Alex_89
11-30-2007, 14:21
Смъртоносни истини
Топла и ароматна пара се виеше на талази във влажната баня. Ваната преливаше от горещата вода и пухкавата пяна с аромат на жасмин. Замъгленото огледало беше тъжно и безлично, неговата единствена способност, едничкият му талант да отразява беше отнет. Мъката му щеше да бъде далеч по-малка, ако можеше да зърне жената, която сваляше розовият си халат в този момент, готова да се отдаде на мига, на топлата вода, на всеобгръщащата пяна.
Лили беше младо и красиво момиче. Още от дете се открояваше с острия си ум, амбицията и упоритостта си. Мечтаеше да стане модел, после певица, а после и актриса. Но най-силна остана мечтата й да бъде танцьорка. Тренираше модерен балет от 11 годишна. Беше печелила множество конкурси, състезания и имаше цяла колекция от статуетки. Уви, късметът й изневери в може би най-важния момент от живота й. Кандидатките бяха повече от 15 хиляди, наградата – повече от примамлива. Щеше да се изявява в най-гледаното време, в най-гледаното предаване. От общо 45 минути ефирно време тя имаше едва 10 – по 5 преди и след рекламата, когато трябваше да изиграе своя танц заедно с още две момичета. Заплатата беше баснословна, а известността щеше да й отвори важни врати и да й осигури запознанства с подходящи господа, с подходящи финансови възможности. Тя беше от онзи тип жени, които не се спират пред нищо, за да постигнат целите си. А и защо да бъде иначе, казваше си тя. В този свят успяват само силните, нахалните, упоритите и безкомпромисните. Ако това налагаше да бъде секс-играчката на някой перверзен бизнесмен с милиони в банковата сметка, които по-късно можеха да бъдат нейни, то тя бе съгласна. Стига от единия му джоб да стърчи пачката, а от другия некролога му, всичко беше ОК. Искаше да бъде успяла, известна и богата. Единственият й най-голям шанс беше отнет в нощта на въпросния злощастен конкурс. Бе подготвила най-оскъдния си бански за първата вечер на демонстрацията. Втората вечер се появи в смайваща черна рокля, подчертаваща и издаваща подходящите места. Партито беше в изискан ресторант, а медийните шефове на телевизията, в която щеше да се изявява останаха впечатлени. На третата трябваше да представят танца си. От 15-тте хиляди, явили се на кастинг одобриха едва 200, които преминаха през още няколко проверки, после останаха 100, после 50, накрая 25 и най-накрая 10. Първата вечер отпаднаха още 5, а втората и третата се бориха другите 5, 3 от които щяха да бъдат избраните. Лили беше сред тях. Минути преди да излязат на сцената, тя бе дочула разговор между сътрудника на медията и организатора на събитието, които не подозираха, че тя ги слуша, понеже беше скрита зад завесата, разделяща дясната част от платформата и задкулисното помещение. Със затаен дъх тя чу следния план за конспирация:
- Шефа преведе парите, отървете се от русата и червенокосата – рече единият, дебел и плешив с глас, наподобяващ кучешко ръмжене.
- Колко? – попита другият.
- Колкото се бяхме договорили – 500 000. Трябва да останат трите котенца, дето шефа нареди и точка по въпроса. Вие получавате парите, ние победителките и толкоз.
Така значи! Толкова усилия, загуба на време и сили, а всичко е било нагласено.Победителките или поне една от тях е била човек на шефа и той е платил за нея. Подлец! Лили беше бясна и стоеше повече от минута със застинал поглед. Не смееше да се помръдне от страх да не изгуби самоконтрол и да не връхлети на първата кучка, която й се изпречи пред погледа. Колко ли още от тези 15 хил. са били излъгани и примамени да спят с този или онзи, за да спечелят конкурса, на колко глупачки като нея са били обещавани празни мечти. Без да се усети беше стиснала зъби толкова силно, че можеше да си счупи челюстта. В този момент отекна гласът на водещият, който за пореден път съобщи имената на полуфиналистките и ги покани на сцената за решаващия момент. С все още стиснати юмруци, Лили се запъти към другите момичета. Призля й като видя глупавите им ухилени физиономии, но самата тя се насили да се усмихне, когато се показа пред многобройната публика и просвяткващите фотоапарати на фотографите. Злобата й беше неизмерима, отчаяна надежда приплъзна в съзнанието й в смълчаната тишина, секунди преди да обявят и третата победителка, но омразата пак я обля в момента, в който зърна фалшивата изненада, която си лепна онази кучка и престорената й усмивка.
