PDA

View Full Version : илиада



charovnata_
12-09-2007, 21:01
къде мога да намеря преразказ на Илиада

zloto
12-09-2007, 21:20
^ Може човека да го мързи да я прочете :) и на мен ми беше доста скучна и още не съм я прочела цялата, а след 1 седмица ще правим класно върху нея...

charovnata_
12-09-2007, 21:24
^ Може човека да го мързи да я прочете :) и на мен ми беше доста скучна и още не съм я прочела цялата, а след 1 седмица ще правим класно върху нея... ne che me e myrzi da q procheta no za utre sutrinta trqbva da q znam da q prerzkazvam a subota i dnes bqh zabravila che trqbva da q cheta zatova pitam ako nqkoi znae kade moga da namerq prerazkaza.Ne govori kogato nz za kakvo ne sum q prochela.

BluE_s
12-09-2007, 21:53
такаа тфа би трябвало да бъде "Илиада" накратко:

Илиада (Троянската война)
Илиада е най-хубавата древногръцка епическа поема, съчинена от слепия певец (аед) Омир. Тя се състои от 24 песни, в които се описват епизоди от десетата година на войната между ахейци (древните гърци) и троянци - Троянската война (около началото на XII в.пр. Хр.). Героите, описани в поемата - Ахил, Одисей, Хектор, Агамемнон, Менелай, Елена, Еней, Парис, били извънредно популярни в древна Гърция.

Парис разрешава спора между богините Хера, Атина и АфродитаИсторията на Троянската война започнала със сватбата на героя цар Пелей и морската богиня Тетида. Понеже не била поканена на сватбата, Ерида - богинята на раздора, предизвикала свада между богините Хера, Атина и Афродита. Тя подхвърлила между гостите златна ябълка, на която пишело "На най-красивата!" Всяка от трите богини смятала, че ябълката се полага на нея. Спора им бил разрешен от троянския принц Парис, когото баща му, цар Приам дал на пастира Агелай в планината Ида, за да го отгледа. Парис бил оставен на грижите на пастира, защото по време на бременността си, майка му Хекуба сънувала, че ражда горяща факла, която подпалва Троя. В желанието си да получи златната ябълка, всяка от богините предлагала на Парис своите дарове. Хера обещала да му даде власт над всички хора, Атина - блестящи военни победи, а Афродита - да спечели любовта на най-красивата жена. Парис разрешил спора в полза на Афродита и получил от нея любовта на хубавата Елена, съпруга на спартанския цар Менелай. След похищението на Елена, Менелай и брат му цар Агамемнон призовали гърците на поход срещу Троя.

Жертвоприношението на Ифигения в Авлида, така започнала Троянската война. На призива на Менелай и Агамемнон се отзовали почти всички гръцки царе. За върховен предводител на ахейската войска бил избран Агамемнон. В похода участвували 43 вождове от 29 области, 100810 войници и 1186 кораба. От троянска страна взели участие 27 вождове с 16 отряда, от които 5 били под върховенството на цар Приам, а останалите били от съюзни племена. Когато цялата гръцка флота потегляла от беотийското пристанище Авлида към Троя, Агамемнон случайно убил една от свещените сърни на богинята на лова Артемида. Заради това светотатство разгневената богиня задържала всички попътни ветрове и приковала корабите в пристанището. Според жреца-гадател Калхант, Агамемнон трябвало да принесе дъщеря си Ифигения, като изкупителна жертва, за да измоли от богинята попътните ветрове. Когато довели Ифигения под предлог, че ще я венчаят за героя Ахил, вместо със сватбени одежди, я обвили с обичайните за жертвоприношение вълнени ленти и я повели към олтара. В последния миг обаче, богинята на лова се смилила над невинността й, обгърнала я с облак, поставила на нейно място сърна и я отвела в Таврида, където я направила своя жрица. От гръцка страна, освен Агамемнон и Менелай, видни герои били Одисей, старият Нестор, големият и малкият Аякс, Диомед, Ахил и Неоптолем. Главен защитник на Троя бил Хектор - първородният син на цар Приам. След него по храброст се нареждал брат му Парис. По време на сраженията, Афродита подпомагала троянците, а Хера и Атина били на страната на ахейците.

