hiro
11-26-2007, 16:54
През всички времена, мъжката сексуална мощ е символизирала плодородието, властта и силата. Днес в съзнанието на съвременния българин идеята за сексуалния атлетизъм заема особено място.
Наблюденията, които имам от дългогодишната си терапевтична практика, ме карат да мисля, че за много нашенци символните значения, на половата изява могат значително да доминират над реалното и възприемане. Сексът, в този смисъл, е не възможност за най-интимна близост, общуване и съпреживяване, а начин за самодоказване на мъжа пред жената. Важно е не постигането на уникален резонанс с конкретния партньор, а покриването на някаква външно зададена норма за това “какво трябва да прави истинският мъж “. При сексуалният контакт мъжът е обърнат не толкова към своята партньорка, а към собствените си или “общоприети “ стандарти, за които личността на другия е почти без значение.
Адекватна на тази обезличаваща и механистична нагласа е представата, че качествата на мъжа като сексуален партньор се определят главно от биологичните му дадености. Най-показателни в това отношение са размерите на члена. Не случайно толкова много българи са пленени от идеята, че по-големият членът би променил коренно сексуалната им репутация. Върху тази примитивност и невежество някои недобросъвестни колеги са заложили мрежите си и срещу безумна цена са готови да ти напълнят члена с гел, превръщайки го в декоративен орган.
Сексуалният светоглед на българина е занимавал много наши народопсихолози. Най-популярна е тезата за “половата свитост“ на българския мъж. Има се предвид потиснатата емоционална изразност и непохватността, с която нашенеца заявава еротичните си чувства. Изследователите единодушно отбелязват, че интимния живот у нас е белязан със знака на сдържаността и срамежливостта, от една страна и грубоватостта от друга. За разлика от много европейски народи, у нас изяществото на охажването, галантността, кавалерството, естетизирането на сексуалната близост и сродяването и с най-висшите нравствени ценности е рядкост. Вместо това преобладава една по-опростена, по-материалистична нагласа, в която преживяването е изместено от “правенето “. Сексът е не толкова възможноста за преживяване и съпреживяване, колкото начин някой “да направи “ нещо на някого или с някого. Този “дейностен“ подход се съчетава с идеята за съревнователното начало.
Не са един и двама мъжете, които следват дълбокото си убеждение, че в секса има някакви обективни критерии и стандарти за изява, по които хората могат да се класират като в спортно състезание. В масовото съзнание присъства понятието “полова сила “, което независимо че трудно може да се дифинира, се ползва повсеместно. Интересно е , че отчитането на половата сила става не въз основа на индивидуалното излъчване, чар и комуникативни способности, а според някакви обективни формални постижения /брой последователни сношения например/, по които мъжете могат да се съревновават помежду си.
Спортният дух на подобни интерпретации намира израз и в широко разпространеното понятие “полов атлет “. Това е не просто мъж с атлетична физика, а мъж, който е победил останалите мъже в “сексуалното надбягване “. От край време това “надбягване “ за българина има не само междуличностно, но и международно значение. Ако и в други отношения да отстъпваме на европейците, то в сексуално винаги сме се преживявали като върха.
Появата на чудодейната Виагра разпали наново известния български сексуален шовинизъм. Мъжете в определени културни среди се опияняват от мисълта, че новото лекарство е поредното доказателство за сексуалната немощ на западняците, в сравнение с които ние българите отборно сме шампиони.
В това време на запад едва ли на някой сериозен ум би му хрумнало да сравнява хората по отношение на “сексуалната им мощ “. За люде, необременени от вековни малоценностни комплекси, интимната близост представлява нещо твърде индивидуално и уникално за да може да се отчита по някакви външни спрямо двойката, “обективни“ критерии.
Интензивните сексуални желания и горещия темперамент имат безспорна ценност, когато се споделят от партньорите, но едва ли привържениците на по-изтънченият и романтичен секс заслужават да изпаднат от класацията. Съпоставянето и конкурирането на хората по отношение на “сексуалната им мощ “ е израз на примитивизъм и не на последно място - на стремеж да се компенсират малоценностни комплекси.
Наистина през последното десетилетие твърде много бе направено за да се стъпче националното ни самочувствие. Разбираемо е тогава защо толкова ревниво браним мита, че сме сексуалния връх на света. Но дали това наистина ни помага да сме по-добри любовници ? Дали поддържането на подобна вяра не крие рискове за самите нас ? Очевидно сексуалният атлетизъм е цяр срещу усещането за неосъщественост в някоя друга сфера от цялостната ни изява. В случая не говоря за естественото добро сексуално самочувствие, което има здравият и щастлив в личните си отношения мъж. Точно такъв мъж, който добре осъзнава своята безусловна ценност като човешко същество, който си дава сметка за уникалния характер на всяка интимна връзка, рядко би тръгнал да “мери члена си “ с някой друг. Това, което би “измервал“ той е автентичността на отношенията с партньорката, степента на чувствителност и отзивчивост, която проявява спрямо сексуалните и преживявания и желания, спонтанността, фантазията и въображението, които проявява в интимния контакт.