Оттогава бяха минали 3 месеца, но желанието й за мъст не се бе изпарило. Всяка вечер обмисляше идеалния план за сладкото и жадувано отмъщение. Не обикновено и стандартно, а голямо, шумно. Щеше да предизвика чутовен скандал! Медиен магнат, за месен в корупция! Платил космическа сума за своята любовница! Как ли ще реагира жена му? Ами репутацията му? Ще му вземат акциите, ще го съдят! Но не и преди да е кихнал една солидна награда. Награда, която щеше да обезпечи напразните й усилия и надежди и щеше да реваншира измамата и болката, следствие от нея. Действаше по план, стъпка по стъпка. Вече беше изпратила анонимно писмо с надпис „лично до”. В него подробно беше обяснила, че знае за долната измама на конкурса, че е станала свидетел на трансфера на парите.Не беше оставила подпис или опечатъци, разбира се, но беше сигурна, че хубаво е сплашила всевишния телевизионен шеф, който се беше отнесъл така лекомислено със съдбата на безброй наивни момичета, като нея. Искаше му 1 милион, за да мълчи или ще разтръби из цялата преса, Интернет, телевизиите. Пишеше, че има реални доказателства, освен собствената си дума. Това, естествено, беше лъжа, но той ще го приеме за чиста монета и ще й даде парите. Тя от своя страна щеше да съобщи навсякъде, където можеше. Тази малка измама ще бъде всъщност истинското отмъщение, точно както неговата подла лъжа. Журналистите не искат доказателства, стига да имат клюки и за кого да драскат, такива дребни подробности катофакти и детайли не ги вълнуват.
Усмихна се на собствената си хитрост. Беше млада, хубава, скоро щеше да бъде и богата. Потопи се в горещата ароматна вода. Тръпките на удоволствието полазиха цялото й тяло, а меката пяна я обгърна като пухкав облак и я накара да се отпусне и да изпъшка от облекчение. Затвори очи и се отдаде на бленувано мечтания миг на отмъщението.Щеше да ги съсипе, да ги подлуди, да ги унищожи, да ги смачка, да ги унижи, да ги... Какво беше това?
Рязко се изправи и отвори очи. Беше чула някакъв шум. Като че ли идваше от кухнята... Сложи си халата и се ослуша. Реши, че си внушава. Тези филми на ужасите могат да побъркат човек. Спомни си за вчерашния, който гледа. Кръв, убийства и панически съспенс. Актрисата, както можеше да се очаква беше руса, с манекенски мерки и никога не тичаше към изхода, а към стълбището за горните етажи. Ако продължават така, мислеше си Лили, докато се настаняваше отново във ваната, скоро жанрът съвсем ще замре. В крайна сметка публиката обичаше да бъде плашена и хората, гледайки филма трябваше да убеждават самите себе си, че това не е истинска кръв, за да могат да спат спокойно през нощта, отколкото да опитват да се убедят, че това наистина е кръв.
Унесена в мисли, със затворени очи, тя не усети как лампата в банята е загаснала. Отвори очи и се сепна.
- По дяволите! – изруга. – Какво пак е станало с тока?
Беше почти непрогледен мрак. Единствената светлинка идваше от ясната и пълна луна отвън. Тя светеше с необичайно сияние тази вечер. Разпръскваше светлина, но тази светлина бе н якак зловеща, невдъхваща надежда. Кой беше казал, че по пълнолуние стават най-много убийства? Лили се запъти опипом към коридора. Мекият килим гъделичкаше петите й, докато тя търсеше запалката, която беше оставила на тоалетната масичка. Лакове, кутия с цигари, молив за очи, кремове, червила... По дяволите! Къде е запалката? Запъти се към кухнята. Мракът я изнервяше. Създаваше чувство за безпомощност и бездънност. Искаше й се най-сетне да намери проклетата запалка. Вървеше с протегнати ръце напред в мрака. Дишането й стана по-учестено. Паника ли я обземаше? Тази злокобна тишина и мракът пред нея... Напипа вратата към всекидневната. Натисна дръжката. В стаята цареше същия мрак. Едва различи масичката, разположена в единия край на стаята и фотьойлчетата около него. Тръгна натам, като се надяваше да намери нещо, с което да освети поне малка част от стаята. Бавно, с лъкатушеща стъпка заприпка напред, а ръцете и още бяха гид в този мрачен лабиринт. Протягаше се и опипваше всички предмети пред нея, стените отстрани и празното пространство отпред. Изведнъж се закова. Дочу шум. Тих, спокоен... злокобен! Шум от вдишване и издишване. Имаше някой или нещо пред нея... нещо живо! Косъмчетата по тила й настръхнаха, кръвта й се вледени, ужасът плъзна като неканен гост по застиналото й тяло. Идеше й да изкрещи, но не намери сили, идеше й да скочи и да се бори срещу нещото срещу нея, ноне можеше да помръдне от шок. Крадец? Убиец? Кой беше проникнал толкова нагло в дома й и беше разрушил хармонията в него? Реши да се обади на полицията. Обърна се. Направи крачка напред и в следващия миг го усети – дишането беше толкова близо, че ледения дъх облъхна тила й. Той беше точно зад нея, беше направил крачка и беше толкова близо...
