С нравствен стоицизъм Рамадан се вслушва в молбата на Силвина:”Стига ни, че сме тука.Ако той беще звяр, не ставай и ти!”Разколебани са родовите ценности-злото зове Рамадан да въздаде заслуженото възмездие, любовта го възпира.Отмъщението е заменено с грижи за болния.Но тези грижи не са плод на любов към ближния, а споделяне на болката на любимата.Любовта осмисля живота му, тя му дава сили да устои на всичко.
Изповедта на героя го представя в един омагьосан кръг- прекалено дълго продължава болестта на Руфат, сякаш никога няма да дойде моментът, когато ще бъде възвърната нарушената хармония в живота на Рамадан и Силвина.Връщането към спомените е мъчително. Рамадан е надникнал за кой ли път в душата си , за да направи равносметка и себеоценка, да потърси някаква мъдрост, чрез която да намери сили да носи страданието си:” На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана”.Търсеният отговор е неоткрит, изповедта остава недовършена.Героят стои на кръстопътя с разсечена душа, утешавайки се единствено със смирението и надеждата.
Рамадан няма да избере злото, сигурно няма да намери н жадуваното щастие в любовта.Но чрез неговата изповед Николай Хайтов утвърждава истината, че винаги и навсякъде човешката душа е уязвима и ранима, но и силна, намираща път към доброто

Мисля че това може да ти помогне :-P

koteto_5
11-13-2007, 13:44
http://download.pomagalo.com/6009/+dervishovo+seme+aktivizirane+pri+chetene/

sweet_baby_f
11-13-2007, 15:49
много мерси страшно много ми помогнахте [-X

one_tree_hill
11-24-2007, 09:22
трябва ми съчинение разсъждение на тема " на това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана " от разказа Дервишово семе на Николай ХАйтов моля ви се трябва да съм го написала да неска вечерта плс плс плс помогнете ми

sexa_na_kompleksa
11-24-2007, 09:28
трябва ми съчинение разсъждение на тема " на това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана " от разказа Дервишово семе на Николай ХАйтов моля ви се трябва да съм го написала да неска вечерта плс плс плс помогнете ми

Виж това:

