как сте се чуствали когато сте загубили близък човек?

[pissanka_93]

Наскоро загубих много близък човек и не мога да го преодолея.Когато се сетя за него винаги плача. Кажете ми моля ви как сте се чуствали вие когато сте губили близък човек. Може също да ми кажете и как да спра да плача. Благодаря ви предварително!

[Cool_Bitch]

Edinstveniqt na4in e samata ti da se uspokoi6 nikoi nemoje da ti pomogne.Dai si malo du6evno spokoistvie.Normalno e da si pla4e6 za blizkiq 4ovek,no trqbva pove4ko da se sdarja6.Izlizai s fr-tata navan zanimavai se s ne6to,koeto 6te ti otvle4e vnimanieto pone za mig.Uspeh4e i dai go po-spokoino,znam 4e e tejko!! #-o

[teenkopele]

Когато преди доста години изгубих дядо ми, Бог да го прости, не бях на себе си и плачех много. Дори сега, като се сетя за него ми става кофти, но и да искам не мога да го върна...а какъв печен дядка беше... :roll:

[Kisses_P]

Незнам как да ти помогна... не мога да ти кажа как да го преодолееш... и на себе си не мога да помогна.Преди 7 месеца изгубих един невероятен човек.. завианги.. все още не мога да го приема.. не мога да повярвам че няма да го вида никога повече...почувствах се наиситна зле.. предадена,излъгана.. с едно чувство за вина в мен,че е можело да прекарам повече време с него,макар и псоелдните емсеци от живота му да му гостувах по-често..незнам...направих и грешката да отида на поклонението.. да го видиш лежащ,студен..и тези думи остават в съзнанието завинаги..случва ми се вечер като не мога да заспа и се замисля да се разплача..не мога да контролирам емоциите просто.. като се замисля така е като обичаш някой безумно много и го загубиш...
ПП. става дума за дядо ми.. просто беше страхотен..няма втори като него и ужасно много ми липсва.. бог да го прости..

[Blab]

Първо - гняв.
После - самота.
Всъщност страдаме заради самите себе си, какво сме изгубили ние, колко много ще ни липсва.
Години по-късно се замислям какво им е било на другите, по-близките му хора.

[Seducti0n]

Здравей.Само мога да предполам,колко ти е тежко.Загубата на близък човек,се преодолява изключително трудно,понякога чрез помоща на психолог.

Помъчи се да потиснеш поне за малко сълзите и болката и да си кажеш, че живота продължава.Няма как да върнеш,починалия човек, колкото и да ти се иска.Не се затваряй в себе си а потърси отдушник,рисувай,слушай музика,въобще ангажирай вниманието с нещо,което да те отдалечи от неприятната и болезнена мисъл.

Нищо не е в състояние да заличи мъката ти,но поне направи опит да я смекчиш и да не страдаш толкова много.


Колкото и банално да прозвучи-"Времето лекува"-рано или късно ще дойде момента в който ти отново ще стъпиш на крака и ще продължиш напред.Бъдещето е пред теб,не позволявай на тъгата да ти попречи да живееш пълноценно.Не може цял живот да оплакнаш нечия съмрт-знам че звучи неприятно,но това е самата истина.

Може би сега,той/тя е на едно по-добро и красиво място и бди над теб.Успокой се,всичко ще премине,не се страхувай. :smt056

[HePeAJIeH]

Както и в любовта така и при загубата на близък ВРЕМЕТО ще помогне.Изумително е как това клише може да намери приложение в толкова много трудни и тежки ситуации.Да няма да успееш да го забравиш но ще успееш да забравиш мъката си и страданието.Щом съдбата е решила да си отиде нека така да бъде.Ние не можем да променим съдбите си и не можем да ритаме срещу тях!Каквото е отредено да се случи така ще стане.След време ще се усмихнеш и ще осъзнаеш че той/тя е на по-добро място! Не се отчайвай а вярвай в това! Всичко ще бъде наред! Лека вечер! :wink:

[Harum_Scarum]

Аз като загубих чичо ми,после дядо ми ми беше много кофти ревах нали,но незнам как точно да се изразя още не мога да го повярвам че по-вече никога няма да ги видя и си мисля виж ся утре ше ги срещна и така... :roll:

[tItEufFf]

Когато пра-баба ми почина не разбирах нищо. Просто един ден майка ми дойде и каза: баба почина. Тогава дори не знаех смисъла на тази дума. Даже на погребението и не съм ходила...бях прекалено малка
Когато баба ми почина...също все още бях много малка. Но сега рева от време на време, когато се сетя за нея....

