PDA

View Full Version : МОля ви трябва ми спешно



n_A_d_E_t_O
11-19-2007, 15:54
Значи есе на тема "Човекът в "Илиада" " Мерси предварително ще сам ви благодарна ако имате нещо разработено или пък ми дадете линк, но само не и помагало от там немога да теглям :)

punkrock
11-19-2007, 17:26
Виж тук http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=350

Също и това може да ти помогне:

ЧОВЕКЪТ И ГЕРОИТЕ В "ИЛИАДА"

Омировият епос е антропоцентричен. Интересува го човекът. Затова военните разпри се представят като взаимоотношения между индивиди, а самото врюване като подвиг на един герой или като двубой на храбреци с равна сила.
Като казваме, че Омир вижда народните събития през призмата на личната съдба, трябва да имаме предвид, че и обратно - разбирането му за индивидуално човешкото има колективна основа. Омировият герой е мит за народната сила, която действа пренесена в силата на народния водач. Като реално отражение народът отсъства в епопеята, но именно от неговото битие се поражда преувеличението в духовен и физически смисъл, което е в основата на идеалната фигура на героя. Човекът у Омир не е средноемпирично положение, най-често срещаният тип. Той е идеалното, най-високото състояние. От друга страна, това е възможната форма за представянето на човека изобщо. Героят е типичното, една норма за човешкото според мировъзприятието на онова време.
В "Илиада" е употребена за пръв път думата герой (херос). Думата има дълъг живот в европейската културна история и естествено като при много други подобни случаи тя губи първоначалното си значение. В микенско време тя има две значения. От една страна означава отвъдното битие на война-народен бранител. В епоса думата бива внесена от нуждата да се представи фигурата на микенския войн. А когато с времето тя престава да бъде реалност, превес получава второто значение на думата. В елинския култов бит всеки заслужил човек след смъртта си може да се превърне в херос и да бъде ограден с ритуална почит.
У Омир героят се ражда най-напред с възхищението от старината. Миналото е много по-добро от настоящето, едновремешните хора по-щастливи и по-могъщи. Така мисли Омир. В "Илиада" става клише, когато герой повдига камък, да се каже:
"камък огромен и тежък-двамина от днешните хора него не биха понесли, а той го самичък захвърли."
Затова и Омировите старци са нещо великолепно. Останало им е не само сладкодумство, щом като Нестор участва в бой. Живели са в по-добри времена и са видели герои и подвизи, които вече не се срещат.
Омир различава някаква йерархия в силата на героите, която те спазват най-точно. По-слабият никога не се нахвърля срещу по-силен. Аякс е грамаден, щитът му прилича на кула и дори за Хектор не е лесно да му се противопостави, фактор на тази йерархия е връзката с някое божество. Еней се опълчва на Ахил, защото го чувства равен (и двамата имат майки богини). На много места в бойните сцени силата нараства или спада в зависимост от това присъства ли божество до героя. Когато зад Хектор застава Аполон, ахейците отстъпват. Това е един вид разум, героен ред, стихийно равняване по природното начало. Затова Парис, който получава силата си от благоразположението на богиня, не седи по-долу от много други герои. И ако все пак изглежда по-слаб, то е, защото самата Афродита е по-слаба от други богове.
Успоредно с това действа и една геройска етика, все още твърде проста, няколко положения, които не могат да се нарекат принципи, етика и психология едновременно, неразчлененост на емоция и морално правило. Основен стимул за действие и единствена човешка цел в "Илиада" е славата. Да се прослави, да бъде пръв, да се отличи в боя - това е голямата житейска цел. Омировите герои изпитват задоволство, че ще си спомнят за тях и ще ги възпяват. Това е идеалът им за отвъдно съществуване.
Славата се съпътства от остро чувство за войнска чест, оттук и за всичко свое в широк смисъл на думата, за честта на отряда или на другаря, например. Омировият герой отмъщава за своя ближен по инстинкт, реакцията му е пряко неегоистична, веднага се хвърля да защити по-слабия. Същевременно чувството за чест има егоистическа окраска. Спектърът от нюанси е широк - героят може да жертва живота си, за да удовлетвори нагона за слава, но може да свърже честта с ценността на собствения живот и да го пази или да изпитва страх. В "Илиада" няма нито един храбрец, който да не е показан как отстъпва уплашен пред опасност.
Стремежът към слава и чувството за войнска чест са положения, общоважими за всички герои, един вид обществени чувства, в които волята на колектива и индивидуалният стимул са неразчленимо преплетени. Ако поставим до тях чувството за "срам" (айдос), ще изчерпим елементите на Омировата социална психология. Не много точно предаваме на български гръцкото "айдос", когато казваме "срам". Думата означава още уважение, чувство за мярка, един вид страх и страхопочитание пред по-висшата сила - най-често това е авторитетът на старейшините, на властта, волята на народа. Трудно е да отличим в усещането за срам, което има Елена пред Приам и Диомед пред Агамемнон, личното емоционално състояние от моралното положение, изразяващо общественото мнение.