ЕДНА ДУША НА КРЪСТОПЪТ

Душевното страдание е най-изпепеляващата и самоунищожителна болка, която разяжда човека отвътре, променя погледа му към света, нещата и хората, изправяйки го пред дилемата да избира между доброто и злото при своята реакция към тях. Неслучайно повечето творци, оставили име в литературата, разнищват човешката душа именно 6 миговете на страдание, когато човек е раздвоен и е длъжен да направи своя избор за по-нататъшния си път. Универсалната валидност на това състояние на духа обаче се изживява различно от героите на отделните автори в зависимост от тяхното светоусещане, духовна нагласа, манталитет и ценностна система. Ако в моменти на върховно изпитание и на страдание болезнено-чувствителните и гравитиращи към крайностите герои на Достоевски избират самоунищожението, то в българската литература при героите на Йордан Йовков например, страданието пречиства, извисява и нравствено преражда човека. Николай Хайтов избира друг ъгъл на полезрение към страданието - като към предизвикателство, което пробужда неподозирана сила у човека. Героите му от „Диви разкази” преодоляват мъката си с достойнство, с гордост и с непогрешим усет за вечните закони в природата и в човешкия живот. Техният житейски кръстопът неведнъж е белязан от безизходицата 6 даден момент, но способността им стоически да носят своя кръст им помага дори в раздвоението между прошката и възмездието да остават нравствено монолитни личности.
Финалната сентенция на разказа „Дервишово семе”: „На това крьстопътче тъпча сега и не виждам накъде да хвана”, съдържа целия трагизъм в живота на главния герой Рамадан. Той плаща висока цена на родовата традиция и на усилията да запази човешката си индивидуалност. Не само в края на разказа, когато е принуден да избира дали да отмъсти на човека, погаврил се с любовта му, или да остане Верен на същата тази любов, но и в целия разказ Рамадан най-често е на кръстопът. Душата му е разпъвана на кръст още по време на неизживяното докрай юношество, когато в ролята си на преждевременно станал съпруг избира влюбването и нежността пред насилието над крехката Силвина. Драматичното противоборство у него се развихря с опасна сила, след като не успява да опази любимото момиче от чуждото насилие. Заставен от дядо си под клетва да отложи отмъщението си с години, той си налага с нечовешко усилие да изпълни дълга си към семейно-родовите закони и да продължи рода. Дълъг път извървява Рамадан до последния кръстопът, пред който го изправя неговата трагична любов и на който той -добрият и високо нравствен човек- ще остане вероятно дотогава, докато съдбата се разпореди.
Рамадан е типичен Хайтов герой, който в твърде ранна възраст и в много сгъстен интервал от време трябва да понесе силата на първата си любов и изключително жестоката раздяла с нея и с надеждата си за щастие. В истинския смисъл на думата той и Силвина са жертви на родовия морал, изрично защитаващ преди всичко интересите на общността, а не чувствата на отделната личност. Онова, което за семейно-родовата общност е безсилие на невъзмъжалото момче да изпълни съпружеските си обязаности, от чисто човешка гледна точка и особено от позициите на съвременния читател, е всъщност отрицание на грубата сила и отказ от насилие над момичето, в което се влюбва за цял живот. Още при този пръв кръстопът в живота си юношата Рамадан проявява своята чувствителност и доброта, разминаващи се рязко с общоприетото и осветено от родовия морал консуматорско отношение спрямо жената. За него Силвина не е вещ, не е средство за продължение на рода и за запазване на толкова таченото от дядо му „дервишово семе”, а любимата девойка, излязла сякаш от приказките и от мечтите му. Колкото по-възторжено, чисто и светло е любовното чувство между двамата съпрузи-полудеца, толкова по-поругаваща и убийствена е продажбата на Силвина от по-големите й братя и последвалото й отвличане. Страданието и потресът от раздялата превръщат Рамадан в мъж, и то безкрайно озлобен и нещастен, доста по-рано от естественото му физическо възмъжаване.
При първия си кръстопът в живота - между любовта и примитивното консуматорско отношение към жената - Рамадан избира нестандартния за средата си път и скъпо заплаща за това. Той отказва да препотвърди безусловно традиционните повели на семейно-родовата общност, и не само в душата си, но и с цялото си същество въстава срещу тях. Докато дядото е загрижен единствено за продължението на рода, Рамадан отстоява и изстрадва правото си на любов, на личностно предпочитание и на свободата, ако не веднага, то поне в бъдеще да се разпорежда сам със себе си и със своите чувства. Той временно тръгва по отъпкания от предците си път, временно се подчинява на изискванията на родовия морал и на волята на дядо си да запази и да пренесе през времето с потомците си „дервишовото семе”. Жертвата е пренесена, повторната женитба без любов е осъществена, новият наследник на рода се появява на бял свят, а в предсмъртния си час дядото му връща свободата да отмъсти на Руфат за кражбата на Силвина.
Освобождението от дадената клетва и възстановеното равновесие в рода оставят обаче Рамадан сам с нещастието му, с озлоблението и с нечовешкото страдание да гледа в съседния двор тържеството на съперника си и трагедията на любимата жена. Вторият кръстопът в живота на Рамадан е още по-болезнен и по-продължителен от първия, защото е изцяло под сянката на злото и жаждата за отмъщение. Рамадан изживява тайно и мъчително своята драма, когато ден и нощ наблюдава през пробитата от него в плевнята дупка бурното съпружество на Руфат и Силвина и когато злото все повече изпълва душата му. В горестната си изповед пред разказвача, героят сам се сравнява с „чучело, пълно със слама”, само че неговата слама е злото, което единствено го държи на крака, кара го да яде, пие, оре и работи подобно на другите, но душата му в това време се разтерзава. Може би в това образно сравнение Хайтов перифразира мисълта на Балзак, че „страданието е железният прът, който скулпторите поставят в глинената маса, и че то я поддържа, то е силата.” Във всеки случай, „сламата-зло”, изпълваща и измъчваща Рамадан, не го довежда до престъплението и не го опустошава в нравствено отношение. Родовите ценности за семеен дълг, приличие и морал, поне докато децата му са още малки - го спират пред решителната крачка. Оказва се че дори когато героят ги проблематизира, оспорва или подлага на преоценка, той пак не ги отхвърля, защото те са дълбоко вкоренени у него.
Животът обаче постепенно променя ситуацията и в развитието на действието в разказа Рамадан стига до третия, пак драматичен, но в същото време и парадоксален кръстопът. Той е искрено убеден, че трябва да отмъсти на насилника, който навремето му е отнел любимата жена и му е погубил живота. Рамадан е в пълното си право да се разплати най-после с него, защото така му диктуват и поруганата незабравена през годините любов, и нещастната съдба на измъчваната от съпруга си Силвина, и вроденото му чувство за справедливост. Отмъщението се превръща в единствен негов нравствен императив и се препокрива освен това и с представите на родовата среда за чест и дълг, които не се афишират открито, но се подразбират. Съдбата обаче решава друго- престъпникът Руфат тежко заболява и остава напълно безпомощен на ръцете на Силвина. От любов, милост и състрадание към нея Рамадан започва отново да отлага отмъщението си и самоотвержено й помага да се грижи за съпруга си. Любовта му към Силвина се оказва по-силният нравствен императиви надделява над жаждата за отмъщение. Той не може да отмъсти на насилника, защото повече от всичко държи на някогашната си любима, която през всичките тези години е била и е останала смисълът на живота му.
Когато душата е на кръстопът - особено на кръстопът като този, пред който застава Рамадан в навечерието на старостта, човек проявява своя истински морален облик. Любовта не би имала такава решаваща и притегателна сила за героя на Хайтов, ако този герой не е високо нравствена и благородна личност, подчиняваща се на висшия етичен закон да прави добро, а не зло, дори на врага си. Всъщност не е ли най-голямото възмездие за стореното някога зло да пренебрегнеш и да изоставиш възможността за отмъщение? Руфат е по своему наказан, защото е изпаднал до положението да дължи своето съществуване на грижите и милосърдието на човека, на когото цял живот се е надсмивал и когото е наранявал. В странната си мисия на болногледач на Руфат, Рамадан неведнъж се доближава до съдбоносния кръстопът на отлаганото и незабравеното отмъщение, в който то си оставало-ясната наглед посока. Тогава му се приисква да възтържествува над повалилия се от болестта насилник или поне да му демонстрира любовта си към Силвина, но тя го спира. Силвина се оказва достойна за благородството и вътрешната сила на човека, когото тя също не престава да обича през изминалите страшни за тях години. Думите й: „Ако той беше звяр, не ставай и ти!", скрепяват още повече любовта и единомислието, които ги свързват. В устата на Силвина и в поведението на Рамадан повествователят сякаш потвърждава известната мисъл на Марк Аврелий: „Истинският начин да отмъстиш на врага си е да не приличаш на него.”
Героят на Хайтов завършва своята пълна с отчаяние изповед със съзнанието за безизходицата, в която е изпаднал, но от изминатия до този момент път става пределно ясно, че Рамадан не ще кривне към злото. Нравственият му избор вече е сторен и той няма да се размине с любовта, добротата и опрощението в тяхно име. В „Дервишово семе”, както й във всички останали разкази от сборника „Диви разкази”, трагизмът и величието на необикновените в своята духовна чистота герои ги приближават към идеала за човечност и дори ги митологизират, но това не буди съпротивата на запленения от тях читател.

one_tree_hill
12-24-2007, 18:43
трябва ми спешно есе на една от двете теми
има ли безизходни ситуации
и аз и моите родители
моля ви се помогнете ми

sherry
12-25-2007, 10:47
one tree hill, ти хубаво искаш теми и постоянно нареждаш, но поне да беше благодарил/а за миналата тема, която ти дадоха. Когато някой ти помага, редно е да му благодариш...Все пак си е направил някакво усилие да ти помогне. Би трябвало да го оцениш.

http://download.pomagalo.com/15022/ - Ето за теб и семейството, но трябва да пратиш смс, за да го свалиш.

one_tree_hill
12-25-2007, 12:00
наистина sherry трябваше да благодаря но аз си забравих защото съчинението за което помолих и като го преписах трябваше да го занеса на г-жата и затова забравих да благодаря на sexa_na_kompleksa за съчинението наистина много ти благодаря както и на теб sherry за есето

sexa_na_kompleksa
12-30-2007, 11:20
трябва ми спешно есе на една от двете теми
има ли безизходни ситуации
и аз и моите родители
моля ви се помогнете ми

