SOSICK
11-22-2007, 20:54
Здравейте на всички...честно посещавам форума макар и да нве давам мнениея по теми.Но сега просто виждам как яко съм загазил и не знам къде е изхода. Та така...
с приятелката ми ходим от близо две години. Мога да кажа,че до осмия-деветия месец всичко беше много яко..но след това тръпката започна да изчезва.Докъм първата година вече наитина може би не съм имал чувства към това момиче,но пък и двамата бяхме силно привързани един към друг и някак си ежедневието ми без нея беше много мъчително и сиво,затова и двамата решихме да не се разделяме.После всичко си тръгна по старо му, но любовта все повече си отиваше.Връзката ни просто беше тотално изчерпана. Разбрах,че съм направил грешка , и че е трябвало още тогава да прекратя връзката. Това беше преди около месец.Споделих с приятелката си,но тя реагира много гадно.Не съм очаквал да е съгласна,но наистина започне да ми говори ужасни неща,че щяла да се самоубива,че живота и без мене нямал смисъл. И наистина направи такава сцена,че ме накара да се чувствам винов за това което чувствам. /или по-точно това което вече не чувствам/ Думите й бяха:"Остани с мен още поне месец,може би през това време ще размислиш!"Не знам защо се съгласих,но наистина ме беше страх да не направи някоя глупост,защото знам,че е способна на подобно нещо. Този месец беше най-големия кошмар в живота ми.Тя си мислеше,че има начин по който да върне чувствата ми към нея. Започнаха обажданията посред нощ "Хей,аз съм.. как си аз не мога да заспя.." Това се случваше всяка нощ към 2-3 часа... Всеки път когато се виждахме тя започваше да реве.. Вече ми изхабяваше нервите,но я търпях и нито веднъж даже не й повиших тон... След това започнаха истеричните й кризи...постояно мрънкаше и правеше сцени. Особено на обществени места когато и казвах на нещо "не",тя започваше да писка и да вика истерично,и така ща не ща трябваше на всичко да й угаждам,най-малкото което е за да не се излагаме така по улиците с истерични писъци,а хората гледаха... И както и да е... месецът свърши и онази седмица и казах,че просто аз бях до тук...Но тя не спря да ме преследва...и не знам какво вече да правя мисля,че ще откача... И приятелите ми са се видели в чудо... родителите ми са в друг град...и трябва сам да се оправям..но вече нямам сили... набутах се в капан... Ако на някой му се е случвало нещо подобно или ако някой просто може да даде някакъв съвет ще съм му много блъгодарен... ;-)
с приятелката ми ходим от близо две години. Мога да кажа,че до осмия-деветия месец всичко беше много яко..но след това тръпката започна да изчезва.Докъм първата година вече наитина може би не съм имал чувства към това момиче,но пък и двамата бяхме силно привързани един към друг и някак си ежедневието ми без нея беше много мъчително и сиво,затова и двамата решихме да не се разделяме.После всичко си тръгна по старо му, но любовта все повече си отиваше.Връзката ни просто беше тотално изчерпана. Разбрах,че съм направил грешка , и че е трябвало още тогава да прекратя връзката. Това беше преди около месец.Споделих с приятелката си,но тя реагира много гадно.Не съм очаквал да е съгласна,но наистина започне да ми говори ужасни неща,че щяла да се самоубива,че живота и без мене нямал смисъл. И наистина направи такава сцена,че ме накара да се чувствам винов за това което чувствам. /или по-точно това което вече не чувствам/ Думите й бяха:"Остани с мен още поне месец,може би през това време ще размислиш!"Не знам защо се съгласих,но наистина ме беше страх да не направи някоя глупост,защото знам,че е способна на подобно нещо. Този месец беше най-големия кошмар в живота ми.Тя си мислеше,че има начин по който да върне чувствата ми към нея. Започнаха обажданията посред нощ "Хей,аз съм.. как си аз не мога да заспя.." Това се случваше всяка нощ към 2-3 часа... Всеки път когато се виждахме тя започваше да реве.. Вече ми изхабяваше нервите,но я търпях и нито веднъж даже не й повиших тон... След това започнаха истеричните й кризи...постояно мрънкаше и правеше сцени. Особено на обществени места когато и казвах на нещо "не",тя започваше да писка и да вика истерично,и така ща не ща трябваше на всичко да й угаждам,най-малкото което е за да не се излагаме така по улиците с истерични писъци,а хората гледаха... И както и да е... месецът свърши и онази седмица и казах,че просто аз бях до тук...Но тя не спря да ме преследва...и не знам какво вече да правя мисля,че ще откача... И приятелите ми са се видели в чудо... родителите ми са в друг град...и трябва сам да се оправям..но вече нямам сили... набутах се в капан... Ако на някой му се е случвало нещо подобно или ако някой просто може да даде някакъв съвет ще съм му много блъгодарен... ;-)