Тетида потапя сина си Ахил в реката Стикс, за да го направи неуязвимОт всички герои на ахейците, най-прочут бил Ахил, синът на героичния цар Пелей и морската богиня Тетида. Той бил най-силният, най-храбрият, най-бързият ("Ахил бързоноги") и най-красивият от гръцките войни пред стените на Троя. Още докато бил малко дете, майка му го потопила във водите на река Стикс, за да го направи ненараним. Но петата, за която го държала, останала суха - единственото уязвимо място по неговото тяло ("Ахилесова пета"). Ахил бил възпитаван от мъдрия кентавър Хирон, възпитател също на Херакъл, Язон и други прочути герои. Той го учил на военно, гимнастическо, музикално и лечебно изкуство. Според едно предсказание на гадателя Калхант, без Ахил Троя нямало да падне, но той щял да загине пред стените й. За да го предпази, преди началото на похода, майка му Тетида го облякла като момиче и го скрила на остров Скирос между дъщерите на цар Ликомед. Там обаче, бил открит с хитрост от Одисей и Диомед. Хитроумният Одисей подхвърлил на момичетата една ябълка и докато истинските дъщери на Ликомед разтваряли полите си, за да я уловят, Ахил се издал, като събрал краката си, за да не я изпусне. Така, след като се разкрил, бил принуден да придружи двамата до гръцката флота в Авлида. По време на Троянската война героят показал невиждана храброст и извършил безброй подвизи. В десетата година на войната обаче, Агамемнон му отнел красивата пленница Бризеида и Ахил се отказал да участвува в сраженията. Едва, когато най-близкият му приятел Битката между Ахил и ХекторПатрокъл, облечен с неговите доспехи, бил убит от Хектор, у Ахил пламнало неудържимо желание за мъст. Той се върнал отново на бойното поле с новоизкованите от Хефест доспехи, всред които блестял прочутият му щит. В завързалият се двубой пред стените на белокаменна Троя, Ахил сразил с копието си смелия Хектор. След това завързал тялото му за бойната си колесница и пред очите на ужасените защитници, обиколил три пъти обсадения град. След смъртта на Хектор, на помощ на троянците се явила със своите амазонки красивата царица Пентезилея, но и тя била убита от Ахил, който се влюбил в умиращата амазонка. Притекъл се на помощ на троянците и младият етиопски цар Мемнон, синът на Еос и на Титон. Той проявил голяма храброст, убил Антилох, сина на пилоския цар Нестор, но и той паднал от ръката на Ахил. Когато обаче Ахил победил Посейдоновия син Кикън, разгневеният бог на морето помолил Аполон да убие първия ахейски герой. Тогава Аполон насочил ръката на Парис (или самият Аполон, предрешен като Парис) и той наранил смъртоносно със стрелата си петата на Ахил - единственото уязвимо му място.

Троянският конСлед смъртта на Ахил, обсадената Троя устоявала твърдо на всички ахейски опти да бъде превзета. Тогава гърците решили да си послужат с хитрост. Епей с помощта на Атина и иа много мъже построил грамаден дървен кон, в чийто търбух се настанили най-видните ахейски вождове начело с Неоптолем, Менелай, Диомед, Филоктет, Одисеи и самият строител Епей. Останалите войни се оттеглили и се скрили заедно с корабите си зад близкия остров Тенедос. Ахеецът Синон се престорил на беглец от гръцкия лагер и съобщил, че конят е построен като жертва за богиня Атина преди тяхното заминаване и че конят ще запази крепостта, ако го внесат в нея. Лаокоон, жрец на Посейдон, предупреждавал защитниците, че в "данайския подарък" се крие коварство. За да попречи на троянците да го внесат в града, той забил копие в търбуха муЛаоокон и синовете му, удушени от гигантската змия. Заради това "светотатство", той и двамата му синове били удушени по време на жертвоприношение от две гигантски змии, които се скрили след това в храма на Атина Палада. Троянците помислили, че това е знамение на боговете и не повярвали на предупрежденията на жреца. Пророчицата Касандра също предсказла нещастие, но и на нея не повярвали. Защитниците на крепостта разтворили градската порта, за да мине през нея жертвеният кон и се отдали на шумни веселия с мисълта, че войната е свършила. След настъпването на нощта, когато всички потънали в дълбок сън, Синон подал знак на скритите в коня войни и те напуснали скривалището си. Бързо отворили портите на града, а завърналите се от Тенедос въоръжените отреди на ахейците нахлули в Троя и я опожарили. Цар Приам и повечето троянци загинали. Само Еней с оцелелите достигнал бреговете на Италия, където създал нова държава. Така завършила десетгодишната Троянска война и гръцките войни се завърнали по домовете си. След пристигането в дома си, предводителят на ахейците, цар Агамемнон бил убит коварно от съпругата си Клитемнестра и любовникът й Егист. А Одисей странствал още цели десет години, преди да слезе отново на родния си остров Итака, където го очаквала вярната му съпруга Пенелопа.