Ето го есето, за което Шери ти е дала линк:

Фундаменталното начало на всяко едно обществото е семейството и това е така от дълбока древност. Светът, който ни заобикаля е изпълнен с много злоба, завист и омраза. Нелекият и забързан начин на живот са докарали хората до там, че започват да се самозабравят-стават алчни и безскрупулни, безмилостни дори и към своите роднини.
Моето семейство е малко, но сплотено. Ние винаги решаваме проблемите си заедно. Споделяме болките и несгодите, трудностите от всекидневието с общи усилия преодоляваме всичко. Моите родители са ми дали много, най-вече живот. Имала съм късмет, че не съм изоставена, както някои майки и бащи правят с децата си. Било то поради финансови или други причини, това не трябва да се случва и не е оправдаващо, защото те лишават едно невинно същество от нормален живот. Изхвърлят ги като ненужни вещи от живота си, но по такъв начин не решават проблемите си. Съдбата на сирачетата да понасят страданието, което не са заслужили, е много жестока. Ето защо аз уважавам и обичм безкрайно много родителите си. Дори и да имаше някаква възможност да избирам, никога не бих се отрекла от тях. Въпреки недоразуменията, които понякога имаме винаги намираме начин да превъзмогнем спора, да признаем вина, да се държим като хора един към друг. Да бъдеш родител не значи само да дадеш живот, но и да изградиш в интелектуален и мрален аспект своето дете, да отделиш необходимото му внимание и време, защото то започва да вижда света през своя поглед и има нужда от защита, и от отговор на безкрайните си въпроси. Всичко това изисква много умение и добър поход, който е важен, до голяма степен решаващ за възпитанието. Моя скромен житейски опит ме е накарал да се замисля и да разбера, че няма нищо по-свято от обичта и разбирателството в семейството.
Аз имам сестра, по-голяма от мен. Помня колко сме се карали, изричали сме силни думи, в които дори и не вярваме, но даже всички тези обиди не могат да застанат между нас. Ние винаги сме били нещо повече от сетри. Споделяме всичко, което ни тежи, както правят най-добрите приятелки. Заедно се радваме, заедно сме и в моменти на отчаяние и безизходица. Аз смятам, че имам силна подкрепа от човек, на когото мога да разчитам и да се доверя.
В семейството ми, не на последно място, се ценят българските традиции и обичаи. Християнството е основата, на която се градят взаимоотношенията ни, тъй като това е религия, която насърчава хората да правят добрини и да не отвръщат на злото със зло. Родителите ми често са ми казвали, че всеки избира своя път, който да поеме, но за да остави някаква следа в живота си, той трябва да следва човешките добродетели. Едни от тях са да помогнеш на нуждаещ се от помощ, да му подадеш ръка,да стоплиш сърцето на сиромах, като му дадеш залък хляб. По този начин разбираш, че си станал човек, достоен за уважение, а не като изтъкваш себе си с безсмислени приказки.
Благодарна съм на Господ, че имам възможността да живея, макар и не в заможно семейство, но обградена от много любов и разбирателство. Знам, че родителите ми искат да успея, да бъда щастлива и да не ми липсва нищо. Биха направили всичко, за да ми осигурят по-добро бъдеще. И точно поради тази причина баща ми е взел трудното решение да замине в чужбина, с надеждата да спечели пари, за да може да ни издържа и да не сме лишени от нищо. Сега вече си давам сметка, че този избор не е бил никак лесен. Той е пропътувал хиляди километри и през тези години единственото нещо, което му е давало сили и го е крепяло е обичта към семейството. Не знам защо трябва да се случи нещо, за да осъзнаем какво означава даден човек за нас?!
Когато наближат християнските празници съм щастлива, изпълнена с надежда и очакване за нещо хубаво различно от ежедневната сивота. Това е времето, когато се събираме всички, загърбваме проблеми и неразбирателства и си прощаваме. Коледа ни кара да се замислим колко по-щастливи може да бъдем, ако показваме обичта и уважението си към хората около нас. В съзнанието на всеки е заложен инстинктът за самосъхранение и продължаване на рода. В семейството може да намерим защита, уют, спокойствие и разбиране. То носи в себе си смисъл, само ако запази и продължи рода, ценностите, традициите и обичаите. Неговата идентичност зависи от нас. Когато си далеко от най-близките си хора, тогава осъзнаваш колко скъпи и ценни са те за теб и разбираш, че единствено те могат да ти бъдат опора. Знам, че винаги мога да разчитам на роднините си. И когато изпиташ самотата, само тогава можеш да усетиш истинността на тези думи.


Ето още:

"Моите родители" Есе

Никой не се е появил от нищото. Всеки има своите майка и баща. Хората имат родители, но за съжаление не всички ги познават. Аз имам щастието моите да са до мен.
Те ме учат на търпимост и доброта. Казват ми, че в живота ще има много изпитания, но трябва да ги преодолея.
Моите родители ми показват пътя към учението. Те ми помагат. Благодарение на това аз съм постигнала голяма част от успехите си.
Миналата година исках да се явя на международен изпит по английски език. В началото ми беше лесно, но с напредване на времето всичко ставаше по- трудно. Една вечер когато напълно се бях отчаяла, мама седна при мен и ми каза: "Ще се справиш, Миме, и ще покажеш на англичаните, че и българите знаят много. А като отидеш да работиш в Англия, ще ни купиш голяма вила край морето и ще живеем хубаво."
Усмихнах се и продължих учението си...
Мама беше права. Аз се представих отлично и показах на всички своите знания.
От онзи ден на сам аз изкачвам стъпало след стъпало стълбата на успеха, за да изпълня желанието им.
Мисля си, обаче, че не вилата ще ги зарадва най-много. Моите родители не са материалисти. Те биха били по-доволни ако достигна мечтите си. Знам, че ще са щастливи, когато се издигна в обществото. Те искат най-доброто за мен и ще удоволетворени ако осъществя желанията си. И точно тук винаги се намесва сестра ми с думите "Но и за вилата да не забравиш!"
Аз се усмихвам и като се замисля, разбирам колко много са направили за мен моите родители и колко много ме обичат.

