PDA

View Full Version : RQ:теми за класно по бел



alonso
12-15-2007, 08:55
не можах да си намеря нито една от темите тъй че се обръщам за помощ към вас.темите са следните
за любовта прегради няма
любовта в патриархалния свят и днес
магията на любовта
отмъщение любов и отговорност в разказа дервишово семе
благодаря ви предварително

alonso
12-16-2007, 09:16
никой ли не може да ми помогне

sherry
12-16-2007, 17:15
http://209.85.135.104/search?q=cache:G_EAYtHnfi8J:www.belschool.net/files/domashniraboti/8/v/49.doc+%D0%BE%D1%82%D0%BC%D1%8A%D1%89%D0%B5%D0%BD% D0%B8%D0%B5+%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2+%D0%BE% D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1 %81%D1%82+%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0% BE%D0%B2%D0%BE+%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5&hl=bg&ct=clnk&cd=16&gl=bg&client=firefox-a
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=4675

leidymimi
12-14-2008, 16:05
Много ви моля за помощ
Ще правя класна
Спешно ми трябва интерпретативно съчинение за "Дервишово семе"
Трябва да избера една от темите но по нито една не мога да напиша повече от едно изречение.ПОМОЩ!!!
ТЕМИ:
1. Образите на двамата герои (или Рамадан или Силвина)
2. Любовта и изпитанията на "дивото" мислене
3. Силата на родовия закон и любовта

Това са и много моля някой да помогне
Ще съм много благодарна на този който ми помогне.
Благодаря предварително

Tedi4ka
12-14-2008, 16:06
Любовта


Любовта рядко остава скрита в нас. Тя е сред най-могъщите модуси на душата и непрекъснато търси своите обекти, за да ги завладее.

 Николай Бердяев

Според Бердяев, полът и любовта се преплитат, но са различни. Докато полът е родова стихия, в която няма нищо индивидуално, то любовта е лична и насочена към единственото, неповторимото, незаменимото лице. Любовта не търпи подмяна на личността, а половото влечение лесно приема замяна.
В тясна връзка с любовта се намира ревността. За Бердяев тя е тирания на човек над човек. Особено страшна, според него, е женската ревност, която превръща жената във фурия. Той смята, че това се дължи на факта, че за разлика от мъжката любов, която е частична и не обхваща цялото му същество, женската е по-цялостна. Затова в момент на ревност жената временно става като луда. За Бердяев жените са по-лъжливи от мъжете, защото лъжата е самозащита, изработена поради историческото безправие на жената, откакто патриархатът е победил матриархата.
Бердяев стига до извода, че любовта винаги е насочена към индивидуалното и конкретното. Затова тя не може да бъде отвлечено – духовна, а може да бъде само духовно – душевна. Отвлеченото, откъснатото от душевното и телесното духовно начало не е в състояние да роди любов към живо същество. Истинската любов се определя от отношението на личност към личност, защото тя е междуличностна.
Разширявайки анализа си на любовта, Бердяев смята, че може да се говори и за друга любов, не само между хората – любов към идеите, към ценностите, истината, справедливостта, красотата, науката, изкуството. Наличието на такава любов кара човека да я поставя по-високо от любовта към ближния. Той се противопоставя на този вид любов, която включва в себе си абстрактна любов към човека и човечеството. Тя е любов към далечното. За Бердяев тази любов е фалш и лъжа. Оттук и неговият извод, че любовта към нещо далечно е безбожна и безчовечна. Любовта към истината трябва да бъде и любов към човека, и обратното.
Една благородна цел или идея може да донесе много злини.


