PDA

View Full Version : Образът на Ахил в първа песен в "Илиада"



Azon
12-14-2007, 12:48
Здравейте тийнове. Настъпи зимата и започнаха класните. Една от темите. която си избрах да пиша за нея е "Образът на Ахил в първа песен в "Илиада". До сега намерих доста планове, ЛИС, но на мен ми трябва ЛИС само върху образа му в ПЪРВА ПЕСЕН, а не в цялата поема. Много ще съм благодарен на някой от вас, който успее да ми помогне. :wink:

Buhtaaa
12-14-2007, 18:37
и аз ще съм много благодарна :))))) :P

Azon
12-17-2007, 15:05
Мерси, че някой се отзова. :cry: :-#

sherry
12-17-2007, 17:28
АХИЛ - БОГОРАВНИЯТ ЧОВЕК
песен първа

Наглед е много лесно да определим в "Илиада" на Омир съдбата и действията на човека, тъй като той е изцяло зависим от боговете. Сложността идва от представата на древните гърци за боговете като хора, с капризи и недостатъци, поради което те са също толкова непредвидими в поведението и решенията си, колкото и смъртните. Ключът за тълкуване на човешките постъпки би следвало да бъде въпросът, поставен още в началото на първа глава:"Кой от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра?"Ако знаем волята на боговете, то лесно бихме разбрали последствията от тази воля, отразени в човешката съдба.
В началото на поемата Ахил не е разкрит с омразата си. Той не е дошъл пред Троя заради враговете си, а защото има приятели на които трябва да угоди. За него обаче помощта не е напълно безкористна. Той възприема войната и като възможност за плячка и за дарове, които се полагат на героя и победителя. Крехко е това приятелство между Агамемнон и Ахил основано на интереси а не на обич. Сякаш в деветгодишната обсада на Троя героите са забравили за истинската цел на войната. В съзнанието им не е толкова силно желанието за мъст и възвръщане честта на Менелай, колкото за трупане на "имот и богатство". Именно поради това се обръща и ходът на войната - гневът на Ахил, които носи безброй беди на ахейците и става причина за смъртта на много хора, е породен от незаслужено отнетия му дар. Богоравният Ахил не е зачетен спрямо заслугите си. Вождовете вече не са равни. - войната ги е разделила. Това, което ги е събирало е вече основание да ги разделя. За най-ощетен се смята Ахил:"Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят/моите силни ръце, но делба ли на плячката почне/ повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден/дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя. " В мисленето си Ахил не е изключение от другите. Желанието да му бъдат отредени дарове не е израз на неговия егоизъм и алчност, а на достойнството му. За ахейците даровете омилостивяват както човека, така и боговете. Лишаването от дар във войната е равносилно на безславна смърт.
Ахейци осъзнават правотата на Ахил, но същевременно те го чувстват далечен, защото е син на богиня. За Ахил произходът от предимство, се превръща в драма. Той трябва непрекъснато да доказва, че е велик, славен и силен, не защото майка му е Тетида, а защото той самият - като човек има качества, които го правят достоен и го извисяват над другите. Агамемнон ще го уязви с думите:"Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен"Ахил е обречен да бъде сред хората белязан и колкото и да иска да постига живота си по своя воля, толкова повече се чувства обвързан с боговете. Избраниците на боговете, за какъвто се смята Агамемнон, се чувстват по добре от героите, които са кръвно свързани с безсмъртните. Първите приемат избраничеството като своя заслуга, а вторите като Ахил, поемат тежестта на предопределеността. За Ахил това е явна несправедливост, затова се обръща към Тетида с думите :"Щом си ме майко, роди да имам живот кратколетен, /с чест да ме беше увенчал поне далногърмецът мощен... " В този миг богоравният Ахил може би най-силно осъзнава колко е измамно усещането, че е равен с боговете. И тъкмо това чувство подсилва желанието му да упражни своята воля върху майка си. Ахил не иска само помощ от Тетида, той я напътства как да постъпи, за да бъде Зевс на негова страна. Всезнаещата трябва да изслуша съветите на сина си, които представя живота на боговете като човешкия със съзнанието, че и всевишния Зевс е уязвим, той може да бъде жесток, но и милостив и благороден. Ахил влиза в ролята на всезнаещ, а всезнаещата - богиня Тетида в послушанието на смъртна.. Богинята в той случаи е повече майка, отколкото божество. И това е истинското спасение за Ахил - дарения със силата на боговете, изпитва обичта на майката, земна обич на жена, която може да приласкае, да утеши и вдъхне надежда. Без тази обич божеството у Ахил би изгубило смисъл. Така първоначалната история за гнева на героя преминава в разказ за обичта на богиня към своя смъртен син.
Тази съдба на Ахил - смъртен с божествена сила и кръв, го обрича на самота сред другарите му. Той е вожд, но в скръбта си е сам. Патрокъл е до него да изпълнява повелите му, но страдащия предпочита да се отдели. "В сълзи отиде Ахил надалеч от другари седна/ сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно... " В страданието си той ще отправя поглед към отвъдното - където е майката, боговете, а не към хората, които с неблагодарността си подсилват още повече болката му. В момента, в които го остави богиня Тетида в сърцето му отново сте се възкреси "яростна скръб по жената с дивно препасано тяло"
В живота си Ахил трябва да изкупи своята божественост, защото тя го разделя от другите. Същевременно в своята гордост и величавост, в гнева си, той не иска да се примири, макар да съзнава, че решението му ще има гибелни последици. Мисълта, че стои над всички останали, определя неговото поведение. Всеки, които не се съобрази с величието му - другар или враг, заслужава да бъде наказан или да страда, докато осъзнае силата му. Така богоравният престава да мисли за човека, както постъпват и боговете, когато са гневни. В злото Ахил е повече бог, отколкото човек. Той ще отреди страдание и гибел за ахейци, макар да е обиден само от техния вожд Агамемнон.
Затова и Ахил ще бъде послушен повече на боговете, отколкото на хората, но на него му предстои да измине пътя до човека чрез личното страдание. Този път е посипан с толкова жертви, че поражда съмнение в смисъла да бъде извървян. Във всяка една епоха човечеството е изминавало този път, заедно с Ахил, в търсене на доброто и справедливостта. Всяко следващо поколение има поне свободата да започне отначало, макар че началото както се случва в "Илиада", е гневът. Докато не намерим друго решение, вероятно ще започваме с първи стих : "музо възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев"...