sexa_na_kompleksa
11-19-2007, 13:42
Виж това:
Родът и универсалните човешки ценности в живота на българската жена
( Литературноинтерпретативн о съчинение върху "Дервишово семе" от Николай Хайтов, “Преди да се родя" от Ивайло Петров, "Да се завърнеш..." от Димчо Дебелянов и "Потомка"от Елисавета Багряна)
Авторите на литературните произведения "Дервишово семе", "Преди да се родя", "Да се завърнеш..." и "Потомка" представят образа на българската жена в конфликт с родовите ценности. И в
четирите произведения жената се изявява като личност, която е ограничена в своя избор , но тя невинаги се примирява с наложените й от рода норми .
Родът и универсалните човешки ценности в "Дервишово семе" са в конфликт,който показва, че в семейството младият човек няма право на избор, притиснат от разбиранията на възрастните.В повестта "Преди да се родя" ценностите на рода забраняват на жената да живее своя живот, като я принуждават да следва пътя , даден й от родителите.Конфликтът между човека и родовите повели принуждава майката да се раздели със своя син и да го изгуби безвъзвратно.Жената, която започва да се изгражда като личност, се опитва да намери заветите , които родът й е оставил.
Родът и универсалните човешки ценности в "Дервишово семе" са в конфликт, който показва , че в семейството младият човек няма право на избор, притиснат от разбиранията на възрастните.Родът определя конкретни задължения на жената -нейната роля в родовия свят. Според строгите родови закони тя е длъжна да е грижовна съпруга и майка, да почита традициите, да се грижи за къщата. Изразено в текста чрез изреченията “Силвина си седеше повече вкъщи, гледаше баба и ни дочакваше от къра с варена каша. Шеташе и метеше...бършеше по три пъти на ден”. Родовите ценности са като рамка на живота на жената ,те ограничават нейното свободно мислене, нейните мечти и желания за начина й на живот. Силвина изпълнява едно от основните си задължения към рода- “Силвина започна да излиза, и тя с
дете на ръце!", но принудително омъжена за човек, когото не обича, единствено заради алчността на братята си. Тя се подчинява на родовите повели, но като всеки млад човек иска да ги наруши и влиза в конфликт с тях.Прекалено млада , тя все още не е готова да продължи рода и и започва да си играе с жениха си : "...хвана ме за пояса и взе да ме тегли, да ме развива и повива като пумпал”. Именно това е причината Силвина да бъде отвлечена и откъсната от този, когото обича - "бутнали баба и я взели".Тя е нарушила сериозно родовите повели и е наказана за това. Търсейки свободата на универсалните човешки ценности Силвина се оказва в капана на родовите ценности : "главата й висеше все като прекършена". Читателят на разказа на Николай Хайтов се убеждава , че "на власт" са не чувствата на сърцата, а родовите повели.Както в "Дервишово семе", така и в повестта "Преди да се родя" съществува конфликт между универсалните човешки ценности и родово предопределените роли на българката.
В повестта "Преди да се родя " ценностите на рода забраняват на жената да живее своя живот , като я принуждават да следва пътя, даден й от родителите. Авторът се самоиронизира чрез описанието на баща си : "Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните". Като човек, ограничено , свързан с рода и неговите ценности , героят на Ивайло Петров държи на родовите си корени - колкото и несимпатични да са понякога ритуалните жестове на най-близките му хора. Нелицеприятно, но не отблъскващо е и пространството на делничните прояви, зад които героите често се стараят да скрият истинските си намерения : например стремеж към осигуряване на още една работна ръка в семейството или пък стремеж към забогатяване чрез изгоден брак. За да предразположат условията за сигурен брак , семейството на младоженеца преобразява къщата из основи , не може да изтърве тази възможност : "И дядо Георги раз- полагаше със свои кадри за разузнаване." , "С една дума, посещението на годежарката предизвика истинска революция в домашната хигиена на нашия род."Родовите традиции повеляват да се продължи родът и изпълнявайки тази повеля , семейството прави сватбата , без да се интересува от нуждите и желанията на младите. Тук нямат власт универсалните човешки ценности , безсилни са срещу строгите закони на рода. Младоженците почти не се познават, но трябва да се оженят : “Според тогавашната етикеция бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат, тъй като бракът им биваше предварително решен от техните родители."
