СПЕШННООО "МОЯТА МЕЧТА" ЕСЕ

[Lilito16f]

Много ви моля, трябват ми няколко варианта и то веднага, адски мн ви моля, ще съм ви благодарна. :twisted: :smt006

[sexa_na_kompleksa]

Виж това:

Моята мечта


Когато бях малка исках да стана ветеринар,по-късно мечтаех,да стана певица,манекенка,продавачк а в магазин,актриса,танцьорка и какво ли още не, а сега?За какво мечтае сега едно средно статистическо момиче на моята възраст?Бих могла да кажа,че мечтая за световен мир и да мога да давам средства за благотворителност,но така ще звуча,като участничка в конкурс за красота или президент изказваш предизборната си кампания или с други думи,нито аз нито пък вие ще ми повярвате.А,какъв е смисъла да се пишат неверни неща,като и без друго има вече достатъчно такива написани и не виждам защо трябва да добавям още едно към тях. А,защо “моята мечта” трябва да е само една?Човешкото съзнание е едно от малкото безгранични неща на този свят и ние имаме привилегията да го притежаваме,тогава би било грях да не се възползваме от нея.Всеки има право сам да избере своя цел в живота,точката към,която да се стреми,моята мечта е да не спирам никога да мечтая,защото понякога и това,което изглежда нереално,невъзможно и глупаво се сбъдва и то когато най-малко го очакваме.Колкото повече пораствам,толкова повече се променям,имам различни идеали,амбиции,виждам света по един по-различен начин,постепенно мечтите за понита и кукли Барби са заместени от желанието ми да срещна истинската любов,да успея да вляза да уча където искам,да не греша в решенията си.Няма човек,които никога тайничко да не се надява един ден да му се случи чудo .Не искам всичките ми мечти да се сбъднат,защотото тогава значи съм постигнала всичко и няма смисъл да продължавам,защотото човек без мечти е като стара празна кутия,най-хубавото е,че имам цял живот,за да постигам,за да добавям още точки към списъка на желанията си и за да намирам нови причини да помечтая малко за това,което ще ме направи щастлива и което може би се крие някъде там зад ъгъла,където не сме се сещали никога да погледнем.Всеки човек си пада малко или много егоист и мисли само за себе си,но ако той иска да бъде щастлив със сигурност не може да го постигне ако тези покрай него не са,защото когато няма с кой да споделиш радостта си,никога не можеш да я изпиташ пълноценно.Затова,когато замечтая ,за нещо,което аз искам ,все пак се замислям и за тези покрай мен,защото въпреки всичко те са важни.Надявам се един ден,да успея да намеря човека,които да мога да допусна до онова съкровено и тайно място,където в продължение на години съм трупала мечтите си,да мога да направя тези покрай себе си,малко по-щастливи,малко по-добри,да намеря път към това,което съм считала за загубена кауза,просто има толкова много неща,но все пак не трябва никога да забравяме едно нещо,че човек,трябва да внимава,какво си пожелава,понеже понякога мечтите се сбъдват.







Моята мечта
Всички хора имат мечти, без мечти животът е скучен и тъжен. Когато бях по-малък си мечтаех да стана пожарникар – да карам пожарната кола с пуснати сирени, да гася огъня и да помагам на хората.
Но по-късно, когато имах вече компютър и се запознах с неговите възможности, реших, че това е моята мечта.
Обичам с часове да се ровя в интернет, откъдето научавам нови интересни неща.
Голямата ми мечта е да стана компютърен специалист като Бил Гейтс – да създам нов супер компютър, който да може да знае всичко. Мечтая си да мога да създавам нови програми, които да са в помощ на хората. Да измисля интересни игри за децата – но весели и забавни, а не с убийци и насилие. Мечтая си да правя интересни уебсайтове, модерни компютърни реклами и анимации.
Мисля си, че този мой компютър Всезнайко ще помага на пилоти, капитани на кораби, космонавти и на всички хора.
Ех, това е моята голяма мечта! Дано да мога да я осъществя!
Но едно е сигурно – ще продължа да мечтая!






Аз имам мечта
avtor:Polina

“Човекът е осъден да бъде свободен”, казва Сартр. Явно, обаче, присъдата не се отнася до всеки дишащ индивид, който има щастието да се определя като човек. За някои нещастни подсъдими съдебните заседатели отсъждат : “Невинен!”, т.е. те не са осъдени да бъдат свободни. За съжаление, и Русо е оборен – човек не винаги и не навсякъде се ражда свободен. Защото има времена в историческото съзнание на човеците, в които изначалните човешки качества и принадлежности стават идентификация за не-свобода. Един се ражда евреин, друг се ражда негър, трети просто се ражда и това е достатъчно, за да им бъде a priori отнета святата животоосмисляща свобода.
Дори освободени от присъдата да бъдат свободни, дори понасяйки оковите на своята дискриминирана самоличност, тези човеци поемат по своята пътека в живота, който времето и другите избират за тях. И може би тяхната жертва не е била безсмислена, защото времето полага историческото преосмисляне на миналото в онова интимно пространство на бъдещите поколения, наречено съвест. И ето че днес, когато са дадени толкова жертви, когато толкова детски и майчински усмивки са заличени, днес има нещо, което може да успокои духа на жертвите на човешката низост – това са формите на човешко величие – хуманността, състраданието, мечтата за другия. Защото е висша проява на човечност да превърнеш идеята за свободата и усмивката на другия в своя мечта. Човечеството не може да се гордее със себе си като цяло, а само с онези малки, но величави островчета на доброто, разпръснати сред океана от низост и егоизъм. Това, че тях ги има, не означава, че стигат на света. Защото, колкото повече островчета има, толкова по-голям е шансът на малките препълнени лодки със страдащи да намерят пристан. Изходът е в мечтата. Повече човеци трябва да мечтаят за другите, защото всяка свята идея, облечена в мечта, става ново островче и така малко по малко океанът може да бъде пресушен.
Аз имам мечта. Тя не може да бъде велика, защото времето я е дало първо на друг, а пък и няма нужда да бъде велика, достатъчно е да бъде споделена. Тя звучи така : мечтая за суша! Не островчета добро, а цял континент, безкрайна суша на доброто човешко и нито капка от предишния океан. Всички да ходят заедно боси, да няма нито една лодка със страдащи, всеки да е намерил свой пристан и то при другите. Тогава всеки негър, всеки евреин и всеки просто роден на света ще може да се усмихне и тази усмивка ще бъде нечия сбъдната мечта. Човечеството вече ще може да се гордее с цялото себе си.