Двубоят между Ахил и Хектор - двете страни на елинското бъдеще
І Увод
Илиада от Омир е класическо произведение, останало в историята през поколенията като пример за древногръцките герои, за тяхната смелост и сила.Омир описва противопоставянето на герои, воюващи помежду си, но имащи една обща цел – да останат завинаги в паметта на бъдещите поколения като герои.
ІІ Теза
M1:Ахил е типичен е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Той съчетава в себе си идеала за физическа красота и сила, мъжество, устременост към задължителна победа, а славата и героичната смърт са основната цел в живота му.
M2:Хектор е смел войн, пръв от троянци, неговата цел е свещена, той се бие за запазване на народа си, за запазването на родината си. Той не се бори за богатства и лични облаги.Идеализираният образ на Хектор съчетава в себе си смелия войн и достойния съпруг и баща. Независимо дали победи или не Хектор ще остане завинаги в паметта на народа си.
М3:Хектор и Ахил са представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости.
ІІІ Доказателствена част:
1) M1:Ахил е типичен е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Той съчетава в себе си идеала за физическа красота и сила, мъжество, устременост към задължителна победа, а славата и героичната смърт са основната цел в живота му.
Доказателства Разсъждения
„Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,който донесе безбройни беди на войските ахейски,прати в подземното царство душите на много герои,
тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета”
''Ахил, бързоног и божествен''
''Богоподобни Ахиле, макар че си толкова храбър,
ти не хитрувай, защото не ще ме предумаш с измама.
Или желаеш сега да запазиш ти твойта награда,
пък ме съветваш да върна аз мойта, без дар да остана''
''Между царете, родени от Зевс, тебе най-много мразя,
тъй като вечно налиташ на разпри, раздори и битки.
Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен.''
-Въвъедеие на Ахил
-Гневът му е водещата сила в творбата.
-Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство в/у неговото воинско достойнство, нарушение на нормите на героическия морал
-Конфликтът между Ахил и Агамемнон- сблъсък между герои, където те показват силните и слабите си страни.
Мрачно го смери под вежда Ахил бързоног и му каза:
"Хектор омразен! За договор нищо недей ми продумва!
Както човеци със лъвове клетви за вярност не сключват, както и агнета с вълци не могат да бъдат другари,
а постоянно едни против други замислят коварства,
тъй между мене и тебе не може ни обич да има,
нито пък клетви, преди да е някой от двама ни паднал,
за да насити с кръвта си бог Арес, боец-щитоносец.
Своята храброст спомни си, понеже сега ти е нужно копиеборец юначен и воин безстрашен да бъдеш! Ахил не се съгласява с предложението на Хектор за осигуряване на достойно погребение. Ахил е воден от жаждата за мъст и омразата към Хектор.
Хектор в прахта се събори, Ахил самохвално възкликна:
"Хекторе, ти се надяваше, щом си погубил Патрокла,
жив да останеш, че аз те не плашех, оттеглен от боя. Глупчо безумен! След него аз станах по-храбър защитник даже далече във стана сред нашите кораби гладки.
Аз ти отнемам живота и псета и птици грабливи
тебе ще влачат; а с чест ще погребват ахейци Патрокла."
"Куче! Недей ме заклева в родители, ни във колени! Ако гнева и сърцето си слушам, месата сурови
бих ти накълцал и гълтал за злото, което ми стори!
Диалога между Ахил и Хектор разкрива истинските цели на героите. В предсмъртния си миг Хектор моли за погребение, но Ахил е неотстъпчив и не приема. За него отмъжението не е приключило.
И1:
В Илиадата основни сили са гнева и волята за мъст, проявени от Ахил, които се появяват по време на война, с цел постигане на героична слава.
Преходно изречение: Образите на Ахил и Хектор са коренно различни, но те се обединяват от едно и двамта ще остнат в паметта на народа си.
2)
M2:Хектор е смел войн, пръв от троянци, неговата цел е свещена, той се бие за запазване на народа си, за запазването на родината си. Той не се бори за богатства и лични облаги.Идеализираният образ на Хектор съчетава в себе си смелия войн и достойния съпруг и баща. Независимо дали победи или не Хектор ще остане завинаги в паметта на народа си.
Доказателства Разсъждения
"Хекторе, рожбо! Смили се над мене, гръдта ми почитай, ако съм спирала нявга със нея плача ти детински!
Чедо обично, това си спомни, враговете отблъсвай,
тук зад стените запазен; извън не оставай самичък!
Дръзкият щом те убие, рождена ми, свидна издънко,
няма на смъртното ложе да мога аз теб да оплача,
нито пък твойта богата съпруга! От нас надалече,
в стана аргийски ще бъдеш разкъсан от кучета бързи!"
