PDA

View Full Version : философско есе



pepelq6kaaa
11-19-2007, 12:25
molq ako nqkoi znae nqkakav sait ot koito moga da si prepi6a filosofsko ese na tema-4oveka e osaden da bade svoboden ili 4ovek se rajda svoboden a navsqkade e v okovi da pi6e za6toto az namerih no ne sa to4no potemata pove4eto trqbva mi do kraq na tozi den 4e sam 1smqna mersi :)

sexa_na_kompleksa
11-19-2007, 13:56
Виж тези,нещо може да ти помогне:

Човек е осъден да бъде свободен
Жан-Пол Сартр
Какво означава да получиш свободата като присъда за самия себе си?Означава ли отговорът на този въпрос, че човекът може да върши всичко, което е забранено от законите и от човешкия морал? Или, че е свободен да не го прави? Тогава би могло да се каже, че така човекът се доказва като свободомислещ и независим в действията и постъпките си индивид. С постъпките си, породени от усещането ни за свобода, ние всъщност, правим постоянни опити да преценяваме обстоятелствата около и във връзка с нас, развиваме се и променяме света. Градим или рушим визии, амбиции и цели, променяме не само света около нас, но и нашата собствена съдба.
Но, нека се върнем отново към мисълта на големия френски писател и философ - екзистенциалист от 20-ти век - Жан-Пол Сартр - "Човек е осъден да бъде свободен". Как той в това кратко изречение синтезира големия философски проблем за свободата като избор на свободната човешка воля и като присъда, съпътстваща човека през целия път на неговото разумно и цивилизовано съществуване?
Ако се обърнем към религията, първият акт на свободната воля - това е изгонването на Адам и Ева от Едемския рай. Накратко казано, според библейската легенда Бог изгонва първите хора от рая, защото заклеймява свободата като извор на зло и грях.но, всъщност, той отпраща хората в дълбините на изначалната свобода. Там именно човекът е свободен да бъде такъв, какъвто пожелае, да мрази, да обича, да бъде добър или лош, завистлив, подъл, коварен, но и да познае цялата красота на доброто, мъдростта и любовта към ближния.
Екзистенциалистът Сартр разглежда проблема за абсолютната свобода и за избора на личността вече не от гледна точка на Бога и на всяка възможност за помощ от негова страна. Отричайки възможността, че Бог съществува, Сартр смята, че хората са "осъдени на свобода" и това означава, че те носят цялата отговорност за себе си и за своите постъпки. Ако човек е добър или лош, то той сам е избрал да бъде такъв по силата на свободната си воля. Или, с други думи, човек е това, което прави сам от себе си.
Изборът е едно от лицата на свободата. Той е функция на цялото човешко същество, което по неповторим начин осмисля битието си и променя ракурсите на света около себе си. Човек не се ражда добър или лош, герой или подлец, а сам избира /осъжда себе си/ какъв да бъде. Строго казано, човек не е свободен, защото е самата свобода. Нещо повече, той е "осъден" на свобода. Бягайки от нея, той бяга и от самата човешка действителност. А бягството от собствени решения означава бягство от Проекта за света - човешкото начало.
Какво заключение можем да извлечем от мисълта на Сартр "Човек е осъден да бъде свободен"? Че свободата е поредният парадокс в човешката история? Или, че свободата е най-великото достояние на човечеството....Човек е свободен, но и изоставен на самия себе си. Свободен да гони съвършенството и мъдростта, доброто и красотата. Свободен даже в даден момент да бъде готов да изгуби свободата си в лабиринтите на разума и познанието. Нека всеки един от нас прецени какъв вид свобода би могъл да избере. Нека оставим вратата отворена...






