HePeAJIeH
11-27-2007, 14:57
Тъй като разделът се нарича "Философия и религия" реших да направя тема и за тези две свещени четива! Да вярно е копи-пейстнал съм информацията но тя не е кой знае колко обемиста а и в нея съм отсял най-важното за тези две книги.Лека вечер!
Библията
Библията или Светото писание е сборник от свещени книги. Дели се на две големи части: Стар и Нов завет. Старият завет, или Танак (תנ״ך) на иврит, се смята за свещена книга на евреите, докато християните смятат за свещени и Стария, и Новия завет.
Християните изучават Библията като своя нормативна книга, която дава насоки за живота. В нея те откриват послание от Бога (словото Божие):
Библията е паметник на историята на човечеството. Тя е една от най-старите книги, в която по своеобразен начин е асимилирана и обогатена мисълта и мъдростта на древните Месопотамия, Египет и Гърция. Чрез Новия завет и християнството навлиза в гръко-римския свят, като по този начин става част от основата на съвременната европейска култура и цивилизация. Например, у славяните, както и у други европейски народи, първите писмени паметници са преводи на части от Библията. Без познаване на Библията не е възможно, например, да се изучава възникването и развоя на старобългарската писменост.Древният град Библос (дн. Джубейла) е старо финикийско пристанище на около 40 км (25 мили) на север от Бейрут в Ливан. Библос е един от най-старите продължително населени градове в целия свят. Първите заселвания датират по време на неолитния период 7000 години пр.н.е. Финикийската писменост стои в основата на европейските писмености. Финикийците са били и главни търговски посредници на материали за писане. Затова и тяхното търговско пристанище определя гръцкото наименование на книгата: η βίβλος, в деминутивно множествено число: τα βιβλία – книжки. Още в Книга на Макавеите, 8:23, сборникът свещени еврейски книги се нарича βίβλος, а в Книга на пророк Даниил, 9:2, βίβλοι. В документи от края на 1 век вече се среща наименованието τα βιβλία (книгите). Това наименование навлиза през латински във всички европейски езици.
Корана
Коранът е най-великият дар на Аллах към човечеството и неговата мъдрост е уникална. Накратко казано, целта на Свещената книга е да пази ислямските принципи, да води човечеството по Правия път и да пречиства човешката душа, да буди човешкото съзнание и да просвещава човешкия ум.
Коранът е Словото на Аллах, разкрито на Мухаммед чрез Светия Дух (Джибрил) и не е по силите на човешкия ум и въображение да сътвори нещо подобно. Всички признават, че съвременниците на Мухаммед са били майстори на красноречието и не им била чужда идеята да съперничат на Корана. Но те не били в състояние да създадат подобна на него книга и никога не са отричали това. Мухаммед е бил неграмотен и не го е криел. Най-голямата чест за него е това, че бил неграмотен човек, пратен сред неграмотните хора да учи цялото човечество, грамотно и неграмотно, на истинското послание на Аллах. Това е първият факт за Корана като слово на Аллах.Една от важните черти на мъдростта на Корана е, че тя не е статична или суха, а е преизпълнена с динамика, която буди съзнанието и пречиства сърцето. Тази мъдрост съдържа сила на внушенията, засhttp://www.teenproblem.net/forumвидетелствана както от историческите факти, така и от самия Коран. Когато Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) отпhttp://www.teenproblem.net/forumравил за пръв път призива на Аллах, неговата единствена сила билhttp://www.teenproblem.net/forumа Коранът и единствената му мъдрост била мъдростта на Корана. Всепроникващият динамизъм на Корана е могъщ и непреодолим.
Съществуват много примери, които показват, че най-динамичните личности и най-убедителните аргументи не могат да постигнат динамичната мъдрост на Корана. Всевишния Аллах говори за Корана като за дух и живот, с който рабите на Аллах се насочват към Правия Път.
“Ако бяхме низпослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена и разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да размислят.”Друга важна черта на Корана е неговата практичност. Той не се ограничава в пожелания, неговото учение не иска невъзможното, не плува по розовото течение на недосегаеми идеали. Коранът възприhttp://www.teenproblem.net/forumема човека такъв, какъвто е в действителност и го поощрява да стане такъв, какъвто трябва да бъде. Той не определя човека като безпомощно или безнадеждно създание, осъдено от рождението до смъртта и потънало в грях от люлката до гроба, а го разглежда като благородно, честно и достойно създание.