one_tree_hill
01-18-2008, 12:22
съчинение разсъждение на тема"Образът на старата икона-част от съкровеното пространство на рода" моля ви се много е спешно трябва ми за днес до 16:00 pls pls pls pls pls pls pls pls pls pls pls pls pls pls pls ако някой знае нещо нека да ми помогне ще съм му много благодарна 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[

fen4e_presi
04-10-2008, 11:48
Трябва ми спешно за утре съчинение разсъждение на тема: С какво е известна България по света? Моля ви, помогнете ми

hrisiiiiii
04-10-2008, 14:03
Мога да ти дам няколко идеи, но готов текст не можах да намеря. Ето: с трудолюбието, със забележителностите (Белоградчишки скали, 7-те Рилски езера, Перперикон...), с националните празници, с доброто образование (което преди е било по-добро :D ) ... Такива работи.. Довечера пак ще седна и ще потърся нещо готово

justintini
04-13-2010, 15:12
На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана ЛИС моля хелп мс предварително molq za pomo6t spe6no e :oops:

rosityy
04-21-2010, 22:28
можете ли да ми помогнете трябва ми есе на тема "Ако той е звяр не ставай и ти" от Дервишово семе
Благодаря предварително :)

sunshine27
05-07-2010, 13:14
много ще съм благодарна ако дадете есето "Ако той беше звяр, не ставай и ти :) :(

firestone224
05-09-2010, 10:26
На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана ЛИС моля хелп мс предварително molq za pomo6t spe6no e :oops:
“На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана”. Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов “ Дервишово семе” метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът. В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан представя сложните конфликти на битието, които могат де заплетат или разплетат възела на живота. Текстът представя силни човешки преживявания: трепетите на първата любов, страстната омраза, отчаянието и готовността за убийство, през които героят преминава, за да стигне до онази житейска мъдрост, която ще го превърне в истински благороден човек.
Възелът в душата на Рамадан се завързва с неочакваното, сполетяло го изневиделица събитие- отвличането на Силвина. Щастието е оттласкано от продължителен период на нещастие. Любовта на героя импулсира раждането на омразата към братята на Силвина- “лакоми хора”, и особено към съпруга щ Руфат- “хайлазин”, “пияница”- епитети, които назовават все жизнени и нравствени недъзи, отхвърлени и презрени от родовата общност. Руфат достига до жажда за кръвно отмъщение и до нееднократното щ изживяване като облекчение на задушаващата го мъка. Тези изживявания и представи на Рамадан не секват, дори когато е възрастен мъж. Той приема желанието си да възмезди нанесената му любовна рана като напълно оправдано, но сам формулира необходимостта от мислено изживяване на отмъщението, за да продължи да живее: “Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха…”
Същинският конфликт в разказа е вътрешният сблъсък в душата на Рамадан- между дълга му към рода и дълга му към любовта. Разрушаването на родовите връзки между Силвина и Рамадан е източник на тяхното нещастие, но не е основание да се причини нещастие на другото семейство /каквото създават и двамата герои/. Една ограда разделя Рамадан от неговата любима и чувствата в него бушуват- ту любовта към Силвина надделява, ту омразата към Руфат. Постепенно героят разбира, че не би могъл да сподели живота си със Силвина, но би могъл да облекчи нейното страдание. Той възпитава у себе си най- трудното качество- да въздържа гнева си и да бъде смирен, за да не усилва страданието на Силвина. Нейните думи: “Ако той беше звяр, не ставай и ти!” помагат на Рамадан да възпира надигащата се злоба и чувство за отмъщение. Така той ходи в гората за дърва /вместо нея/, за да стопли с тях смъртния си враг Руфат. Това е трудно житейско решение- готовност да жертваш желанията си, мечтите си в името на радостта и щастието да виждаш любимия човек. Същевременно това решение разкрива помъдряването и духовното израстване на Рамадан.
Конфликтът е решен на твърде висока цена- една неизживяна, невъзможна любов. Животът на Рамадан протича бурно, разтърсващо. Подложена на изпитания, истинската любов устоява и се запазва, като съхранява човешкото у Рамадан. Героят бавно се учи на търпение, на разбиране и така утвърждава новите ценности. По този начин конфликтът в разказа “Дервишово семе” представя един хуманитарно и обществено значим сблъсък между ценностите на патриархалното общество и ценностите на модерния свят.
Преобърнатият патриархален космос в повестта “ Преди да се родя”
Повествованието в “Преди да се род” носи преобърнатия, отразен образ на света в съзнанието на разказвача. “Преобърнати са времената”, хората разместват своето място в хронологията на поколенията, преобърнат е родовият космос. На родовите традиции и ценности писателят е погледнал от необичаен, хумористично- ироничен зрителен ъгъл.
Авторът се отнася с ирония към родовото време. С умиление е представен животът на рода. Ивайло Петров анонимно присъства в пародираното разместване на времената. Художественият свят на писателя ясно откроява лика на три поколения, всяко от които се “оглежда” във времето на останалите две. Пародията е въведена непринудено- реките започват да текат в обратна посока, дядовците и бащите се държат като деца, а небето на родовия космос е сякаш под краката им. Несъзнателно, макар и дълбоко убедени в добрите си намерения, те стъпкват духовните стойности на традицията, а когато решат да вдигнат поглед нагоре, откриват ниския свод на земните си страсти. Изглеждат смешни в ироничния хаос на времето и безкрайно тъжни в своята осъзната безпомощност.
Първият израз на погледа на Ивайло Петров към родовия свят е “непочтителното” изображение на кръвно близки хора: “Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца. За негова чест, която отпосле трябваше да бъде и моя, веднага трябва да поясня, че дядо и баба имат вина за тая работа. Една сутрин баба влезе в обора, когато той бе изринал на добитъка и се мъчеше да отлепи някаква муха под опашката на кобилата, пришляпа боса купчината тор, взе една сламка от коша и почна да си чопли зъбите”. Вниманието е фокусирано върху смешното и грозното, селският бит е изобразен грубо натуралистично. В тези редове няма и елемент от някаква красота в селския живот, а отблъскваща първобитност и грозота. Напълно в духа на създадената представа е пресъздаден и ключовият момент в творбата, определящ бъдещото раждане и съществуване на повествователя. За женитбата, един изключително важен момент за личността, се заявява на неподходящо място и по неподходящ начин- в обора, като за нещо незначително, без каквато и да е психологическа и емоционална подготовка: “Петре, тази зима ще те женим!”
Така в повестта “Преди да се родя” вместо непокварена наивност срещаме наивната глупост, причинена от невежеството и духовната неразвитост. На мястото на чистата и неподправена любов- пресметливото търсене на по- богат съпруг или пък просто на две работни ръце. На мястото на свенливата “севда”- навикът на някои от героите да се възползват от всяка попаднала пред очите им хубава жена. На мястото на достойното преминаване на жената от един в друг род- срамните пазарлъци за откуп и зестра, нагласените “кражби” на мома и бракосъчетание под неприличните припеви на пияния поп.
Пародийно, като комичен фарс е изобразен важният битов ритуал- годежът. По време на преговорите всеки добре играе ролята си. Сватосването- отработено и уредено с годините и узаконено от традицията събитие- е пародирано, като напред излизат не младостта и красотата, а смешното пазарене, наивността и гордостта.
Краденето на мома, като общобългарска традиция, която се противопоставя на сватосването и на годяването и е израз на волнолюбие, постигане на женитба по зова на сърцето, дава възможност на автора за нов хумористичен поток в повествованието и нова насмешка над дребните хитрувания в усилията да се надвият трудности от различен характер.
Дистанцията между съвременност и минало има различни измерения. Авторът усеща “чуждо” времето на своя реален, съвременен живот. Погледът към ставащото го отдалечава във времето преди “раждането на новия, модерен свят”. Онова отминало родово време е скъпо и близко на разказвача, макар и да навлиза в новото пространство с “модерния” поглед на съвременник. Разстоянията между хората и епохите стават условни. Авторът поднася ироничната си оценка за света и човешките нрави, които стават традиционно “диви” в новата съвременност.

