samonervi
11-21-2007, 09:42
Процеса на пукане на доминантен фуликул и освобождаването на яйцеклетката от него се нарича “овулация”. Овулацията е много кратък период от време – максимум 12 часа.
Менструален цикъл
Цикличните промени в женския организъм ще наричаме за кратко “цикъл”. Продължителността на цикъла е броят на дните от началото на една менструация до деня преди следващата менструация.
При повечето жени продължителността на цикшъла е средно 28 дни.Всеки цикъл се състои от 3 фази: фоликуларна, овулаторна и лутеална. Фоликуларната фаза продължава от първия ден на цикъла до овулацията – средно 10-14 дни. След това настъпва Овулаторната фаза. При нея фоликулът е вече узрял, и се спуква, като освобождава една яйцеклетка. Именно този процес, на освобождаването на яйцеклетката се нарича “овулация”. Овулацията е много кратък период от време – максимум 12 часа. След Овулаторната настъпва Лутеалната фаза. Тя продължава от овулацията до края на цикъла.
Важно е да се каже, че не във всеки цикъл настъпва овулация! Напълно нормално е на всеки 13 цикъла да има един ановулаторен – цикъл, по време на който няма овулация.
Дейността на яйчниците е периодична. Тя преставлява истински цикъл, който следва менструалния цикъл. На всеки 28 дни, приблизително, единият от яйчниците отделя овоцит. Отделянето става всеки път от различен яйчник и продължава от пубертета до менопаузата. Овоцитът е женската полова клетка. Обикновено го наричат яйцеклетка. Яйцеклетката е най-голямата клетка в човешкия организъм. Съдържащите се в яйчниците по време на пубертета яйцеклетки са около 300 - 400 хиляди. Хранят се и са предпазени от останалата яйчникова тъкан от един слой клетки - първичните фоликули (мехуроподобни структури по повърхността на яйчника) . През първата част на цикъла (около 14-15 дни след първия ден на последната менструация), определен брой фоликули се активират. Няколко фоликула узряват, но само един от тях отделя яйцеклетка – той се нарича доминантен фоликул.
В така образувания доминантен фоликул се появяват малки кухини, които се изпълват с течност. Те се сливат, за да съставят една единствена голяма кухина, вследствие на което яйцеклетката бива избутана в периферията на фоликула. Разширената фоликулна кухина образува на повърхността на яйчника издутина, която в навечерието на овулацията е около 17-19 мм – това е нормалната големина на фоликул, годен за оплождане.
Под въздействието на хипофизата (жлеза с вътрешна секреция, намираща се в основата на мозъка), разположените около зреещия яйчников фолукул яйчникови клетки отделят естрогени, чието количество се увеличава успоредно с нарастването на фоликула. Узряването на яйцеклетките и овулацията се стимулира от два хормона отделяни от хипофизата, фоликустимулиращ хормон (ФСХ) и лутеинизиращ хормон (ЛХ). Много е важно тези два хормона да се произведат в необходимите количества през цялото време на месечния цикъл за да може да се осъществи нормална овулация. Под действието на ФСХ фоликулите се стимулират да пораснат. Стероидният хормон естрадиол се отделя от вътрешността на фоликула и се грижи за хранителната среда на развиващата се яйцеклетка в доминантния фоликул. Този процес е завършен към 10-ия ден от менструалния цикъл. Когато доминантния фоликул достигне зрялост (около 12-ия ден от цикъла) това дава знак на хипофизата да отдели голямо количество от лутеинизиращия хормон. Това е т.нар. фоликулярна фаза – фазата в която се развива и расте един фоликул, доминантния фоликул, съдържащ яйцеклетка.
Овулацията настъпва 24 до 36 часа след повишаването на количеството на Лутеинизиращия хормон – средно 14 дни преди края на цикъла. Това повишаване е много бързо, голямо и продължава кратко време – само 1-2 дни. Затова то се нарича “Пик на ЛХ”. След като количествата на ЛХ се увеличат, започва процеса наречен овулация, а фазата от месечния цикъл – овулаторна фаза. Под негово въздействие налягането на течността в яйчника се увеличава, което довежда до спукването на фоликула през следващите 40-48 часа.
