FelisDirus
12-14-2007, 13:24
Есе по свят и личност - не знам какво се е получило, но класа ми каза, че е забавно. 8-)
Погледнах темата на есето и една мисъл се стрелна веднага в ума ми - "Ех, ако сервираха кафе и кола, ако можех да запаля цигара в час, не бих излизала от училище...". Не знам дали всички пороци са се вселили у мен, или пък просто притежавам смелост (чиято граница с глупостта е много тънка и деликатна), за да напиша това, но наистина бих се чувствала изключително добре.
Демократично училище - какво точно ще рече това? За да напиша нещо адекватно и поне малко свързано с темата, трябва да дефинирам и разнищя понятието "демокрация" - от гръцки demos - хора и kratos - управление. И какво излиза - училище, което е под "зоркото" ръководство на своите възпитаници? Започва да става все по-интересно. Какво ли би представлявало подобно утопично явление и дали въобще би могло да просъществува повече от месец-два? Не знам за вас, но аз го възприемам като нещо по-страшно дори и от тайните оръжия на САЩ и Русия и по-унощожително от болния мозък на Адолф Хитлер (последиците със сигурност биха били по-катастрофални и от тези след Втората Световна война). Дори и да имахме възможността да управляваме подобна институция, отново не бихме могли да правим каквото пожелаем най-малкото, защото правилата и догмите не се изпаряват заедно с ръководството. Трудно бихме могли да хванем установените норми за ушите, да ги ритнем отзад и да ги изхвърлим. Затова нека не се заблуждаваме - за да имаме власт трябва да премахнем цяло правителство. Но не трябва и да забравям, че просто пиша есе по свят и личност, а не реформи, които ще внеса за гласуване на следващото народно събрание.
Да предположим (чисто хипотетично, разбира се), че ние, учениците, държим всичко в ръцете си. Не, че сега донякъде не е така, но в тази въображаема ситуация е позволено. Дали ще покажем цялата свинщина, на която сме способни? Властта опиянява. Или пък отговорностите ще ни стиснат за гърлото, ще ни зашлевят по един отрезвителен шамар и ще ни свалят бързичко на земята?
Както милата ми майчица честичко обича да повтаря, клатейки многозначително глава и размахвайки назидателно учителския си показалец, днешното поколение (към което сякаш се причислявам и аз) е мързеливо, безотговорно, разпуснато. Или с други думи - изнасилваме съдбата, изстискваме всяка капка от труда и парите на родителите си, живеем безгрижно и създаваме проблеми - перфектните егоисти. Доколко това е вярно за мен и останалите, не мога да кажа - всеки сам си ще си даде отговор. Но сега не е моментът да анализирам човешките ценности и морал и да бягам от темата - а именно какво би се случило, ако имахме властта да управляваме училището (аз това разбирам под "демократично училище"). И затова - по същество (за да не се намърда двойка в дневника).
Първата и основна реформа, която аз бих направила, е да променя грозното и отблъскващо решение първият час да започва в 7 и 30. Кажете ми кой малоумник го измисли и ще го пратя на гилотината по обвинение, че всяка сутрин осквернява свещения покой на душата и тялото ми. Анатема на ранното ставане и будилниците! Часовете ще почват между 9:30 и 10 часа. Не звучи ли почти като блян? Което автоматично означава, че учениците ще се влачат до 12 часа (е.. закъсняваме, времето никога не стига).
Все си мисля, че няма да навреди толкова, ако можеше да се попушва мъничко. Така, ако ученик се ядоса заради лошата си оценка, просто ще запали цигара, ще погледне по-философски на ситуацията и няма да се нахвърли свирепо върху възпитателя си. Не! В никакъв случай не толерирам пушенето и не показвам лошо възпитание (или въобще липса на такова), а просто предлагам успокоение и упование за една "срината" тийнейджърска психика. За непушачите ще предлагаме транквиланти, комбинирани с няколко глътки водка - за да не буйстват и да заспят по-лесно. Много са нервни тези деца бе... какво да ги правиш (усетихте ли ироничната нотка?).
Продължаваме нататък. Кой е основният проблем в училище, който ни кара или да бягаме, или да потъваме в блажен покой и сън? Отговорът е повече от ясен - отегчителният и обемен материал, предаден по възможно най-суховат начин. Кому е нужно? Никой не е казал, че училището трябва да е приятно и забавно (не можем да искаме много, все пак е в графата "задължения"), но защо пък ние да не го направим такова? Тук мога придърпам прашното издание на "Автобиография" на Бранислав Нушич и да го използвам като конкретен пример. Не сте го чели? Прочетете го - там освен теория, има и практика, което определено прави часовете, ако не толкова интересни, то поне различни.
И сега смятам да завърша така "задълбочените" си разсъждения по възможно най-тривиалния начин - с мисъл на френски философ - "Cogito, ergo sum!". Оставям на вас да отгатнете чия е тази мисъл и защо е именно финал на есето.