krasitoOoO
11-22-2010, 13:48
Здравейте,незнам дали трябваше да побликувам това тук.. но много спешно ми трябва есе на тема: Моят морален императив. Търсих на всякъде,но никъде неможах да намеря.. моляви помогнете ми

rokata555
03-10-2011, 07:21
трябва ми спешно есе на една от двете теми
има ли безизходни ситуации
и аз и моите родители
моля ви се помогнете ми

Ето го есето, за което Шери ти е дала линк:

Фундаменталното начало на всяко едно обществото е семейството и това е така от дълбока древност. Светът, който ни заобикаля е изпълнен с много злоба, завист и омраза. Нелекият и забързан начин на живот са докарали хората до там, че започват да се самозабравят-стават алчни и безскрупулни, безмилостни дори и към своите роднини.
Моето семейство е малко, но сплотено. Ние винаги решаваме проблемите си заедно. Споделяме болките и несгодите, трудностите от всекидневието с общи усилия преодоляваме всичко. Моите родители са ми дали много, най-вече живот. Имала съм късмет, че не съм изоставена, както някои майки и бащи правят с децата си. Било то поради финансови или други причини, това не трябва да се случва и не е оправдаващо, защото те лишават едно невинно същество от нормален живот. Изхвърлят ги като ненужни вещи от живота си, но по такъв начин не решават проблемите си. Съдбата на сирачетата да понасят страданието, което не са заслужили, е много жестока. Ето защо аз уважавам и обичм безкрайно много родителите си. Дори и да имаше някаква възможност да избирам, никога не бих се отрекла от тях. Въпреки недоразуменията, които понякога имаме винаги намираме начин да превъзмогнем спора, да признаем вина, да се държим като хора един към друг. Да бъдеш родител не значи само да дадеш живот, но и да изградиш в интелектуален и мрален аспект своето дете, да отделиш необходимото му внимание и време, защото то започва да вижда света през своя поглед и има нужда от защита, и от отговор на безкрайните си въпроси. Всичко това изисква много умение и добър поход, който е важен, до голяма степен решаващ за възпитанието. Моя скромен житейски опит ме е накарал да се замисля и да разбера, че няма нищо по-свято от обичта и разбирателството в семейството.
Аз имам сестра, по-голяма от мен. Помня колко сме се карали, изричали сме силни думи, в които дори и не вярваме, но даже всички тези обиди не могат да застанат между нас. Ние винаги сме били нещо повече от сетри. Споделяме всичко, което ни тежи, както правят най-добрите приятелки. Заедно се радваме, заедно сме и в моменти на отчаяние и безизходица. Аз смятам, че имам силна подкрепа от човек, на когото мога да разчитам и да се доверя.
В семейството ми, не на последно място, се ценят българските традиции и обичаи. Християнството е основата, на която се градят взаимоотношенията ни, тъй като това е религия, която насърчава хората да правят добрини и да не отвръщат на злото със зло. Родителите ми често са ми казвали, че всеки избира своя път, който да поеме, но за да остави някаква следа в живота си, той трябва да следва човешките добродетели. Едни от тях са да помогнеш на нуждаещ се от помощ, да му подадеш ръка,да стоплиш сърцето на сиромах, като му дадеш залък хляб. По този начин разбираш, че си станал човек, достоен за уважение, а не като изтъкваш себе си с безсмислени приказки.
Благодарна съм на Господ, че имам възможността да живея, макар и не в заможно семейство, но обградена от много любов и разбирателство. Знам, че родителите ми искат да успея, да бъда щастлива и да не ми липсва нищо. Биха направили всичко, за да ми осигурят по-добро бъдеще. И точно поради тази причина баща ми е взел трудното решение да замине в чужбина, с надеждата да спечели пари, за да може да ни издържа и да не сме лишени от нищо. Сега вече си давам сметка, че този избор не е бил никак лесен. Той е пропътувал хиляди километри и през тези години единственото нещо, което му е давало сили и го е крепяло е обичта към семейството. Не знам защо трябва да се случи нещо, за да осъзнаем какво означава даден човек за нас?!
Когато наближат християнските празници съм щастлива, изпълнена с надежда и очакване за нещо хубаво различно от ежедневната сивота. Това е времето, когато се събираме всички, загърбваме проблеми и неразбирателства и си прощаваме. Коледа ни кара да се замислим колко по-щастливи може да бъдем, ако показваме обичта и уважението си към хората около нас. В съзнанието на всеки е заложен инстинктът за самосъхранение и продължаване на рода. В семейството може да намерим защита, уют, спокойствие и разбиране. То носи в себе си смисъл, само ако запази и продължи рода, ценностите, традициите и обичаите. Неговата идентичност зависи от нас. Когато си далеко от най-близките си хора, тогава осъзнаваш колко скъпи и ценни са те за теб и разбираш, че единствено те могат да ти бъдат опора. Знам, че винаги мога да разчитам на роднините си. И когато изпиташ самотата, само тогава можеш да усетиш истинността на тези думи.