Болезнената амбиция за постоянно поставяне на сексуални рекорди, в съчетание с липсата на разбиране, че много банални, ежедневни обстоятелства могат да компромитират това, правят мъжа изключително уязвим. Достатъчно е да се появи най невинно колебание в качеството на ерекцията, или, не дай Боже - засечка, и самочувствието на “сексуалния атлет “ е рухнало. Тези обичайни прояви на ежедневния стрес могат субективно да бъдат преживяни като катастрофа. В съзнанието на такъв мъж със страшна сила започват да кънтят думи като “провал “, “импотентност “, “полова слабост “. Все понятия изпразнени от конкретен медицински смисъл, но убиващи с драматичната си зловещина, която лесно превръща всеки следващ “опит “ за контакт в поредно фиаско.
За съжаление не малка част и от лекарите, към които може да се обърне такъв мъж за помощ, също са от партията на половите атлети. За тях понятията “полова сила “ и “полова слабост “ са едва ли не медицински термини, въпреки че в никоя сериозна медицинска книга те не присъстват. Естествено лечението, което предписват тези лекари, да е ориентирано към т.н. “полово подсилване “. Ако баналната хамалска препоръка за смяна на партньорката не свърши работа, идват на помощ “чудодейните“ илачи, които за съжаление не могат да превъзмогнот капана, който самата двойка си поставя, мислейки непрекъснато за “представянето “, а не за преживяването.
Разбираемата липса на ефект от подобно лечение може да породи мисълта, че сигурно наистина става дума за някаква много сериозна болест. Ако към това прибавим и безпомощното суетене на партньорката и още повече нейното открито недоброжелателно отношение в подобна ситуация, то от мъжкото самочувствие остават само развалини. За някои партньорки на пострадали по този начин мъже, сексуалният проблем може да се окаже неочаквана възможност за извличаве на девиденти.
При това положение единствено намесата на компетентен сексолог-психотерапевт може да извади двойката от разрушителния омагьосан кръг.
Зад фасадата на “половия атлет“ могат да се крият и други рискове.
Разбира се днес разполагаме с изключително ефективни възможности за справяне с подобни ситуации. Те включват както използването на подходящи медикаменти, така и развитието на умения у двамата партньори за преодоляване на изпитната ситуация. Най-добре е обаче, човек съзнателно да ограничи рисковете си да попада в подобно сексуално зацикляне. Важна предпоставка за това е да не гледаме на секса като на спорт, в който винаги има победители и победени.
Наблюденията, които имам от дългогодишната си терапевтична практика, ме карат да мисля, че за много нашенци символните значения, на половата изява могат значително да доминират над реалното и възприемане. Сексът, в този смисъл, е не възможност за най-интимна близост, общуване и съпреживяване, а начин за самодоказване на мъжа пред жената. Важно е не постигането на уникален резонанс с конкретния партньор, а покриването на някаква външно зададена норма за това “какво трябва да прави истинският мъж “. При сексуалният контакт мъжът е обърнат не толкова към своята партньорка, а към собствените си или “общоприети “ стандарти, за които личността на другия е почти без значение.
Адекватна на тази обезличаваща и механистична нагласа е представата, че качествата на мъжа като сексуален партньор се определят главно от биологичните му дадености. Най-показателни в това отношение са размерите на члена. Не случайно толкова много българи са пленени от идеята, че по-големият членът би променил коренно сексуалната им репутация. Върху тази примитивност и невежество някои недобросъвестни колеги са заложили мрежите си и срещу безумна цена са готови да ти напълнят члена с гел, превръщайки го в декоративен орган.
Сексуалният светоглед на българина е занимавал много наши народопсихолози. Най-популярна е тезата за “половата свитост“ на българския мъж. Има се предвид потиснатата емоционална изразност и непохватността, с която нашенеца заявава еротичните си чувства. Изследователите единодушно отбелязват, че интимния живот у нас е белязан със знака на сдържаността и срамежливостта, от една страна и грубоватостта от друга. За разлика от много европейски народи, у нас изяществото на охажването, галантността, кавалерството, естетизирането на сексуалната близост и сродяването и с най-висшите нравствени ценности е рядкост. Вместо това преобладава една по-опростена, по-материалистична нагласа, в която преживяването е изместено от “правенето “. Сексът е не толкова възможноста за преживяване и съпреживяване, колкото начин някой “да направи “ нещо на някого или с някого. Този “дейностен“ подход се съчетава с идеята за съревнователното начало.
Не са един и двама мъжете, които следват дълбокото си убеждение, че в секса има някакви обективни критерии и стандарти за изява, по които хората могат да се класират като в спортно състезание. В масовото съзнание присъства понятието “полова сила “, което независимо че трудно може да се дифинира, се ползва повсеместно. Интересно е , че отчитането на половата сила става не въз основа на индивидуалното излъчване, чар и комуникативни способности, а според някакви обективни формални постижения /брой последователни сношения например/, по които мъжете могат да се съревновават помежду си.