Двамата плачеха тъй и викаха любимото чедо,
жарко го молеха, но не склониха сърцето на Хектор:
чакаше той да пристигне Ахил исполински наблизо.
Хектор предвожда войската на Троя, той е смел военачалник, но близките му са изпълнени с тревога. Неговата смелост не му позволява да се предаде и да откаже битката.
Хектор ги беше отмъкнал, когато погуби Патрокла;
с голо подгърдие само, где шия от рамо отделят
ключици двойни и где за душата смъртта е най-бърза. С дългото копие там го прониза Ахил богоравен,
в миг острието премина през нежната шия на Хектор;
ясенът меден и тежък сега не разкъса гръкляна,
та да успее той с думи ответ да даде на Ахила.
Хектор в прахта се събори, Ахил самохвално възкликна:
"Хекторе, ти се надяваше, щом си погубил Патрокла,
жив да останеш, че аз те не плашех, оттеглен от боя. Глупчо безумен! След него аз станах по-храбър защитник даже далече във стана сред нашите кораби гладки.
Аз ти отнемам живота и псета и птици грабливи
тебе ще влачат; а с чест ще погребват ахейци Патрокла." Но шлемовеецът Хектор със сили последни му каза:
"В твойта душа, в колене и в родители аз те заклевам:
мен не оставяй без жал да ме ръфат ахейските псета!
Злато и мед изобилно поискай във откуп за мене
моите татко и майка почтена във дар да ти пратят.
Моето тяло върни във двореца, да могат троянци
с техните верни съпруги да сложат мъртвеца на клада."
Мрачно погледна към него Ахил бързоног и му рече:
"Куче! Недей ме заклева в родители, ни във колени! Ако гнева и сърцето си слушам, месата сурови
бих ти накълцал и гълтал за злото, което ми стори!
А шлемовеецът Хектор, умирайки, тъй му промълви:
"Както те зная, такъв те и виждам! Напразно очаквах
теб да предумам! В гърдите си имаш сърце от желязо!
Но помисли, да не стана причина за гняв на безсмъртни
в оня ден, в който сам Парис и Феб Аполон далномерец
теб ще убият край Скейските порти, макар да си храбър."
„Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни!” -Битката между Ахил и Хектор е кулминацията в творбата, а смъртта на Хектор е самата развръзка.
-Хектор се показва по-човечен и благороден. Той моли за даговор , з аосигурявнаето на естественото право на човек да бъде погребан.
-Хектор ще остане завинаги в паметта на народа като герой, той се бие достойно, но загива, а с предсмъртните си думи той предрича бъдещето на Ахил, на своя убиец и се отправя към подземното царство.
И2: На Ахил,силен, величествен смел войн е противопоставен Хектор.Троянецът е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща.
Преходно изречение:Неговата смърт е кулминацията на двубоя между двамата.
3)
М3:Хектор и Ахил са представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости.
Доказателства Разсъждения
…вързал за нея отзад бездиханното тяло на Хектор. Трижди така обикаляше гроба на своя Патрокъл,
влизаше в шатрата сетне, оставил убития проснат,
ничком похлупен в прахта. Аполон отстраняваше всяка
грозна повреда от тялото, жалещ премного героя
даже и мъртъв: безспир го покриваше с златна егида, кожата да не пострада, догдето врагът му го влачи.
Гневно Ахил позореше така богоравния Хектор.
...Хектор бе той, за когото днес идвам в ахейския лагер,
да го измоля от тебе, и откуп несметен ти нося.
Страх от безсмъртните имай, смили се над мене, Ахиле!
Своя баща припомни си! За жалост съм аз по-достоен!
Върша, каквото от смъртните никой до днес не е сторил:
сам аз целувам ръцете, които сина ми убиха!"
Каза така и навея в Ахила печал по баща му.
Хванал ръката на стареца, тихо Ахил го отблъсна.
В спомени те се вглъбиха: Приам за юначния Хектор
горко заплака, прострян пред нозете на вожда Ахила,
а пък Ахил се разплака за своя баща и Патрокла.
Ахил не е доволен от убийството. Той иска да наръни безжизненото тяло на Хектор. Злоба и гняв са обвили сърцето му. Мъката по Патрокъл се изразява в силна омраза към Хектор.
В края на 25-а песен се поставя и силната мъка на бащата след загубата на сина си. Приам е благороден и дори целува ръцете на убиеца на сина си. Единственото за което моли е погребение според естетическите закони. Дори гневът на Ахил преминава в съжаление, а мъката към Патрокъл е съизмерима с мъката на Приам за Хектор. Ахил осъзнава това и достойно позволява тялото на Хектор да бъде погребано.
