sexa_na_kompleksa
12-03-2007, 11:55
Виж това:
Неразделната двойка Дон Кихот и Санчо Панса
В романа на Сервантес главните герой, Дон Кихот и Санчо Панса, чрез своите противоположни образи пробуждат едновременно смях и съчувствие у читателя. В края на романа те изграждат възхищение у читателя към техните образи. В началото на романа Дон Кихот и Санчо Панса са две напълно противоположни личности, но в края му Санчо се доближава много до образът на своят господар. Външността на Дон Кихот е напълно противоположна на тази на Санчо Панса. Дон Кихот е описан като висок, слаб, жилест, а неговият оръженосец е дребен и пълен. Дон Кихот е испански благородник, начетен, образован. Той говори доста приповдигнато за разлика от Санчо който е прост селянин и езикът му е доста простоват. Дон Кихот, като един истински рицар, никога не се оплаква, а неговият спътник се оплаква при всяка несгода или болежка. “ – Мълчи! – каза строго Дон Кихот, мъчейки се с бодростта на духа си да заглуши телесната болка, която усещаше.” Дон Кихот и Санчо са поели по пътя на приключенията тласкани от различни подбуди. Рицарят обикаля широкият свят за да помага на хората в беда, да брани беззащитните, да бъде истински рицар. Верният му оръженосец Санчо поема към приключенията воден от съвсем други подбуди. Той се надява да забогатее и дори да стане губернатор на остров. “...имало случай, когато такива оръженосци, участвали в приключенията на своите рицари, са ставали владетели на големи чифлици и дори на цели острови. С такива примамливи изгледи той в края на краищата така замая главата на Санчо Панса, че той реши да напусне къщата си, семейството си за да вземе участие в подвизите на рицаря. “ Дон Кихот пречупва светът през призмата на собственото си въображение. Той живее в свой измислен свят където е велик рицар. Дон Кихот преплита силното си въображение с реалността. За околните изглежда безразсъден, дори луд. А Санчо ? Неговият здрав разум го държи на земята. Макар и твърде различни, пътешествията, приключенията които приживявът заедно променят Санчо. Докато в началото на роман прагматично мислещият Санчо трезво различава ханчетата от замъците и козите от хората и е склонен да се подиграва жестоко на господаря си, по – късно той не веднъж заявява верността си към Дон Кихот и постепенно мисълта му се озовава в плен на трогателно човечните разсъждения на странстващият рицар. Дон Кихот до толкова успява да промени Санчо Панса, че след като съкровената мечта на неговият оръженосец се сбъдва – да стане губернатор на остров, Санчо се отказва от властта след като преценява, че не става за владетел. “На мен повече ми прилича сърпът, отколкото губернаторският жезъл. При това Санчо си тръгва без да заграби нищо по време на своето управление . “Аз съм роден гол и гол ще си умра. Нищо не спечелих и нищо не загубих. Напускам губернаторството без пара без пара в джоба, а не като другите губернатори. “ В началото творбата Дон Кихот и Санчо Панса са коренно различни, но тяхното пътешествие по широкия свят ги сближава. Но в нейния края, оръженосецът заприличва на своят господар – Дон Кихот де Ла Мача.
Сервантес създава образите на Дон Кихот и Санчо Панса като пародия на рицар и негов оръженосец, за да осмее рицарството, изживяло времето си и да спре лавината от рицарски романи, заливаща цяла Испания. Романът “ Дон Кихот” далеч надхвърля поставената от писателя задача. В образите на Дон Кихот и Санчо Панса той създава литературни типове с общочовешко значение.
Главните герои отдавна са напуснали страниците на романа и са се превърнали в безсмъртна символна двойка. Те са неделими един от друг, взаимно се допълват, представяйки два типа човешко поведение, обединени от един общ идеал. В хода на романа става все по невъзможно да противопоставяме Санчо Панса на неговия господар- Дон Киход. Вместо като антипод, го виждаме като последовател на знаменития рицар в словото и поведението.
Двата образа са изградени чрез пародия. Външният им облик е карикатурен. Облеклото, физиката им, видът им, възрастта им, снаряжението, конят и магарето , които яздат- всичко е пародия на истинския рицар и неговия оръженосец. Вдъхновявани от различни подбуди, те кръстосват из прашните и изровени пътища на Испания за да търсят приключения.