BluE_s
12-09-2007, 21:54
а тфа са резюметата на некои песни ;] :

Първа песен
Хора и Богове; Темата за войната и мира; Темата за свадата и помирението
“Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на воина. Представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости.
Големият конфликт м/у Агамемнон и Ахил е реално следствие от човешките взаимоотношения, оказали се в дисхармония с нравствените закони на родовата и междуплеменната етика. Светът на богове и смъртни се оказва еднакво “ангажиран” с проблемите, за които разказва Омир. Свадата м/у двамата воини има скрит социален смисъл. Агамемнон е върховен вожд на гърците, Ахил пък е най-силният воин. Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство в/у неговото воинско достойнство, нарушение на нормите на героическия морал, според който отредената плячка е признание за заслуги в битката. В образа на Ахил е представен бранителя на реда в късното родово общество, защитника на равенството и разпределението на благата според заслугите, а не според общественото положение и по-високото място в обществената стълбица. Гневът на Ахил, предизвикан от несправедливата постъпка на Агамемнон, и отказът му от участие в боя,са завръзка на поемата.
Омир успява да индивидуализира различната мотивация на гнева у цар Агамемнон и вожда Ахил. И у двамата герои се наблюдава божествената сила на гнева, но първопричината за него е различна.“Широковластният ” цар Агамемнон не зачита не само бащината молба на жреца Хриз, но и законите на “общото благо”и справедливата подялба на отвоюваните богатства. Той се изправя с/у нравствените закони на родовата общност, застава на пътя м/у човека и божествената сила на Олимп, незачитайки желанията на жреца Хриз. “Огнен” е гневът на Агамемнон както “огнените” смъртоносни стрели в стана на ахейците, изпратени от разгневения бог Аполон. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозната си разрушителна страст към власт и богатства. Така Омир навлиза в света на човешката душа, в която бушуват страсти, показващи силата и слабостта на човешката природа.
За да бъде реабилитиран идеалът за герой, духовно и физически красив, с/у Агамемнон се изправя Ахил- получовек, полубог. Той е художествена връзка м/у света на хората и боговете, той проявява и човешка слабост, и божествен разум при решаване на спора с Агамемнон. Ахил е “бързоног и божествен”. Гневът му е страшен и разрушителен, а обидата- неизмерима. Посегнато е на достойнството и честта му на герой с безсмъртна слава. Героичната смърт е основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта. Избрал я е в името на вечната слава. За това и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида, е безмерна.
Конфликтът между Ахил и Агамемнон предизвиква спор и между божествените представители на Олимп. Налице е разделението както в човешкия, така и в божествения свят. Светът на боговете повлиява със своя мъдър разум върху неукротимите страсти на разгневената човешка природа на двамата герои, като всеки получава нужния съвет и подкрепа от безсмъртните.
Ахил е спрян в порива си за отмъщение от Хера и Атина Палада, но самият разрушителен акт ще бъде извършен от гръмовержеца Зевс, дал обещание пред майката на Ахил да накаже данайците. Боговете се намесват, отмъщавайки за несправедливата обида на Ахил-най-достойният воин сред ахейците. Несправедливо е обиден, несправедливо са наказани хиляди невинни хора, намерили незаслужено смъртта си пред стените на троя. Пристрастията на богове и хора пречат да се възстанови нарушената хармония в взаимоотношенията. Военният конфликт се задълбочава, враждата между двамата герои –също. Мирът е далеч, а войната взима нови жертви.
В Първа песен на “Илиада” Омир не само въвежда темата за гнева и отмъщението, но поставя проблема за войната и мира, който носи противоречиво виждане за смисъла и целите на човешкия живот.