 Зигмунд Фройд
Фройд обвързва любовта с реализирането на либидото. Затова за него влюбеността представлява преминаването на голяма част от азовото либидо върху обекта. Според него душевният живот се владее от три полярности : субект( Аз) – обект (външен свят); удоволствие – неудоволствие; активност – пасивност. Според Фройд в началото съществува една първична психична ситуация, когато субектът Аз и обектът(външен свят) са слети. Така на лице е нарцисизмът, а възможността за задоволяване е автоеротична. По-късно външният свят започва да се възприема като източник на удоволствие. В този случай казваме, че обектът е привлекателен, че го обичаме. И обратното, когато обектът е източник на неприятни усещания, той е противен и го мразим.
В анализа на любовта Фройд не само показва нейната вътрешна противоречивост, но и различни степени на нейната интензивност. Това най-добре личи при обектите, които служат за себесъхранение – подчертаваме, че имаме нужда в някаква степен от тях и даваме израз на по-различното си отношение чрез употребата на думи, които означават много по-слаба степен на обич – харесвам го, приятно ми е.
Това дава основание на Фройд да смята ,че думата любов все повече преминава в сферата на чисто удоволственото отношение на Аза към обекта и най-накрая се фиксира върху сексуалните обекти и върху обектите, задоволяващи потребносттите на сублимирани сексуални нагони. Докато в употребата на думата мразя, единственият решаващ момент е наличие на неудоволствие.
Фройд посочва ,че предварителните стадии на любовта представляват временни сексуални цели, докато сексуалните нагони преминават през сложно развитие. Като предстадии той различава поглъщането и изяждането, които са вид любов, която се съпровожда от прекратяване отделното съществуване на обекта – може да се нарече амбивалентна. По-късният стадии- предгениталната садистично-анална организация, при която стремежът към обекта се проявява под формата на желание за завладяването му, при което е безразлично, дали ще бъде увреден или унищожен. Този предстадий почти не се различава от омразата. Едва с установяването на гениталната организация любовта става противоположност на омразата.
Фройд смята, че любовта в повечето случаи е амбивалентна- съпътства се от чувството на омраза към същия субект. Примесената в любовта омраза отчасти се дължи на реакция на отхвърляне от стана на азовита нагони, които могат да се позовават на реални и актуални мотиви. И в давата случая нейн извор са себесъхранителните нагони. Когато любовната връзка секне, на нейно място не рядко се появява омраза, което създава у нас впечатление за преобразяване на любовта в омраза.
 Ерих Фром
Фром смята, че да обичаш, не е проста работа, тъй като е трудно да намериш обект, когото да обичаш или да те обича. Той смята ,че желанието за междуличностно единение е най-силната влечение у човека. Без обич човечеството не може да съществува нито един ден.
Фром смята, че обичта е позиция, ориентация на характера, определяща връзките на едно лице със света като цяло, а не с един обект на обичта. Ако човек насочва обичта си само към даден индивид и е равнодушен към другите хора, неговото чувство не е обич, а симбиотична привързаност или разширен егоизъм.
 Обич между родители и дете
Според Фром детската обич се придържа към принципа – обичам, понеже съм обичан, а зрялата – обичат ме, защото обичам. Детската любов казва: обичам те, защото се нуждая от теб, а зрялата – нуждая се от теб, защото те обичам.
През първите си години детето е силно привързано към майката. От ден на ден обаче то става все по-самостоятелно, в замяна на което взаимоотношенията с бащата нарастват. Майката е домът, тя е природата, почвата, океанът. Бащата е светът на мисълта, закона, реда, той е този, който учи детето и го извежда по пътя към света.
Развивайки се, детето става зрял човек, и стига до момента, когато в себе си има майчината и бащината съвест. Зрелият човек не е зависам от родителите, а ги е пресъздал в себе си. Той е вградил майчината съвест в способността си да обича и бащината съвест в чувството си на здрав разум. Само синтезът на тези две тенденции създава предпоставка за душевно здраве. Нереализираното единство води до неврози и депресии.


 Братска обич
Според Фром братската обич е насочена към другите човешки същества. В нея се въплъщават единство, човешка солидарност и единение. Обичта към безпомощния, към бедния и към непознатия са началата на братската обич.