Практичността на учението на Корана се утвърждава от примера на Мухаммед и мюсюлманите през вековете. Характерният подход на Корана се състои в това, че неговите традиции имат за цел общото благополучие на човека и се базират в обхвата на неговите възможности.
Библията
Библията или Светото писание е сборник от свещени книги. Дели се на две големи части: Стар и Нов завет. Старият завет, или Танак (תנ״ך) на иврит, се смята за свещена книга на евреите, докато християните смятат за свещени и Стария, и Новия завет.
Християните изучават Библията като своя нормативна книга, която дава насоки за живота. В нея те откриват послание от Бога (словото Божие):
Библията е паметник на историята на човечеството. Тя е една от най-старите книги, в която по своеобразен начин е асимилирана и обогатена мисълта и мъдростта на древните Месопотамия, Египет и Гърция. Чрез Новия завет и християнството навлиза в гръко-римския свят, като по този начин става част от основата на съвременната европейска култура и цивилизация. Например, у славяните, както и у други европейски народи, първите писмени паметници са преводи на части от Библията. Без познаване на Библията не е възможно, например, да се изучава възникването и развоя на старобългарската писменост.Древният град Библос (дн. Джубейла) е старо финикийско пристанище на около 40 км (25 мили) на север от Бейрут в Ливан. Библос е един от най-старите продължително населени градове в целия свят. Първите заселвания датират по време на неолитния период 7000 години пр.н.е. Финикийската писменост стои в основата на европейските писмености. Финикийците са били и главни търговски посредници на материали за писане. Затова и тяхното търговско пристанище определя гръцкото наименование на книгата: η βίβλος, в деминутивно множествено число: τα βιβλία – книжки. Още в Книга на Макавеите, 8:23, сборникът свещени еврейски книги се нарича βίβλος, а в Книга на пророк Даниил, 9:2, βίβλοι. В документи от края на 1 век вече се среща наименованието τα βιβλία (книгите). Това наименование навлиза през латински във всички европейски езици.
Корана
Коранът е най-великият дар на Аллах към човечеството и неговата мъдрост е уникална. Накратко казано, целта на Свещената книга е да пази ислямските принципи, да води човечеството по Правия път и да пречиства човешката душа, да буди човешкото съзнание и да просвещава човешкия ум.
Коранът е Словото на Аллах, разкрито на Мухаммед чрез Светия Дух (Джибрил) и не е по силите на човешкия ум и въображение да сътвори нещо подобно. Всички признават, че съвременниците на Мухаммед са били майстори на красноречието и не им била чужда идеята да съперничат на Корана. Но те не били в състояние да създадат подобна на него книга и никога не са отричали това. Мухаммед е бил неграмотен и не го е криел. Най-голямата чест за него е това, че бил неграмотен човек, пратен сред неграмотните хора да учи цялото човечество, грамотно и неграмотно, на истинското послание на Аллах. Това е първият факт за Корана като слово на Аллах.Една от важните черти на мъдростта на Корана е, че тя не е статична или суха, а е преизпълнена с динамика, която буди съзнанието и пречиства сърцето. Тази мъдрост съдържа сила на внушенията, засhttp://www.teenproblem.net/forumвидетелствана както от историческите факти, така и от самия Коран. Когато Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) отпhttp://www.teenproblem.net/forumравил за пръв път призива на Аллах, неговата единствена сила билhttp://www.teenproblem.net/forumа Коранът и единствената му мъдрост била мъдростта на Корана. Всепроникващият динамизъм на Корана е могъщ и непреодолим.
Съществуват много примери, които показват, че най-динамичните личности и най-убедителните аргументи не могат да постигнат динамичната мъдрост на Корана. Всевишния Аллах говори за Корана като за дух и живот, с който рабите на Аллах се насочват към Правия Път.
“Ако бяхме низпослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена и разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да размислят.”Друга важна черта на Корана е неговата практичност. Той не се ограничава в пожелания, неговото учение не иска невъзможното, не плува по розовото течение на недосегаеми идеали. Коранът възприhttp://www.teenproblem.net/forumема човека такъв, какъвто е в действителност и го поощрява да стане такъв, какъвто трябва да бъде. Той не определя човека като безпомощно или безнадеждно създание, осъдено от рождението до смъртта и потънало в грях от люлката до гроба, а го разглежда като благородно, честно и достойно създание.
Практичността на учението на Корана се утвърждава от примера на Мухаммед и мюсюлманите през вековете. Характерният подход на Корана се състои в това, че неговите традиции имат за цел общото благополучие на човека и се базират в обхвата на неговите възможности.