- Усещала ли си някога какво е ножът да се забие в плътта ти, да разкъса месото и да достигне костта?
Тя затаи дъх. Хвърли се напред точно когато и той се опита да я сграбчи. Очите й бяха привикнали с тъмнината, тя се втурна напред към коридора, пишейки с всички сили. Опипваше стените и пространството пред нея, очакваше едва ли не всеки момент да напипа студеното живо лице на развилнелия се убиец, който я преследваше. Стигна коридора, чу спокойните му стъпки зад нея, които й вдъхнаха нов пристъп на страх, ужас, който пълзеше на талази по тялото й. Крещеше, викаше отчаяно за помощ. Помощ? Отиде в кухнята, взе един от ножовете и се скри под кухненската масичка. Трепереше. Очите й бяха пълни със сълзи от страх. Чакаше. Той знаеше, че тя е там. Тя чу стъпките му. Видя краката му да се провлачват вътре. Стоеше със затаен дъх, не смееше да диша. Краката и ръцете й бяха изтръпнали от това зловещо докосване с психопата, който искаше да я убие. Който я питаше какво е чувството от забиването на ножа в плътта... Който искаше нея на парченца... Но кой беше той? Лили усети, че дишането й е твърде шумно. Затули уста с длан, а с другата стискаше здраво ножа, макар да не бе сигурна дали ще може да го използва. Той наближаваше, походката му се влачеше. Спря в средата на стаята. Обърна се наляво, после надясно. После се запъти към масичката. Застана на крачка от нея. Тишина. Секунда, две... Тя чуваше сърцето си да бие някъде в гърлото, усети злокобната ситуация, в която е попаднала. И той се наведе, сграбчи е за ръцете и я издърпа напред под масичката. Тя не спираше да крещи и да се съпротивлява, но безрезултатно. С един удар я повали на пода и писъците й секнаха. Тя бе в ръцете му, той можеше да прави каквото си иска с нея. Но му бе заръчано. Трябваше да изглежда като самоубийство, без следи от борба, без удари. Уви, тя оказа съпротива. Завлачи отпуснатото й тяло към банята, тя стенеше и се опитваше да каже нещо. Сложи я във ваната, все още пълна с вода, но вече студена и без пяна. Съблече халата й и го хвърли настрани. Ножът бе още в ръката й, той го измъкна, взе едната й ръка и с рязко движение разряза плътта и вените й. Кръв, яркочервена и топла, рукна от нея, покапа по ръба на ваната, оцвети водата вътре и образува вадичка на пода. Същото стори и с другата й ръка. Водата стана кървава, лепкава и отново топла. Това щеше да бъде най-дългата почивка в живота й.
МЛАДА ЖЕНА СЕ САМОУБИВА В ДОМА СИ.
С дълбока тъга сп. „Крими” ви съобщава, че млада жена бе намерена мъртва в апартамента си. Момичето с инициали Л. Г. е била с рязани вени и на двете ръце. Намерена е от съсед, който забелязал, че вратата й зее подозрително. Човекът повикал линейка, но било късно. Тялото е престояло повече от 48 часа във водата, което е ускорило процеса на разлагане. Официалната версия е самоубийство. Жената е била танцьорка в столичен еротичен клуб. Преди два месеца е била една от претендетките за танцово шоу в национална телевизия. Отпаднала е на самия финал. Полицията смята, че е посегнала на живота си в резултат на умопомрачение от загубата.
