sladka_kukla_88
11-16-2007, 23:05
Историята е малко дълга...ще се опитам да я напиша възможно най-кратко.
Преди 4 години срещах истинския мъж в живота си...За мен той винаги е бил перфектен.Мислих си, че винаги ще сме заедно,но обстоятелствата решиха друго.От начало, в началото на самата ни връзка всичко беше чудесно.Виждах бъдещето си щом го погледна..толкова много го обичам!Всичко си вървеше добре,но в един момент просто го усетих различен.Бяхме заедно почти година...и през тази година съм живяла истински.Когато усетих, че нещата започват да се променят се опитах да поговоря с него, но той все избягваше темата.Минаха се още два месеца и се разделихме...Оправданието беше, че вече няма чувства.Плаках нощ и ден..Не можех да повяравам...Бях на 16 когато се разделихме.Той е с 3 години по-голям от мен и замина в Гърция да работи.Така една година не бях чувала нищо за него, но не спирах да мисля, да плача, да страдам и да се надявам.Когато се върна от Гърция ми се обади и се видяхме.Казах му, че още имам чувства към него, той май се изненада...Не отвърна на любовта ми.Известно време подържахме връзка, после той пак замина.Отново дойде ада за мен...И така след това разбрах, че си има сериозна приятелка...Приех го много труно.Когато дойде в България с приятелката си, имах чувството, че винаги съм я мразела!Толкова много исках да ме разбере...Отказах се да говоря с него и да му обяснявам..Усетих се ,че ставам досадна...Така измина още една година...Аз имах разни мъже в живота си, но никой не беше като него и никой не се задържаше повече ое 3 месеца.Реших, че не мога да живея така..Всеки ден да се будя и заспивам с една мисъл...Просто не издържах вече.Беше ми писнало от всички и от всичко...Така минаваше времето, а на него не му пукаше вече аз какво правя,как съм...!
2006 година ми се обади да излезем..тогава се върна окончателно в България...От началото се виждахме често..после спряхме, сега само от време на време.Той казва, че аз съм една от малкото жени с които може да бъде приятел,но аз не вярвам! Той още си е с онова момиче и аз още го обичам...В началото на 2007 и предлжи брак...Направо бях съкрушена...През Август се ожениха...Бях на сватбата и видях лицата им...На нейно място съм си мечтала да бъда от 15годишна...и това не е всичк...скоро научих, че тя е бременна...
Имах малка надежда,че ще се разделят, че няма да има допадне този живот на семейство.Сега вече като разбрах, че чакат бебе загубих всякаква надежда...
Не знам какво да правя..Знам, че няма как да ми помогнете, но поне се радвам, че имах къде да излея всичко това.
Преди 4 години срещах истинския мъж в живота си...За мен той винаги е бил перфектен.Мислих си, че винаги ще сме заедно,но обстоятелствата решиха друго.От начало, в началото на самата ни връзка всичко беше чудесно.Виждах бъдещето си щом го погледна..толкова много го обичам!Всичко си вървеше добре,но в един момент просто го усетих различен.Бяхме заедно почти година...и през тази година съм живяла истински.Когато усетих, че нещата започват да се променят се опитах да поговоря с него, но той все избягваше темата.Минаха се още два месеца и се разделихме...Оправданието беше, че вече няма чувства.Плаках нощ и ден..Не можех да повяравам...Бях на 16 когато се разделихме.Той е с 3 години по-голям от мен и замина в Гърция да работи.Така една година не бях чувала нищо за него, но не спирах да мисля, да плача, да страдам и да се надявам.Когато се върна от Гърция ми се обади и се видяхме.Казах му, че още имам чувства към него, той май се изненада...Не отвърна на любовта ми.Известно време подържахме връзка, после той пак замина.Отново дойде ада за мен...И така след това разбрах, че си има сериозна приятелка...Приех го много труно.Когато дойде в България с приятелката си, имах чувството, че винаги съм я мразела!Толкова много исках да ме разбере...Отказах се да говоря с него и да му обяснявам..Усетих се ,че ставам досадна...Така измина още една година...Аз имах разни мъже в живота си, но никой не беше като него и никой не се задържаше повече ое 3 месеца.Реших, че не мога да живея така..Всеки ден да се будя и заспивам с една мисъл...Просто не издържах вече.Беше ми писнало от всички и от всичко...Така минаваше времето, а на него не му пукаше вече аз какво правя,как съм...!
2006 година ми се обади да излезем..тогава се върна окончателно в България...От началото се виждахме често..после спряхме, сега само от време на време.Той казва, че аз съм една от малкото жени с които може да бъде приятел,но аз не вярвам! Той още си е с онова момиче и аз още го обичам...В началото на 2007 и предлжи брак...Направо бях съкрушена...През Август се ожениха...Бях на сватбата и видях лицата им...На нейно място съм си мечтала да бъда от 15годишна...и това не е всичк...скоро научих, че тя е бременна...
Имах малка надежда,че ще се разделят, че няма да има допадне този живот на семейство.Сега вече като разбрах, че чакат бебе загубих всякаква надежда...
Не знам какво да правя..Знам, че няма как да ми помогнете, но поне се радвам, че имах къде да излея всичко това.