sexa_na_kompleksa
11-26-2007, 16:31
Виж това:
Ахил и Хектор – двете лица на героизма
(ЛИС)
В поемата „Илиада” се разказва за живота на древните гърци и най-вече за войните, които те са водели. Войната е присъствала в живота на древните гърци. Мястото на мъжа е било на бойното поле с меч в ръка, а мястото на жената – у дома.
Двете лица на героизма в „Илиада” са Ахил и Хектор. Тези два Омирови героя са главни в тази поема. Те много си приличат, но в същото време са много различни. Ахил е водач на елините, а Хектор – на троянците.
В първата песен на „Илиада” се разказва за това как след поредната битка на елините с троянците и победата им над тях славните водачи се събират и разделят спечеленото през целия ден на полето по-между си. Наградите, които получават водачите, са скъпоценности и най-важното нещо – жените. След подялбата Ахил се прибира в шатрата си недоволен от това, което е получил в сравнение с Агамемнон и поради това се затваря и отказва да се бие повече. Тук са разкрити лошити качества от Ахил – полубога. Той изпитва завист от това, че не на него са дали Бризеида. За елините Ахил е съвършен, но всъщност не е точно така. Той е коравосърдечен, завистлив и още куп други лоши качества, които не са разкрити пряко в творбата.
Ахил е полубог и е избрал кратък, но славен живот. Троянците много се боят от него и дори бягат като го видят. Ахил е красив на външен вид и никога не трябва да изпитва страх, защото колективът вярва в него. Неговите доспехи са изковани от бога Хефес.
След като Ахил отказва да се бие, троянците си вдъхват кураж, че могат да надвият елините, когато Ахил го няма и наистина става така. Патрокъл, обаче, най-добрият приятел на Ахил, взима блестящите доспехи, облича ги и отива на бойното поле, представяйки се за Ахил. За нещастие Патрокъл бива убит и Ахил много страдал и плакал. Това, че Ахил плаче показва неговата слабост, но елините не виждат това. Патрокъл е убит от водача на троянците – Хектор. След като погребват приятела на Ахил, както подобава, полубогът облича новите доспехи, изковани от Хефес, и отива на бойното поле с целта да убива, колкото се може повече. Тук проличава злобата, яростта, омразата, която Ахил изпитва към Хектор.
В шеста песен на „Илиада” се разказва за сбогуването на Хектор със семейството му. Той много обича сина си Астианакс и жена си Андромаха, но въпреки това той трябва да отиде и да защитава стените на Троя. Хектор е един трагически герой в „Илиада” – също както и Ахил. Неговата съдба е предоопределена – да умре на бойното поле. Той трябва да направи много по-труден избор от Ахил – дали да остане при семейството си, или да отиде и да се бие срещу Ахил. Но заради колектива избира да умре от меча на Ахил. Хектор е любимото чедо на Омир. Той има повече човешки качества от Ахил. Преди да излезе на бойното поле срещу Ахил, се страхува, защото знае, че не може да победи един полубог, но този страх трае само няколко секунди. Той има за какво да живее – семейството. Границата между семейството и битката са Скейските порти. Там се сбогува с Андромаха и Астианакс и отива на сигурна смърт.
В двадесет и втора песен се описва битката между двете лица на героизма. След като се среща очи в очи с Ахил, Хектор започва да бяга около стените на Троя, гонен от страшния, бизмилостния и непоколебим Ахил. Тук се показва човешкото качество на Хектор – страхът. Не след дълго Хектор се изморява да бяга и Ахил го настига. В битката оцелял само Ахил. След това той завързва тялото на Хектор за колесницата си с започва да обикаля около стените, влачейки тялото на Хектор. Приам, Андромаха и всички близки плачели жалостно за Хектор. Тук се показва колко коравосърдечен, зъл и подъл е Ахил. След това Ахил се връща при шатрата си.
В двадесет и четвърта песен Приам (бащата на Хектор; царят на Троя) отива при Ахил, за да откупи тялото на Хектор и да го погребат, както му се полага. Приам минава през всички елини, без дори да го усетят, защото боговете го закрилят, те са на негова страна. Ахил го допуска при себе си и го изслушва. Приам говори постоянно за Ахиловия баща – какво би направил той, ако с неговия син се било случило същото и още куп добри и размекващи дори и леденото сърце на Ахил неща. Тук той показва човечност и разбирателство от страна на Приам. Ахил заповядва да измият тялото на Хектор, да го намажат с благовонни масла и да го предадат на родителите и семейството му, за да го погребат, както подобава за един герой.