Втора песен
Човешкото право на щастие- потиснат бунт на душите
“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои, поставя се въпросът за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие.
Големият конфликтът м/у Ахил и Агамемнон в Първа песен на “Илиада” е художествен израз на реалните противоречия в стана на ахейците, задълбочени от нарушената хармония в човешкия живот. Макар и следващи героичния идеал на епохата, в която живеят, всеки от воините носи в себе си мечтата за мирните дни на своя предишен живот.
Желанието за подвиг на бойното поле, във Втора песен, не привлича ахейците. Напротив- за мир и спокоен живот жадуват душите им и това е заявено пред боговете с неудържимия “вик” на колективната воинска душа. Но, поривът към щастие и мир е спрян. Като “мощни пенливи вълни”, срещнали отпор- “стръмния бряг”, “се разбиват” струите на радостта.
От страховития рев на морето, което “бушува” и в помръкналите за радостта души на ахейските воини, сякаш “се откъсва” протестният глас на Терсит. Отправените от него обвинения срещу Агамемнон: царят е ненаситен, обогатява се от войната без да заслужава, задържа войниците при Троя, понеже има облаги, са израз на надигащия се глас на народното недоволство в късното родово общество на Древна Елада. Поведението на Терсит, твърде различно от общоприетото, се приема като непристойно, както от Одисей, който набива Терсит с жезъла, така и от смълчаните ахейци. Изключението от общото, проявата на индивидуалност, е израз на грозното в човешката природа. Ето защо и Терсит, като изключение в нравствения свят на героичното, е с грозен външен вид- хилав, гърбав, куц и кривоглед. Силно хиперболизираният външен облик на героя е израз на дълбокия смут на родовия колектив, който е неподготвен за “грозната “ провокация на индивидуалната дързост на Терсит.
Той пръв започва битката за човешкото право всеки сам да определя “пътищата “ на своята съдба. Неговите “непристойни” слова сами по себе си са красиви с това, че са изобличили несправедливостта, но те са в нарушение, според Омир, на колективната дисциплина и заплаха за ахейското единство, въплътено в образа на Агамемнон. Не човекът като част от колектива, а царете и боговете определят законите на справедливостта в света на древните. Все още е рано епическият поет да възприеме идеята за социален протест, затова и Терсит е наказан.
След десетгодишна война, желанието за спокоен мирен живот не е проява на слабост за ахейските воини. Не естественото право на човешко щастие накърнява мъжкото им достойнство и воинска чест, а подчинението пред несправедливия закон на по-силния, “облечен” във власт по божествено повеление.
Във Втора песен, чрез ненавременния протест на Терсит с/у несправедливия земен и божествен свят, Омир представя народното недоволство срещу нарушените норми на човешкото поведение и жаждата на хората за един по-хармоничен, по- добре устроен и щастлив живот.


Шеста песен
Човешкото щастие и дългът на героя
“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои.
Идеалът за човешко щастие в представите на древните хора е обвързан с героичното, но и с обичта и привързаността между съпрузите, с разбирателството и хармонията в семейните отношения, с мисълта за съдбата на семейството като част от бъдещето на целия народ.
В Шеста песен на “Илиада” Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор -защитника на Троя, от чиято героичност и доблестно поведение зависи бъдещата участ на Троя и всички троянци. Омир търси общочовешкото у Хектор, което го изравнява с троянските воини, но и с “мирни дългополи троянки”. В условията на временно прекъсване на десетгодишната битка за Троя, когато душата най-много се нуждае от мир и покой, мисълта за близката смърт терзае Хектор и Андромаха. По различен начин се отнасят двамата към проблема за смъртта и човешката съдба.
Щастието на обикновените човешки радости се оказва непознато за Хектор и Андромаха. Героят на Троя е смел воин, спечелил е много битки, но твърде малко са били миговете му на лично щастие, радостите на мирния живот са непознати за него. В мигове на примирие духът му сякаш отново е в боя, живее с радостите от победите на бойното поле. Изпълнението на патриотичния дълг доминира над личното в неговото съзнание. Той, храбрият в битка, се свени да разкрие трепетите в душата си на обичащ и дълбоко тревожещ се съпруг и баща. Изкушен от неустоимото желание да види най-близките си- жена и дете- преди боя, Хектор разкрива непознати страни на човешкото в себе си, които по нов начин представят идеала за героичното поведение на мъжа-воин- защитник на бащина Троя. Решаваща е ролята на Хектор в живота на семейството, но защитата на родния град е смисълът на живота му. Бъдещето на Троя зависи от неговата човешка готовност за героична саможертвеност.
Мисълта за смъртта като личен факт не тревожи героя. Той я свързва с бъдещата участ на народа си. Без неговото присъствие битката губи смисъл. Троя ще бъде победена. Това измъчва Хектор, като предопределена трагична съдба на народа му, но още по-голяма е човешката му болка за неговите близки, за робската участ, която очаква Андромаха след неговата смърт и поражението на Троя.
За Хектор смъртта е част от героичната слава и изпълнения дълг към родна земя и бащино име. “Срещата” с нея е всекидневие за героя. За това и винаги “пръв с троянци” влиза “в боя”. С тях дели патриотичната защита на родната Троя, но героичната слава остава за рода на Приам, чиито наследник е не само той но и синът му Астианакс. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, а Астианакс ще има героичен пример за подражание. Нещо повече ще се изпълни желанието на Хектор синът му да го надмине по сила и храброст и един ден да стане цар на Троя.
Затова и Хектор не се колебае, когато приема съдбата си, предопределена от боговете. Но личната болка към скръбта на близките остава. Хектор остава верен на своя героичен дълг към родината. Приема смъртта, надмогнал личната болка на своето човешко страдание.
В Шеста песен на “Илиада” Омир показва силната съпружеска привърженост на Хектор и Андромаха и готовността на воина да жертва семейното щастие заради дълга към народа си.