Дон Кихот е сложен образ. В първите глави на произведението е представен като обикновен беден идалго, примирен с безсъдържателния си и безцелен живот. Увлича се в четене на рицарски романи, което прераства в неестествено увлечение и го довежда до безумие. Започва да си въобразява, че е рицар, който е длъжен да се бори срещу злото. Мечтае да добие световна слава и дори да стане император. Дон Алонсо Кехана става Дон Кихот. Именно Дон Кихот вярва в добродетелите на изчезналото странстващо рицарство. Точно той утвърждава справедливостта, спазването на законите, състраданието, безкористното упражняваме на държавната власт и трудолюбието, защото вижда, че точно те не са присъщи на епохата.Дон Кихот високо цени човешката свобода и счита, че за нея може и трябва да се жертва животът. Той е идеалист, готов да се бори за правата на хората, без да търси някаква материална изгода. Защитава бедните и онеправданите и желае всички хора да живеят свободно и щастливо. Безумието на странстващия рицар се крие в несъответствието с епохата в която живее.Ето защо в края на романа той умира от мъка.
Неговата идея за доброто остава да живее в образа на Санчо Панса. В началото на произведението оръженосецът е антипод на неговия господар. Привличат го повече материалните неща. Все още той не разбира духа на приключенията, към които се стреми Дон Кихот. Санчо Панса е обобщен образ на испанското селячество. Неговата практичност, предпазливост и страхливост и здравия разум го подтикват да възприема реално действителността. Здраво стъпил на земята, оръженосецът се опитва да предпази своя господар всеки път, когато болното съзнание на идалгото ги отвежда в рицарския свят, но никога не се отказва да го следва въпреки тежките последствия.
Всъщност Санчо Панса е необходимата половинка на рицаря на печалния образ. Противопоставен на него, в края на романа той се отказва еднакъв със своя господар. Възвишените идеи заразяват практичния Санчо и той става “ безумен “ идеалист. Посланието на великата творба на Сервантес не може да се постигне без образа на верния оръженосец на Дон Киход – Санчо Панса. Той е необходим на автора за да въплъти двете взаимно допълващи се начала в човешката природа. Облагороденият духовно беден селянин, в края на романа, уверява своя господар в съществуването на рицари, защото извисилия му се дух е приел мечтата на Дон Киход за тържество на доброто над злото като своя, защото всеки човек носи в сърцето си копнеж към добро и справедливост.
Образите на Дон Кихот и Санчо Панса
Дон Кихот е издънка на разорената и обедняла хидалгия.Побъркан от четене на рицарски романи,той става странствуващ рицар,като си поставя за цел да помага на слабите и угнетените.Отзивчив,състра дателен,ръково-
ден от благородни пориви,той се притичва на помощ на овчарчето,застава срещу господаря му,който го бие,иска от него да го пусне и да обещае,че ще му заплати за времето,през което то е пасло стадото му.Дон Кихот си отминава доволен и щастлив,че е извършил добро дело.Вятърните мелни-
ци за него са зли великани и той се чувства призван да избави света от техните злодеяния.В борбата със злото рицарят проявява изключителна смелост,решителност и мъжество.Трудностите и неуспехите не ги сломя-
ват.Той е оптимист,уверен в тържеството на своя висок идеал.Бедният хи-
далго изцяло е обхванат от мисълта да служи на другите,на унижените и на
онеправданите,да облекчава техните страдания.Защитник на потиснатите,
Дон Кихот израства в благороден хуманист,обвеян от най-прогресивни идеи на времето.Рицарят действа напълно безкористно.Той е скромен,не
жадува за материално облагодетелстване,нито за слава.А това го право независим.Свободата той цени по-високо от всичко.Когато напускат за-
мъка на херцога,Дон Кихот казва на оръженосеца си:”Свободата,Санчо,
е най-скъпоценното благо,което небето е дарило на човека.”В това и други изказвания,както и в редица постъпки на Дон Кихот(защитата на овчарче-
то,помиряването на две враждуващи села,съветите към Санчо и много дру-
ги негови прояви)се долавят хуманистичните идеи на Възраждането.Поло-
жителните качества на Дон Кихот обаче се съчетават с противоположни черти,които правят образа му карикатурен.Той се вдъхновява от възвише-
ни стремежи,но е безумец.Жадува да помага на хората,а им причинява не-
щастия.Образът му е двойнствен.Той е носител на отживели феодални схващания и на нови хуманистични идеали.Всеки път,когато се сблъска с действителността,побъркан ят хидалго върши безразсъдни постъпки.Ста-
дата овци му се привиждат като вражески войски и той встъпва в бой с тях.