 Майчина обич
Майчината обич се изгражда върху принципа на неравенството, при което единият се нуждае от помощ, а другият му я дава. Този алтруистичен и самопожертвователен характер на майчината обич, кара Фройд да я приеме за най-висша форма на обич и за най-свята от всички емоционални връзки.
Той смята ,че един от факторите за майчината обич е нарцистичният – доколкото чедото й все още представлява част от нея, обичта и пристрастието й биха могли да се приемат за удовлетворяване на нейния нарцисизъм. Друго обяснение може да се напери в майчиното желание за власт и притежание – детето е напълно зависимо от майчината воля.
За Фром тези мотиви не са така универсиални, както желанието за превъзходство – една от най-съществените потребности на човека. Той изпитва нужда да бъде създател, а не създаван. Много са начините за постигане на удовлетворение в това отношение – най-лесният и най-естественият е майчината грежа към нейната рожба.
Раздялата на майката с детето е трудна и изисква умение да даде всичко, без да иска нищо друго освен щастието на лйбимата дете.


 Еротична любов
В определена степен еротичната любов се смесва с влюбването, което довежда до събаряне на съществуващите прегради между двама души. Фром смята, че тазе връзка на внезапна интимност е краткопрайна, тъй като вече няма бариера за преодоляване. Поради липса на такава повечето хора бързо опознават и изчерпват както своята, така и тази на своя партньор. За тях интимността се създава предимно чрез сексуалните контакти. И понеже изживяват часовете на раздялата главно като физически отсъствие на партньора, физическата връзка е достатъчна за преодоляване разстоянието между двамата.
Фром изтъква, че хората трябва да се стремят към сближаване и опознаване чрез споделяне на лични преживявания, надежди, тревоге. Така постепенно се задълбочава връзката и става по-трайна. Липсата им ги отдалечава един от друг и те се насочват към нови хора, нова любов, към която се тръгва винаги с илюзията, че тя ще бъде по-различна от предишната. Тази заблуда се поддържа от измамливия характер на сексуалните желания.
Самото сексуално желание не се ограничава само до физическа хотребност, а то може да се подсилва от самота, желанието да покоряваш и да бъдеш покоряван, от суета или от любов. Когато любовта подбуди желнието за физическа близост, физическата взаимност е придружена от нежност.
Сексуалното привличане създава моментна илюзия за единство, но без любов такова единство остава чуждите помужзу се души тъй далеч, както са били и преди.


 Да обичаш себе си
За Фром обичта към другите и обичта към нас не се изклюват взаимно. Да обичаш другите, не може да бъде добродетел, а обичта към себе си не е порок. Друг е въпросът, че в даден момент може да преобладава себелюбието. При него човек се интересува само от себе си, изпитва удоволствие да взема, а не да дава.


 Обич към Бога
За Фром обичта към Бога не е по-различна от другите видове обич. Във всички религии Бот представлява най-висша ценност, най-желаното благо.
Според Фром в доминиращата на Запад религиозна система обичта към Бога по принцип не се различава от вярата в Бога. Тук определено обичта към Бога е предимно проява на мисъл. Докато в източните религии и в мистицизма обичта към Бога е изживяване на интензивно чувство на единение, неделимо свързано с изява на тази обич във всяка форма на житейско поведение.