В повестта "Преди да се родя" "тогавашната етикеция" не пита жената за нейния избор, а задължава младоженеца и невестата да се харесат, защото бракът е предва-рително уговорен. В творбите "Да се завърнеш" и "Потомка" конфликтът между рода и неговите "истини" и правото на избор на българката отново присъства.
Конфликтът между човека и родовите повели принуждава майката да се раздели със своя син и да го изгуби безвъзвратно . Елегията на рано отишлия си от живота поет внушава тъжни лирични чувства. Това са синовната обич, смирението и умилението при спомена за родния дом. Наред с това се долавя и неудовлетвореността на лирическия аз от живота, който преминава някаде далеч от дома, който е останал в сърцето му като единствения сигурен сакрален център:
Да се завърнеш в бащината къща
Когато вечерта смирено гасне
…
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха
Завръщането на една “бездомна” и “раздвоена душа” в елегията на Димчо Дебелянов “Скрити вопли”става повод да се надникне в най-съкровените човешки изживявания, да се очертае като “духовен път към неподвластните на времето стойности, олицетворени от дома”. От друга страна , мисленото пътуване към дома и раздвояването на личността между миналото и настоящето показва една своеобразна двойственост на лирическия аз. Това завръщане следва посоката на мисленото пътуване към дома и майката с нейната притихнала доброта: ”старата”,”безсилно рамо”, “усмивка блага”, “мамо,мамо”. Ако се има предвид интровертният харакер на Дебеляновата поезия, ориентирана към символистичната поетика, по-вериятно е посоката на това завръщане да е насочена навътре към душата на аз-а. Жестоките родови повели и ценности принуждават младите да напускат своите домове и да оставят майките си сами. В стихотворението "Потомка" несъответствието на родовите повели с поривите на сърцето също присъства , но тук героинята търси и връзката си с родовия корен.
Жената, която започва да се изгражда като личност, се опитва да намери моралните завети , които родът й е оставил. Главната героиня от “Потомка” не познава миналото чрез фамилни книги и портрети, които да съхранят родовата памет и да напомнят семейните повели. Отрицанието в началото на стихотворението утвърждава внушението, че жената унаследява ценното и устойчивото в душевността си единствено чрез законите на родовата кръв. Използваната антитеза подчертана чрез категоричното твърдение “не знам”,” но усещам” внушава живата духовна връзка между поколенията. Мотивът за родовата кръв - “древна, скитническа, непокорна”- носи посланието за силата на унаследеното, за трайното родово начало, което не дава покой - “от сън ме буди нощем гневно”. Кръвта е “непокорна” и се бунтува срещу условностите в живота , гневно отхвърляйки заспалото примирение. Чрез кръвната връзка с предците си жената унаследява техните най-ценни черти - силата на духа, свободолюбието и смелостта. Както някога незнайната и непокорната “прабаба тмноока” е избягала с любимия си, така и нейната ппотомка се вслушва преди всичко в поривите на сърцето .
Водена от повелите на любовта и от потребността за свобода , тя нарушава родовите закони, които определят бягството с любимия като грях. Но бягството в името на любовта “с някой чуждестранен светъл хан” оневинява греха и прави жената “свята и вечна “. Кънтежът на конските копита , който се разнася от волния вятър по ”необятните с око поля “, създава звуково-зрителна представа за безпределна волност и за опиянение от любовта и от живота. Жената доказва, че за нея е най-важна духовната сила, която й е оставил родът.
Читателят на разказа "Дервишово семе" от Николай Хайтов се убеждава, че в патриархалното семейство "на власт" са не чувствата на сърцата, а родовите повели , които предопределят живота на жената.В повестта "Преди да се родя" от Ивайло Петров "тогавашната етикеция" не пита жената за нейния избор, а задължава младоженеца и невестата да се харесат , защото бракът вече е уговорен.Жестоките родови повели и ценности принуждават младите да напускат своите домове и да оставят майките си сами, но да страдат заради загубените уют и сигурност на родовия дом .Търсейки своя индивидуален път в света, Жената доказва, че за нея е най-важна духовната сила, която й е оставил родът.