Спортният дух на подобни интерпретации намира израз и в широко разпространеното понятие “полов атлет “. Това е не просто мъж с атлетична физика, а мъж, който е победил останалите мъже в “сексуалното надбягване “. От край време това “надбягване “ за българина има не само междуличностно, но и международно значение. Ако и в други отношения да отстъпваме на европейците, то в сексуално винаги сме се преживявали като върха.
Появата на чудодейната Виагра разпали наново известния български сексуален шовинизъм. Мъжете в определени културни среди се опияняват от мисълта, че новото лекарство е поредното доказателство за сексуалната немощ на западняците, в сравнение с които ние българите отборно сме шампиони.
В това време на запад едва ли на някой сериозен ум би му хрумнало да сравнява хората по отношение на “сексуалната им мощ “. За люде, необременени от вековни малоценностни комплекси, интимната близост представлява нещо твърде индивидуално и уникално за да може да се отчита по някакви външни спрямо двойката, “обективни“ критерии.
Интензивните сексуални желания и горещия темперамент имат безспорна ценност, когато се споделят от партньорите, но едва ли привържениците на по-изтънченият и романтичен секс заслужават да изпаднат от класацията. Съпоставянето и конкурирането на хората по отношение на “сексуалната им мощ “ е израз на примитивизъм и не на последно място - на стремеж да се компенсират малоценностни комплекси.
Наистина през последното десетилетие твърде много бе направено за да се стъпче националното ни самочувствие. Разбираемо е тогава защо толкова ревниво браним мита, че сме сексуалния връх на света. Но дали това наистина ни помага да сме по-добри любовници ? Дали поддържането на подобна вяра не крие рискове за самите нас ? Очевидно сексуалният атлетизъм е цяр срещу усещането за неосъщественост в някоя друга сфера от цялостната ни изява. В случая не говоря за естественото добро сексуално самочувствие, което има здравият и щастлив в личните си отношения мъж. Точно такъв мъж, който добре осъзнава своята безусловна ценност като човешко същество, който си дава сметка за уникалния характер на всяка интимна връзка, рядко би тръгнал да “мери члена си “ с някой друг. Това, което би “измервал“ той е автентичността на отношенията с партньорката, степента на чувствителност и отзивчивост, която проявява спрямо сексуалните и преживявания и желания, спонтанността, фантазията и въображението, които проявява в интимния контакт.
Болезнената амбиция за постоянно поставяне на сексуални рекорди, в съчетание с липсата на разбиране, че много банални, ежедневни обстоятелства могат да компромитират това, правят мъжа изключително уязвим. Достатъчно е да се появи най невинно колебание в качеството на ерекцията, или, не дай Боже - засечка, и самочувствието на “сексуалния атлет “ е рухнало. Тези обичайни прояви на ежедневния стрес могат субективно да бъдат преживяни като катастрофа. В съзнанието на такъв мъж със страшна сила започват да кънтят думи като “провал “, “импотентност “, “полова слабост “. Все понятия изпразнени от конкретен медицински смисъл, но убиващи с драматичната си зловещина, която лесно превръща всеки следващ “опит “ за контакт в поредно фиаско.
За съжаление не малка част и от лекарите, към които може да се обърне такъв мъж за помощ, също са от партията на половите атлети. За тях понятията “полова сила “ и “полова слабост “ са едва ли не медицински термини, въпреки че в никоя сериозна медицинска книга те не присъстват. Естествено лечението, което предписват тези лекари, да е ориентирано към т.н. “полово подсилване “. Ако баналната хамалска препоръка за смяна на партньорката не свърши работа, идват на помощ “чудодейните“ илачи, които за съжаление не могат да превъзмогнот капана, който самата двойка си поставя, мислейки непрекъснато за “представянето “, а не за преживяването.
Разбираемата липса на ефект от подобно лечение може да породи мисълта, че сигурно наистина става дума за някаква много сериозна болест. Ако към това прибавим и безпомощното суетене на партньорката и още повече нейното открито недоброжелателно отношение в подобна ситуация, то от мъжкото самочувствие остават само развалини. За някои партньорки на пострадали по този начин мъже, сексуалният проблем може да се окаже неочаквана възможност за извличаве на девиденти.
При това положение единствено намесата на компетентен сексолог-психотерапевт може да извади двойката от разрушителния омагьосан кръг.
Зад фасадата на “половия атлет“ могат да се крият и други рискове.
Разбира се днес разполагаме с изключително ефективни възможности за справяне с подобни ситуации. Те включват както използването на подходящи медикаменти, така и развитието на умения у двамата партньори за преодоляване на изпитната ситуация. Най-добре е обаче, човек съзнателно да ограничи рисковете си да попада в подобно сексуално зацикляне. Важна предпоставка за това е да не гледаме на секса като на спорт, в който винаги има победители и победени.