Човек е осъден да бъде свободен

Свободата е много относително и разтегливо понятие. Какво означава в действителност “свободен”? Сега, като се замисля може би човек е наистина свободен единствено след смъртта си. Тогава я няма тежеста на материята и душата е свободна. Преди това? Човек само, ако е луд може да смята себе си за свободен!
Човек още с раждането си е обречен да бъде роб на материята и никога през живота си не е свободен. Много могат да кажат, че не съм прав, но я се замислете какво бихте направили без храна? Ами без дрехи, жилище, кола, и т.н.? Всеки рано или късно започва да живее с единствената мисъл за прехрана и пари, пари, пари... В днешния “цивилизован свят” те са най-големите господари и съдници, и единствено, ако ги имаш в изобилие, си относително свободен, но ако ги нямаш си в най-низшите нива на обществото и обикновенно живота ти минава в една безсмислена борба за оцеляване, водеща до неизбежния край – “човешката свобода”, когато парите и всичко материално губят всякакъв смисъл.
Смятам за нормално, когато човек е роб на собствение си нужди и като цяло на земния живот, но най-страшното е, когато някой друг успее да пречупи нечия душа. Това е най-страшното робство, защото тогава се губи смисъла на съществуването, а именно свободата на духа. Има много начини да пречупиш един човек, най-лесния е чрез дрогата. Тогава от едно хубаво момиче можеш да направиш скъпоплатена робиня, готова да изпълни всичките ти желания само за поредната доза. Лошото е, че аз познавам момиче, което е много податливо. Тя сама се опитва да влезе в среда, в която такива като нея не oцеляват. Сега не ми вярва, но ще ми е много мъчно, когато я видя някой ден молеща за доза.
Още една идея за свободата изниква в съзнанието ми – свободата на избор, което е конституционно право на всеки свободен гражданин на света. Човек има правото на много избори в живота си, но единствено този, който няма семейство или хора, които да обича, а също така не му пука за материалното може да направи наистина свободен избор- това което му диктува сърцето. Всички останали, в една или друга степен, трябва да съобразяват мнението си с много други обстоятелства и хора, и често да правят това, което трябва, а не това което искат. До каква степен човек, докато е жив има право на избор? Не можеш без пари, защото всичко, което е необходимо за съществуването на всеки се купува с тях, не можеш да избираш роднините си, не можеш да правиш каквото си искаш заради куп обстоятелства и правила. Но можеш да избираш приятелите си, а вероятно и други неща които в момента не мога да се сетя. И все пак дали това е наш избор или има висша сила, или ако искате го наречете съдба, или случайност? Определено мисля, че наистина човек е осъден да бъде свободен, но чак след смъртта си. Но всъщност човек ли е тогава? Никой учен не може да каже това. Аз не вярвам в духове и подобни неща, но кой знае... Вярвам единствено, че съществуват неписани закони на вселената, които определят живота и процесите във всичко.
Имаше една мислъл: “колкото повече научаваш, толкова повече разбираш, че нищо не знаеш” ако перефразирам малко “колкото повече свобода имаш, толкова повече разбираш, че всъщност си “роб””. Това се отнася за тези, които имат достатъчно опит и знания, за да го осъзнаят (не говоря за тези, които наистина по един или друг начин са роби, защото за тях свободата е да нямаш “господар”) В заключение ще кажа, че само глупакът може да каже “Да, аз съм наистиа свободен!”




Човекът е осъден да бъде свободен!
Свободата е нещо, което всеки иска да получи в живота си! Да се освободи и да има право да прави всичко, когато и където пойска! И както е казал Яне Сандански „Да живееш значи да се бориш: Робът за свобода, свободния за съвършенство”.Докато си роб на нечии забрани, желаеш свободата, а после се опитваш да постигнеш съвършенството в живота! И така свободата се явява като една присъда на съдбата! Тя ти се дава рано или късно, но дали всеки иска точно тази свобода, и дали всеки може да я използва...
Сами в стемежа си за съвършенство ограничаваме свободата си, слагаме граници на самите себе си и се осъждаме да бъдем нейни роби! Човекът сам се осъжда да бъде свободен!
Свободата- вътрешна свобода, свободата на околния свят! Тя е една отговорност , която всеки носи през живота си! Човек сам подтиска свойте желания и стемежи....сам се спира да прави неща, които може макар и свободен! Защото нещо е сладко, докато не е твое. После намираш друго, за което да се бориш, а именно съвършенството!Така сводобата е една присъда, която ти носиш в душата си! Свободен, но затворен в клетка от замия себе си! Колко пъти си се спирал и си си забранявал да правиш нещо!Откалзвал си се от правото на свобода, проявявал си тази свобода като слабост и си се опитвал да избягаш от нея !? Не си се замислял ли? Направи го и ще разбереш, че тази толкова дълго жадувана свобода не е толкова сладка както в мечтите ти! Вече си голям и имаш свой живот, свой дом и свои стремежи! Освободил си се от чуждите окови и забрани....и??? Сладко ли е? Да понасяш несполуките на живота, да се бориш с несършенството и в същото време да се опитваш да изградиш себе си като нещо съвършено, усещаш ли свободата? Или ти сам слагаш границите, които някога ти слагаха други хора! Поставяш я в окови и чакаш всичко да се подреди, борейки се с живота! Използваш ли силата й, за да промениш хората, себе си ... или тя е само едно оръжие на слабостта ти?
Свобода „монета” с две лица! Сам избираш как да я обърнеш! Да я използваш като сила, с която да постигнеш целите си или тя да е защита на твоята слабост ...
И както е казал един философ „Човек се ражда свободен, но цял живот е в окови” ! В оковите на хората, в свойте окови, в околите на живота! Свободата една не много сладка присъда, поднесена ни от съдбата! А не избира ли сам човек да приеме свободата!Дали е осъден или е дарен с велика ценност?

hamilcar
05-13-2010, 06:51
Кирилицата е задължителна !