Ето още:

"Моите родители" Есе

Никой не се е появил от нищото. Всеки има своите майка и баща. Хората имат родители, но за съжаление не всички ги познават. Аз имам щастието моите да са до мен.
Те ме учат на търпимост и доброта. Казват ми, че в живота ще има много изпитания, но трябва да ги преодолея.
Моите родители ми показват пътя към учението. Те ми помагат. Благодарение на това аз съм постигнала голяма част от успехите си.
Миналата година исках да се явя на международен изпит по английски език. В началото ми беше лесно, но с напредване на времето всичко ставаше по- трудно. Една вечер когато напълно се бях отчаяла, мама седна при мен и ми каза: "Ще се справиш, Миме, и ще покажеш на англичаните, че и българите знаят много. А като отидеш да работиш в Англия, ще ни купиш голяма вила край морето и ще живеем хубаво."
Усмихнах се и продължих учението си...
Мама беше права. Аз се представих отлично и показах на всички своите знания.
От онзи ден на сам аз изкачвам стъпало след стъпало стълбата на успеха, за да изпълня желанието им.
Мисля си, обаче, че не вилата ще ги зарадва най-много. Моите родители не са материалисти. Те биха били по-доволни ако достигна мечтите си. Знам, че ще са щастливи, когато се издигна в обществото. Те искат най-доброто за мен и ще удоволетворени ако осъществя желанията си. И точно тук винаги се намесва сестра ми с думите "Но и за вилата да не забравиш!"
Аз се усмихвам и като се замисля, разбирам колко много са направили за мен моите родители и колко много ме обичат.
trqbva mi jiteiskiq izbor na ramadan literaturno sachinenie na dervishovo seme helpp

VaMpiRKaTaaa
03-10-2011, 08:13
rokata555
http://forum.gorna.net/viewtopic.php?t=120527
http://www.referati.org/nikolai-haitov-dervishovo-seme-tragichniqt-vyzel-na-liubovta-i-omrazata-v-chovekshata-dusha/8187/ref
http://forum.optitroyan.net/index.php?showtopic=2062

Xriiskaa
04-10-2011, 20:36
Много ще съм Ви благодарна ако ми помогнете поне мъничко,трябва ми интерпретативно съчинение на темата "Проява на слабост или на сила е поведението на Рамадан,от разказа Дервишово семе" :-)

iveta2010
04-14-2011, 13:36
Здравейте спешно ми трябва есе на тема "Има ли безизходни ситуации".Благодаря предварително за услугата :) :oops:

KniFe
05-03-2011, 14:40
Здравейте ! Трябва ми Интерпретативно съчинение на тема : ''Зблъсака на родовите закони със истинската и силна любов'' в разказа Дервифово Семе !

nat4eto
01-22-2012, 12:44
Трябва ми есе на тема ''Страданието ни учи на доброта, а щастието ни прави егоисти'. Ще ви бъда много много благодарна,ако ми помогнете!

malkiabonbon
01-22-2012, 13:10
ехо на мен спешно ми трябва нещо-презентация или някакъв текст за : - ( производство на ястия в топла кухня ) моляя помогнете

mariqanastasova
01-22-2012, 16:03
В Хайтовия разказ „Дервишово семе” Рамадан, Силвина и Руфат са жертви.
Рамадан е жертва на родовата традиция. Той е оженен на четиринадесет години за непознато момиче, за да продължи рода. Но когато вижда бъдещата си съпруга, младежът се влюбва в нея, затова когато братята на Силвина му я "отмъкват", героят се превръща в жертва и на невъзможната любов и на омразата към втория съпруг на любимата му – Руфат. Рамадан се превръща в жертва на омразата, защото работи за Руфат. Но не си отмъщава, защото е длъжен към дядо си и трябва да продължи рода и защото не може да гради съвместния си живот на чуждо нещастие - знае, че тази любов е неосъществима.
Виждайки на какво мъчение и насилие е подложена възлюбената му, Рамадан се превръща в жертва на себе си, защото се обвинява за това, че никога вече няма да види Силвина щастлива.
В разказа Силвина е най-наранена от героите. Като жетрва на родовата ценност, тя е омъжена за младия Рамадан, в когото се влюбва още след първата им среща. Но след като се разбира, че не е изпълнила семейното си задължение - да продължи рода, младото момиче бива „продадено” за възрастния, но богат Руфат, за два пръча. Поради това Силвина става жертва и на любовта - искрената към Рамадан и невъзможната към Руфат.
Силвина е жертва на насилие, докато живее с Руфат. Но въпреки болката, която й причинява, водена от задължението си към родителите си, тя е принудена да живее с човек, когото не обича - принудена е да живее без любов.
Руфат, освен виновник за неосъществяването на любовта между Рамадан и Силвина, е и жертва. Той знае, че Силвина не го обича, но не може да купи любовта й. Обречен е да живее с нещастно момиче, което не го обича.




НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - „ДЕРВИШОВО СЕМЕ”
ПРАВОТО НА ЛЮБОВ ЛИШАВА РУФАТ ОТ ПРАВОТО НА ЩАСТИЕ