При пукането, фоликуларната течност бавно изтича извън яйчника във вътрешността на фалопиевата тръба, а яйцеклетката, вследствие прибирането на фоликуларната стена се оказва на повърхността му. Яйцеклетката се всмуква от подвижните ресни на яйчниковата тръба, които постоянно помитат повърхността на яйчника. Увлечена от движението, яйцеклетката се придижва в тръбата, стига до външната третина, където "чака" някой сперматозоид да я оплоди. След освобождаването на яйцеклетката, фоликулът се превръща в т.нар. “корпус лутеум” или ”жълто тяло”. Затова и фазата се нарича “Лутеална”. Корпус лутеум произвежда хормона прогестерон, който разрехавява вътрешната стена на матката, подготвяйки я за прикрепването на оплодената яйцеклетка в нея (това се нарича “имплантация на яйцеклетката”). Ако яйцеклетката бъде оплодена и започне бременност, жълтото тяло продължава да се развива в продължение на 3 месеца и отделя все повече прогестерон, за да осигури износването на плода. След този период плацентата заменя жълтото тяло. Именно прогестеронът, произвеждан от жълтото тяло, не позволява на матката да получава контракции, както това се получава при менструацията, и по този начин запазва невредимо яйцето. На седмия ден след оплождането, или на 21 (22) ден от началото на последната менструация, става имплантацията, което действително става през втората седмица след оплождането.
Ако яйцеклетката не е оплодена, жълтото тяло достига максимума си на големина и дейност след 9 дни, след което регресира (сбръчква се и умира), а нивото на прогестерона на 21 (22) ден от месечния цикъл започва да намалява. Дейността на жълтото тяло е точно определена - 14 (+ 2) дни след овулацията, то престава да произвежда секрет и се превръща в съединителна влакнеста тъкан. Внезапният спад на хормоните в кръвта предизвиква появата на менструалното кръвотечение. В момента, в който неоплодената яйцеклетка се изхвърля с менструацията, започва зреенето на нов фолукул - това е началото на нов цъкъл.
Средно само един на пет цикъла, в които е настъпило оплождане дава резултат на имплантация и последвала бременност. Мъжете непрекъснато произвеждат полови хормони и сперматозоиди, но при жените отделянето на половите хормони и яйцеклетката е прекъсващ се, цикличен процес, наречен менструален цикъл. Периодът на менструацията, продължаващ от 2 до 8 дни бележи началото на новия цикъл. Средната продължителност на менструалния цикъл е 28 дни, но тя може да варира от 21 дни до 36 дни, дори и повече. Овулацията настъпва приблизително на ден 14 от 28-дневен менструален цикъл, но настъпва по-рано при къс цикъл и по-късно при по-дълъг цикъл (някои жени имат менструация, но нямат овулация, т.е. не се отделя яйцеклетка от яйчника). Когато съществува овулация, има относително къс период от приблизително 24 до 48 часа, когато жената е фертилна. По време на фертилния период, сперматозоидите трябва да бъдат вече във фалопиевите тръби и да са готови да достигнат яйцеклетката. Само един сперматозоид е достатъчен за да оплоди яйцеклетката, но за да може това да се случи трябва да има минимум 40 милиона сперматозоида на милилитър семенна течност, които да преминат навътре през влагалището на жената. Ако яйцеклетката не се оплоди – тя умира.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ може да се каже: На всеки цикъл при овулация се освобождава само една яйцеклетка. От пубертета до менопаузата само 300-400 фолукула достигат пълна зрялост. Всички други дегенерират. Яйцеклетките остаряват заедно с жената, тъй като запасът им е съставен още при раждането. След овулацията яйчникът представлява малка раничка, която много бързо се затваря. Фоликулът нараства и се превръща в истинска жлеза, наречена поради пигментирането ѝ в жълто - жълто тяло. Жълтото тяло произвежда естрогени и голямо количество прогестерон. Нeговата роля е да подготвя лигавицата на матката за задържането и развитието на яйцето. За да настъпи оплождане е необходимо: достатъчен брой годни сперматозоиди, които да бъдат депонирани във влагалището на жената в подходящото време на женския менструален цикъл; да има отделена яйцеклетка и тя да е влязла във фалопиевата тръба; фалопиевата тръба не трябва да бъде запушена, за да могат да преминат сперматозоидите, а също и оплодената яйцеклетка да може да се премести надолу към матката и да се имплантира в нейната лигавица
Менструален цикъл
Цикличните промени в женския организъм ще наричаме за кратко “цикъл”. Продължителността на цикъла е броят на дните от началото на една менструация до деня преди следващата менструация.