 Мигел де Унамуно
Според Унамуно когато тръгва да се реализира, любовта търси посредством любимия нещо, което е отвъд него, и понеже може да не го намери, се отчайва. Това отчаяние настъпва, защото пределът би бил краят на любовта, а тя иска да обземе все повече неща и страни. И ако не ги получи от един човек, тя се насочва към завладяването на друг. Това е така, защото е свойствено за любовта да се надява и тя се подхранва само с надежди.
Анализирайки характера на любовта Унамуно смята ,че най-често тя се обвързва с плътската любов между мъжа и жената. Тази особеност на любовта не позволява да бъде сведена нито до чистия разум ,нито до чистата воля. Тя е по-соро желание, чувство, тя е нещо плътско дори и в духа.
Плъткото в любовта кара любовниците да се стремят към притежание един друг, което в един миг се превръща във взаимен егоизъм. В резултат на него всеки един от любовниците е за другия пряк инструмент за удоволствие и косвен за увековечаване.
От плътската любов възниква духовната и изпълнена с болка любов. Тазе друга форма на любовта се ражда от смъртта на плътската любов. Духовната любов обединява душите им , само когато са изстрадали една и съща болка. Оттук и основният извод на Унамуно – да обичаш значи да изпитваш състрадание и ако телата се свързват чрез насладата, душите се свързват чрез мъката.
Най-висш израз на тази любов е майчината любов, която не е нищо друго освен състрадание. Като цяло любовта на жената е майчивска – тя се отдава на мъжа, защото чувства, че желанието му го кара да страда.
За Унамуно коркото любовта епо-състрадателна, толкова е по-силна. Духовната любов насочена към самия себе си е егоизъм. А когато тя е насочена към другите хора, ние персонализираме всичко и любовта ни няма да има граница. Това, което насочва нашата любов към Бога, е надеждата. Защото любовта към Бога е преди всичко надежда, вложена в него.

Tedi4ka
12-14-2008, 16:07
Магията на любовта

За магията на любовта се пища много стихотворения,поеми,песни, но никой неможе да я опише в цялото и многообразие.Но какво всъшност е тя?Какво предтсавлява?Има много въпроси които да зададем за да добием предтсава за това вълщебно чувство, но едва ли има човек който да я опише във всичките и лица.Любовта започва с целувка,расте с целувка, но понякога завършва със сълзи.В нея са скрити най-истинските преживявания,най-красивата радост,най-дълбоката болка.
Магията на любовта прави света по-красив и по-приемлив за живеене.Кара те да виждаш хубавите неща,а лошите просто не ги забелязваш.Дава ти блясъка в очите,който хората щом веднага видят разбират че си улучен от стрелите на Амур.Магията на лубовта се крие в безброй споделени мигове с най-близките хора,в целувките на мама или в прегръдките на татко,или пък в онова страшно чувство на първата целувка.
В какво се изразява любовта?Както тя е магия,така и всичко около нея е омагьосано.Когато човек е омагьосан той се стреми да бъде по-добър,старае се да заличи недостатъците си и да подсили добрите си качества.Не случайно е казана „любовта дава криле”.Когато тя де „докосне” ти се иска да полетиш нагоре към небето,звездите…и да викш от радост така като никога не си викал!И защо?...Защото просто до теб има някой на когото държиш,когото обичаш.Някой когото да хванеш за ръка,да прегърнеш или да погледнеш в очите му и да видиш всичките си мечти.Мечти които той бо могъл да превърне в реалност.
Когато тазо толкова бленувана магия-любовта е споделена,едва тогава разбираш колко е хубаво когато слънцето огрява Земята да има с кого да се насладиш на топлината му,да гледаш как то си отива от небосвода и да се радваш на разкриващия се залез.Простичко желание носещо толкова много радост…Да имаш до себе си човек който да се смее с теб;когато паднеш да ти подаде ръка;да ти избърше сълзите с целувка,защото споделената радост е двойна радост,а споделената болка-половин болка
Любовта няма образ.Тя не е в един единствен и конкретен човек.Тя е във всичко и всикчи около нас.Просто трябва да си отворим сърцата и да и позволим да ни примени.Да ни направи по-добри,по-човечни.Любовта е всичко онова което ти дава сили да повярваш в красотата и добротата в този така разнообразен живот и да му се насладиш с цялото си сърце и душа
Нека непозволяваме на магяита на любовта да изчезне от сърцата ни!Тя е най-голямото богатство и е източник на щастие и усмивки.Тя е светлината в тунела,водата в пустинята,та дори и самия живот!Иако случайно някога изгубим тази магия нека си спомним че тя е във всичко около нас.И да се помъчем да я открием.Така,че обичайте мечтайте и вярвайте в живота осеян с магията на любовта!