Теми за класно върху "Дон Кихот"

[LipSoFAnAnGel]

На класното ще има следните теми:Вечните истини за човека в романа "Дон Кихот"; Човекът и свободата Есе /да се отнася за романа/;За смисъла на това да се прави добро Есе пак да се отнася за романа.Някой ако има нещо да помага.Ще му бъда много благодарна

т.7
krem4et0

[sexa_na_kompleksa]

Виж това:

Какво е свободата? Има ли начин да я обясним, можем ли да я измерим и съществува ли изобщо детерминирана свобода? Не е ли тя уникална за различните хора, общности, времена?
Още от първите години, в които човекът е започнал да мисли не само за оцеляването си, но и за смисъла и целта на своя земен път, той е поставил пред погледа си въпроса за свободата. Неоспоримо е че през различните векове свободата е приемала различни значения, но едно нейно качество се е запазило и винаги е било знаково- свободата, тя никога не е преставала да бъде мечтана и трудно- достижима.
Героите на почти всяко време са били именно борците за свобода. Онези забележително смели и мъдри хора рискували живота си, по един или друг начин, в името на това изконно човешко право. Това право обаче носи със себе си и много отговорности, да лелееш свободата и да си готов да я получиш са две много различни неща. Не всеки е в състояние да живее свободно, макар и отхвърлил външните окови. Свободата не е просто факт от човешкия живот. Тя трябва да се защити и изстрада както в историята, така и в личния живот на всеки човек. Някои твърдят, че свободата е въпрос на лична сила и нищо извън нас не може да ни я отнеме, а други, че човек се ражда свободен, но цял живот трябва да разкъсва веригите на обстоятелствата, на статуквото, на съдбата.
“Човекът се ражда свободен, а навсякъде е в окови.”

Със свободата започва моралът. Със свободата започва и човешкото съществуване. Но дали можем да пожелаем не-свободата? Психологът Ерих Фром е забелязал, че хората сами могат да се откажат от свободата и без да се връщат към робството.
Свободни ли сме или не? Можем ли да бъдем напълно свободни и желаем ли го наистина? Нима дилемата на нашето време не е – свобода или удобно робско съществуване? Привидно заглавието “ Неудобната свобода и удобната не-свобода” е неоспоримо вярно, но не бива да забравяме, че има хора, за които няма нищо по-неудобно от мълчаливото примиряване и нищо по-истинско и “удобно” от възможността сами да отговарят за действията си и да зажадуват истинската свобода, а не слободията. С надежда очаквам деня, в който гордо ще заявя: “Аз съм такъв човек”!



И тук:

http://angeligdb.wordpress.com/Аз-живях-комунизма-така…/Есе-за-човека-и-свободата/