При повечето жени продължителността на цикшъла е средно 28 дни.Всеки цикъл се състои от 3 фази: фоликуларна, овулаторна и лутеална. Фоликуларната фаза продължава от първия ден на цикъла до овулацията – средно 10-14 дни. След това настъпва Овулаторната фаза. При нея фоликулът е вече узрял, и се спуква, като освобождава една яйцеклетка. Именно този процес, на освобождаването на яйцеклетката се нарича “овулация”. Овулацията е много кратък период от време – максимум 12 часа. След Овулаторната настъпва Лутеалната фаза. Тя продължава от овулацията до края на цикъла.
Важно е да се каже, че не във всеки цикъл настъпва овулация! Напълно нормално е на всеки 13 цикъла да има един ановулаторен – цикъл, по време на който няма овулация.
Дейността на яйчниците е периодична. Тя преставлява истински цикъл, който следва менструалния цикъл. На всеки 28 дни, приблизително, единият от яйчниците отделя овоцит. Отделянето става всеки път от различен яйчник и продължава от пубертета до менопаузата. Овоцитът е женската полова клетка. Обикновено го наричат яйцеклетка. Яйцеклетката е най-голямата клетка в човешкия организъм. Съдържащите се в яйчниците по време на пубертета яйцеклетки са около 300 - 400 хиляди. Хранят се и са предпазени от останалата яйчникова тъкан от един слой клетки - първичните фоликули (мехуроподобни структури по повърхността на яйчника) . През първата част на цикъла (около 14-15 дни след първия ден на последната менструация), определен брой фоликули се активират. Няколко фоликула узряват, но само един от тях отделя яйцеклетка – той се нарича доминантен фоликул.
В така образувания доминантен фоликул се появяват малки кухини, които се изпълват с течност. Те се сливат, за да съставят една единствена голяма кухина, вследствие на което яйцеклетката бива избутана в периферията на фоликула. Разширената фоликулна кухина образува на повърхността на яйчника издутина, която в навечерието на овулацията е около 17-19 мм – това е нормалната големина на фоликул, годен за оплождане.
Под въздействието на хипофизата (жлеза с вътрешна секреция, намираща се в основата на мозъка), разположените около зреещия яйчников фолукул яйчникови клетки отделят естрогени, чието количество се увеличава успоредно с нарастването на фоликула. Узряването на яйцеклетките и овулацията се стимулира от два хормона отделяни от хипофизата, фоликустимулиращ хормон (ФСХ) и лутеинизиращ хормон (ЛХ). Много е важно тези два хормона да се произведат в необходимите количества през цялото време на месечния цикъл за да може да се осъществи нормална овулация. Под действието на ФСХ фоликулите се стимулират да пораснат. Стероидният хормон естрадиол се отделя от вътрешността на фоликула и се грижи за хранителната среда на развиващата се яйцеклетка в доминантния фоликул. Този процес е завършен към 10-ия ден от менструалния цикъл. Когато доминантния фоликул достигне зрялост (около 12-ия ден от цикъла) това дава знак на хипофизата да отдели голямо количество от лутеинизиращия хормон. Това е т.нар. фоликулярна фаза – фазата в която се развива и расте един фоликул, доминантния фоликул, съдържащ яйцеклетка.
Овулацията настъпва 24 до 36 часа след повишаването на количеството на Лутеинизиращия хормон – средно 14 дни преди края на цикъла. Това повишаване е много бързо, голямо и продължава кратко време – само 1-2 дни. Затова то се нарича “Пик на ЛХ”. След като количествата на ЛХ се увеличат, започва процеса наречен овулация, а фазата от месечния цикъл – овулаторна фаза. Под негово въздействие налягането на течността в яйчника се увеличава, което довежда до спукването на фоликула през следващите 40-48 часа.