Окованите каторжници за него са невинни и нещастни люде,които биват водени там,където не желаят да отидат,затова рицарят ги освобождава.По-
Ради безумието си Дон Кихот не познава живота,не вижда действително-
стта в нейния истински вид,гледа на нея през очите на миналото,затова по-
нася неуспехи и побоища.Най-трагичното в образа на Дон Кихот е това,че
тръгва да служи на обществото с благородни намерения,но с остарели сре-
дства,което го превръща в жалка карикатура.Безумието на рицаря дава въз-
можност на Сервантес обективно да осмее и отрече отживелиците на рица-
рската идеология и заблудите на хидалгията.
Санчо Панса в много отношения е контрастен образ на Дон Кихот.Контра-
стът започва от тяхната външност.Дон Кихот е висок,сух,измъчен от дено-
нощни бдения,същински призрак,а Санчо Панса е нисък,пълен,с голям корем.Контрастни са и накои техни вътрешни качества.Докато Дон Кихот
живее със своя идеал и непрестанно мисли как да помага на другите,на страдащите,Санчо е практичен,живее с реалното,грижи се за себе си,стре-
ми се да осигури материалното си съществуване.В това се долавя въздей-
ствие на буржоазни собственически стремежи.Съгласява се да стане оръ-
женосец на Дон Кихот,но срещу обещание да го назначи за губернатор на някои от островите,които ще завоюва.Той се старае да си угоди,да се наяде и наспи.Дон Кихот стоически понася лишения,неуспехи,побоища,а Санчо
шумно проклина съдбата си всеки път,когато пострада.Различията между
себе си и Санчо забелязва и Дон Кихот.Той казва на оръженосеца си:”Аз стоя буден-ти хъркаш,аз плача-ти пееш,аз изнемогвам от въздържание,а ти
в това време се наяждаш така,че сетне едвам дишаш.”Дон Кихот е мечта-
тел,фантазьор,а Санчо-реалист,който вижда действителността такава,ка-
квато е,и се опитва да предотврати лудориите на рицаря,но не успява.Чо-
век със здрав разум и добро сърце,човек от народа,който често си служи с пословици-израз на народната мъдрост.Освен това той се отличава и с тън-
ка хитрост.Двамата герои имат и редица еднакви черти.Като Дон Кихот и
Санчо е добродушен,наивен,податлив на въздействие.Той също е жертва на рицарските илюзии,увлича се от жаждата за приключения и толкова привиква с тях,че му е трудно да се откаже,дори когато Дон Кихот се изба-
вя от безумието си.Санчо също притежава черти на миналото,на типичния феодален селянин с неговата покорност пред господаря.И двамата прина-
длежат на миналото.Но са облъхнати от идеите на хуманизма и това внася сила и обаяние в образите на двамата герои.
Образите на Дон Кихот и Санчо Панса търпят развитие.Към края на рома-
на Дон Кихот осъзнава заблудите си.Под влияние на своя господар и на живота Санчо също се променя.”И най-песъчливата и неплодородна почва,
щом се разработва постоянно,дава най-после добра жътва”-говори той за себе си.Санчо Панса усвоява много от положителните черти на Дон Кихот.
Това проличава най-добре,когато бива назначен за губернатор на мнимия
остров.Санчо се проявява като мъдър,справедлив управител,който се ръко-
води от желанието да бъде полезен за обществото,работи честно,безкори-
стно и сам се отказва от високата длъжност,понеже схваща,че е неподгот-
вен за нея.Когато напуска губернаторството той казва:”Напущам губерна-
торството без пара в джоба си,не като другите губернатори…”В думите и делата му се вижда промененият Санчо,израснал благотворното влияние на хуманиста Дон Кихот.