PDA

View Full Version : Преди да се родя на И.Петров-патриахалния свят на героите



vania91991
12-03-2007, 12:12
Хора моля ви помогнете ми,трябва ми литературноинтерпретативн о съчинение върху патриахалният свят на героите от повестта "Преди да се родя" на Ивайло Петров.Колкото се може по-бързо ми помогнете,много ви се моля,разчитам на помоща ви ..или поне ми кажете какво да напиша за ТЕЗА,много ви се моля 8-[ ,помогнете ми...

sexa_na_kompleksa
12-03-2007, 12:52
Виж това:

В своето развитие българската литература утвърждава основните ценности на патриархалния свят. Това са ценностите на рода и семейството, на любовта, родовата чест и продължаването на живота. Повестта на Ивайло Петров „Преди да се родя” заема особено място сред творбите в българската литература. Тя се стреми сякаш да преобърне утвърдените представи за подреденост и хармония в семейството, за изконни родови ценности и морал. Творбата използва един различен поглед към света –провокативен, дистанциран и ироничен, може би за да разколебае вече утвърдените в нашата литература модели на мислене. Затова и животът е изобразен разнолик ,с разколебани вече ценности и неустановени нравствени опори. Повестта „Преди да се родя” представлява един преобърнат космос на патриархалното общество. Светът на селото не е носител на високи идеали и нравственост, а е развенчан кумир, изпълнен с примитивност, с глупави и хитри хора, с нечистоплътност и грубост, невежество и духовна недоразвитост. На мястото на чистата любов откриваме пресметливото търсене на богатичък съпруг, вместо красотата на сватбата- унизителни пазарлъци за зестра и откуп. Оказва се, че това е свят на преобърнатите морални ценности. В своята повест Ивайло Петров съпоставя два свята -светът на рода и на модерния нов живот. А другият свет –на тоталитаризма и градските нрави, е също един свят на преобърнатите ценности. Писателят създава картината на света в своята повест, за да покаже, че миналото е една отесняла и изтъркана вече дреха, но новият свят също не предлага истински морални и социални стойности. В своята творба Ивайло Петров използва аз -формата на повествование. Така той постига по-голяма обективизация в изображението. Биографичният жанр провокира наблюдателността на разказвача и го потиква към детайлизация на изображението. Картината на патриархалния космос е изградена чрез непрекъснато „скачане” от света на миналото към бъдещия модерен свят и обратно. Това условно преминаване от минало в бъдеще дава възможност за непрекъсната съпоставка между двата свята. Повестта „Преди да се родя” подлага на критика и съмнение всички устои на рода и живота. Тя подлага на присмех родителите, сватбата им и по този начин дори и самото раждане на повествователя. Още първото изречение на творбата представя едно „преобърнато” отношение към родния баща: ”Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца”.Тази значителна глупост всъщност е сватбата на родителите на разказвача. Ето как още в началото писателят изразява иронията си към всичко, което е ценно за един човек -рода и семейството. На присмех и съмнение е подложено по този начин дори и самото му раждане. Сватбата не е породена от любов между родителите му. Писателят съвсем ясно посочва истинската причина : ”Баба и дядо…..решиха да се сдобият с още две нови работни ръце.”Оттук нататък започва едно срамно разузнаване в семействата на невястата и младоженеца , а разузнаването продължава с не по-малко срамен и унизителен пазарлък за чеиз. Двете семейства появяват алчност и големанщина, която буди само смях. Те са готова да инатстват и да се надлъгват докрай. На безжалостна ирония авторът подлага опоетизираното и в песни, и в литературата ни открадване на невестата. Да пристанеш на любимия момък, значи силна и отчаяна любов. Краденето на невести е стара патриархална традиция, изразяваща силата на любовта. Но в повестта то е източник на безкрайна комедия от грешки, с които писателят иронизира един свят на преобърнатите патриархални ценности. Едно от най-важните неща в живота - любовта, изобщо не се споменава никъде в творбата. Този патриархален свят не може да предложи никакви високи ценности. Идеализираното в българската литература родно село се оказва изпълнено с мръсотия и въшки. Дядото на неродения герой и повествовател си мие „главата от Великден на Великден”. Но годежът налага да се променят домашните навици и привички. Налага се всички обитатели на къщата да преодолеят страха си от водата и чистотата и да минат през коритото. С нескрита ирония писателят казва: ”С една дума, посещението на годежарката предизвика истинска революция в домашната хигиена на нашия род”. Ето с какви хора е населен патриархалният мир -невежи мръсни, примитивни, хитри и стиснати. Иронично е отношението на писателя към родовия свят. Той се оказва твърде тесен, дребен и ограничен. Това е един свят на разколебаните ценности, свят, към който не може да се погледне с респект и уважение. Патриархалното село се оказва един развенчан кумир. Но иронично е отношението на повествователя и към новия модерен живот. Тоталитарното общество също се оказва един преобърнат свят. В сравнение с новия свят патриархалното село изглежда като една отесняла и овехтяла дреха, но новото време също не предлага истински ценности. Оказва се, че ако произхождаш от добър род, това е недостатък. Колкото по-нисък е твоят произход, толкова по-висока е социалната ти цена. Повествователят гледа отстрани и на двата свята , без да може да открие опорни точки в нито един от тях. Авторът не се идентифицира с нито един от двете общества и затова отношението му е иронично -насмешливо. Иронията му показва относителността на ценностите, несигурността на човека, изправен между два свята, никой от които не може да послужи за нравствен пример. Затова авторовата ирония се превръща и в търсене на ценности чрез развенчаване на обичайните представи за доброто. Повестта „Преди да се родя” извървява пътя от нелицеприятното минало с неговото невежество до модерния нов живот с неговия фалш и прикрито насилие. Творбата рисува един свят на объркани ценности и представи. Ето защо повестта „Преди да се родя” се превръща в истинска провокация на утвърдените в нашите представи ценности за добро и за морал. С преобърнатия си поглед към патриархалния свят Ивайло Петров разколебава утвърдените вече модели на мислене за отминалия свят на българското село. Без да предлага нов модел за доброто, писателят оставя читателя сам да преоцени своите ценности и да намери сам пътя към истинските морални стойности.










