Есе за любовта

[nelly_tss]

ам.. пишете сичко каквото се сещате за любовта ...аз ще си ги свързвам в текст...че съм мн зле с есетата.И ако някой ми напише как да започна и завърша есето си ще съм му мн благодарна :P

[Mishlety]

Питали ли сте се какво всъщност е любовта! А чувствали ли сте я истински! Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта, други - че означава да имаш небето, а да искаш само една звезда, да имаш морето, а да искаш просто капка вода, да имаш целия свят, а да искаш само един човек. Трети твърдят, че любовта е чувството, което си почувствал, когато чувстваш чувството, което никога до сега не си чувствал. И всички те са прави, защото няма точно описание за нея, тя не е наука, която подробно да се изучава, не е предмет в училище.

Любовта е нещо много силно, което не можеш да разбереш, преди да почувстваш, а когато мислиш, че чувстваш нещо подобно, не знаеш какво е точно. Дали това е онази истинската? Тя е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста, натурална и много нелогична. Не е просто привличане, харесване, тя е близост, нежност, подкрепа, това да чувстваш болка, когато вдишваш, защото любимият човек не е до теб. Когато го погледнеш, да виждаш целия свят в очите му и нищо друго. Погледне ли те, да усещаш как около теб е празнота, мрак, а само той е звездата, светлината и пътеката към теб.

Любовта е отдаване и ако наистина обичаш някого, ти би направил всичко за него, дори да рискуваш собственото си щастие. Любовта е всичко и нищо на този свят, тя е болка и радост, мъка и щастие, тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати "на седмото небе", но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш вкуса на живота и да не знаеш защо. Тогава защо ни е нужна любовта, щом ни нараняваω А може би го прави, за да се научим да обичаме истински и да бъдем силни, за да бъдем по-щастливи. Тя не може да ни убие, само ако се предадем напълно, но не се е появила за да убива, а за да ни прави по-силни и достойни да се борим, защото, както всичко останало в този живот, любовта е борба. Борба за щастие. А според вас защо сме дошли на този свят!

За да бъдем щастливи. И ако не можем ние, поне да направим някого другиго щастлив със своята любов. Защото истинската обич е способността да обичаш, дори и без да бъдеш обичан. А дали всъщност е така!

[volvolin4o]

hi mislq 4e razre6enieto na problema ti e samo edno. Esetata i na men ne sa mi stihiq ta za tova re6enieto e INETRNET ili po to4no google. Vij kakvo namerih mislq 4e ima nqkoi raboti koito 6te ti poslujat idealno :)
http://www.google.bg/search?hl=bg&q=%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0&btnG=Google+%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D 0%B5&meta=

[Mishlety]

Любов, каква прекрасна дума, като музика за ухото, като развинтено въображение и като сладостно ухание. Какво представлява любовта, има ли истинска любов, как да я разпознаваме, кой ли не си е задавал тези и още много други въпроси. За да обясня що е това любов мисля да започна от нейната върховна същност. Това е квинтесенцията на божествената енергия, от която е съставена материалната и духовната вселена. Всички закони се подчиняват на нея, тя е слънчевата светлина, водата в езерото, усмивката на непознатия, хладината на скалата върху която си седнала в летен ден, полъхът на морския бриз, който разрошва косите ти, красотата на високите заснежени планински върхове, любовта задвижва планетните системи, сърдечно-съдовите цикли, биоенергичните полета, ураганните ветрове, невроелектрическите импулси, магнитните бури, какво да ти кажа, ами тя задвижва абсолютно всичко, което може да бъде задвижено въобще, където и да било. Можеш да я разпознаеш в майчинския инстинкт, в приятелските взаимоотношения, във влюбването и изразяването на влюбването, в доверието, предаността, решителността, вярата, надеждата, спокойствието, толерантността, хумора, прегръдката, целувката. Любовта е навсякъде, във всяко едно градивно действие, когато изразяваме нашата истинска същност. Но нека след поетичните сравнения да дам едно рационално определение за този прекрасен феномен. Любовта това е дадеш свободен избор на всеки човек, когото обичаш. Толкова е просто, а като се замисля, колко ни е трудно да обичаме по този начин. Нашата любов се обвързва с условия. "Ще те обичам повече, ако получаваш хубави оценки в училище". "Ще те обичам, ако ми даваш пари". "Бих те обичала, ако ме заведеш на Хаваите". Каква любов е това, аз бих го нарекъл пресметлива разпродажба на чувства. Любовта е над това. "Обичам те, просто защото си такава каквато си". "Обичам те, за какво ми е причина". "Обичам те, това ме кара да се чувствам истински". Там, където се поставят условия любовта е менте, а където се изразява свободно това вече е истинско чувство. Любовта е храна за нашите души. Без любов животът е сравним с ад, животът дори добива безсмисленост. Любовта си има оттенъци, макар че е единна цялост. За всеки човек има оттенък на любовта, който може да използва според нивото на своето духовно осъзнаване. За всеки е помислено. Отношенията в атмосфера на любов са съвършени, цялостни, ненакърними. Такова е отношението на Бог към нас. Това е отношението на майката към новороденото(за жалост невинаги). Бог е създал нас с любов, за да упражним своето право на избор и да се върнем обратно към себе си(което значи обратно към Него). Човешките деца, които се създават с любов и които живеят в такива условия израстват необременени, свободни по дух и съзнание хора, които могат успешно и щастливо да живеят собствения си живот и обратно тези, които живеят без любов от родителите си или без достатъчно любов имат затруднения в най-важните пунктове от живота си като възрастни. Работата, която вършиш с любов се превръща в произведение на изкуството. Мислите изпълнени с любов пораждат мир и щастие вътре във вас, излъчват се в енерго-информационната структура и подобряват полето й(това е енергията която ни заобикаля и ни прониква през душите ни). Думите изказани с любов внушават сила, вдъхновение, доверие, симпатия у другите. Има множество начини човек да живее с любов. Достатъчно е просто да следва своите истински мечти. Любовта не е просто чувство, тя е перманентно състояние на духа. Душата ни е чиста любов. Изобщо толкова много може да се говори по този въпрос, а между другото това е една от най-интересните теми, тя вълнува всеки човек(макар че някои не признават това, а други изобщо не го съзнават). Любовта освен всичко друго е единение на човека с енергията на живота. Любовта прави най-доброто на което е способна - дава всичко от себе си, помага, закриля, освобождава, ощастливява. Тя се крие и в изпитаната мъдрост "Прави на другия това, което желаеш за себе си". Действието изпълнено с любов поражда отговор изпълнен с любов. Представете си един свят, който работи на този главен принцип! Ако всеки от нас пожертва собствения си интерес и удобство в името на този принцип няма ли да заживеем на едно по-добро място, няма ли да завещаем на децата си един по-сигурен и по-щастлив свят. Аз вече работя по този въпрос. Може би днес е твоя ден за едно ново начало.

[nelly_tss]

misi mn na vsichki koito mi pomognaha :mrgreen: