Войната и мирът в "Илиада" [Архив]

sexa_na_kompleksa

12-05-2007, 16:31

Виж това:

Светът на войната и светът на мира в Илиада
"Илиада" на Омир е епическа поема от троянския митологичен цикъл. Светът на войната е разкрит чрез личната съджа на героите, които са представени като военни вождове, но в същото време са и обикновени хора.
Конфликтът между Ахил и Агамемнон предизвиква спор не само на човешко ниво, но и сред боговете. От една страна на Ахил е нанесена обида, чрез несправедливото отнемане на Брезеида, а от друга страна светът на боговете повлиява неукротимите страсти на разгневената човешка природа на двамата герои, като всеки получава подкрепа и съвет. Но боговете също проявяват своите пристрастия, с което военният конфликт се задълбочава.
В Първа песен на "Илиада" Омир ни въвежда в ситуации на гняв и отмъщение, поставя проблема за войната и мира, за смисъла и целите на човешкия живот.
Желанието за подвиг във Втора песен не привлича
ахейците. Те мечтаят за спокоен живот, подтиквани от героя Терсит. Надига се народа в своето недоволство от войната, осъзнал, че облагите са само за Агаменнон.
Десетгодишната война е изморила до краен предел народа и той мечтае за спокоен живот.
Идеалът за човешко щастие не е само в героизма в бойните действия, но и в стремежа към лично щастие в семейството.
В Шеста песен Омир ни разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор - защитника на Троя, от чиято героичност и доблестно поведение зависи бъдещето на целия народ. Изкушен да види Андромаха преди битката, Хектор показва малко по-различен облик на героя - воин - неговото желание да се завърне в семейството си. Въпреки това той се обрича на саможертва заради дълга към народа.
Доминиращ като истински воин е Ахил, възпаляващ идеала на древните гурци с красота и свръхчовешка енергия. Омир го нарича "богоравен", а целта на героя е славата и героичната смърт.

Омировите епитети, метафорични глаголи и сравнения нямат сравнителна степен. Те изразяват превъзходното отношение към нещата от живота, затова светът на "Илиада" е светъл, сияен, красив и великолепен.
Героите на Омир са плод на своито време. Те са типични представители на класическия героичен епос. Защитавайки честта, бъдещето на семейството си и мира, те воюват с цялата самоотверженост на героичните си сърца.

ВОЙНАТА И МИРЪТ В ПОЕМАТА „ИЛИАДА”

Старогръцката литература определя нравствената тематика в по-нататъшното развитие на литературата. Произведението на Омир „Илиада” отразява развитието на елинската култура в продължение на векове.
Темата за бойната и мира е обект на художествена интерпретация в „Илиада”. В Омировата творба непрекъснато се редуват сцени на бойна и мир, на хармония и дисхармония. Те са неразривно свързани.
Поемата „Илиада” започва с възпяване на „гибелния гняв” на гръцкия предводител и воин Ахил. Накърненото му достойнство и войнска чест са потъпкани и „Ахил богоравен” не може да се примири с това. Неговият гняв и ярост се удвояват, когато пратениците на „мощния цар Агамемнон” идват, за да отведат любимата му Бризеида. След тази разтърсваща сцена Омир описва отношенията между Ахил и неговата майка - морската богиня Тетида. Така древногръцкият рапсод очертава контраста между сцените на гняв и обич. Майката дарява чедото си с топлота и обич. Тетида успокоява сина си Ахил. Със своята майчинска любов и привързаност тя му внушава спокойствие и душевен мир.
Художествен израз на контраста между войната и мира са сцените от човешкия живот, изваяни върху щита на Ахил. Древногръцкият творец изобразява два града. В единия се прави сватба и има големи празненства, а другият град е под обсада. Чрез контраста Омир подчертава, че мирът не може да съществува без война и обратното. Това мнение е било споделяно от всички гърци, от целия античен свят. За елинската култура войната е била като неотделима част от живота им. Те са я приемали за нещо естествено.
На щита на Ахил също е изобразена сцена, която показва овчари, пасящи своите стада в планината. Тази картина отново внушава спокойствие и душевен мир. Но изведнъж от гората излизат лъвове, които нападат стадото. Сцената на хармония и спокойствие е нарушена. Тук Омир отново противопоставя хармония и дисхармония, война и мир. Той показва, че едното не може да съществува без другото, че те са неразривно свързани.
Друг момент на противопоставяне в „Илиада” е сцената на сбогуването между троянския воин Хектор и жена му Андромаха. Преди Хектор е убивал безпощадно ахейците на бойното поле. В сърцето му няма милост, а само гняв и омраза. Но при вида на жена си Андромаха и малкия си син Астианакс, той се превръща в любящ съпруг и баща. В сърцето му вече няма място за омраза и ярост, а само за обич и привързаност Към семейството му. Пред нас се разкрива един друг Хектор, който ние не познаваме – не безмилостният воин, а един човек, изпълнен с любов към семейството си. Омир цели именно това - да покаже, че във всеки човек има добро и лошо, омраза и любов. Хектор след малко ще излезе на бойното поле и ще започне да воюва, но в този момент душата му е в мир.
В „Илиада” непрекъснато са съпоставяни войната и мирът. Самото произведение започва с гняв и озлобление. Въпреки че Троянската война завършва с разрушаването и опожаряването на Троя, Омир избира друг финал за произведението си. Ахил смирява яростта и озлоблението си и връща тялото на Хектор на баща му. Омировата творба започва с гняв и завършва с примирение. Отново са противопоставени войната и мирът.
Произведението „Илиада” е изградено на базата на сравнението и контраста. В него се преплитат сцени на хармония и дисхармония, на душевен мир и „гибелен гняв”. Мирът и войната са представени като едно цяло. Колко би бил скучен нашият живот без изпитанията и проблемите, през които ежедневно трябва да преминаваме, а колко би бил тъжен, ако ги нямаше моментите на радост и щастие. Докато светът съществува, ще има и добро, и лошо; и мир, и война, защото всеки човек носи в себе си по малко от двете.