В крайна сметка се оказва, че тези , две главни героя не се различават толкова. Те се бият и сражават за колектива, но Хектор се бие и за семейството си. Те са двете лица на героизма в очите на древните гърци и в очите на Омир. Те са достойни да бъдат наречени герои, макар и че най-накрая и двамата са мъртви. До последно те се държат като истински войни.
Теза: Ахил е типичен епически герой, който носи всички черти на героическия епос. В неговия образ Омир въплъщава своя идеал за воин и човек.
Ахил е сложен образ, един от най-задълбочените в психологическо отношение образи в античната литература.
Доказателство:
1.Ахил е митологичен герой – син на морската богиня Тетида и земния цар Пелей.Лишен е от божествено безсмъртие, но е най-велик между земните герои. Съзнава силата и величието си. Те са му дар от боговете. Героят съчетава тази свръхчовешка сила с човешка слабост, затова е сложен образ.Съдбата му е предопределена – да участва в Троянската война, да загине млад, но постигнал завидна слава. Покровителстват го най-могъщите богини на Олимп – Хера и Атина Палада.
2. Героят е жертвоготовен. Майка му Тетида го предупреждава, че ако отиде в бой ще загине. Без коле*ание той избира славната смърт пред безславно дълголетие.
3. Ахил олицетворява идеала на древните гърци за епически герой-воин и човек. Той съчетава в едно физическа сила, мощ, храброст и наред с тях душевно благородство и нравственост.
А/ физическа сила – подробно описание на външния вид на героя в “Илиада” няма. Омир изгражда портретната характеристика на воина с помощта на постоянни епитети: Ахил е “божествен”, “богоравен”, “исполински”, “превъзходен”, “бързоног”. Представата за героя се допълва от един детайл – “руси коси”. Това е достатъчно, за да се утвърди идеята за изключителна красота и физическа сила и да се индивидуализира героят. Ахил е ненадминат по блясък във великолепните доспехи, изковани от бог Хефест.
Б/Ахил живее на границата между земния и божествения свят. Боговете бдят над него, помагат му в битките( с подкрепата на Атина побеждава Хектор). Въпреки че е галеник на боговете героят притежава силно развито чувство за нравственост. Той се включва във войната, за да изпълни дадената дума пред бащата на хубавата Елена. Ахил е воин в истинския смисъл на думата – не таи омраза към троянците, а ги възприема и уважава като достоен враг.
4. Характерът на героя е представен от Омир като напълно изграден, завършен, с утвърдени качества, а не в развитие. Ахил е честолюбив. Именно чувството за войнска чест става причина за неговия справедлив гняв от постъпката на Агамемнон. Ахил се явява защитник на реда на късното родово общество, който защитава равенството при разпределението на благата. Според него те трябва да се дават в съответствие с воинските заслуги. Гневът на Ахил не е обикновеният гняв на земен човек, а на свръхчовек, от който зависи хода на войната. Героят е преди всичко воин и за него участието в битките е въпрос на чест. От неговата смелост и сила зависи съдбата и живота на ахейските войници. Ахил се отдава на чувството за накърнено достойнство и дава воля на гнева си – взема крайното решение да се оттегли от битката. Това се оказва пагубно за войските, защото ахейците се чувстват силни, когато Ахил е начело на боя.
5. Основна цел в живота на епическия герой е славата – за себеси и за рода си(“да не срамиш рода на баща си”).
6. Омир показва героя в различни състояния – ту увлечен в битките, силен, могъщ,обзет от разрушителна стихия, жесток (изпълва с трупове реката Ксант), ту нежен и слаб (към Бризеида), ту плаче ( пред майка си).Човешко отношение Ахил проявава и към страдащите родители на Хектор и връща тялота му.
Заключение: (Отношението на Омир към героя). Омир се възхищава от величието на Ахил, който е ненадминат герой в един свят на войни и битки
Ахил-образ-еталон за епически герой
Омировите творби поставят в центъра на изображението човека.Събитията се пречупват през съдбата на индивида.В митологичен култ са издигнати геройте-олицетворение на народната сила.Основният житейски стимул на епическия герой е стремежът към войнска слава.