[Nikol_666]

v4era dqdo mi po4ina postoqnno pla4a mnogo mi lipsva imam sushtiq problem i az vse pla4a kato se setq za nego (dori i sega) ako sama ne se uspokoq koi drug!?!? misli za neshto drugo :(

edit: dqdo mnoy mi lipsvash i mnogo te obi4am :cry: :cry: :cry:

[tainstvenata]

Не съм губила близък човек,дядо ми е починал когато съм била съвсем малка и не помня и не съм осъзнавала,но е трудно да забравиш бих казала невъзможно но с времето се свиква минали са вече 11 години а маика ми все о6те не вярварва,че го няма трудно е много е трудно но трябва да се упокоиш все пак живота продължава и трябва да се стегнеш.

[?love_haTe!]

Разбирам какво е да загубиш близък човек.
Първо ми става много тъжно,после изпитвам гняв..
Чувствам се празна,не говоря почти,не се храня..
След 2-3 месеца горе-долу се съвземам и продължавам на пред.
По принцип никога не съм плакала за конкретен човек,освен за
най-добрата ми приятелка,която почина..
Това беше най-голямата ми загуба...от тогава се промених много
и наистина трудно го преживях..и все още не съм напълно..
Когато се сетя се депресирвам.. :cry:

[sladku_bebzi]

На мен ми се е случвало 2 пъти :( Само, че тогава съм била много малка и предполагам, че просто съм го приела като нещо, което е трябвало да се случи...

[DisciplineAndOrder]

Наистина е много тежко,когато загубиш близък,било то роднина или добър приятел...Но с месеците,при някои хора-с годините,се преодолява.Животът ти продължава!

[_BoSSy_]

Преди 9 месеца наръгаха с нож мои близък приятел-не можаха да го спасят. :cry: Тогава за първи път разбрах какво е да загубиш някои близък..2 месеца по-късно почина дядо ми..сънувала съм го с вечери,само за него мислех и ми беше само пред очите...
Август месец поради лекарска грешка почина една моя мн добра приятелка-беше на 19 години.Познавахме се от 3-4 годишни хлапета,и живеехме къща до къща...
Неможете да си представите как се чувствам всяка сутрин(тръгвайки за училище) когато минавам покраи неината къща и й виждам лицето на некролога..
Сълзите си съм ги крила,пред никои не съм плакала-нищо чудно да са ме мислели за безчувствена кучка..Бях толкова дезориентирана и сдухана,че нямаше на къде повече..Пък на всичкото отгоре и кучето ми сгазиха... :-x .Бях пред прихически срив.. #-o
Но както се казва-времето лекува..

[die_die_my_darling_]

на мен баща ми почина преди 3-4 години и все още ми е болна тема.
Ама казват че времето лекува.
:-#

[INF3RNO]

Sega 6te spodelq ne6to koeto ne obi4am da govorq za nego,no da se nadqvam,4e 6te ti olekne kato znae6 4e men pove4e me boli ot teb.
Zna4i predi 2 godini po4ina i posledniq 4ovek ot proklqtieto ni.
Az taka mu vikam tai kato ot 2001 god do 2005 prez dekenvri mesec sredata umira6e po edin rodnina ot edna i su6ta bolest rak na surceto.
Purvoq dqdo mi sled tova pra dqdo mi sled tova lelq mi sled neq svako mi i nakraq pra baba mi.Ostanalata 4ast ot familiqta treperex me i neznaexme kakvo stava i koi 6te e sledva6tiq.No moqta sega6na babka s koqto si jiveq otide na vra4ka i tq kaza,4e imame napravena magiq ot zli xora i tam za nam kolko si leva 6te razvali magiqta.I nz kato 4e li podeistva.Ot 2 godini nasam vsi4ki sme jivi i zdravi da 4ukna na durvo.
Ne si izmislqm taq istoriq da te nakaram da se po4uvstva6 po dobre ami prosto ti kazvam istinata.S takova ne6to znae6,ako ne e vqrno 6ega ne biva.Taka,4e vsi4ko e taka kakto ti go pi6a.Az puk m/y nqma da ti kaja kakvo mi be6e togava na men.5 godini bez da se usmixna ot surce.bqx kato paraliziran prednite 2 godini do sega ot 6oka koito izjivqx.Mi to az bqx po4nal samo dead peopple da sanuvam.Celiq poten se subujdax posred zima.
Tova e koeto iskax da spodelq tuk s teb