*** *** ***

В Омировата „Илиада” се преплитат представите за войната и мира. Освен като битки, кръвопролития и смърт, войната може да бъде разгледана и от друг ъгъл. Война, специално в „Илиада”, е и гневът. Но както след всяко зло идва добро, и след всеки проливен дъжд на небето изгрява пъстроцветна дъга, така и след всяка война неминуемо идва мир. И ако войната е гневът, то мирът следва да бъде примирението с него.
Още в самото начало, в Първа песен, „Илиада” започва със свада - между Ахил и Агамемнон. Връзката между двамата герои е тяхната гордост. Агамемнон е нагъл, високомерен, себелюбив, горд. Ахил пък, от своя страна, има воинска чест и достойнство, които са силно наранени от Агамемнон. Ахил защитава воинската си чест на герой. Израз на бойна в случая са свадата и гневът, а техни оръжия са думите. Обиден на Агамемнон и неговите думи, Ахил обещава повече да не се включва във войната срещу Троя и наистина държи на думата си. Но помирението идва при вестта за смъртта на най-добрия приятел на Ахил - Патрокъл. Тук се показва друго негово качество - вярност към приятелството. Той пристъпва думата си, за да защити честта на приятеля си. Ето това е и мирът - помирението с гнева към Агамемнон. Но след този мир, за съжаление, започва още една война. Война, много по-страшна от предишната.
Всъщност „Илиада” е поема не само за Троянската война, но и за „гнева на Ахил”. С този гняв започва поемата и с неговото надмогване завършва.
Тази толкова страшна война, която започва Ахил, е с Хектор. В случая с Агамемнон той е само засегнат, засегнато е и неговото достойнство. Той се отказва от битките, но нищо повече. Ахил отново е засегнат, този път от Хектор. По-сегнато е на живота на скъп за него човек. Ахил жадува смъртта на човека, погубил приятеля му. И мирът отново не закъснява. Докато „във войната” с Агамемнон мирът е единствено благороден, в този случай той не е. По-скоро мирът е трагичен. Ахил се примирява със смъртта на Патрокъл, до някаква степен, разбира се, чак когато вижда Хектор мъртъв, повален в прахта. Хектор не заслужава подобна съдба, защото това е време на война, време на битки и убийства, а войната е „игра”, в която няма правила и всичко е позволено. Действията на Хектор до някаква степен са оправдани. Той се бие за честта на родината си. Той не е искал да убие точно Патрокъл, за да нарани Ахил.Във войната всеки убива, без да се замисля кого ще нарани с тези си действия. Патрокъл е мъртъв и дори Ахил да убие Хектор, това не ще върне приятеля му.
Голяма роля в „Илиада” имат боговете, които много често се намесват в човешките дела. Единственото, по което се отличават от хората, е необикновената им сила и безсмъртие. Понякога те стоят по-ниско и от хората: разделят се на враждуващи лагери, интригантстват по-между си, завиждат, променят хода на битките.
Единственият момент, когато гняв - помирение, добро - зло, се обединяват в едно, е изковаването на щита на Ахил. Там Омир съпоставя двете страни на човешката дейност - войната и мира. Божественият създател на щита създава творение, което има магическа сила. Той е съвършен. Върху него Хефест е изобразил целия свят. Сцените са разположени контрастно. Изобразена е дори и самата Троянска война. И накрая идва щастливият финал - празникът. Животът, според щита, е процес на раждане и смърт, в който непрекъснато се преливат радост и болка. Щитът е вид тълкуване на Омировата поезия от самия него.