Ахил,синът на цар Пелей и Темида,като типичен епически герой,също живее според ценносната система на своето време.Ахил е митично същество,въплащение и хармония между нравствена и физическа красота,безумно смел,носител на изключителна мощ,която го отличава от смъртните - “богоравен” , ”божествен” , “бързоног” , “най-страшен от всички герой” .Разумен и разсъдлив,защитник на истината и справедливоста на човешкото достойнство.Устремен към войнска слава,жаден за геройчни подвизи “Сърцето си мъчеше само,седнал далече от желаните битки и викове бойни”.Горд,непремирим към неправдата и насилието,спотаен и непосредствен в чувствата си.Трагичен герой- “най-нещастен и най-скоросмъртен от всички” ,обречен-съдбата му е предопределена и той сам я предизвиква.Решил е за себе си вечния проблем за смисъла на човешкото съществуване-иска да живее кратко,но достойно и пълноценно,предпочита краткия ,но пълен с подвизи,слава и чест житейски път пред дългото,безцелно и безславно съществуване.
Ахил с ярко изразено чувство за дълг към бойците,неспокоен и загрижен за тях,отзивчив към страданията и нещастията им.Той е достоен пазител на родовия ред и родовата традиция-всеки да получава от плячката и наградите според заслугите си.
Ахил е честолюбив,стъпкването на човешкото и войнското му достойнство довежда до драма.Когато е уязвим в най-съкровенното,което е смисъл на краткия му живот,той става безплощаден и отстоява правото си на най-силен именно със средствата на най-силния.Ахил бранителят и пазител на ахейските войни,забравя за обикновенните ахейци и даже иска да измоли от Зевс тяхната масова смърт за да докаже и наложи собственото си право: “Гинейки,нека те всички узнаят какъв им в царят”.
Подбудите,който тласкат Ахил към двубоя се много съкровенни и лични,убит е приятелят му Патрокъл,човекът,когото “богоравният” обича най-много от всички,изпълнен с ярост и с жажда за мъст,ахеецът с цялото си същество е устремен към битката.Той “стремглаво лети по полето” ,носи се като стихия и буди ужас и страх у троянците.Нито горещата молба на Приам,нито сърцераздирателният глас на Хекуба могат да променят намеренията му и да спрат устрема на героя за последна,решителна схватка с най-мощния ахеец.
Двубоят между двамата герой е драматичен и неравностоен един полу бог застава срещу обикновен смъртен,макар и не по-малко храбър и силен войн.Ахил с безогледна жажда за мъст с бясна злоба,преизпълнен с “диво геройство” се втурва срещу Хектор.Омразата и ожесточението у Ахил са толкова силни,че той посреща с насмешка и заплаха предвиждението на Хектор.Ахил знае,че тук при Троя ще намери смърта си,знае че след като убие Хектор и той ще загине.
Намесата на боговете в последната песен е особенно активна,но не принизява достойнството на героя.Както винаги тя е в синхром с онова,което вече е назряло в душата му Ахил не се противи въпреки огромния бяс,който го е владял до сега.Приемането на божествената воля свидетелства за вразумението на героя и за готовността му да признае и приеме законите на световния ред.Това усещане за възстановяване на реда и хармонията се подържа и от умението на поета да представи срещата на Приам и Ахил убедително и затрогващо.Напомняйки на Ахил за собствениея му баща,Приам намира верният път към сърцето му.У Ахил се пробужда едтествени човешки реакции на разбиране и съчувствие.
Възпявайки величието на големия герой,поемата поставя въпроса за цената на това величие и за възможността да се живее само по стандартите на геройзма.
Човекът и войнът разкрити в образите на
Ахил и Хектор.
Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в \"Илиада\", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните.Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в себе си и най-нормалните човешки черти.
Aхил е син на цар Пилей и богиня Тетида. Като типичен епичен герой той също живее според ценностната си система на своето време. Овладял го съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва богоравноста на човешката прираода, макар че той самият е полубог.
Пленителният, жертвоготовният герой на троянците Хектор е първороден син на царя на града Приам и Хакуба.Той е най-храбрият воин в боевете, но същевременно и много човечен по душа.
Хектор живее и воюва със съзнанието, че брани родината си. Води го чувството му за дълг към общността на троянците. За него е най-важно да се сръжава за родината и за народа си. За него е нетърпим срам да избяга далеч от битката като страхливец. Той иска да бъде винаги доблестен, да влиза пръв в боя и да печели слава.
Славата е добродетел, който определя живота му на воин, и е неразривно свързана с поддържането на боен дух и всички войни от племето. Хектор дава личен пример на своя народ, като влиза безстрашно в поредния двубой и с неудържимия си устрем вдъхновява останалите троянски герои.