При пукането, фоликуларната течност бавно изтича извън яйчника във вътрешността на фалопиевата тръба, а яйцеклетката, вследствие прибирането на фоликуларната стена се оказва на повърхността му. Яйцеклетката се всмуква от подвижните ресни на яйчниковата тръба, които постоянно помитат повърхността на яйчника. Увлечена от движението, яйцеклетката се придижва в тръбата, стига до външната третина, където "чака" някой сперматозоид да я оплоди. След освобождаването на яйцеклетката, фоликулът се превръща в т.нар. “корпус лутеум” или ”жълто тяло”. Затова и фазата се нарича “Лутеална”. Корпус лутеум произвежда хормона прогестерон, който разрехавява вътрешната стена на матката, подготвяйки я за прикрепването на оплодената яйцеклетка в нея (това се нарича “имплантация на яйцеклетката”). Ако яйцеклетката бъде оплодена и започне бременност, жълтото тяло продължава да се развива в продължение на 3 месеца и отделя все повече прогестерон, за да осигури износването на плода. След този период плацентата заменя жълтото тяло. Именно прогестеронът, произвеждан от жълтото тяло, не позволява на матката да получава контракции, както това се получава при менструацията, и по този начин запазва невредимо яйцето. На седмия ден след оплождането, или на 21 (22) ден от началото на последната менструация, става имплантацията, което действително става през втората седмица след оплождането.
Ако яйцеклетката не е оплодена, жълтото тяло достига максимума си на големина и дейност след 9 дни, след което регресира (сбръчква се и умира), а нивото на прогестерона на 21 (22) ден от месечния цикъл започва да намалява. Дейността на жълтото тяло е точно определена - 14 (+ 2) дни след овулацията, то престава да произвежда секрет и се превръща в съединителна влакнеста тъкан. Внезапният спад на хормоните в кръвта предизвиква появата на менструалното кръвотечение. В момента, в който неоплодената яйцеклетка се изхвърля с менструацията, започва зреенето на нов фолукул - това е началото на нов цъкъл.
Средно само един на пет цикъла, в които е настъпило оплождане дава резултат на имплантация и последвала бременност. Мъжете непрекъснато произвеждат полови хормони и сперматозоиди, но при жените отделянето на половите хормони и яйцеклетката е прекъсващ се, цикличен процес, наречен менструален цикъл. Периодът на менструацията, продължаващ от 2 до 8 дни бележи началото на новия цикъл. Средната продължителност на менструалния цикъл е 28 дни, но тя може да варира от 21 дни до 36 дни, дори и повече. Овулацията настъпва приблизително на ден 14 от 28-дневен менструален цикъл, но настъпва по-рано при къс цикъл и по-късно при по-дълъг цикъл (някои жени имат менструация, но нямат овулация, т.е. не се отделя яйцеклетка от яйчника). Когато съществува овулация, има относително къс период от приблизително 24 до 48 часа, когато жената е фертилна. По време на фертилния период, сперматозоидите трябва да бъдат вече във фалопиевите тръби и да са готови да достигнат яйцеклетката. Само един сперматозоид е достатъчен за да оплоди яйцеклетката, но за да може това да се случи трябва да има минимум 40 милиона сперматозоида на милилитър семенна течност, които да преминат навътре през влагалището на жената. Ако яйцеклетката не се оплоди – тя умира.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ може да се каже: На всеки цикъл при овулация се освобождава само една яйцеклетка. От пубертета до менопаузата само 300-400 фолукула достигат пълна зрялост. Всички други дегенерират. Яйцеклетките остаряват заедно с жената, тъй като запасът им е съставен още при раждането. След овулацията яйчникът представлява малка раничка, която много бързо се затваря. Фоликулът нараства и се превръща в истинска жлеза, наречена поради пигментирането ѝ в жълто - жълто тяло. Жълтото тяло произвежда естрогени и голямо количество прогестерон. Нeговата роля е да подготвя лигавицата на матката за задържането и развитието на яйцето. За да настъпи оплождане е необходимо: достатъчен брой годни сперматозоиди, които да бъдат депонирани във влагалището на жената в подходящото време на женския менструален цикъл; да има отделена яйцеклетка и тя да е влязла във фалопиевата тръба; фалопиевата тръба не трябва да бъде запушена, за да могат да преминат сперматозоидите, а също и оплодената яйцеклетка да може да се премести надолу към матката и да се имплантира в нейната лигавица