Есе : на тема...

[asddsa1411]

''Moже ли да обичаме някого и в същото време да го осмиване''|
нищо не измислям... ако може малко помощ до довечера..! :-D
Мерси предварително!!

т.1 от Правилника!

Модерирано от sh3_1s_7h3_0n3

[gavkavia]

''Moже ли да обичаме някого и в същото време да го осмиване''|
нищо не измислям... ако може малко помощ до довечера..! :-D
Мерси предварително!!
И на мен ми трябва тази тема

[gavkavia]

ей ето ти тема
Може ли да обичаме някого
и същевременно да го осмиваме?
/есе/
Много сложен въпрос.Може разбира се ако наистина обичаме някого.В произведението на Ивайло Петров “Преди да се родя” това изпъква много ярко.Човек иронизира своите близки,показва отрицателните страни в тях, но въпреки всичко ги укорява или заклеймява.
Ако погледнем от гредна точка на съвременния човек,то това има своите положителни черти.Критикувайки много,ние му показваме слабостите. Така той ще разбере,за какво става въпрос и ще се поправи.Авторът показва на баща си,че той “като мнозина от нашия род не беше от най-умните,а за майка си,че “тя наистина приличаше на каракачанка:черна като въглен,мършава,навлечена с пъстри фусти”.В тези думи се чете не само ирония,но като че ли и някаква топлина.
За мен Ивайло Петров се надсмива над героите си за тяхното невежество и пресметливост,но въпреки вскичко не ги упреква за недостатъците им. Това ни кара да се замислим за хората,живели някога.Нима съвременния живот не носи някои от чертите на миналото?Затова осмивайки стария начин на живот,ние може да иронизираме и част от грешките на съвремието ни.
Обичта,с която авторът ни заразява е много силна.Тя се чувства и през хумора.Въпреки всичко,ние обичаме своите близки заради конкретни неща.В случая писателят уважава майка си за нейното трудолюбие и оптимизъм,за способността й да се справя с трудностите.
За мен лично може да обичаме някого и едновременно с това да го иронизираме!!!
това е от помагалото

[white_chik]

Любовта и осмиването.Тези две думи някак си не ми се връзват в едно изречение.Вярно,че момиче на моята крехка възраст едва ли може да даде компетентно мнение относно темата за любовта,но аз си я представям като най-страхотното нещо на света.Чувството,което те кара да летиш и те пернася в друга реалност.Много неща са се писали за любовта,но кагото човек я изпита е съвсем различно,не е като по книгити и американските филми.Присмиваш се на лудо влюбените,а изведнъж си заслепен от любимия човек.Това се нарича любов и някои хора казват,че тя ще спаси света и че любовта ни прави по-добри хора.Според мен това така търсено от всички ни чувство ни прави на първо място слепи за недостатъците на половинката ни.Той/тя е най-съвършеното същество на света и нека използвам едно клише,сякаш е ангел паднал на земята.Няма по-добър от него,няма по-красив,той е идеален.Как тогава влюбеният може да осмива любимия човек?Как мога да го иронизирам и да го злепоставям пред хората?Как мога да допусне да не е добре,след като той,той е моят живот.Неговото щастие е моето щастие,неговата усмивка е моята усмивка?НЕ!Не мога да си представя,че любовта позволява осмиването.Че чувството да живееш заради някой друг се свързва с подигравки към него.Ако осмиваш-осмивай,ако обичаш-обичай!


Е,това е мойто мнение.Написах го съвсем набързо и едва ли ще го ползваш,но все пак.

[gavkavia]

da i tova e dobro.moeto go sfalih ot pomagaloto no ima nqkolko pravopisni gre6ki da ne te barkat xD xP