Теми по литература [Архив]

Sweet__Dream

12-08-2007, 12:21

Бокачо
Декамерон

І.Епохата.Личността и творчеството на писателя:

1.Обществено-историческа действителност. – Ренесанс – епоха на свободното развитие на градовете, начало на разкрепостяване на феодалното общество, изграждане на мощни културни кръгове от чиито среди се раждат гениите на ренесанса – Данте, Бокачо, Микеланджело.Наблюдава се развитие на ренесансовата култура и новия тип аристокрация.
3.Възгледи на писателя за света,живота,обществото и човека. – За своето време Джовани Бокачо е бил уважаван учен – хуманист.Неговите трудове го правят изключително влиятелен филолог.
4.Биография.
-1313г. – роден в Черталдо;
-1323г. – заминава за Неапол, повлиян от баща си;
-1330г. – учи канонично право;
-1350г. – започва дружба с Петрарка;
-1374г. – Петрарка умира;
-1375г. – умира в Черталдо;
5.Творчество.
-1336г. – 1340г. –пише „Филострато”, „Тезеида”, „Филококоло”;
-1340г. – пише „Елегия за мадона Фиамета”;
-1343г. – 1344г. – първия европейски психологически роман;
6.Другите за твореца. – в областта на художествената литература Бокачовото име се свързва с експерименталното разказване.
8.Място на писателя и творчеството му в литературния процес. – Бокачо става известен с два свои труда: биография на Данте с коментар на „Божествена комедия” и митологичен справочник на латински език – „За произхода на боговете”.Първото негово произведения, което психологизира материал от античен роман, и поемата „Филострато”.

ІІ.Основни компоненти на художествения текст:

1.Тема и основна идея на творбата.Нравствен проблем.Конфликт.- Христоматийната представа за сюжета в „Декамерон” кара читателя да отдели две сюжетни линии. Първата организира историята на седем млади дами и трима млади мъже, които по време на чума напускат града и прекарват две седмици сред природата. Тяхното основно занимание е да си разказват разни истории. Втората сюжетна линия се свързва с мозаичния образ на света, отразен в разказинте 100 новели. И двата сюжета се занимават с естествения, природен живот на човека.
На символично образно равнище конфликтът може да се обобщи като противопоставяне на болния чумав свят и естествено- природния свят. Чумата разлага икономически, социални и семейни- родствени връзки, води до липса на целомъдрие и непочитание на човешките и божествени закони.

2.Литературни герои/характери/:
а/главни герои/ типични черти в живота и характера на главния герой/,
В каква степен и в каква насока се разрешават чрез тях основните проблеми: В своето произведение „Декамерон”, Бокачо представя два типа герои. Първият тип- обществото на разказвачите, е поетическо отражение на идеите и мислите в литературния свят на хуманизма. Самите имена на разказвачите са взети от вече известни творби на Бокачо. Те неминуемо подсказват, че като персонажи са родени и живеят в литературен свят.
б/второстепенни герои /типичност;връзка между тях и главните герои;принос за изясняване на главните герои: Света от новели на Бокачо е населен с друг тип герои. Техните постъпки, конкретно определени във времето и пространството, конкретизирани още чрез имена, съсловна принадлежност, социална позиция и др. Образите им не са идеологически еднозначни, а придобиват земна конкретност чрез проявяване на индивидуални качества в процеса на преодолаване на някаква ситуация.
в/епизодични герои/роля в текста/: В ценностно отношение като положителни черти на героите от новелите доминират изобретателността и инициативността на отделния човек, когато не са насилствени, лицемерни и егоистични, а са свързани с естествените, здрави земни страсти или със социално- градивни категории, като вярна любов, дружба, щедрост, великодушие.
3.Сюжет и фабула: Сюжетната линия в творбата е разделена на две части. Едната е представена чрез седмете млади дами и тримата млади мъже, които в желанието си да избягат от чумата и скучния начин на живот в града са принудени всеки един ден от техния престой извън Флоренция да си разкавзат истории, по-късно представени като новели в самата творба на Бокачо.
Втората сюжетна линия е представена от героите в тези 100 новели.
4.Композиция:
а/епизоди- Новелата се състои от 100 епизода(новели).
б/диалог- съществува диалог между първостепенните и второстепенните герои.
в/реч на автора- речта на автора е предадена чрез речта на седемте дами и тримата мъже.
г/реч на героя- речта на героя представлява думите на съответните герои в съответните 100 новели.
д/пейзаж- В началото на новелата се описва ужасяващ пейзаж. Италия в средата на XIV век, покосена от ужасна чума.
ж/описания на обстановката и героите- чрез описанието на обстановката във Флоренция, авторът дава представа и за десетте главни разказвачи на „Декамерон”. А описанието на второстепенните герой идва от 100-те разказани новели.
5.Особености на езика на писателя като средство за разкриване на образите и идейната – езикът в „Декамерон” е народен- флорентинско наречие. Основното нещо, за което се разказва, е любов във всичките й проявления.
насоченост на произведението.
6.Жанр на текста/своеобразие на жанра/. Жанра на творбата „Декамерон” е новела- кратка форма, която отразява действията на отделен човек в земанта му близост с околните.
7.Заглавие/знаковост на заглавието- Декамерон: „дека” означава 10, колкото са и главните разказвачи. Във всеки един ден, те разказват по 10 новели.

