PDA

View Full Version : Много объркано



Момиченце
11-20-2007, 16:11
Здравейте. Видях, че някой беше пуснал тема, в която пита дали е възможна любовта без да има връзка.. Това ме наведе над дълбоки размисли и се сетих за проблема, който имам от близо година и половина.

Не знам дали е проблем, де. Може би не е, но е странно и това ме обърква.

Имам сериозен приятел от 2 години. Обичам го ужасно много, както и той мен. По едно време връзката ни не вървеше много, имаше много скандали, но сега всичко е повече от перфектно.
Малко преди да стане нещо между мен и сегашния ми приятел се появи едно момче. Най-нормално, възпълничко, страшно умно и забавно. Прекарвала съм часове в чата, за да си говоря с него. Ужасно много се сближихме. Най-накрая се видяхме, после решихме, че чатът не е полезен за комуникацията ни и започнахме на по месец-два да се виждаме. Само като приятели. Говорим си глупости, смеем се, ядем сладоледи, гледаме филми в тях.. И тези 2-3 часа, които прекарвам с него са повече от прекрасни. Златни са ми. Всички моменти...

Всичко ОК. Приятелят ми, обаче започна да ми прави проблеми, големи разправии имаше и най-накрая заебах това момче. Наложи се. Но.. той не се разсърди, не спря да ме търси, да ме подкрепя.. И въпреки дадената дума и аз не спрях да го търся. Говорим си такива хубави неща..., е понякога и прекаляваме с лигавщините..

Единият път той ми каза : " вече не знаеш кое е истина и кое е лъжа, нали?" Един път ми казва " Ти си една на мильон", друг път - "Ужасно грозна си". Сега той е в чужбина. От време на време си пишем. Искаше да ми се обажда, само за да ме чуе.. , но предпочетох да не се. Не знам и аз защо.
Започвам да се чудя.. ТОВА Е ЛЮБОВ, НАЛИ, мамка му? И как, по дяволите, мога да обичам двама човека едновременно - но по коренно различен начин. Единият с другия нямат нищо общо : нито като визия, нито като мислене.. Но и по двамата съм луда.
Той сякаш го усеща по същия начин.. знам, че и той ме обича, по някакъв странен начин. Не искам да съм интимна с него, не искам да имаме връзка, никога, никога.. Така е идеално. Знам, че ще се изколим, ако се съберем някога. Но ние никога няма да го направим.
Казвах, че това е приятелска любов. Не, не е.. Дълбоко в себе си знам, че не.

Постът става ужасно дълъг и сигурно никой няма да го прочете, но аз ще се пръсна от мисли.

Напоследък си казваме "Пази се". Това е вместо "Чао". Тази вечер беше " Пази се и се прави красива". И ето, че приятелската заръка добива един по-дълбок смисъл. :cry:
Хора, ОБИЧАМ ПРИЯТЕЛЯ СИ. Отивам в Ада за него. :smt007 Не разбирам как може да съм раздвоена...
Не разбирам защо толкова много харесвам това момче и как така успяхме да устоим на всичко. ..

Какво да правя? Всичко ще си остане както е, знам.
Но хора, защо така? :-s

И знам знам какво искам. Искам някой ден да се оженя за сегашното си гадже, да му родя момче, а този мой така скъп приятел да му бъде кръстник..
Сложно, нали ?

Octofunk
11-20-2007, 16:20
Колко познато ми звучи... #-o

Момиченце
11-20-2007, 16:28
Колко познато ми звучи... #-o


Добре, де, ти в тази ситуация какво правиш?
Аз понякога се хващам как мисля за този човек в някакви невероятни часове, от сорта на 4-5 сутринта, друг път решавам, че ще му зяпам снимките.. После съм гузна.. Ебаси гадното е.

SlAdKoTy zLo
11-20-2007, 16:56
mi macka az misla taka : 6tom toklova obi4a6 priqtelq ti 4e daje iska6 edin den da si semeina sas nego nai-dobre zareji drugiq ne poddarjai nikakvi otno6eniq sas nego 6te ti e trudno no nqma kak ne mu zqpai i snimkite na kompa (znam 4e ima6 ;) i si gi gleda6 ) no po dobre gi iztrii ne misli za nego se edno ne sa6testvuva i 6te go zabravi6 garanciq kazvam ti go ot li4en opit ;) uspex :p

koalka
11-20-2007, 17:00
Като обичаш приятеля си, не му причинявай това...Нали казват, че психическата изневяра е най-лоша...тогава не го прави.Не мисли за него, остави го в миналото.Пък и в един момент можеш да разбереш, че не е любов, а може би само едно дълбоко приятелство.Имаш ли привличане към него, харесва ли ти?Ако да - надявай се това да отмине, ако ли не - бъди спокойна, поне това не е.Знам, че не можеш да заповядваш на сърцето си, но рискуваш си хубавата връзка, която е потръгнала добре само заради едното увлечение.И мисля, че преувеличаваш, че го обичаш...ако го обичаше щеше да искаш да сте заедно, а и нямаше да имаш чувства към сегашния си приятел...