И3: Омировите герои са типичен пример за ценностите по време на Троянската война. Ахил и Хектор са два противоположни образи, които обаче постигат една обща цел- оставянето на следа в културата и съхраняване на образа им в паметта на поколенията.
ІV Заключение:
И1:
В Илиадата основни сили са гнева и волята за мъст, проявени от Ахил, които се появяват по време на война, с цел постигане на героична слава.
И2: На Ахил,силен, величествен смел войн е противопоставен Хектор.Троянецът е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща.
И3: Омировите герои са типичен пример за ценностите по време на Троянската война. Ахил и Хектор са два противоположни образи, които обаче постигат една обща цел- оставянето на следа в културата и съхраняване на образа им в паметта на поколенията.
Двубоят между Ахил и Хектор- двете страни на елинското бъдеще.
(ЛИС)
Илиада от Омир е класическо произведение, останало в историята през поколенията като пример за древногръцките герои, за тяхната смелост и сила.Омир описва противопоставянето на герои, воюващи помежду си, но имащи една обща цел – да останат завинаги в паметта на бъдещите поколения като герои.
Ахил е типичен е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Той съчетава в себе си идеала за физическа красота и сила, мъжество, устременост към задължителна победа, а славата и героичната смърт са основната цел в живота му.
Хектор е смел войн, пръв от троянци, неговата цел е свещена, той се бие за запазване на народа си, за запазването на родината си. Той не се бори за богатства и лични облаги.Идеализираният образ на Хектор съчетава в себе си смелия войн и достойния съпруг и баща. Независимо дали победи или не Хектор ще остане завинаги в паметта на народа си.
Хектор и Ахил са представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости.
Ахил е типичен е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Той съчетава в себе си идеала за физическа красота и сила, мъжество, устременост към задължителна победа, а славата и героичната смърт са основната цел в живота му.
Героичното начало е определящо в “Илиада”. Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.
Сред мнозината, които блестят на бойното поле, безспорно доминира Ахил. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна стихия. Най- силен м/у всички ахейци, мъжествен и храбър, Ахил не познава страх от врага.
„Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,който донесе безбройни беди на войските ахейски,прати в подземното царство душите на много герои
За да подчертае качествата му, Омир го нарича “богоравен”, “богоподобен”,”планински ястреб”,”кучето на Ориона”.
Славата и героичната смърт са основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта, която е избрал я е в името на вечната слава. Затова и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида е безмерна. Ахил страда, облян в сълзи, на брега на морето. Тези състояния са плод на неговата чувствителност, която разкрива една по-различна страна от характера му.
Безкрайно честолюбив, в свадата с Агамемнон, Ахил е представен като бранител на реда в късното родово общество, защитник на равенството и разпределението на благата според заслугите а не според по-високото място в обществената стълбица.
Предводителя на ахейците е очертан с качествата си на воин най-пълноценно в 22ра песен- в двубоя му с Хектор. Устремът и ожесточението, с които Ахил се хвърля в боя, са провокирани от омразата към Хектор, убил най- близкия му приятел- Патрокъл.
"Хекторе, ти се надяваше, щом си погубил Патрокла,
жив да останеш, че аз те не плашех, оттеглен от боя. Глупчо безумен! След него аз станах по-храбър защитник даже далече във стана сред нашите кораби гладки.
Аз ти отнемам живота и псета и птици грабливи
тебе ще влачат; а с чест ще погребват ахейци Патрокла."
В образа на ахейския воин се проявява противоречивостта на неговия характер- първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина.
В Илиадата основни сили са гнева и волята за мъст, проявени от Ахил, които се появяват по време на война, с цел постигане на героична слава.
Хектор е смел войн, пръв от троянци, неговата цел е свещена, той се бие за запазване на народа си, за запазването на родината си. Той не се бори за богатства и лични облаги.Идеализираният образ на Хектор съчетава в себе си смелия войн и достойния съпруг и баща. Независимо дали победи или не Хектор ще остане завинаги в паметта на народа си.
В Шеста песен на “Илиада” Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор -защитника на Троя, от чиято героичност и доблестно поведение зависи бъдещата участ на Троя и всички троянци. Омир търси общочовешкото у Хектор, което го изравнява с троянските воини, но и с “мирни дългополи троянки”. В условията на временно прекъсване на десетгодишната битка за Троя, когато душата най-много се нуждае от мир и покой, мисълта за близката смърт терзае Хектор и Андромаха. По различен начин се отнасят двамата към проблема за смъртта и човешката съдба. Щастието на обикновените човешки радости се оказва непознато за Хектор и Андромаха. Героят на Троя е смел воин, спечелил е много битки, но твърде малко са били миговете му на лично щастие, радостите на мирния живот са непознати за него. В мигове на примирие духът му сякаш отново е в боя, живее с радостите от победите на бойното поле. Изпълнението на патриотичния дълг доминира над личното в неговото съзнание. Той, храбрият в битка, се свени да разкрие трепетите в душата си на обичащ и дълбоко тревожещ се съпруг и баща. Изкушен от неустоимото желание да види най-близките си- жена и дете- преди боя, Хектор разкрива непознати страни на човешкото в себе си, които по нов начин представят идеала за героичното поведение на мъжа-воин- защитник на бащина Троя.
