PDA

View Full Version : Анализ на "Пристанала" на Христо Ботев



sweetness
11-24-2007, 07:45
Здравейте
Много ще съм ви благодарна ако някой ми помогне с ахализ на стихотворението "Пристанала"

ПРИСТАНАЛА

Кавал свири на поляна,
на поляна, край горица;
млада, хубава Стояна
търчи с менци за водица.

Из градина крещи, вика
омразната нейна стрика:
"Полудя ли, мар Стояно,
та отиваш толкоз рано?


Стой, почакай д`идем двама!"
Па се спусна к`нейна мама
да ковлади тя Стояна,
че отива на поляна.


Ей изскочи стара майка
на висок и хубав чердак:
ахна, търти се, заплака,
като видя кървав байряк,


че се байряк там ветрее
сред юнаци, сред дружина
и Стоянка се белее
в прегръдките у Дойчина.


Като зърна той, че иде
неговото мило либе,
из юнаци той изскочи
и към нея с пръст посочи:


"Ей, дружина, хай станете!
Ей я иде - погледнете:
туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница!"


Па си весел, засмян тръгна
да посрещне той Стояна;
наближи я - с пушка гръмна,
като видя, че й засмяна.


И дружина загърмяха
на засевки, та запяха;
а тя ръце си разгърна,
та Дойчин я млад прегърна.


А нейната клета мама,
като гледа таз измама,
сълзи лее и проклина
то щерка си, то Дойчина.


"Да не цъфнеш, да не пекнеш,
дъще клета, със Дойчина,
да окапеш дето седнеш -
да не станеш по година!"


Дано болест те налегне,
болест, дъще, живеница,
и Дойчин да не убегне
от вериги, от темница!


Тоз хайдутин, що го любиш,
на кол утре да го видиш,
че оттам се тебе хили
и на горски самодиви!


Че той батя ти измами,
та хайдутин върл направи;
а теб, дъще, клета, мами,
баща, майка та остави!"


От тез клетви се събуди
и Стоенкин беще стари;
той излезе и се чуди
и в главата се удари.


Но кат видя той Дойчина,
дъщеря си и мил сина,
попоглади си брадата
и извика към гората:

"Горо, горо, майко мила,
толкоз годин си хранила
мене, горо, юнак стари
с отбор момци и другари, -


храни, горо, таквиз чеда,
дорде слънце в светът гледа;
дорде птичка в тебе пее,
тоз байряк да се ветрее!"

Благодаря предварително

sexa_na_kompleksa
11-24-2007, 08:08
Виж това:

Мотивът за майчината клетва в „Пристанала”

(отговор на литературен въпрос)

Мотивът за майчината клетва е познат още от фолклора.Думите като отровни стрели се забиват в сърцето, за когото са предназначени, и предсказанието винаги се сбъдва.Майката е символ на патриархалното равновесие в семейството.Всичко под нейно крило е сигурно, останалото е лъжа.Майката и децата имат силна връзка, която трудно би се прекъснала.
В творбите на Ботев майката люби, плаче, скърби, жали.Освен че тъжи, тя често кълне.Всеки човек има добра и лоша страна.Когато тя кълне, в нея започва да говори лошото-от любяща майка се превръща в ужасна майка.Клетвата и предизвестява злото, гибелта на чедото и.
В стихотворението „Пристанала” младата Стояна е твърде разкрепостена и показва любовта си към Дойчин пред цялата дружина.Когато съзира двамата млади, майката изрича тежка клетва-дъщеря и да не изпита жадуваното щастие, а момъкът- по-скоро да намери смъртта си.В тези тежки думи откриваме болката на майката, породена от факта, че Дойчин е успял да „омагьоса” и двете и деца(синът и е станал „върл хайдутин” и родителите ще останат сами).
На клетвата може да се погледне и по друг начин –като желание на майката да се предпази момичето от несгодите в един бъдещ живот с хайдутин.Тези трудности майката е преживяла в младостта си с бащата-бивш бунтовник.

swords1010
11-24-2007, 08:10
Т.1 от правилника!