Погледнах темата на есето и една мисъл се стрелна веднага в ума ми - "Ех, ако сервираха кафе и кола, ако можех да запаля цигара в час, не бих излизала от училище...". Не знам дали всички пороци са се вселили у мен, или пък просто притежавам смелост (чиято граница с глупостта е много тънка и деликатна), за да напиша това, но наистина бих се чувствала изключително добре.
Демократично училище - какво точно ще рече това? За да напиша нещо адекватно и поне малко свързано с темата, трябва да дефинирам и разнищя понятието "демокрация" - от гръцки demos - хора и kratos - управление. И какво излиза - училище, което е под "зоркото" ръководство на своите възпитаници? Започва да става все по-интересно. Какво ли би представлявало подобно утопично явление и дали въобще би могло да просъществува повече от месец-два? Не знам за вас, но аз го възприемам като нещо по-страшно дори и от тайните оръжия на САЩ и Русия и по-унощожително от болния мозък на Адолф Хитлер (последиците със сигурност биха били по-катастрофални и от тези след Втората Световна война). Дори и да имахме възможността да управляваме подобна институция, отново не бихме могли да правим каквото пожелаем най-малкото, защото правилата и догмите не се изпаряват заедно с ръководството. Трудно бихме могли да хванем установените норми за ушите, да ги ритнем отзад и да ги изхвърлим. Затова нека не се заблуждаваме - за да имаме власт трябва да премахнем цяло правителство. Но не трябва и да забравям, че просто пиша есе по свят и личност, а не реформи, които ще внеса за гласуване на следващото народно събрание.
Да предположим (чисто хипотетично, разбира се), че ние, учениците, държим всичко в ръцете си. Не, че сега донякъде не е така, но в тази въображаема ситуация е позволено. Дали ще покажем цялата свинщина, на която сме способни? Властта опиянява. Или пък отговорностите ще ни стиснат за гърлото, ще ни зашлевят по един отрезвителен шамар и ще ни свалят бързичко на земята?
Както милата ми майчица честичко обича да повтаря, клатейки многозначително глава и размахвайки назидателно учителския си показалец, днешното поколение (към което сякаш се причислявам и аз) е мързеливо, безотговорно, разпуснато. Или с други думи - изнасилваме съдбата, изстискваме всяка капка от труда и парите на родителите си, живеем безгрижно и създаваме проблеми - перфектните егоисти. Доколко това е вярно за мен и останалите, не мога да кажа - всеки сам си ще си даде отговор. Но сега не е моментът да анализирам човешките ценности и морал и да бягам от темата - а именно какво би се случило, ако имахме властта да управляваме училището (аз това разбирам под "демократично училище"). И затова - по същество (за да не се намърда двойка в дневника).
Първата и основна реформа, която аз бих направила, е да променя грозното и отблъскващо решение първият час да започва в 7 и 30. Кажете ми кой малоумник го измисли и ще го пратя на гилотината по обвинение, че всяка сутрин осквернява свещения покой на душата и тялото ми. Анатема на ранното ставане и будилниците! Часовете ще почват между 9:30 и 10 часа. Не звучи ли почти като блян? Което автоматично означава, че учениците ще се влачат до 12 часа (е.. закъсняваме, времето никога не стига).
Все си мисля, че няма да навреди толкова, ако можеше да се попушва мъничко. Така, ако ученик се ядоса заради лошата си оценка, просто ще запали цигара, ще погледне по-философски на ситуацията и няма да се нахвърли свирепо върху възпитателя си. Не! В никакъв случай не толерирам пушенето и не показвам лошо възпитание (или въобще липса на такова), а просто предлагам успокоение и упование за една "срината" тийнейджърска психика. За непушачите ще предлагаме транквиланти, комбинирани с няколко глътки водка - за да не буйстват и да заспят по-лесно. Много са нервни тези деца бе... какво да ги правиш (усетихте ли ироничната нотка?).
Продължаваме нататък. Кой е основният проблем в училище, който ни кара или да бягаме, или да потъваме в блажен покой и сън? Отговорът е повече от ясен - отегчителният и обемен материал, предаден по възможно най-суховат начин. Кому е нужно? Никой не е казал, че училището трябва да е приятно и забавно (не можем да искаме много, все пак е в графата "задължения"), но защо пък ние да не го направим такова? Тук мога придърпам прашното издание на "Автобиография" на Бранислав Нушич и да го използвам като конкретен пример. Не сте го чели? Прочетете го - там освен теория, има и практика, което определено прави часовете, ако не толкова интересни, то поне различни.
И сега смятам да завърша така "задълбочените" си разсъждения по възможно най-тривиалния начин - с мисъл на френски философ - "Cogito, ergo sum!". Оставям на вас да отгатнете чия е тази мисъл и защо е именно финал на есето.