Момиченце
11-20-2007, 16:11
Здравейте. Видях, че някой беше пуснал тема, в която пита дали е възможна любовта без да има връзка.. Това ме наведе над дълбоки размисли и се сетих за проблема, който имам от близо година и половина.
Не знам дали е проблем, де. Може би не е, но е странно и това ме обърква.
Имам сериозен приятел от 2 години. Обичам го ужасно много, както и той мен. По едно време връзката ни не вървеше много, имаше много скандали, но сега всичко е повече от перфектно.
Малко преди да стане нещо между мен и сегашния ми приятел се появи едно момче. Най-нормално, възпълничко, страшно умно и забавно. Прекарвала съм часове в чата, за да си говоря с него. Ужасно много се сближихме. Най-накрая се видяхме, после решихме, че чатът не е полезен за комуникацията ни и започнахме на по месец-два да се виждаме. Само като приятели. Говорим си глупости, смеем се, ядем сладоледи, гледаме филми в тях.. И тези 2-3 часа, които прекарвам с него са повече от прекрасни. Златни са ми. Всички моменти...
Всичко ОК. Приятелят ми, обаче започна да ми прави проблеми, големи разправии имаше и най-накрая заебах това момче. Наложи се. Но.. той не се разсърди, не спря да ме търси, да ме подкрепя.. И въпреки дадената дума и аз не спрях да го търся. Говорим си такива хубави неща..., е понякога и прекаляваме с лигавщините..
Единият път той ми каза : " вече не знаеш кое е истина и кое е лъжа, нали?" Един път ми казва " Ти си една на мильон", друг път - "Ужасно грозна си". Сега той е в чужбина. От време на време си пишем. Искаше да ми се обажда, само за да ме чуе.. , но предпочетох да не се. Не знам и аз защо.
Започвам да се чудя.. ТОВА Е ЛЮБОВ, НАЛИ, мамка му? И как, по дяволите, мога да обичам двама човека едновременно - но по коренно различен начин. Единият с другия нямат нищо общо : нито като визия, нито като мислене.. Но и по двамата съм луда.
Той сякаш го усеща по същия начин.. знам, че и той ме обича, по някакъв странен начин. Не искам да съм интимна с него, не искам да имаме връзка, никога, никога.. Така е идеално. Знам, че ще се изколим, ако се съберем някога. Но ние никога няма да го направим.
Казвах, че това е приятелска любов. Не, не е.. Дълбоко в себе си знам, че не.
Постът става ужасно дълъг и сигурно никой няма да го прочете, но аз ще се пръсна от мисли.
Напоследък си казваме "Пази се". Това е вместо "Чао". Тази вечер беше " Пази се и се прави красива". И ето, че приятелската заръка добива един по-дълбок смисъл. :cry:
Хора, ОБИЧАМ ПРИЯТЕЛЯ СИ. Отивам в Ада за него. :smt007 Не разбирам как може да съм раздвоена...
Не разбирам защо толкова много харесвам това момче и как така успяхме да устоим на всичко. ..
Какво да правя? Всичко ще си остане както е, знам.
Но хора, защо така? :-s
И знам знам какво искам. Искам някой ден да се оженя за сегашното си гадже, да му родя момче, а този мой така скъп приятел да му бъде кръстник..
Сложно, нали ?
Не знам дали е проблем, де. Може би не е, но е странно и това ме обърква.
Имам сериозен приятел от 2 години. Обичам го ужасно много, както и той мен. По едно време връзката ни не вървеше много, имаше много скандали, но сега всичко е повече от перфектно.
Малко преди да стане нещо между мен и сегашния ми приятел се появи едно момче. Най-нормално, възпълничко, страшно умно и забавно. Прекарвала съм часове в чата, за да си говоря с него. Ужасно много се сближихме. Най-накрая се видяхме, после решихме, че чатът не е полезен за комуникацията ни и започнахме на по месец-два да се виждаме. Само като приятели. Говорим си глупости, смеем се, ядем сладоледи, гледаме филми в тях.. И тези 2-3 часа, които прекарвам с него са повече от прекрасни. Златни са ми. Всички моменти...
Всичко ОК. Приятелят ми, обаче започна да ми прави проблеми, големи разправии имаше и най-накрая заебах това момче. Наложи се. Но.. той не се разсърди, не спря да ме търси, да ме подкрепя.. И въпреки дадената дума и аз не спрях да го търся. Говорим си такива хубави неща..., е понякога и прекаляваме с лигавщините..
Единият път той ми каза : " вече не знаеш кое е истина и кое е лъжа, нали?" Един път ми казва " Ти си една на мильон", друг път - "Ужасно грозна си". Сега той е в чужбина. От време на време си пишем. Искаше да ми се обажда, само за да ме чуе.. , но предпочетох да не се. Не знам и аз защо.
Започвам да се чудя.. ТОВА Е ЛЮБОВ, НАЛИ, мамка му? И как, по дяволите, мога да обичам двама човека едновременно - но по коренно различен начин. Единият с другия нямат нищо общо : нито като визия, нито като мислене.. Но и по двамата съм луда.
Той сякаш го усеща по същия начин.. знам, че и той ме обича, по някакъв странен начин. Не искам да съм интимна с него, не искам да имаме връзка, никога, никога.. Така е идеално. Знам, че ще се изколим, ако се съберем някога. Но ние никога няма да го направим.
Казвах, че това е приятелска любов. Не, не е.. Дълбоко в себе си знам, че не.
Постът става ужасно дълъг и сигурно никой няма да го прочете, но аз ще се пръсна от мисли.
Напоследък си казваме "Пази се". Това е вместо "Чао". Тази вечер беше " Пази се и се прави красива". И ето, че приятелската заръка добива един по-дълбок смисъл. :cry:
Хора, ОБИЧАМ ПРИЯТЕЛЯ СИ. Отивам в Ада за него. :smt007 Не разбирам как може да съм раздвоена...
Не разбирам защо толкова много харесвам това момче и как така успяхме да устоим на всичко. ..
Какво да правя? Всичко ще си остане както е, знам.
Но хора, защо така? :-s
И знам знам какво искам. Искам някой ден да се оженя за сегашното си гадже, да му родя момче, а този мой така скъп приятел да му бъде кръстник..
Сложно, нали ?