Патриархалния свят през погледа на модерния човек
в повестта "Преди да се родя"


Повестта на Ивайло Петров излиза от печат през 1968г. Това е първото и последното издание на тази книга, но това съвсем не намалява стойността на повестта и интереса на читателите към нея.
В тематичното отношение на повестта "Преди да се родя" безспорно следва интереса на писателите, които изобразяват бълг. село, живота, традициите и психиката на селянина. Това са първомайсторите Елин Пелин и Йордан Йовков. Що се отнася до зрителния ъгъл, през който е видяно и изобразено всичко това, авторът на тази творба Ивайло Петров е напълно самобитен и оригинален творец, достойно заслужилия мястото си сред нашите класици.
Родовите традиции и ценности са предмет на изображение в неговата автобиографична повест. Авторът говори за реалностите от патриархалният свят с езика на модерния човек.
Първият израз на новия ракурс на Ивайло Петров към родовия свят е "непочтително" изображение на кръвно близки хора:
"Баща ми, като мнозина от нашия край, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца..." Внимателно се фокусира върху смешното и грозното , селския бит е изобразен грубо и натуралистично. Няма и следа от красота в селския живот, само отблъскваща първобитност и грозота. Дори най-важният елемент на родовите ценности, появата на живот е поставена под съмнение. За женитбата, един изключително важен момент от живота на личността, се заявява в най-неподходящото място и по също така необмислин начин - в обора, без никаква емоционална подговка:"Петре, тази зима ще те оженим...".
В "Преди да се родя" традицията бащата и майката да избират жена за сина си е изобразена в нейната по-груба форма.И тук решението идва от тях, а подтикът не е любов между младите нето пък качества на момичето, а битова потребност. На преден план е поставена не любовта, не дори и щастието на сина им, а самата женитба откъм практическата и грубо житейската й страна - сдобиване с "още две работни ръце". Единственото, което при първата среща с неговата избраница привлича вниманието му е ръката й: "доста едричка и корава, ръка за сърп и мотика".
Една от десетте божи заповеди, която определя осн. закони на патриархалното е "Почитай баща си и майка си". Представител на едно ново поколение писатели, разказвачът на повестта изненадва с усмиването на почитани в кръга на семейството неща. Той изобразява баща си и майка си не с преклонение, а с присмех, които не дразни, защото е незлоблив. Въприки това читателят остава с усещането, че тази позиция на повествователя е израз на синовна любов, защото разкрива, че обичта му към близките съществува независимо от мизерията, изостанолостта им, независимо от липсващата им мъдрост.
Необикновеният начин да се разказва от свидетелски позиции за неща станали преди дори родителите да се познават, изненадва с оригиналността си. В езика му се наблюдават простонародни думи, както и думи от военна и спортна терминология.
Насмешката на разказвача в "Преди да се родя" не е отказ от родовите корени, затова защото той сам е възприел от прадедите си нещата да се наричат с истинските им имена, а миналото да се оценява с мъдростта на зрелия човек. Това е и една от причините за съжителство в текста на разл. епохи.
Авторът се е противопоставил на литературните канони и като е смесил комичното със сериозното отношение към света, към рода и към себе си. Пародийно като комичен фарс е изобразен важният битов ритуал-годежът. Любопитен епизод е пазаренето по време на годежа когато сватовете и годежарите наддават и се надлъгват кой струва повече и кой е по-богат. Тук всеки играе добре своята роля. Всичко се свързва със срамни пазарлъци за откуп и зестра, нагласени "кражби" на мома и бракосъчетание под неприличните напеви на пияния поп. От погрешно открадната мома се иска "да се легитимира".
Нетърпението на сватовниците и др. сватбари, очакващи края на първата брачна нощ е представено със спортни термини: "гонг", "третия рунд", "ръба на ринга". По такъв начин тайнството става биографичен факт, мирът започва да прилича на война, любовта - на спорт. С ритуална бяла риза и кръв по нея, символ на моминската девственост, се доказва честта и достойнството и на младите и старите хора от рода. Изпълнен както трябва този ритуал е отворена врата към обществото. В случая личните вълнения, тревогите в душата, колебанията и съмненията не вълнуват никого.
Физ. съзряване няма нищо общо с духовния мир, с желанията или с мечтите. За съхранение на рода нямат значение приятелството и любовта, но все пак те присъстват защота личността желае да докаже себе си. Личността напира да се освободи от родовите повели и в "Преди да се родя". Бащата остава в рамките на рода, живее според патриархалните повели, но синът, героят - разказвач - следващото поколение, скъсва с рода, за да живее в модерният свят, далеч от родното си село в търсене на духовните устои, което е в центъра на устояването на собственото Аз. Едва когато разказвачът започва да строи свои дом баща му е склонен да признае, че синът му става човек.
В повестта на Ивайло Петров чутото за живота на рода в миналото се е трансформирало в личностни възприятия, изобразени през погледа на писател с широк интелектуален кръгозор и високи ценннсни критерий за живота.