[hisy]

ми на мен ми е страшно гадно когато загубя близък човек... както се казва : '"Човек оценява това което има чак след като го загуби " :(

[clever]

ужасно.......... :smt085
тази година 1 ден след рождения ми ден почина един близък от инфаркт /е.. аз разбрах малко по-късно;майка ми не искаше да ми разваля настроението../ ... много се надявахме да се оправи след една операция;която претърпя;но....... :?
чак ми се ревеше..... :-# :-# :-# :cry:

[rauwkost]

Чувствам се зле, чувствам се празна, чувствам се като пребита и след това сгазена от влак. Изпадам в нервна криза, не се храня, не спя, не говоря с никой.. Трима мои приятели починаха, и тримата ужасно млади, още не видели нищо от живота.. Преди 2 години починаха 2-ма, преди 6 месеца загубих и трети.. боли ме.. ужасно ме боли, но гледам да не го показвам пред хората.... смея се а ми се плаче, от както се случиха тези трагедии не съм се смяла истински, нито пък се радвам на празници или рожденни дни.

[lenito_sf]

баща ми почина преди 3 години почти .. но все още не мога да го преодолея и няма никога да го направа.. но мила времето лекува .. :)

[Boyd]

Успокоението ти е - и да ревеш и да не ревеш - пак същия кур. Нищо не можеш да направиш, така че си мисли с главата винаги, за да те контролира тя, а не ти нея.

[bubblebabe]

Ужасно. :(

[nadety250]

Чувствам се ужасно и изпадам в дълбока депресия :? ;(

[Darkkiss]

пак същото

[lingling]

мда... като бях малка дядо ми почина. понеже той живееше в друг град и рядко се виждахме не ми беше мъчно за него... само ми беше странно че вече няма да го има... а сега когато вече разбирам повече, сигурно би ми било по тежко. така че само мога да си преставям какво ти е... аз мисля че е добре да си поплачеш... ще ти мине с времето... :)

[marin4itu]

Преди около година загубих приятел от компанията. На всички ни дойде като гръм от ясно небе. Беше страхотен човек, винаги ухилен и говорещ простотии. Сещам се доста често за него, сещам се за многото весели моменти. Почивай в мир, Дидо!

[Belair]

Колкото и да мисля,знам,че не мога да върна мъртвите

[BrainlessROCKBABY]

v4era dqdo mi po4ina postoqnno pla4a mnogo mi lipsva imam sushtiq problem i az vse pla4a kato se setq za nego (dori i sega) ako sama ne se uspokoq koi drug!?!? misli za neshto drugo :(

edit: dqdo mnoy mi lipsvash i mnogo te obi4am :cry: :cry: :cry:
уф, почти преди 2 месеца дядо ми почина...първо не можах да го повярвам и реших, че е някакъв кошмар, че сънувам. После разбрах, че е истина...Не можах да го видя за последно. Плаках доста, но осъзнах, че е на по-добро място, определено. Мъчно ми е, но знам, че нищо не мога да направя. Замислям се какво ли й е на мама и на баба...Страшно ми липсва, дори и в момента сълзите ми напират, но се старая да продължа напред, предстоят ми изпити все пак.