"Хекторе, рожбо! Смили се над мене, гръдта ми почитай, ако съм спирала нявга със нея плача ти детински!
Чедо обично, това си спомни, враговете отблъсвай,
тук зад стените запазен; извън не оставай самичък!
Дръзкият щом те убие, рождена ми, свидна издънко,
няма на смъртното ложе да мога аз теб да оплача,
нито пък твойта богата съпруга! От нас надалече,
в стана аргийски ще бъдеш разкъсан от кучета бързи!"
Двамата плачеха тъй и викаха любимото чедо,
жарко го молеха, но не склониха сърцето на Хектор:
чакаше той да пристигне Ахил исполински наблизо.
Решаваща е ролята на Хектор в живота на семейството, но защитата на родния град е смисълът на живота му. Бъдещето на Троя зависи от неговата човешка готовност за героична саможертвеност.
На Ахил,силен, величествен смел войн е противопоставен Хектор.Троянецът е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща.
Хектор и Ахил са представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости.
Неизбежният двубой в 22 песен между първенците на двата враждуващи лагера, Ахил и Хектор, е кулминация, а смъртта на Хектор е развръзка на поемата. Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен- един полубог срещу обикновен смъртен, макар и Зевсов любимец. В тази битка Хектор се проявява като по-цивилизован от противника си, по-човечен, преодолял първичния инстинкт на безмилостна жестокост. Той се издига над варварските обичаи, предлагайки на Ахил взаимно да си обещаят да не оскверняват телата си.
Мрачно погледна към него Ахил бързоног и му рече:
"Куче! Недей ме заклева в родители, ни във колени! Ако гнева и сърцето си слушам, месата сурови
бих ти накълцал и гълтал за злото, което ми стори!
"В твойта душа, в колене и в родители аз те заклевам:
мен не оставяй без жал да ме ръфат ахейските псета!
Злато и мед изобилно поискай във откуп за мене
моите татко и майка почтена във дар да ти пратят.
Моето тяло върни във двореца, да могат троянци
с техните верни съпруги да сложат мъртвеца на клада."
Не само ахейци и троянци, но и всички безсмъртни гледат как “край града на Приама двамината трижди кръжиха”. От решението на боговете ще зависи изходът от битката. Безсърдечността на Ахил, страстното желание за мъст, завладяла сърцето му, го карат да убие или сам да умре. “Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни!” са думите на Хектор, осъзнал своя безнадежден изход.
А шлемовеецът Хектор, умирайки, тъй му промълви:
"Както те зная, такъв те и виждам! Напразно очаквах
теб да предумам! В гърдите си имаш сърце от желязо!
Но помисли, да не стана причина за гняв на безсмъртни
в оня ден, в който сам Парис и Феб Аполон далномерец
теб ще убият край Скейските порти, макар да си храбър."
„Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни!”
Един тъжен акорд от тази безжалостна битка са последните стихове на песента. Оплаквайки своята участ, погубила сила и младост, душата на Хектор слиза към Хадес. Победата обаче не донася успокоение на Ахил. Отнемайки живота на Хектор той не връща живота на своя другар.
Героите на Омир са плод на своето време. Те са типични представители на класическия героически епос. Чрез тях авторът на “Илиада” изразява своето преклонение пред героите от античността и създава образи за подражание в своето съвремие, които обаче оставят трайни следи и в културната памет на следващите поколения.
Омировите герои са типичен пример за ценностите по време на Троянската война. Ахил и Хектор са два противоположни образи, които обаче постигат една обща цел- оставянето на следа в културата и съхраняване на образа им в паметта на поколенията.
В Илиадата основни сили са гнева и волята за мъст, проявени от Ахил, които се появяват по време на война, с цел постигане на героична слава.
На Ахил,силен, величествен смел войн е противопоставен Хектор.Троянецът е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща.
Омировите герои са типичен пример за ценностите по време на Троянската война. Ахил и Хектор са два противоположни образи, които обаче постигат една обща цел- оставянето на следа в културата и съхраняване на образа им в паметта на поколенията.