Топла и ароматна пара се виеше на талази във влажната баня. Ваната преливаше от горещата вода и пухкавата пяна с аромат на жасмин. Замъгленото огледало беше тъжно и безлично, неговата единствена способност, едничкият му талант да отразява беше отнет. Мъката му щеше да бъде далеч по-малка, ако можеше да зърне жената, която сваляше розовият си халат в този момент, готова да се отдаде на мига, на топлата вода, на всеобгръщащата пяна.
Лили беше младо и красиво момиче. Още от дете се открояваше с острия си ум, амбицията и упоритостта си. Мечтаеше да стане модел, после певица, а после и актриса. Но най-силна остана мечтата й да бъде танцьорка. Тренираше модерен балет от 11 годишна. Беше печелила множество конкурси, състезания и имаше цяла колекция от статуетки. Уви, късметът й изневери в може би най-важния момент от живота й. Кандидатките бяха повече от 15 хиляди, наградата – повече от примамлива. Щеше да се изявява в най-гледаното време, в най-гледаното предаване. От общо 45 минути ефирно време тя имаше едва 10 – по 5 преди и след рекламата, когато трябваше да изиграе своя танц заедно с още две момичета. Заплатата беше баснословна, а известността щеше да й отвори важни врати и да й осигури запознанства с подходящи господа, с подходящи финансови възможности. Тя беше от онзи тип жени, които не се спират пред нищо, за да постигнат целите си. А и защо да бъде иначе, казваше си тя. В този свят успяват само силните, нахалните, упоритите и безкомпромисните. Ако това налагаше да бъде секс-играчката на някой перверзен бизнесмен с милиони в банковата сметка, които по-късно можеха да бъдат нейни, то тя бе съгласна. Стига от единия му джоб да стърчи пачката, а от другия некролога му, всичко беше ОК. Искаше да бъде успяла, известна и богата. Единственият й най-голям шанс беше отнет в нощта на въпросния злощастен конкурс. Бе подготвила най-оскъдния си бански за първата вечер на демонстрацията. Втората вечер се появи в смайваща черна рокля, подчертаваща и издаваща подходящите места. Партито беше в изискан ресторант, а медийните шефове на телевизията, в която щеше да се изявява останаха впечатлени. На третата трябваше да представят танца си. От 15-тте хиляди, явили се на кастинг одобриха едва 200, които преминаха през още няколко проверки, после останаха 100, после 50, накрая 25 и най-накрая 10. Първата вечер отпаднаха още 5, а втората и третата се бориха другите 5, 3 от които щяха да бъдат избраните. Лили беше сред тях. Минути преди да излязат на сцената, тя бе дочула разговор между сътрудника на медията и организатора на събитието, които не подозираха, че тя ги слуша, понеже беше скрита зад завесата, разделяща дясната част от платформата и задкулисното помещение. Със затаен дъх тя чу следния план за конспирация:
- Шефа преведе парите, отървете се от русата и червенокосата – рече единият, дебел и плешив с глас, наподобяващ кучешко ръмжене.
- Колко? – попита другият.
- Колкото се бяхме договорили – 500 000. Трябва да останат трите котенца, дето шефа нареди и точка по въпроса. Вие получавате парите, ние победителките и толкоз.
Така значи! Толкова усилия, загуба на време и сили, а всичко е било нагласено.Победителките или поне една от тях е била човек на шефа и той е платил за нея. Подлец! Лили беше бясна и стоеше повече от минута със застинал поглед. Не смееше да се помръдне от страх да не изгуби самоконтрол и да не връхлети на първата кучка, която й се изпречи пред погледа. Колко ли още от тези 15 хил. са били излъгани и примамени да спят с този или онзи, за да спечелят конкурса, на колко глупачки като нея са били обещавани празни мечти. Без да се усети беше стиснала зъби толкова силно, че можеше да си счупи челюстта. В този момент отекна гласът на водещият, който за пореден път съобщи имената на полуфиналистките и ги покани на сцената за решаващия момент. С все още стиснати юмруци, Лили се запъти към другите момичета. Призля й като видя глупавите им ухилени физиономии, но самата тя се насили да се усмихне, когато се показа пред многобройната публика и просвяткващите фотоапарати на фотографите. Злобата й беше неизмерима, отчаяна надежда приплъзна в съзнанието й в смълчаната тишина, секунди преди да обявят и третата победителка, но омразата пак я обля в момента, в който зърна фалшивата изненада, която си лепна онази кучка и престорената й усмивка.