В сравнение с Хектор, Ахил е обременен от друг вид чувство - честолюбието. Ахил се чувства наскърбен само поради това, че Агемемнон му отнема неговия действителен дял от плячката. Гневен, но едновременно с това и с чувство за чест, той се изправя срещу своя вожд. Не се съобразява с племенната йеархия и дори успява да разклати преклонението към Агемемнон. Същевременно подчертава собственото си самочувствие на непобедим воин, като дори смята, че ахейците ще жалят за него, след като напусне бойното поле. И наистина става така. Като че ли воинската мощ и заразяващия ентусиазъм на храбрия Ахил, липсват на ахейците и те губят битка след битка.
Докато Ахил предизвиква страхопочитание със своята извънмерна сила, Хектор излъчва симпатия. Той е любив и справедлив троянски вожд, чиито взаимоотношения с хората от близкия му роднински кръг са трогателни. Отнася се с разбиране и търпимост към преките виновници за троянската война - красивата Елена и брат му Парис. Непримерим е към безгрижието, изнежеността и ленноста на знатните троянски младежи, за които отбраната на града е повече развлечение, отколкото патриотичен дълг.
Човечност и вродена доброта бликват в сцената при раздялата на Хектор с обичаната Андромаха. Със съзнанието, че отива на сигурна гибел, този любящ съпруг и баща намира сили да утеши своята любима.
Съпружеската и бащинската обич на Хектор, са сеизмерими с изключителна привързаност на Ахил към приятеля му Патрокъл. За дълбочината на приятелското чувство у и иначе коравосърдечния Ахил съдим от покъртителната сцена, в която е описана покрусата му от смъртта на предания Патрокъл.
И тук мовем да съпоставим благоста и мекотата в поведението на Хектор при раздялата със сина и съпругата, стихийноста и избухливостта на Ахил при вестта за убийството на приятеля му.
В двубоя с Хектор, Ахил се води от личния си дълг към убития приятел Патрокъл, докато троянецът тази битка е битка на честта му като вожд на троянците, макар съдбата на Троя да е вече решена от боговете.
В прочутия двубой Омир описва двамата изключително храбри мъже. И тук той отдава своето възхищение на Ахил и своята симпатия на Хектор. Същевременно с това показва и цивилизованноста и душевното благородство на троянския герой и варварската непримиримост на ахееца. Единият достойно посреща смъртта, а другият се поддава на омразата и ожесточението, превръща се в свиреп звяр. Богоподобният Ахил е носител на доброто и злото, красивото и грозното, благородството и жестокостта. Наред с низостта у него има и частица възвишеност, проличаваща си при трогателната спогодба между ахейският герой и мъдрият цар Приам.
Ахил и Хектор носят белега на своята трагичност. Ахил може да избира между дълголетието и славата. Избира краткото, но славно съществуване. Хектор е безпощаден срещу съдбата и волята на боговете. Той остава сам, изоставен от всички. Ахил губи само собствения си живот, Хектор губи всичко - живот, семеиство, близки и роднини.
Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото
признание и уважение на околните.Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в
себе си и най-нормалните човешки черти.
Aхил е син на цар Пилей и богиня Тетида. Като типичен епичен герой той също живее според ценностната си система
на своето време. Овладял го съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие
най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва богоравноста на човешката прираода, макар че той
самият е полубог.
Пленителният, жертвоготовният герой на троянците Хектор е първороден син на царя на града
Приам и Хакуба.Той е най-храбрият
воин в боевете, но същевременно и много човечен по душа.
Хектор живее и воюва със съзнанието, че брани родината си. Води го чувството му
за дълг към общността на троянците. За него
е най-важно да се сръжава за родината и за народа си. За него е нетърпим срам да избяга далеч от битката като страхливец.
Той иска да бъде винаги доблестен, да влиза пръв в боя и да печели слава.
Славата е добродетел, който определя живота му на воин, и е неразривно свързана с поддържането на боен дух и всички войни
от племето. Хектор дава личен пример на своя народ, като влиза безстрашно в поредния двубой и с неудържимия си устрем вдъхно
вява останалите троянски герои.
В сравнение с Хектор, Ахил е обременен от друг вид чувство - честолюбието. Ахил се чувства наскърбен само поради
това, че Аге
мемнон му отнема неговия действителен дял от плячката. Гневен, но едновременно с това и с чувство за чест, той се
изправя срещу своя вожд. Не се съобразява с племенната йеархия и дори успява да разклати преклонението към Агемемнон.
Същевременно подчертава собственото си самочувствие на непобедим воин, като дори смята, че ахейците ще жалят за него,
след като напусне бойното поле. И наистина става така. Като че ли воинската мощ и заразяващия ентусиазъм на храбрия Ахил,
липсват на ахейците и те губят битка след битка.