Разказът на Николай Хайтов „Дервишово семе” е написан по действителен случай. Авторът сменя имената на героите, променя някои моменти, но това с нищо не се отразява върху жестоката истина, изобразена в неговото произведение.
Един от главните герои в „Дервишово семе” е Руфат. Голяма част от читателите на творбата биха обвинили точно него за нещастието и болката, с които живеят Силвина и Рамадан. Това е художествен проблем, който предизвиква въпроса: „А Руфат не страда ли?” Този Хайтов герой не спазва родови и морални принципи, не се придържа към каквито и да било човешки ценности. Той е просто човек, който смята, че може да си купи желаната девойка. Точно тази увереност по-късно става причина за цялото му нещастие.
Руфат, за разлика от Силвина и Рамадан, е много по-динамична личност. Той е зрял мъж, наясно с това, което върши и иска, и е седем години по-голям от героя разказвач. „Лошият" не помага на никого, пие и мързелува, но все пак има сърце, което може да изпитва положителни чувства. Той също живее в епоха, в която човек е лишен от правото на индивидуална изява, но Руфат е и решителен, не се интересува от нищо друго, освен от това, как да си получи своето. Този герой се подчинява само и единствено на желанието и нуждите си. И тук е моментът читателят да се замисли не е ли отношението на Руфат към родовите ценности първата стъпка напред към новите стойности на времето. В името на гордостта и себелюбието той пренебрегва всичко и всички. Не всеки би се осмелил да противоречи и да пренебрегва родовите закони в тази епоха. А при Руфат те дори не се споменават.
Този герой се стреми единствено към целта си - да притежава Силвина. Той „я бил харесал още в първия ден, когато я видел да ходи на двора и си направил дупка на двора да я гледа”. Неговото желание е да се ожени за нея и не се интересува от болката и страданието, които причинява на Рамадан. Въпреки това едва ли имаме право да твърдим, че Руфат не страда. Наистина той има Силвина до себе си - не като жена и личност, съгласила се да живее с него по собствено желание, а като вещ - продадена от едни и купена от други. Именно в това се състои и неговото най-голямо нещастие. Колкото и да е жесток, той има сърце, което чувства, и очи, които виждат. Не му е лесно да гледа как жената на неговите желания и мечти стои до него като животно в клетка. Точно така се чувства Силвина. Тя вижда в съпруга си своето наказание, своя палач, всичко друго, но не и своя съпруг. Ето защо е трудно да се приеме, че Руфат страда по-малко от жена си и от Рамадан, че носи вина за тяхната раздяла.
Рамадан също изживява своята жестока драма. Той има съпруга и деца, но това не му пречи да пробие дупка в плевнята и да гледа чуждата жена, докато неговата „тихом си ронеше сълзите и не продумваше...”. Изповедта на героя: „Жена, деца и цяла камара внуци ще прекрача и при нея ще отида”, разкрива големия конфликт между любовта на човека и неговия дълг.
Всеки от читателите на „Дервишово семе” може по различен начин да оправдае или да обвини героите, но художествената задача на Николай Хайтов е една единствена: да очертае драмата на всеки един от героите. По различен начин и двамата са лишени от правото на щастие.
За Руфат не са важни родовите ценности и задължения. Иска да създаде дом и семейство със Силвина и в крайна сметка успява, въпреки че е нещастен през целия си живот. Макар че я има до себе си, той не е сигурен и се съмнява в чувствата й. Живее, изпълнен със съмнения - неговият живот не е по-нещастен от този на другите двама герои. Минават години, но страхът и несигурността си остават живи в душата на Руфат.
Понякога страданието и болката карат човек да поглежда по различен начин на заобикалящия го живот. Твърде малко е казано за героя като за отделна личност, но все пак и в него, както във всеки друг, има нещо добро. Макар това положително чувство да е само любовта към Силвина и да е причина за злото и болката, родени в друга човешка душа, това добро все пак съществува. За един човек едно нещо е добро, за друг то е лошо и обратно. За определена личност границата между положителното и отрицателното е твърде различна.
Въпреки че наистина обича Силвина, нещо, което е почти сигурно, читателят трябва да признае, че действията на този герой не са подчинени само на любовта. По-скоро той е воден от желанието да отнеме жената на съседа и да докаже, че е по-добър от едно четиринадесетгодишно дете. Но и тук никой няма право да го вини. Руфат плаща и получава това, за което е платил.
Начинът, по който е представен неговият образ, е причина голяма част от читателите да го отхвърлят и презират. Но не такова е и отношението на Николай Хайтов към героя. Авторът усеща страданието на този човек, вижда го като същество, нуждаещо се от състрадание и съчувствие. Ето защо, преди някой да обвини героите, първо трябва да разгледа от три, дори и от четири различни гледни точки всяко едно от събитията. В случая разказвачът е Рамадан, но ако беше Силвина или пък Руфат, всичко щеше да изглежда по друг начин. В сегашния вид на разказа миналото преследва героите и всеки един от тях се характеризира посредством живота и действията на останалите. Читателите имат възможност да видят

mariqanastasova
01-22-2012, 16:03
Руфат само през погледа на Рамадан -неговия най-голям враг, който в мислите си „триста пъти” го е „трепал и съживявал”. Борбата между тях двамата е всъщност битката между доброто и злото, красивото и грозното.
И Рамадан, и Руфат са главни герои в разказа „Дервишово семе” на Николай Хайтов. Двамата много си приличат, но и много се различават. Както единият, така и другият е жертва на обстоятелствата. Всеки от тях е трагически виновен за съдбата си, а и за съдбата на ближния. Руфат е жертва на собствените си амбиции и интереси. Желанието му да бъде над всичко и всеки му причинява единствено болка и разочарование. Той не позволява на прекрасното и красивото да се развиват и да съществуват в него. Самоизмъчва се и се самонаказва не защото такава е целта му, а защото това е резултатът от стремежите му.
Неговата вина не е по-голяма от тази на останалите герои. Руфат купува любов, но получава презрение. Минават годините и жизнеността му изчезва, превръща се в болнав старец, зависим от своя враг. Най-тежкото наказание за него е да вижда как този, над когото се е присмивал и на когото е причинил само болка, го съжалява. Трудно и жестоко е за Руфат да приеме себе си в ролята на болен старец. Нещастието му е голямо, но вината му за това нещастие не е по-малка.

НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - ДЕРВИШОВО СЕМЕ
ПРАВОТО НА ЛЮБОВ ЛИШАВА РУФАТ ОТ ПРАВОТО НА ЩАСТИЕ

Разказът на Николай Хайтов Дервишово семе е написан по действителен случай. Авторът сменя имената на героите, променя някои моменти, но това с нищо не се отразява върху жестоката истина, изобразена в неговото произведение.
Един от главните герои в Дервишово семе е Руфат. Голяма част от читателите на творбата биха обвинили точно него за нещастието и болката, с които живеят Силвина и Рамадан. Това е художествен проблем, който предизвиква въпроса: А Руфат не страда ли? Този Хайтов герой не спазва родови и морални принципи, не се придържа към каквито и да било човешки ценности. Той е просто човек, който смята, че може да си купи желаната девойка. Точно тази увереност по-късно става причина за цялото му нещастие.
Руфат, за разлика от Силвина и Рамадан, е много по-динамична личност. Той е зрял мъж, наясно с това, което върши и иска, и е седем години по-голям от героя разказвач. Лошият" не помага на никого, пие и мързелува, но все пак има сърце, което може да изпитва положителни чувства. Той също живее в епоха, в която човек е лишен от правото на индивидуална изява, но Руфат е и решителен, не се интересува от нищо друго, освен от това, как да си получи своето. Този герой се подчинява само и единствено на желанието и нуждите си. И тук е моментът читателят да се замисли не е ли отношението на Руфат към родовите ценности първата стъпка напред към новите стойности на времето. В името на гордостта и себелюбието той пренебрегва всичко и всички. Не всеки би се осмелил да противоречи и да пренебрегва родовите закони в тази епоха. А при Руфат те дори не се споменават.
Този герой се стреми единствено към целта си - да притежава Силвина. Той я бил харесал още в първия ден, когато я видел да ходи на двора и си направил дупка на двора да я гледа. Неговото желание е да се ожени за нея и не се интересува от болката и страданието, които причинява на Рамадан. Въпреки това едва ли имаме право да твърдим, че Руфат не страда. Наистина той има Силвина до себе си - не като жена и личност, съгласила се да живее с него по собствено желание, а като вещ - продадена от едни и купена от други. Именно в това се състои и неговото най-голямо нещастие. Колкото и да е жесток, той има сърце, което чувства, и очи, които виждат. Не му е лесно да гледа как жената на неговите желания и мечти стои до него като животно в клетка. Точно така се чувства Силвина. Тя вижда в съпруга си своето наказание, своя палач, всичко друго, но не и своя съпруг. Ето защо е трудно да се приеме, че Руфат страда по-малко от жена си и от Рамадан, че носи вина за тяхната раздяла.
Рамадан също изживява своята жестока драма. Той има съпруга и деца, но това не му пречи да пробие дупка в плевнята и да гледа чуждата жена, докато неговата тихом си ронеше сълзите и не продумваше.... Изповедта на героя: Жена, деца и цяла камара внуци ще прекрача и при нея ще отида, разкрива големия конфликт между любовта на човека и неговия дълг.
Всеки от читателите на Дервишово семе може по различен начин да оправдае или да обвини героите, но художествената задача на Николай Хайтов е една единствена: да очертае драмата на всеки един от героите. По различен начин и двамата са лишени от правото на щастие.
За Руфат не са важни родовите ценности и задължения. Иска да създаде дом и семейство със Силвина и в крайна сметка успява, въпреки че е нещастен през целия си живот. Макар че я има до себе си, той не е сигурен и се съмнява в чувствата й. Живее, изпълнен със съмнения - неговият живот не е по-нещастен от този на другите двама герои. Минават години, но страхът и несигурността си остават живи в душата на Руфат.

mariqanastasova
01-22-2012, 16:03
Понякога страданието и болката карат човек да поглежда по различен начин на заобикалящия го живот. Твърде малко е казано за героя като за отделна личност, но все пак и в него, както във всеки друг, има нещо добро. Макар това положително чувство да е само любовта към Силвина и да е причина за злото и болката, родени в друга човешка душа, това добро все пак съществува. За един човек едно нещо е добро, за друг то е лошо и обратно. За определена личност границата между положителното и отрицателното е твърде различна.
Въпреки че наистина обича Силвина, нещо, което е почти сигурно, читателят трябва да признае, че действията на този герой не са подчинени само на любовта. По-скоро той е воден от желанието да отнеме жената на съседа и да докаже, че е по-добър от едно четиринадесетгодишно дете. Но и тук никой няма право да го вини. Руфат плаща и получава това, за което е платил.
Начинът, по който е представен неговият образ, е причина голяма част от читателите да го отхвърлят и презират. Но не такова е и отношението на Николай Хайтов към героя. Авторът усеща страданието на този човек, вижда го като същество, нуждаещо се от състрадание и съчувствие. Ето защо, преди някой да обвини героите, първо трябва да разгледа от три, дори и от четири различни гледни точки всяко едно от събитията. В случая разказвачът е Рамадан, но ако беше Силвина или пък Руфат, всичко щеше да изглежда по друг начин. В сегашния вид на разказа миналото преследва героите и всеки един от тях се характеризира посредством живота и действията на останалите. Читателите имат възможност да видят Руфат само през погледа на Рамадан -неговия най-голям враг, който в мислите си триста пъти го е трепал и съживявал. Борбата между тях двамата е всъщност битката между доброто и злото, красивото и грозното.
И Рамадан, и Руфат са главни герои в разказа Дервишово семе на Николай Хайтов. Двамата много си приличат, но и много се различават. Както единият, така и другият е жертва на обстоятелствата. Всеки от тях е трагически виновен за съдбата си, а и за съдбата на ближния. Руфат е жертва на собствените си амбиции и интереси. Желанието му да бъде над всичко и всеки му причинява единствено болка и разочарование. Той не позволява на прекрасното и красивото да се развиват и да съществуват в него. Самоизмъчва се и се самонаказва не защото такава е целта му, а защото това е резултатът от стремежите му.
Неговата вина не е по-голяма от тази на останалите герои. Руфат купува любов, но получава презрение. Минават годините и жизнеността му изчезва, превръща се в болнав старец, зависим от своя враг. Най-тежкото наказание за него е да вижда как този, над когото се е присмивал и на когото е причинил само болка, го съжалява. Трудно и жестоко е за Руфат да приеме себе си в ролята на болен старец. Нещастието му е голямо, но вината му за това нещастие не е по-малка.
2

mariqanastasova
01-22-2012, 16:04
ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН ..ДАНО СЪМ ПОМОГНАЛА!!!!!

linka97
03-28-2012, 21:47
Здравейте! Ако може някой да ми помогне с есе на тема Прошката-сила или слабост "Дервишово семе"

Iliyana.
03-25-2014, 09:00
Многооооо, много моля за ЕСЕ на тема ''На това кръстопътче тъпча и не виждам на къде да хвана...'' Трябва ми за утре, ще съм адски благодарна.