Скарахме се ужасно, точно на именя ми ден

[Jesssy]

эдрасти на всички.Пиша ви,эащото се чувствам много эле ,и то точно на праэника си-Никулден.
Попринцип с майка ми доста често се караме-вякой път повече,друг път по-малко.Както и да е.Като цяло не се раэбираме добре,эа което съжалявам.Пробвах не веднъж да направя каквото эависи от мен,но ефект нямаше-Премълчавала съм си много пъти и съм я оставяла да си мисли ,че е права.Въпреки,че рядко е.Тя просто се държи като дете,ако не и по-эле.Боли ме да го кажа,но е така.Има някакви гулпави прояве,които и едно дете няма да направи.Като иэбухне ме обижда ТОЧНО всеедно съм някакво улично куче :cry: Става ми тъжно,колкото и да не и го покаэвам и да се правя на силна.И днес точно на именият ми ден,отново се скарахме.Сестра ми дойде на гости да ме види.Донесе ми подорък,ала бала.и аэ много се эарадвах,че я виждам-не я бях виждала отдавна.И какво :?: С майка ми от сутринта се караме,тя нещо не е ев настроение.Но чашата преля.Раэвика ми се отново,всеедно съм едно нищо :( И и аэ много се иэнервих и не си сдържах нервите.Сега съжалявам,но...бях в правото си,эащото тя ме унижи много :-k Накрая ме иэгони ,почти с ритници пред очите на секра ми :shock: Естествено,доста ми потъпка егото.Трябваше да се усети,че ще ме унижи,а и най-малкото,че днес имам имен ден...
Не энам дали искам съвет или просто мнение,но трябваше да споделя,а ми е кофти да го кажа на приятелите си..сега ми тежи отвътре..оххххх
Благодаря,че ми обърнахте внимание.Все пак ще се радвам да прочета някакви мнения :(

[SiNiStEr]

Знам как се чувстваш.И аз съм била така,но само,че на р.д-то ми.....
Мн е гадно знам ....
Просто се е случило и това е....няма как се върне времето назад.

[RunawayLove]

:( kato ti pro4etoh istoriqta.. i se setih kato bqh malka kak kazah na maika mi na rojdeniq i den 4e neiskam da q vijdam pove4e :cry: :cry: i do den dne6en mi e mnogo kofti ot moite dumi, no ne izdurjah... Neznam opitai se da si pogovori6 s neq 4e ne se 4yvstva6 dobre taka i 4e polaga6 golemi ysiliq za da se razbirate, moje da pomogne

[anonimna^ood]

Първо трябва да се успокоиш. Мисля, че ще ти стане по-добре, ако кажеш на приятелите ти. Те те познават и знаят най-добре как да те успокоят. По грамотния начин, по който пишеш съдя, че си големичка. Пробвай когато те обиди вместо да се правиш на силна, да заплачеш точно по начина, по който ти се иска. Кажи й как се чувстваш, че това те наранява и вече се съмняваш, че тя те обича. Може би точно по този начин ще успееш да я размекнеш и да видиш дали те обича. Ако и това не помогне, мисли за по-сериозни работи. Например да се изнесеш при някоя приятелка за няколко дни и да си намериш жилище някъде. Може да звучи драстично, но след като си голяма заслужаваш спокойствие и обич от страна на майка ти, и ако тя не може да ти ги даде, не ги търси при нея. :mrgreen: Не трябва да се чувстваш единствена. Има много хора, които не случват на добри родители. :smt008