nobody13
12-02-2007, 18:58
в понеделник имаме класна работа, на която 6те се падне една от тези 5 теми:
1.Между юнушеството и зрелостта . ЛИС за драматичното съзряване на героя в разказа ,,Дервишово семе''
2.,,Дервишово семе''- сблъсъкът между законите на родовия морал и свободния избор на любовта
3.Преобърнатия патриархален космос в ,, Преди да се родя''
4. Родният дом - пристан за наранената човешка душа. ЛИС върху елегията na Д.Дебелянов ,, Да се завърнеш..''
5. Образност в стих. ,, Пониш ли , помниш ли..'' на Д.Дебелянов - образите на ,, Тихия двор с белоцветните вишни'' и ,,Мрачния затвор'' като двете краиности в човешкия живот .
не са ни обяснявали как се пи6е , нямам опит , нз как става
ако някои мойе да ми помогне 6те съм му мн благодарен , пък и трябва да ги науча
моля ви :(
slavito007
12-02-2007, 19:10
Писал ли си някога съчинение разсъждение и знаеш ли как се пише ?
leidymimi
12-14-2008, 15:06
Много ви моля за помощ
Ще правя класна
Спешно ми трябва интерпретативно съчинение за "Дервишово семе"
Трябва да избера една от темите но по нито една не мога да напиша повече от едно изречение.ПОМОЩ!!!
ТЕМИ:
1. Образите на двамата герои (или Рамадан или Силвина)
2. Любовта и изпитанията на "дивото" мислене
3. Силата на родовия закон и любовта
Това са и много моля някой да помогне
Ще съм много благодарна на този който ми помогне.
Благодаря предварително
Преобърнатия патриархален космос в повестта „Преди да се родя” - ЛИС
В повестта “Преди да се родя” Ивайло Петров ни предлага един нестандартен стил на повествование – разказ за всичко преживяно от все още неродения човек. Това е един необичаен поглед към традициите, миналото, към семейството и рода.Читателя вижда като през криво огледало патриархалният бит неговата изостаналост,безпросветно т и ограниченост. Благодарение на лекия и непринуден хумор авторът внушава без болка и озлобление истини за един свят,осъден да остане в миналото.
Повествованието в “Преди да се родя” разкрива преобърнатия , отразен образ на света в съзнанието на героя. “Преобърнати’’ са времената , хората разместват своето място в хронологията на поколенията , преобърнат е родовия свят . Познатият ни патриархален космос, като носител на човешки добродетели, е разколебан.
Бавно,стъпка по стъпка, Ивайло Петров рисува картината на селския бит като същевременно представя своя обективен, но и иронично-съпричастен поглед към този свят, част от който е и той самият. Иронизирайки преобърнатата картина на родовото време, авторът отрича невежеството, примитивността и грубостта. “Преди да се родя” съдържа пародия на селската идилия не защото авторът я отрича, а просто защото тя не съществува в света на неговото детство. Иронията му обаче не изключва добронамереност както към хората, така и към случките и събитията. Тя е по скоро бунт към изостаналостта на един затворен, бавно променящ се свят, живеещ по утвърдени от векове навици.
Повестта започва с един от най-важните моменти в живота на човека – женитбата. Това събитие, което довежда до появата на разказвача на бял свят е представено максимално хумористично. Преговорите,сватосването и годежът са свързани с ”икономически проблеми”, ”тактическа грешка”, ”външни министри”, ”етикеция”.
Всички тези изрази звучат сякаш не на място, те осмиват и принизяват случващото се.
Проблемът за женитбата е проблем на главата на семейството, а не на момъка, чиято незряла възраст е посочена още с първото изречение. Обстоятелственото пояснение „едва” подсилва този факт. Родителите на бъдещия жених не се интересуват от неговите чувства. Той е длъжен да се подчини на тяхната воля, защото най важно е “… да се сдобият с още две работни ръце“. Никой не се интересува от желанията на младежа, защото според правилата и законите на патриархалния свят дълг на младите хора е да продължат рода, да народят деца. Тук на преден план излиза въпросът: Каква красота и романтика може да има в този начин на живот,когато липсва личния избор и човешките чувства нямат никаква стойност? С тънка ирония писателят описва усилията на бедното, но с претенции семейство да намери снаха за сина си. Техните усилия предизвикват смях у читателя. Бабата на разказвача смята, че “ момите от селото ще се наредят на опашка пред нашия вратник “. Когато това обаче не става, тя заявява, че “ нито една мома не й се харесва за снаха “. Авторът остроумно допълва “ без да й мине през ум, че хората нямат особено добро мнение за нашата почтена фамилия “.
Истинско драматично приключение е търсенето на мома. Гочо Патладжана, който има “ дяволски усет да намира за всекиго жена “, е главният помощник, а Каракачанката е “ добре законспириран шпионин ”. Действието от тук нататък преминава през много комични ситуации, представени като дипломатически преговори. В хода на тези „преговори”, с всяко изречение се задълбочава горчивата насмешка на повествователя към този свят, където бъдещата невеста може да струва две овце, два декара нива, а заколването на кокошка и изпичането на баница да се приема като извънредно „трагично събитие”.
Най-ярката проява на ироничния подход в творбата е сватбата – последвала „бъркотията” при кражбата на булката. Ирония съпровожда описанието на този изпитан от времето обичай: “ В ония диви и чудесни времена по нашия още по-див и чудесен край ставаха много и различни кражби. Крадяха се овце, волове, коне, крадяха се и моми.”Сватбеният ритуал в повестта е истинска пародия на този тържествен момент в живота на всеки. Обстановката е лишена от красота и романтика. Онова, което всички очакват е “ сладката ракия “. Подготовката за първата брачна нощ е представена от разказвача като подготовка преди състезание: “ Патладжана даде на баща ми най-подробни инструкции, за да го подготви психологически така, както треньорът подготвя състезателя,....” Тази ситуация няма нищо общо с любовта, тя е по-скоро комична. Авторът иронично определя бъдещия си баща като “ хвалипръцко “, каквито са и всичките му земляци. Нероденият още разказвач гледа на баща си от дистанцията на времето,на духовно разграничилия се човек. Затова не си затваря очите пред неговата простота, и духовна ограниченост. Укор се долавя в отношението на семейството към бъдещата майка, която трябва да работи наравно с другите. Вместо с грижи и внимание бременната жена е обградена с неразбиране от всички и незаинтересованост от страна на своя съпруг, който поради невежеството си дори се срамува, че ще става баща.
Майсторски боравейки с художествените изразни средства, авторът изгражда пред читателя една невероятна по своята яркост пародийна картина на патриархалния свят. Отнасяйки се към миналото с насмешка, той изпитва съжаление за изгубените завинаги родови ценности. Знаците на подмяната на истинските с фалшиви ценности се откриват много по-ярко в настоящето,където героят не се чувства сигурен и защитен. Писателят разкрива истината за чуждия му съвременен свят: “ Разбира се, времето безпощадно променя всичко, променя традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним, или най-малкото ги осъвременява.” Ивайло Петров не обвинява и не отхвърля миналото. Той не е убеден в превъзходството на новия начин на живот, защото сведен до вещите и фактите, светът продължава да бъде проблем.
Ироничният свят на повествователя, представен пред нас чрез пречистващата сила на смеха, с пълно основание може да бъде наречен свят на преобърнатите ценности. Героят преосмисля истината за правото на избор на личността. Родът е духовният корен на всеки човек, но личността е тази, която трябва да избере как да живее. Така връщането към миналото се превръща в път за преосмисляне на настоящето и подобряване на бъдещето.