HIM1990
12-16-2007, 11:53
Грешки- човешки
Всеки прави грешки грозни в живота,
а в моя усещам празната сивота.
Mинавам леко по бащините стъпки,
аз и моите узрели младежки пъпки!
“ПРИЯТЕЛИ”
Приятелството– нещо безценно,
хубава дума, но днес непотребна,
да споделиш с някой- скъпоценно,
приятели за маса е днешната тема!
Приятелите трябва да се подкрепят
и в тежки времена ръка да си подават,
но как? Като помежду си се трепят
и за пет пари телата си продават.
О, помогни ми да стана бе друже!
- немога, бързам, ще изпусна влака,
как гледа ме и в очите ме лъже,
как да стана, счупени са ми два крака...
Хайде другари, нося вино и месо!
Напиха и наядоха се,
присъшо, както свини ядат просо;
блажно облизаха и тихо изнизаха се.
На кого да вярвам в тоз суров свят,
в който пари- приятели предават?
Верен на себе си продължавам житейския път
там където грешките се не прощават!
НОЩ В РАЯ
Очите ти кристално бистри,
косите ти златисти като есенен цвят,
кожата ти сияйно блести
устните ти сладки като шоколад.
Тялото ти нежно и греховно,
прегръдката ти топла и сърдечна,
обичам те скъпа до болка много,
вричам се в любов вечна!
Красиво нещо е любовта,
когато аз и ти сливаме
нашите сърца, в миг наслада
устните си впиваме.
Зли дяволи искат ни смъртта,
бели ангели редят нашата съдба;
любима Рая откри за нас врата,
нека насладим се на нощта.
ЛИКАНТРОПИЯ
В миналото бях света
владеех всички земи и води,
но отворих пропастта
и върколак майка ме роди!
През деня съм си човечец
от плът и кръв,
ала изгрее ли месец
ставам звяр дирещ стръв.
Страшна бе мойта анатема
да бъда черен властелин
с кръв пиша тази поема,
от кръвта на беден господин!
Очи светещи, червени,
зъби остри на трион
вълча кръв в дебели вени,
звяр взимащ жертви милион.
Преживях жесток потоп
много кръв и рани аз погубих,
доста хора за месо убих,
за да стана ликантроп!
Но човеци подло
мойта тайна разкриха
и без да мигнат долно
мойто тяло разчлениха...
Всеки прави грешки грозни в живота,
а в моя усещам празната сивота.
Mинавам леко по бащините стъпки,
аз и моите узрели младежки пъпки!
“ПРИЯТЕЛИ”
Приятелството– нещо безценно,
хубава дума, но днес непотребна,
да споделиш с някой- скъпоценно,
приятели за маса е днешната тема!
Приятелите трябва да се подкрепят
и в тежки времена ръка да си подават,
но как? Като помежду си се трепят
и за пет пари телата си продават.
О, помогни ми да стана бе друже!
- немога, бързам, ще изпусна влака,
как гледа ме и в очите ме лъже,
как да стана, счупени са ми два крака...
Хайде другари, нося вино и месо!
Напиха и наядоха се,
присъшо, както свини ядат просо;
блажно облизаха и тихо изнизаха се.
На кого да вярвам в тоз суров свят,
в който пари- приятели предават?
Верен на себе си продължавам житейския път
там където грешките се не прощават!
НОЩ В РАЯ
Очите ти кристално бистри,
косите ти златисти като есенен цвят,
кожата ти сияйно блести
устните ти сладки като шоколад.
Тялото ти нежно и греховно,
прегръдката ти топла и сърдечна,
обичам те скъпа до болка много,
вричам се в любов вечна!
Красиво нещо е любовта,
когато аз и ти сливаме
нашите сърца, в миг наслада
устните си впиваме.
Зли дяволи искат ни смъртта,
бели ангели редят нашата съдба;
любима Рая откри за нас врата,
нека насладим се на нощта.
ЛИКАНТРОПИЯ
В миналото бях света
владеех всички земи и води,
но отворих пропастта
и върколак майка ме роди!
През деня съм си човечец
от плът и кръв,
ала изгрее ли месец
ставам звяр дирещ стръв.
Страшна бе мойта анатема
да бъда черен властелин
с кръв пиша тази поема,
от кръвта на беден господин!
Очи светещи, червени,
зъби остри на трион
вълча кръв в дебели вени,
звяр взимащ жертви милион.
Преживях жесток потоп
много кръв и рани аз погубих,
доста хора за месо убих,
за да стана ликантроп!
Но човеци подло
мойта тайна разкриха
и без да мигнат долно
мойто тяло разчлениха...