[chill]

Чувствах се хмм:
-невярваща и отричаща очевидното
-ядосана,много ядосана
-тъжна,много тъжна
-дезориентирана,целта на деня ми беше да си легна отново вечерта
-примирена
Загубих двама от най-близките ми за доста кратък период от време и си беше трудно и тегаво. Не спиш като хората,не ядеш като хората,абе въобще не живееш като хората.
Тъпото беше,че се правех на много силна и си съберах всичко,докато не се сринах,не го прави и ти.
Та единственото нещо което помага,колкото и банално да звучи,а то звучи банално, защото е истина,е времето. Просто свикваш. Та друг съвет надали мога да ти дам..реви си докато се наревеш

[Asatov]

Няколко дена преди да почине дядо ми ми каза нещо което никога няма да забравя....това му бяха и последните чути думи от мен...Той лежеше на леглото а аз правех нещо на мивката изведнъж той каза "Дядо,аз ще умра но ти няма да плачеш" аз онемях и не можах да му отговоря нищо......Спомням си и как научих за смъртта му прибирах се от училище и се засякохме с майка ми бях си взел закуска когато тя ми съобщи гърлото ми започна да пука някак си(сещате се за какво говоря...)на минутата си спомних какво ми каза дядо и не пророних нито сълза естествено вечерта си поплаках но това ми беше едиственият път...Но съм сигурен че ако отида на гробища няма да мога да се сдържа...за това не го правя...Като цяло осещането е неописуемо просто....Но при мен мъката отмина с времето...Надявам се да съм ти помогнал :)

[ijustwantyou]

Да загубиш близък е ужасно гадно.Преди два месеца и половина и аз загубих татко ми =/ Отначало (първия месец) бях като гръмната...не ми пукаше за нищо и никой.Колкото и странно да звучи това което ми помогна да се съвзема беше...МУЗИКАТА...да без майтап...И все пак тя не може да измести татко,но той вече ми е един толкова сив спомен...сякаш са минали години оттогава...често усещам че нещо ми липсва гадно ми е...и все пак се мъча да не плача защото няма смисъл...

В целия ми живот най-истинската и изпълнена с чуства сълза беше когато го целунах последно на погребението.Сълзата беше само една но сдържана през деня,който пък беше цяла вечност =/ А той той беше толкова студен-като камък...

:-#

[VHack]

губил съм близък и то не веднъж и ми е било все едно. Но е различно това да си близък с някой от това да го обичаш.

[Mastta]

единственият лек е времето ..

[YouCantStopMe]

Губила съм близки,много близки.
Чувствтото е ужасно.
На мен ми се отрази много на психиката.Първите дни не знаех какво става.Освен това виждах как роднините ми плачат непрестанно и това още повече ме депресираше.
Тогава си мислех,че не е честно това да се случва.Сякаш изгубих нанежда във всичко.Толкова се молихме,вярвахме и накрая..
Но както казват-това те прави по-силен.
Често се сещам за тях(мир на праха им),но нали времето лекувало?!?

[TeenSpirit]

Всички плачем , когато загубим близък човек, но това е нормално... В началото е трудно да повярваш , че някой , с който си си говорил и си се смял до вчера , вече няма да го видиш.
Не се насилвай да не плачеш.
Плачи щом имаш нужда.
След време ще свикнеш с мисълта и няма да плачеш неутешимо... не казвам ,че няма да ти е тежко :?
Плачи , щом имаш нужда- не дръж тъгата в себе си .

[zai4ety13]

на 27 март почина повторният ми баща.Беше ужасно.Не знаех какво да мисли,какво да правя...дори не плаках.Бях като във шок! Стоя,мълча и не мисля за нищо...сякаш просто не съществувам...много гадно беше.Гадно беше също тава, че на 30 март(3 дена след смъртта) имах рожден ден,а на първи април,трябваше да участвам в една програма "50 години хумор и сатира в Генерал Тошево" беше ужасно...броени дни след толкова голяма загоба да трябва да правя това....
Макар,че вече мина месеш,аз все още не го осъзнавам...сякаш е сън....ужасно...ужасно... А най-ужасно е да гледам как мама страда по неината тръгнала си вече от този свят любов...