Изготвил: Таня от 8.б
Родовите повели и ценности
УВОД:
Ивайло Петров и Николай Хайтов в своите произведения предлагат обективен, но и иронично съпричастен поглед към патриалхалния свят, част от който са самите те, както и техните близки хора. Умението им да насочват своя добронамерен смях към примитивното и първичното в човешкото мислене и живота, издава естествената им връзка с родовите повели, привързаността им към човешките ценности. От друга страна това разкрива тяхната непримиримост към изостаналостта във времето и нравите, към всичко онова, което спира и обвързва хората с един консервативен морал, изолирайки ги за дълго от големия свят.
2. ТЕЗА:
МИКРОТЕЗА 1: Родът винаги е имал и ще има свои традиции, повели и ценности, които представляват неговите основни закони и трябва да се спазват от всеки човек в рода.
МИКРОТЕЗА 2: Всеки човек живее в собствен свят и има своя гледна точка към нещата, но тя не винаги съвпада с тази на рода, защото всеки е уникален и иска да се открои от другите по собствен начин.
МИКРОТЕЗА 3: Една от основните причини за възникването на конфликт между човека и рода – желанието на всеки да тръгне по свой собствен път.
3. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ:
МИКРОТЕЗА 1: Родът винаги е имал и ще има свои традиции, повели и ценности, които представляват негови основни закони и трябва да се спазват от всеки човек в рода.
Разсъждения: Доказателства:
1. Ценности “За такива работи тогава не питаха дето се женеха, ами старите сами си го правиха”, “да ожени баща ми”, “нейно задължение бе...”, “бе набожна”, “скромност и възпитание”
2. Повелите “ти за семе ще ми трябваш, няма да мърдаш”, “тука искам на Асан Дервишов внук да писне, а че тогава ходи та се трепеш, където искаш”, “Петре, тази зима ще те оженим”
ИЗВОД 1: Дългът и отговорността се противопоставят в случая на човешките чувства и свободна воля.
ПРЕХОДНО ИЗРЕЧЕНИЕ1: Мнението на рода невинаги съвпада с това на личността.
МИКРОТЕЗА 2: Всеки човек живее в собствен свят и има своя гледна точка към нещата, но тя невинаги съвпада с тази на рода, защото всеки е уникален и иска да се открои от другите по свой собствен начин.
Разсъждения: Доказателства:
1. Гледна точка “възел”, “за такива работи тогава не питаха дето се жениха, ами старите сами си го правеха”, “Друго питане не ме попита” Вапцани ли искаш или сури”, “Сега работите вървят горе долу тъй...”, “ кръстопътче”, “боеше се да не се удави тъкмо преди най-значимото събитие в живота си”.
ИЗВОД 2: Често гледната точка на човека не съвпада с тази на рода, но това не е от значение за по-нататъшното развитие на живота му, според рода.
ПРЕХОДНО ИЗРЕЧЕНИЕ 2: Различните гледни точки на личността и рода са често причина за конфликти между тях.
МИКРОТЕЗА 3: Една от основните причини за възникването на конфликт между човека и рода – желанието на всеки да тръгне по свой собствен път.
Разсъждения: Доказателства:
1. Конфликтът “Ще правиш, ще струваш кръв да има утре на сабахлем”, “Давай въже”, “Може да ме жениш ...”, “засрамен”
ИЗВОД 3: Доброто и злото се оказват едно до друго в този свят на първични инстикти и на груба сила, от една страна, и на жадни за обич и щастие човешки сърца – от друга страна.
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
ИЗВОД 1: Дългът и отговорността се противопоставят на човешките чувства и свободна воля.
ИЗВОД 2: Често гледната точка на човека не съвпада с тази на рода, но това не е от значение за по-нататъшното развитие на живота му, според рода.
ИЗВОД 3: Доброто и злото се оказват едно до друго в този свят на първични инстикти и на груба сила, от една страна, и на жадни за обич и щастие човешки сърца – от друга страна