Декамерон” като реабилитация на непозволеното, но естественото

“Декамерон” като реабилитация на непозволеното, но естественото

(Литературно - интерпретативно съчинение)

В “Декамерон” Джовани Бокачо, големият творец на италианския ренесанс открива реалните стойности на грозното и прекрасното в общественото битие, което предопределя доброто и злото в човека. Не в света на отвъдното, а в всекидневния живот писателят търси хармонията между дух и материя, открива контрастното лице на обществения морал.

“Декамерон” е сборник от сто новели, разказани за десет дни от десет различни като индивидуалност интерпретатори - жените са седем на брой, мъжете - трима. За първи път жената е реабилитирана не само като равноправен участник в разказаните събития, но и като автор-разказвач. Странни са обстоятелствата, които събират десетимата разказвачи на забавни анекдоти от всекидневието. Те са определени от реален исторически факт - чумата и последвалите потресаващи събития за гражданите на Флоренция през 1348г. Бокачо избира най-младите представители на десет видни аристократични фамилии във Флоренция за своя авторски “глас”, чрез който разказва увлекателно истината за реалните стойности на човешкия живот, твърде често скрити зад маската на фалшив обществен морал.

Мисълта за смъртта, неизбежна в дадените обстоятелства- чумната епидемия в града, провокира максимална искреност в откровения разказ на младежите. Те сякаш се наслаждават на последните мигове от живота си. Любуват се на неговите радости, говорят открито за скритите му наслаждения. Животът е карнавално пъстроцветие от смешни, нелепи недоразумения Водеща тема е любовта. Писателят има ренесансово отношение към интимните трепети на сърцето. Любовното чувство е свободно, разкрепостено и всеки има право на него, независимо от мястото, което заема в обществото. Да обичаш е духовен дар за човека, усещане за божествена красота изпълва душата. Човекът е духовно щедър и безкрайно великодушен. По сила се равнява с природата, която го е създала и дарила с любов. За да обичаш, трябва да имаш сили да защитиш правото си на любов сред противоречивите и твърде враждебни обстоятелства на живота. За това пледира и Бокачо в сблъсъка между позволеното и непозволеното в стоте разказани истории на “Декамерон”. От този неосъзнат конфликт между грозното и прекрасното се ражда смехът на автора над нелепото в живота, твърде неумело скрито зад фалшивата, лицемерна маска на благоприличието. Общоприетото е жалка преграда за жизнената сила на реалните човешки страсти. Те винаги разрушават изкуствените бариери на фалшивия обществен морал. Искрен, ренесансово откровен е смехът на писателя над средновековните “табута” в човешкото съзнание. Всяка забрана е съблазън за греховни помисли. Плътските наслади са в синхрон с изобретателната находчивост на човешката мисъл.

В любовта героите на Бокачо са личности, доказват себе си. Произхождат от всички възможни обществени слоеве. Те са граждани и селяни, търговци и занаятчии, крадци и проститутки. От социалното “дъно” - до светския и църковен елит - всички са представени. До епископите и архиепископите стоят обикновени монаси и монахини. И всички те са подвластни на любовта, греховно изкусени от нейните природни страсти. Всички имат право да обичат, ако душите им са осенени от божествения дар на любовта. Законите на човешкото щастие са несъвместими с обществената и социална йерархия: “У всички нас плътта е една и съща...Не бедността, а богатството отнема добродетелта у човека”.

Ренесансовата идея за доброто и злото, като две страни на човешката добродетел, е интерпретирана в контекста на любовта. Добродетелни са действията на всеки, който защитава правото си на обич. За Бокачо е естествено към любовни наслади да се стремят и живеещите в монашеско усамотение. Радостта и щастието, изпитани от любовта, не могат да бъдат обект на престъпление и наказание от страна на Църквата. Писателят отрича догмата на монашеския аскетизъм чрез смеха на всички съгрешили в разказаните от него истории за светите отци. Той не забравя и монахините. Те са човешки същества от плът и кръв. В греховността на любовната наслада тези Христови невести откриват радостта от живота. Духът се слива с плътта и мисълта прозира истината за доброто и злото отвъд догмата на църковния аскетизъм. По този повод Бокачо пише: “Има много неразумни мъже и жени, които са напълно уверени, че щом като на главата на девойката поставят бяла превръзка и я облекат в черно расо, тя повече не е жена и не чувства женски желания; като е станала монахиня, тя се превръща в камък”.

“Декамерон” е реалистично огледало на живота, обществото и човешките страсти с всичките им смешни и безобразни страни, енциклопедия на ренесансовата плът, която не желае повече да се съобразява със средновековните норми. Бокачо защитава правото на всеки от героите си да бъде верен на доброто и злото в себе си, но да остане човек в святата греховност на непозволеното, но естественото
Nadqvam se da ti pomogne.. :) \:D/