Оттогава бяха минали 3 месеца, но желанието й за мъст не се бе изпарило. Всяка вечер обмисляше идеалния план за сладкото и жадувано отмъщение. Не обикновено и стандартно, а голямо, шумно. Щеше да предизвика чутовен скандал! Медиен магнат, за месен в корупция! Платил космическа сума за своята любовница! Как ли ще реагира жена му? Ами репутацията му? Ще му вземат акциите, ще го съдят! Но не и преди да е кихнал една солидна награда. Награда, която щеше да обезпечи напразните й усилия и надежди и щеше да реваншира измамата и болката, следствие от нея. Действаше по план, стъпка по стъпка. Вече беше изпратила анонимно писмо с надпис „лично до”. В него подробно беше обяснила, че знае за долната измама на конкурса, че е станала свидетел на трансфера на парите.Не беше оставила подпис или опечатъци, разбира се, но беше сигурна, че хубаво е сплашила всевишния телевизионен шеф, който се беше отнесъл така лекомислено със съдбата на безброй наивни момичета, като нея. Искаше му 1 милион, за да мълчи или ще разтръби из цялата преса, Интернет, телевизиите. Пишеше, че има реални доказателства, освен собствената си дума. Това, естествено, беше лъжа, но той ще го приеме за чиста монета и ще й даде парите. Тя от своя страна щеше да съобщи навсякъде, където можеше. Тази малка измама ще бъде всъщност истинското отмъщение, точно както неговата подла лъжа. Журналистите не искат доказателства, стига да имат клюки и за кого да драскат, такива дребни подробности катофакти и детайли не ги вълнуват.
Усмихна се на собствената си хитрост. Беше млада, хубава, скоро щеше да бъде и богата. Потопи се в горещата ароматна вода. Тръпките на удоволствието полазиха цялото й тяло, а меката пяна я обгърна като пухкав облак и я накара да се отпусне и да изпъшка от облекчение. Затвори очи и се отдаде на бленувано мечтания миг на отмъщението.Щеше да ги съсипе, да ги подлуди, да ги унищожи, да ги смачка, да ги унижи, да ги... Какво беше това?
Рязко се изправи и отвори очи. Беше чула някакъв шум. Като че ли идваше от кухнята... Сложи си халата и се ослуша. Реши, че си внушава. Тези филми на ужасите могат да побъркат човек. Спомни си за вчерашния, който гледа. Кръв, убийства и панически съспенс. Актрисата, както можеше да се очаква беше руса, с манекенски мерки и никога не тичаше към изхода, а към стълбището за горните етажи. Ако продължават така, мислеше си Лили, докато се настаняваше отново във ваната, скоро жанрът съвсем ще замре. В крайна сметка публиката обичаше да бъде плашена и хората, гледайки филма трябваше да убеждават самите себе си, че това не е истинска кръв, за да могат да спат спокойно през нощта, отколкото да опитват да се убедят, че това наистина е кръв.
Унесена в мисли, със затворени очи, тя не усети как лампата в банята е загаснала. Отвори очи и се сепна.
- По дяволите! – изруга. – Какво пак е станало с тока?
Беше почти непрогледен мрак. Единствената светлинка идваше от ясната и пълна луна отвън. Тя светеше с необичайно сияние тази вечер. Разпръскваше светлина, но тази светлина бе н якак зловеща, невдъхваща надежда. Кой беше казал, че по пълнолуние стават най-много убийства? Лили се запъти опипом към коридора. Мекият килим гъделичкаше петите й, докато тя търсеше запалката, която беше оставила на тоалетната масичка. Лакове, кутия с цигари, молив за очи, кремове, червила... По дяволите! Къде е запалката? Запъти се към кухнята. Мракът я изнервяше. Създаваше чувство за безпомощност и бездънност. Искаше й се най-сетне да намери проклетата запалка. Вървеше с протегнати ръце напред в мрака. Дишането й стана по-учестено. Паника ли я обземаше? Тази злокобна тишина и мракът пред нея... Напипа вратата към всекидневната. Натисна дръжката. В стаята цареше същия мрак. Едва различи масичката, разположена в единия край на стаята и фотьойлчетата около него. Тръгна натам, като се надяваше да намери нещо, с което да освети поне малка част от стаята. Бавно, с лъкатушеща стъпка заприпка напред, а ръцете и още бяха гид в този мрачен лабиринт. Протягаше се и опипваше всички предмети пред нея, стените отстрани и празното пространство отпред. Изведнъж се закова. Дочу шум. Тих, спокоен... злокобен! Шум от вдишване и издишване. Имаше някой или нещо пред нея... нещо живо! Косъмчетата по тила й настръхнаха, кръвта й се вледени, ужасът плъзна като неканен гост по застиналото й тяло. Идеше й да изкрещи, но не намери сили, идеше й да скочи и да се бори срещу нещото срещу нея, ноне можеше да помръдне от шок. Крадец? Убиец? Кой беше проникнал толкова нагло в дома й и беше разрушил хармонията в него? Реши да се обади на полицията. Обърна се. Направи крачка напред и в следващия миг го усети – дишането беше толкова близо, че ледения дъх облъхна тила й. Той беше точно зад нея, беше направил крачка и беше толкова близо...
