kifla
11-25-2007, 01:50
Път и след него НИЩОТО. Продължаваш да вървиш , но отново виждаш НИЩОТО. Все пак имаш воля и си казваш, че ще намериш светлината която може да донесе малко радост в твоя живот.
Така бе и с мен. Вървейки по прашният път, като същевременно се опитвах да намеря светлината, която би ми донесла радост и щастие. Този лъч, който може да ми покаже къде се намира ЛЮБОВТА.
Много пъти опитвах и след всеки един опит се сипеха само провали.НО ПРОДЪЛЖАВАХ НАПРЕД!
Докато един ден невидях една малка блещукаща светлинка, която всеки момент можеше да изгасне. Тя бе паднала на прашния път и се опитваше да свети още малко, но сякаш силите и изчезваха. Тогава разбрах, че това е светлината която търся и която може да ми помогне да усетя какво означава да живееш отново в радост. Това бе светлината на ЛЮБОВТА!
Oпитах се да я вдигна и сякаш на магия тя все още имаше някакви сили. Изправи се! В този момент едва ли вярваше, че може да има някой, който да реши да и помогне. Е все пак стана!
Попитах я:
-Хей, защо позволи на другите да те докарат до това състояние и да се наложи някой да те спаси, докато ти губиш и последните си сили?
А тя ми каза:
- Защото виждах, че светът е ужасен и всеки път когато исках да направя нещо хубаво и да докажа, че мога да се боря, тогава всички ми се подиграваха и аз губех своята воля.
Всеки път ме тъпчеха и не ми даваха да се кача отново на “крилете на Радостта”. Аз исках само да покажа, че може да има място и за красивите неща в живота , а не само за Болката,Тъгата,Самотата,См рт та и Нещастието!
А ти защо ме вдигна? Не си ли и ти като другите? Неискаш ли и ти да живееш в материалния свят на НИЩОТО?
Усмихнах и се и казах:
- Та аз търсех ТЕБ! И аз почти бях загубил вярата си в добротата и любовта, но изведнъж се появи ти и сега отново започвам да си мисля за това, че може и нещата да се върнат на мястото си. Че можем ЗАЕДНО да направим съществуването ни в нещо прекрасно, на което да завиждат останалите. Че може да се качим на “крилете на Радостта” и да гледаме светът по малко по-различен начин.
Тя замълча........
-Вярваш ли ми?- попитах аз.
-Да!
-А искаш ли да опитаме?- отново и зададох въпрос.
-Да! Искам да усетя отново какво означава да си влюбена и да летиш, като същевременно доказваш на другият колко много го обичаш! И че може да направиш светът по-красиво място за съществуване!
Неочаквах да чуя точно тези думи и сякаш отново започнах да си връщам вярата в ЛЮБОВТА! В този момент си казах, че каквото и да става винаги ще вярвам в силата на ЛЮБОВТА!
....път и след него върви ЛЮБОВТА. Две души, които отново повярваха в силата на красивото, на доброто и на това да си обичан и същевременно да обичаш!
И все пак оставаш прецакан от живота и хората гледащи само собственото си АЗ!
Та ..въпроса ми е да продължавам ли да имам надежда някога нещата да се оправят,дори и след многото рани ,който ми нанеце ТОй или наистина да спра да мисля за него ?Заслужава ли си да обичам човек,който дори не му пука за мен ? :-s
Така бе и с мен. Вървейки по прашният път, като същевременно се опитвах да намеря светлината, която би ми донесла радост и щастие. Този лъч, който може да ми покаже къде се намира ЛЮБОВТА.
Много пъти опитвах и след всеки един опит се сипеха само провали.НО ПРОДЪЛЖАВАХ НАПРЕД!
Докато един ден невидях една малка блещукаща светлинка, която всеки момент можеше да изгасне. Тя бе паднала на прашния път и се опитваше да свети още малко, но сякаш силите и изчезваха. Тогава разбрах, че това е светлината която търся и която може да ми помогне да усетя какво означава да живееш отново в радост. Това бе светлината на ЛЮБОВТА!
Oпитах се да я вдигна и сякаш на магия тя все още имаше някакви сили. Изправи се! В този момент едва ли вярваше, че може да има някой, който да реши да и помогне. Е все пак стана!
Попитах я:
-Хей, защо позволи на другите да те докарат до това състояние и да се наложи някой да те спаси, докато ти губиш и последните си сили?
А тя ми каза:
- Защото виждах, че светът е ужасен и всеки път когато исках да направя нещо хубаво и да докажа, че мога да се боря, тогава всички ми се подиграваха и аз губех своята воля.
Всеки път ме тъпчеха и не ми даваха да се кача отново на “крилете на Радостта”. Аз исках само да покажа, че може да има място и за красивите неща в живота , а не само за Болката,Тъгата,Самотата,См рт та и Нещастието!
А ти защо ме вдигна? Не си ли и ти като другите? Неискаш ли и ти да живееш в материалния свят на НИЩОТО?
Усмихнах и се и казах:
- Та аз търсех ТЕБ! И аз почти бях загубил вярата си в добротата и любовта, но изведнъж се появи ти и сега отново започвам да си мисля за това, че може и нещата да се върнат на мястото си. Че можем ЗАЕДНО да направим съществуването ни в нещо прекрасно, на което да завиждат останалите. Че може да се качим на “крилете на Радостта” и да гледаме светът по малко по-различен начин.
Тя замълча........
-Вярваш ли ми?- попитах аз.
-Да!
-А искаш ли да опитаме?- отново и зададох въпрос.
-Да! Искам да усетя отново какво означава да си влюбена и да летиш, като същевременно доказваш на другият колко много го обичаш! И че може да направиш светът по-красиво място за съществуване!
Неочаквах да чуя точно тези думи и сякаш отново започнах да си връщам вярата в ЛЮБОВТА! В този момент си казах, че каквото и да става винаги ще вярвам в силата на ЛЮБОВТА!
....път и след него върви ЛЮБОВТА. Две души, които отново повярваха в силата на красивото, на доброто и на това да си обичан и същевременно да обичаш!
И все пак оставаш прецакан от живота и хората гледащи само собственото си АЗ!
Та ..въпроса ми е да продължавам ли да имам надежда някога нещата да се оправят,дори и след многото рани ,който ми нанеце ТОй или наистина да спра да мисля за него ?Заслужава ли си да обичам човек,който дори не му пука за мен ? :-s