Двадесета и втора песен
Епическият героизъм- двубоят между Ахил и Хектор
“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в “Илиада”. Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.
Сред мнозината, които блестят на бойното поле, безспорно доминира Ахил. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна стихия. Най- силен м/у всички ахейци, мъжествен и храбър, Ахил не познава страх от врага. За да подчертае качествата му, Омир го нарича “богоравен”, “богоподобен”,”планински ястреб”,”кучето на Ориона”.
Славата и героичната смърт са основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта, която е избрал я е в името на вечната слава. Затова и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида е безмерна. Ахил страда, облян в сълзи, на брега на морето. Тези състояния са плод на неговата чувствителност, която разкрива една по-различна страна от характера му.
Безкрайно честолюбив, в свадата с Агамемнон, Ахил е представен като бранител на реда в късното родово общество, защитник на равенството и разпределението на благата според заслугите а не според по-високото място в обществената стълбица.
Предводителя на ахейците е очертан с качествата си на воин най-пълноценно в 22ра песен- в двубоя му с Хектор. Устремът и ожесточението, с които Ахил се хвърля в боя, са провокирани от омразата към Хектор, убил най- близкия му приятел- Патрокъл. В образа на ахейския воин се проявява противоречивостта на неговия характер- първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина.
Другият образ на “висок”герой в “Илиада” е Хектор. Най-видният сред троянските воини, той, също като Ахил, е физически красив, снажен и привлекателен, тялото му е силно и атлетично, осанката- горда и величествена. Използваните от Омир определения за троянския вожд:“славен”, “блестящ”, “снажен”, “велик” издават пристрастието на епическия поет към този герой. Троянският “шлемовеец” е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща.
За разлика от повечето ахейски воини, Хектор не воюва за богатства и лични облаги- той защитава народа и родината си. Ръководен е от първостепенната грижа за Троя и троянци, чиято съдба зависи от храбростта на воини като него.
Обаянието на Хектор е вътрешен двигател и смисъл на героичното в живота на троянските воини. Неговото неучастие в битката означава, че Троя ще бъде победена, а близките му ще се превърнат в роби на ахейците. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, ще остави пример за подражание на своя син Астианакс- бъдещия цар на Троя.
Неизбежният двубой в 22 песен между първенците на двата враждуващи лагера, Ахил и Хектор, е кулминация, а смъртта на Хектор е развръзка на поемата. Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен- един полубог срещу обикновен смъртен, макар и Зевсов любимец. В тази битка Хектор се проявява като по-цивилизован от противника си, по-човечен, преодолял първичния инстинкт на безмилостна жестокост. Той се издига над варварските обичаи, предлагайки на Ахил взаимно да си обещаят да не оскверняват телата си.
Не само ахейци и троянци, но и всички безсмъртни гледат как “край града на Приама двамината трижди кръжиха”. От решението на боговете ще зависи изходът от битката. Безсърдечността на Ахил, страстното желание за мъст, завладяла сърцето му, го карат да убие или сам да умре. “Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни!” са думите на Хектор, осъзнал своя безнадежден изход.
Един тъжен акорд от тази безжалостна битка са последните стихове на песента. Оплаквайки своята участ, погубила сила и младост, душата на Хектор слиза към Хадес. Победата обаче не донася успокоение на Ахил. Отнемайки живота на Хектор той не връща живота на своя другар.
Героите на Омир са плод на своето време. Те са типични представители на класическия героически епос. Чрез тях авторът на “Илиада” изразява своето преклонение пред героите от античността и създава образи за подражание в своето съвремие, които обаче оставят трайни следи и в културната памет на следващите поколения.