Момиченце
11-20-2007, 17:30
Обичам го! Може и дълбоки приятелски чувства да са, де да знам. Но аз не го усещам така.
Няма физическо привличане.
Може би с него прекаляваме с глупостите. Кой знае. Ужасно объркана съм.
Наистина обичам гаджето си. Бях прекъснала всякаква връзка с това момче, без дори да му кажа защо ( той си помисли, че ми е омръзнал както и всички хора покрай мен ..) Доказвам му го с всяка секунда и сега всичко е като в приказките. Не искам да му изневерявам по какъвто и да е начин - физически и духовно. Точно за това ми е толкова гадно. :cry:
Мамка му, знам какво е усещането, когато обичаш някого. Усещам и когато някой ме обича. Нашето е някаква странна любов прикрита зад приятелство. И така си ни е идеално. Знам, че и той не ме иска по онзи начин. Добре, де, да предположим, че сме толкова близки приятели, че духовната ни връзка е толкова силна, че не мога да различа онази любов от приятелската..
И все пак е странно. Ох, той е странен, аз не съм по-нормална..

Междудругото, да, най-кофти ми е, че мисля за това момче. Не много често, но пък като започна да го мисля.. Страх ме, че когато заспя може би казвам неговото име насън. ](*,) Тотален филм. Представям си как зверски ще се разделим с гаджето, ако чуе това име от моята невинна спяща устичка.. Грррррррр.

Ще се радвам да чуя още мнения.

HePeAJIeH
11-20-2007, 17:39
Явно имаш принципи.Отстоявай ги!Можеш да забравиш чувствата които са се породили към онова момче.Щом искаш за в бъдеще да се омъжиш за приятеля си не трябва да има някой м/у вас който да ви пречи! Друг е въпроса-дали наистина искаш това?Ако е така ще намериш волята в себе си да изтриеш чувствата от сърцето си към онова момче.Ако не успееш ще трябва да направиш избор който в случая никак няма да е лесен-да избереш дългата и сигурна любов или любов с много неизвестности и непознати дебри за теб.Решаваш само и единствено ти! Лека вечер! :wink:

Octofunk
11-20-2007, 19:03
Колко познато ми звучи... #-o


Добре, де, ти в тази ситуация какво правиш?
Аз понякога се хващам как мисля за този човек в някакви невероятни часове, от сорта на 4-5 сутринта, друг път решавам, че ще му зяпам снимките.. После съм гузна.. Ебаси гадното е.

Хаха, аз какво правя ли? На първо място съм момче и аз не бях от тази страна, от която си ти. Предположи сама от коя съм бил! :-D Иначе, ако всичко, което знам е истина, то при мен положението беше, че просто била "свикнала" с него и затова не можела да го напусне. Какво направих? Отдръпнах се и толкоз. Няма нужда да им преча, нека са си щастливи. :)

Едит: А да, има и още една съществена разлика. Аз съм се целувал с въпросното момиче, дори и секс сме правили, но си е без значение за краиния резултат. При теб поне го е нямало това и би трябвало по-лесно да го забравиш само като се отдръпнеш от него. Ще трябва време, но ще стане! :)

Момиченце
11-21-2007, 07:39
Не, не.. , няма да се отдръпна от него. Той ми дава неща, от които имам нужда. Утеха, приятелство, спокойствие.. От друга страна никога не съм срещала такъв човек, той е уникален. Не искам да го губя. Той е от хората, които не се сърдят, когато не му се обадя 3 месеца. Или пък ако си кажем груби думи.. на следващия ден все едно нищо не е било. Не знам.
Той отлично знае колко съм влюбена в гаджето си. Просто.. ми е странно как може да съществува такава връзка.

Octofunk
11-21-2007, 15:07
Не, не.. , няма да се отдръпна от него. Той ми дава неща, от които имам нужда. Утеха, приятелство, спокойствие.. От друга страна никога не съм срещала такъв човек, той е уникален. Не искам да го губя. Той е от хората, които не се сърдят, когато не му се обадя 3 месеца. Или пък ако си кажем груби думи.. на следващия ден все едно нищо не е било. Не знам.
Той отлично знае колко съм влюбена в гаджето си. Просто.. ми е странно как може да съществува такава връзка.
Че ти няма да се отдръпнеш е ясно, при мен случая беше аналогичен. Тя също не се отдрапна, аз се отдръпнах и за да е всичко наред и при вас това трябва да го направи и той. Разбира се първа трябва да се случи нещо, което да го предизвика. Примерно някоя вечер се целунете, но на следващият ден ти му казваш "искам да си останем само приятели" (много вероятен сценарий ми се струва, съдейки по това как говориш за него), тогава ще се осъзнае, че всички е напразно (ако има някакви чувства и тай надежда разбира се).

ziky
11-21-2007, 15:26
Не се поддавай на странични чувства....сега мислиш така объркана си....лесно уязвима към нещо такова...недей няма смисал....оценявай това което имаш сега защото когато го загубиш ще осъзнаеш колко много го обичаш....и накрая остава смао хубавия спомен и надеждата отново някой ден всичко да се повтори и да е като по старо му....