- Усещала ли си някога какво е ножът да се забие в плътта ти, да разкъса месото и да достигне костта?
Тя затаи дъх. Хвърли се напред точно когато и той се опита да я сграбчи. Очите й бяха привикнали с тъмнината, тя се втурна напред към коридора, пишейки с всички сили. Опипваше стените и пространството пред нея, очакваше едва ли не всеки момент да напипа студеното живо лице на развилнелия се убиец, който я преследваше. Стигна коридора, чу спокойните му стъпки зад нея, които й вдъхнаха нов пристъп на страх, ужас, който пълзеше на талази по тялото й. Крещеше, викаше отчаяно за помощ. Помощ? Отиде в кухнята, взе един от ножовете и се скри под кухненската масичка. Трепереше. Очите й бяха пълни със сълзи от страх. Чакаше. Той знаеше, че тя е там. Тя чу стъпките му. Видя краката му да се провлачват вътре. Стоеше със затаен дъх, не смееше да диша. Краката и ръцете й бяха изтръпнали от това зловещо докосване с психопата, който искаше да я убие. Който я питаше какво е чувството от забиването на ножа в плътта... Който искаше нея на парченца... Но кой беше той? Лили усети, че дишането й е твърде шумно. Затули уста с длан, а с другата стискаше здраво ножа, макар да не бе сигурна дали ще може да го използва. Той наближаваше, походката му се влачеше. Спря в средата на стаята. Обърна се наляво, после надясно. После се запъти към масичката. Застана на крачка от нея. Тишина. Секунда, две... Тя чуваше сърцето си да бие някъде в гърлото, усети злокобната ситуация, в която е попаднала. И той се наведе, сграбчи е за ръцете и я издърпа напред под масичката. Тя не спираше да крещи и да се съпротивлява, но безрезултатно. С един удар я повали на пода и писъците й секнаха. Тя бе в ръцете му, той можеше да прави каквото си иска с нея. Но му бе заръчано. Трябваше да изглежда като самоубийство, без следи от борба, без удари. Уви, тя оказа съпротива. Завлачи отпуснатото й тяло към банята, тя стенеше и се опитваше да каже нещо. Сложи я във ваната, все още пълна с вода, но вече студена и без пяна. Съблече халата й и го хвърли настрани. Ножът бе още в ръката й, той го измъкна, взе едната й ръка и с рязко движение разряза плътта и вените й. Кръв, яркочервена и топла, рукна от нея, покапа по ръба на ваната, оцвети водата вътре и образува вадичка на пода. Същото стори и с другата й ръка. Водата стана кървава, лепкава и отново топла. Това щеше да бъде най-дългата почивка в живота й.
МЛАДА ЖЕНА СЕ САМОУБИВА В ДОМА СИ.
С дълбока тъга сп. „Крими” ви съобщава, че млада жена бе намерена мъртва в апартамента си. Момичето с инициали Л. Г. е била с рязани вени и на двете ръце. Намерена е от съсед, който забелязал, че вратата й зее подозрително. Човекът повикал линейка, но било късно. Тялото е престояло повече от 48 часа във водата, което е ускорило процеса на разлагане. Официалната версия е самоубийство. Жената е била танцьорка в столичен еротичен клуб. Преди два месеца е била една от претендетките за танцово шоу в национална телевизия. Отпаднала е на самия финал. Полицията смята, че е посегнала на живота си в резултат на умопомрачение от загубата.