Осемнадесета песен
Щитът на Ахил
“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои.
Наред с цялото многообразие от теми, които обхваща, чрез щита на Ахил, “Илиада” показва и представата на древните елини за устройството на света, запознава ни с техния бит, поминък, обичаи, култура, нравствено поведение, управление на обществения живот.
Щитът, с който Ахил ще се бие с Хектор, е изработен от бога ковач Хефест по молба на майката на Ахил- богинята Тетида. Той ще замени отнетите от Хектор Ахилови доспехи при убийството на Патрокъл. Щитът е огромен и здрав, отлят от скъпоценни и яки метали, а рисунките върху него, взети от самия живот, му придават чудодейна сила.
В центъра на щита са разположени космическите тела- Земята, Небето, Морето, Слънцето и Месецът, по ръба на щита- реката Океан, която обикаля Земята, според тогавашните представи. Между тях, в три концентрични кръга спрямо космическия център, са контрастно разположени картини от бита на хората. Подреждането напомня симетричните рисунки върху керамични вази от онази епоха, открити при археологическите разкопки, и има формално значение. По-важното е, че Хефест представя всички картини върху една плоскост, За него не съществуват второстепенни неща. Животът в стадото е също толкова важен, колкото и обсадата на един град, понеже е част от колективния живот. Хефест изобразява битовите картини еднопланово, като ги разполага в контраст: сватба– съд, град- село, празник- делник, така както се редуват мирният труд и войната.
Пресъздаденият от Хефест свят е празничен и красив. Човешкото битие е повдигнато на най-висока степен върху щита на Ахил. Всяка дейност е показана като празнично изживяване, като ритуал. На фона на ярко искрящи факли сватбари извеждат невестите на площада, където се вият кръшни хора и звучат сватбени песни. Описано е не просто сватбено веселие, а сватбен обред.
Картината със съда напомня за родовия обичай при разрешаването на спор. Старците съдници са насядали в “свещения кръг” със скиптри в ръка, пред тях са спорещите, а встрани- всички граждани.
Дори войната между двата града е представена ритуално- като модел на всяка война. Светът, пресъздаден от Хефест, е празничен и красив, той поражда радостно чувство, възхищение и привързаност не към абстрактни идеи, а към реалния свят на човека и природата.
За празничното епическо изображение на света върху Ахиловия щит, както и в цялата “Илиада”, допринася и Омировата поетическа техника. Омировите епитети, метафорични глаголи и сравнения нямат сравнителна степен. Те изразяват превъзходното състояние на нещата в живота, затова светът на “Илиада” е светъл, сияен, красив, великолепен.
Всичко, описано в “Илиада”, я превръща в енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци, без която културното развитие на Европа би било невъзможно.

Blacklisted
12-09-2007, 22:03
Сигурно да не можеш да правиш преразказ е много гадно :lol:

charovnata_
12-10-2007, 08:56
Сигурно да не можеш да правиш преразказ е много гадно :lol: xax mn smeshno,kato nz za kakvo stava vypros zashto se obajdash

charovnata_
12-10-2007, 17:49
реално погледнато ти си тази, която не знае за какво става въпрос в илиада... :) мн остроумно хаха

Blacklisted
12-10-2007, 18:29
Exploited, нищо не разбираш!!! Любовта е много по - важна от някакви си тъпи песни за смотани гърци от някой си Хомир!!! :-x

LizZz
01-04-2008, 14:19
Exploited, нищо не разбираш!!! Любовта е много по - важна от някакви си тъпи песни за смотани гърци от някой си Хомир!!! :-x 8-)
А някой може ли да я намери тая пуста Илиада...Не резюмета и т.н. :-) 8-)

BluE_s
01-04-2008, 16:43
Exploited, нищо не разбираш!!! Любовта е много по - важна от някакви си тъпи песни за смотани гърци от някой си Хомир!!! :-x 8-)
А някой може ли да я намери тая пуста Илиада...Не резюмета и т.н. :-) 8-)
е ти учебници нямаш ли :)

charovnata_
01-05-2008, 18:17
Exploited, нищо не разбираш!!! Любовта е много по - важна от някакви си тъпи песни за смотани гърци от някой си Хомир!!! :-x 8-)
А някой може ли да я намери тая пуста Илиада...Не резюмета и т.н. :-) 8-)
е ти учебници нямаш ли :) imam no mi trqbva cqlata iliada am nema zn namerih q

147258369
11-07-2015, 15:16
моля, спешно ми трябва план на урока с подточки на тема Омир-Илиада-първа песен-темата за гнева.Епическият героизъм. Много благодаря.