[LUDAKIS1]

Зависи от човека .. баба ми почина на 89г. и за да ви покажа колко бяхме блиски бих дал пример - за съжаление жената чуваше много зле и от цялото семейство само с мен се разбираше без проблеми когато говореше с мама не я чуваше когато говореше с баща ми твърдеше че той и крещи само с мен никви проблеми и тва беше така защото аз нон-стоп киснех в нейната стая говорехме си през цялото време , играехме карти , гледахме тв и така нататък спокойно бих казал че беше най блиския ми човек. Един ден тя ми каза че след време се някога тя ще си отиде .. защото няма как .. говорехме на тази тема повече от 3часа ии когато този момент дойде ... :( аз не плаках .. нз как но не ми се плачеше повече си мислех за моментите ми с нея сетих се за този разговор .. може би трябва да приемеш чее .. както казват хората писано е станало е .. няма какво да направиш знам че това което изписах не ти помага ,но ... помисли си пак със сълзи какво ще промениш нищо .. :smt102 затова продължи напред и най важното носи спомена със себе си ,но не за да плачеш а за да се гордееш че си познавала този човек !

[st1ka]

..

[thelideto]

Ами все човек се чуства гадно когато загуби някои човек още повече близак :( :(

[xcomplicatedx]

.......

[veseto0o0o0o]

Ми тъжна, но не чак толкова .. незнам защо :)

[Slave4You]

Отначало не мога да повярвам,че е станало и все си мисля, че е някакъв ужасен сън, после като разбера че не е .. РЕВ!
Само времето помага, ще видиш, че след известно време няма да е така. Дотогава гледай да си покрай близките си и да се подкрепяте:)

[Madn3s5]

Стига сте говорили глупости. Времето НЕ помага.. давам за пример майка ми.. Преди 12 години загуби майка си (баба ми) И преди 5 баща си (дядо ми) и все още не може да го преодолее..след загубата на близък човек,най близкия или просто обичан човек в сърцето ти остава празнина която никой и нищо не може да запълни, най малко пък времето.. С всеки изминал ден осъзнаваш че въпросния човек го няма и е завинаги, тогава ти става още по тежго и тегаво. Просто трябва да свикнеш с мисълта, да вярваш,че починалия е на по добро място, и че всички умираме рано или късно. Гледай да не оставаш сама, намери си хоби, бъди сред хората и продължавай напред колкото и тежко да е..Мисли си как този заради когото плачеш не иска да вижда сълзите ти.. Усмихни се заради него/нея и гледай напред. :)

[TwoSmokingBarrels]

Първо - гняв.
После - самота.
Всъщност страдаме заради самите себе си, какво сме изгубили ние, колко много ще ни липсва.
Години по-късно се замислям какво им е било на другите, по-близките му хора.

+1

[bori96]

Много е тъжно знам. И аз преди два месеца загубих много близък човек :-# . По цял ден плачех, дори и както каза авторката - сега като се сетя отново плача. Не е лошо да поплачеш, за да ти поолекне, но ти знаеш, че това няма да промени нищо. Трябва да бъдеш силна, да гледаш напред и да цениш и обичаш хората, които все още са до теб. Никой не може да ти помогне, освен ти да го осмислиш. Случи ли се нещо такова няма как да го поправиш или да го забравиш. Винаги ще е с теб, но трябва да намериш сили. Успех, ще се справиш!

[Sophie M.]

И аз загубих много близък човек. Баба. Толкова много я обичах, бяхме неразделни, но когато един ден влезе през вратата, й прилоша, получи инфаркт и почина на място. Бях съсипана, не можех да повярвам, мислех че е само сън и когато се събудя тя отново ще е до мен. Но уви, не беше така. Мина месец, после два, а сега когато се навършва една година от смъртта й, аз още плача като се сетя за нея. Донякъде хората са прави, че времето лекува, но не винаги е така. Хората са много различни и се справят със загубата по коренно различен начин. Някои като говорят за починалия, други се затварят в себе си, трети игнорират случилото се и просто продължават напред, а други прибягват до наркотици и алкохол. Но рано или късно, ще разбереш, че това е реалността и не можеш да върнеш времето назад. Болката, ще остане в теб, но може би ще намалее. Неведнъж ми се е искало да я видя за последен път, да я прегърна или само да чуя гласа й. Разбирам какво преживяваш, но на мен не ми стана по-леко след "време" както казват много хора. След година, аз се чувствам по същия начин както и първият ден и не мога да го променя. Болката остава. И ние трябва да научим да живеем с нея, колкото и трудно да е.