Общо гледано човекът в "Илиада" е непосредствен и стихийно хармоничен. Тил качества се коренят в ниското равнище на производствената дейност на онова време, обуславят се от това, че разслоението все още не е засегнало родовия колектив в цялост и че духовна та дейност принципно не се противопоставя на материално-производствената практика. В "Илиада" не се различава отчетливо по-важна от по-неважна дейност, всичко е еднакво значително - войната: мирният труд. веселието. Хекуба, Андромаха и Елена се трудят наравно със своите слугини. Ахил и Патрокъл сами приготвят яденето за гощавката на ахейските пратеници. На щита на Ахил Хефест изобразява един цар, който надзирава работата на полето.
Когато изпитва емоция, Омировият човек не различава нюанси. Ахил преживява загубата на Бризеида и на Патрокъл по много подобен нач ин. Емоцията е все още една. И когато обземе човека, непременно се проявява физически. Обиденият Ахил плаче на морския бряг, обхванатият от скръб се просва на земята. На тази слятост на физическо и духоно-психологическо сe дължи обаянието, което имат Омировите герои за съвременния човек.
От една страна, между характерите на отделните герои в "Илиада" не наблюдаваме съществена разлика. Вгледаме ли се внимателно в текста на поемата, откриваме, че дори антиподи като .Ахил и Хектор са градени от еднакви елементи, от типични черти, преди всичко от общоважимите емоционални положения - чувството за войнска чест, за слава и срам. Много герои в поемата са божествени или любимци на Зевс. Тия епитети изразяват типичната идеална страна на герои-натанатура. Също такава идеална страна се изразява с епитета храбър, които уравнява като че ли характерите на Ахил. Агамемнон и Парис.
Наистина постът се изразява предимно типически. Това е тенденция в неговото разбиране за човека. наследена от фолклорния етап в развитието на епоси Омир обаче е способен да възприема и да предава индивидуалното в човешката природа. Това е забелязал още Аристотел, който казва в "Поетиката": "Другите поети говорят от свое име в цялото произведение и изобразяват малко и рядко, а той (Омир), след кратък увод, веднага извежда мъж, жена или друг характер и никой у него не е нехарактерен, а има характер."
Нужно е да се подчертае обаче - Омир изразява индивидуалното, като претълкува традиционните средства за характеризиране, като преплита типическите качества. индивидуализираност най-напред се постига посредством постоянните епитети, отнесени само за един герой. "Бързоног" се казва само за Ахил, "шлемовеец" само за Хектор. Освен това индивидуализираност се постига чрез различна мяра в отношението на типическите черти в характера на даден герой. Често пъти приликата е само между двама герои, и то само в едно отношение. Аякс силно напомня Ахил със своята стихийност. Тази прилика отличава Аякс от всички останали герои. Същевременно тя е непълна. Ахил все пак е по-могъщ, а Аякс пък се отличава от него по страховитата си външност.
Подобен паралел може да се направи между Ахил и Диомед, който известно време замества като че ли отсъстващия от битките буен тесалийски герой. Но в сравнение с Ахил Диомед е по-хармоничен, по-целенасочен. Той не изпитва разрушителните Ахилови емоции, за сметка на това много по-точно от Ахил изразява Омировото понятие за срам и почит. Своеобразен антипод на Диомед е върховният вожд Агамемнон, също храбър и също тъй гневлив като Ахил, но за разлика от Ахил и Диомед значително по-колеблив, някак предпазлив. Омировото изкуство понякога е двусмислено - Агамемнон е показан сякаш отрицателно, но и с чувство за правдоподобие. Създаден е такъв, защото е реално един върховен вожд да бъде предпазлив. В това отношение в "Илиада" му прилича само Зевс, който на Олимп и на Ида е изправен пред подобни проблеми.
Индивидуалното в Омировите характери донякъде е ефект от нашия навик да възприемаме човека като индивидуалност. То се подсилва и от това, че разкъсваме епическия разказ, за да търсим тенденцията в характера, проявена в едно или в друго действие на героя, и често опростяваме тази тенденция. От друга страна обаче, Омир не просто има съзнание, че по начало хората се различават помежду си (срв.Илиада 13, ст.726-734), той се намира на етап, когато индивидуалното вече може да се изрази. Само че Омир показва характерното, индивидуалното не с психологически средства, а външно, като първична стихия, единение на духовно и физическо. Това дава основани е говори за стихийно реалистическото отношение на поета към човешката природа.

Също и тук виж има много:

http://www.teenproblem.net/school/search.html

n_A_d_E_t_O
11-20-2007, 13:04
мерси обаче тва не ми помага трябва ми не чоекът и героите, а само човекът в илида ако някои намери някаде ще сам му много благодарна защото аз търсих на всякаде и никаде я няма тая тема "Човекът в Илиада" Мерси предварително

No_Limit
11-20-2007, 13:42
Добрее бе , абе нямате ли собствено мнение по въпроса ? Първо търсете в гугъл и тогава пускайте теми :-x