[JuStElly]

Преди по - малко от година загубих дядо ми,който ме беше отгледал и научил на толкова много неща... Някак си не беше такъв шок,защото той от години боледуваше много сериозно,болестите му направо нямаха край... няколко месеца преди да почине,вече си мислех,че е дошъл края,но някак си се стабилизира.Стабилизира,об аче не е точната дума,бих казала,че просто удължиха мъките му.Не можеше да яде,дишаше трудно,болеше го... да го гледам така беше много по - голяма болка,предпочитам да си беше отишъл по - рано.. най - много,обаче ме заболя,че не можах да го видя за последно,не можах да отида на погребението му... все още не мога да осъзная,че никога повече няма да го видя,имам чувството,че е заминал някъде и все някога ще се върне...
Истината е,че времето не помага.Болката никога няма да спре.Знам,че е клише,но болката никога не отшумява,просто се научаваме да живеем с нея.

[Amore-Mio*]

Времето лекува.

Лекарство за това няма. Гадно е, но постепенно с времето, се свиква и с липсата.
Горе главата. Животът свършва за едни, но продължава за други.

[SHPAIdURmeN]

mm След време и аз ще разбера, може би след няколко месеца..... :/

[Colouring]

Ужасно съм се чувствала, естествено. За огромно съжаление съм губила близки хора. Една от близките загуби е на баба ми, която ме е отгледала. Всеки божи ден се е грижила за мен, а в един миг я няма. Лошо е, тежко е. Не се съгласявам с твърдението, че времето лекува. Не е така, просто ние свикваме с липсата на даден човек и се научаваме да живеем без него.
Не искам да омаловажавам нито една загуба - нито на баба, нито на дядо, нито на домашен любимец, ако щеш, но най-тежко е да гледаш млад човек да си отива. И такъв съм губила, МНОГО близък при това. Освен болката, която ти изпитваш, попиваш и от болката на осталите, която тежи не по-малко. И да видиш пропилян живот на млад човек, който още нищо не е видял, е ужасяващо, особено, ако грешката, заради коята си е изгубил живота, няма нищо общо с него и той не е виновен.
Клишетата от рода на "той/тя е на по-добро място" винаги са ме дразнели и никога не съм ги приемала. Невъзможно е да знаем, че човекът е на такова място. Реалистично погледнато е заровен под земята и никога вече няма да го видим, ето това е, което ме плаши. Много мога да говоря по тази тема, защото съм загубвала доста близки хора. Нито баба си имам вече, нито дядо, нито още скъпи хора на сърцето ми, за които ми е много мъчно все още, независимо от времето.

[fenkaaa]

Разбира се,че се чувствам гадно,отвратително,тъжно ми е и т.н.Баба ми почина преди почти година,а все ще е сякаш беше вчера и ми липсва така,както ми липсваше в началото.Дори в момента мога да се разплача,ако се сетя повече неща,но просто не искам.

[kitty02]

Губила съм домашен любимец. Много ми беше тежко. Сигурно една седмица без спиране плаках. Но полека-лека нещата почнаха да се оправят и сега ми остава само болката..

[mrankoniiii]

За мен времето лекува..

[angi20]

Аз загубих дядо си но времето не минава според мен е така всеки ден си мисля за него не мога да забравя неговата усмивка и да ви кага болката си остава и свикваш с нея например аз но как да го забравя като ме е отгледал и ме нау4ил на вси4ко

[HellYeah92]

Изпитвам кратък момент на тъга и след това просто не мисля за това .. не виждам смисъл да страдам за някой или нещо което няма как да върна особено когато случилото се е от естествена смърт или предизвикано от самият човек по един или друг начин .