тъпата илиадааа [Архив]

sexa_na_kompleksa

12-16-2007, 12:03

Виж това:

Двубоят между Ахил и Хектор – двете страни на елинското бъдеще

В центъра на изображението в поемите на Омир стои човекът. Събитията се пречупват през събдата на индивида. В митологичен култ са издигнати героите – олицетворение на народната сила. За да ги отличи от множеството и да покаже ритуалната почит към тях, Омир използва думата херос. Херосът е човек с огромни заслуги към колектива в едно отминало време. Човекът в “Илиада” е показан в своята противоречива природа. Прозрял мощта на войната, която носи слава, но и много мъка, той разбира и силата на мира като другото лице на живота. Омировият герой изявява своята храброст по време на война, но в същото време стига и до прозрението за онези житейски истини, които са вечна опора на човешкия живот: обич, привързаност към семейството, чест и достойнство.
Ахил и Хектор са епически герой с трагична съдба. Те са ярки примери за това, какво Омир нарича “висок герой”. И двамата са военноплеменни вождове. Предвождат войните на бойното поле. Поведението им е героичен идеал за подражание. Ахил и Хектор притежават огромна физическа сила, която прераства в духовна красота, защото и за двамата над всичко стои достойнството и войнската им чест, заради които са готови на върховна саможертва. Тя е неприсъща за обикновените хора.
В изобразения в “Илиада” свят участват богове, герой и простосмъртни хора. Централен образ в този свят заема митологичният герой Ахил, единствен син на морската богиня Тетида и земния цар Пелей. Ахил е лишен от божествено безсмъртие, но е най-велик между земните герой. Той е идеал за епически герой – прекрасен със своята красота и физическа сила той е част от света на боговете. Те бдят над него и му помагат, макар че са решили смъртта му. Красотата и физическата сила на Ахил са съчетани с висока нравственост. Той се включва в Троянската война, за да спази клетвата, дадена пред бащата на хубавата Елена. В сърцето му няма омраза към троянците, а уважение като към достоен враг. Ахил е войн с достойнство. Неговата стихия са битките. Моментът на противопоставянето на Ахил срещу Агамемнон е само началото на неговия неизмерим гняв. Той е натрупван дълго и когато избухва, се превръща в неуправляема стихия. Цялата “Илиада” е посветена на този гняв. Това не е обикновен гняв на земен човек, а на свръхчовек, от който зависи общото дело. Идва момент, в който самият Ахил проклина тази демонична сила, която го владее изцяло и му отнема най-близкия приятел Патрокъл. Гневът на Ахил е респектиращ. За да не отмъсти веднага, го спират и боговете, и хората. Ахил е красив и героичен, но освен тези силни черти се наблюдават и други: той е все още ранимо, сълзливо дете, което търси помощ от майка си; дружбата му с Патрокъл е извор както на привързаност и обич, така и на дива отмъстителна ярост, но притежава и черти на зрял мъж: загрижен за бойните си другари, верен син на баща си следващ неговите съвети, благочестив. Така пред нас се изправя един сложен характер, в който по естествен начин битуват първобитната стихия и удоволствието от боя. Нежната дружба и детинската привързаност, уважение към баща и отечество, гордо приемане на съдбата и безстрашно философско отношение към смърта. Тези черти превръщат Ахил в ярък образ, в епически идеал за войн-герой.
Хектор е типичен епически герой. Той е единствен защитник на Троя, първороден царски син. Победите му са победи на всички троянци. В него е събрана надеждата на цяла Троя – и той не би могъл да се държи недостойно. Хектор е войн, съпруг, баща и син. Тези четири социални роли са невъзможни за изпълнение, без той да притежава нравствена сила, ясно изразено чувство за обществен дълг, храброст, смелост, силен боен дух, бащина и съпружеска любов. Защитата на човешкото и нравствено достойнство, както и на родната Троя, определят поведението на Хектор. Той приема битката с Ахил, воден от човешки и войнски дълг за разлика от Ахил, който се стреми към отмъщение. В двадесет и втора песен на “Илиада” се сблъскват сила срещу сила и чест срещу чест. Ахил и Хектор се срещат в боя и изразяват своето различие. Хектор е главен носител на идеята за мира в “Илиада”. Опитва да намери най-прекия път към спокоиния, мирен живот, като върне Елена и донесените богатства в Троя. Хектор желае помирение с Ахил. За него съществуват две единствени възможности – живот и мир или война и смърт. За епическият герой с изключителна нравствена сила – Хектор е характерно още едно чувство. То е най-чистото и свято нещо на света. Това е човешката любов. Хектор обича сина си и обожава жена си. Да, той се разделя с тях, не само заради Троя, но и заради тях самите, за да живеят в мир и разбирателство.
Гневът на Ахил, неговото чувство за дълг към родовия корен и за войнска чест са движеща сила в сюжетното действие, в което героят се бори със самия себе си, за да намери вътрешна хармония. Ахил е образ на смелия, но и жесток войн, който в своята противоречива природа съчетава в едно гнева, породен от себелюбието, и примирението с тихата радост от спокойствието. Той поставя на преден план индивидуалния стремеж за слава и едва тогава за него идва моментът на общото благо. Другият Омиров герой – Хектор, е олицетворение не само на воюващия човек, мразещ врага, но и на обичащия съпруг и баща, който отстоява дълга си към общността. “Шлемовеецът” Хектор изминава сложния път от съмнението и колебанието до увереността и силата.
Светът в “Илиада” е изобразен като цялостен както по отношение на единното действие, така и по отношение на светогледа на героите, участвали в събитията, и на епическия певец. За читателите и слушателите този изобразен свят е период от величаво минало, когато героите са били по-юначни, срещали са се пряко с боговете и заедно с тях са вършели велики дела, на които днес трябва да се подражава.

Изготвил: Каролина 9е

Ахил и Хектор – двете лица на героизма
(ЛИС)

В поемата „Илиада” се разказва за живота на древните гърци и най-вече за войните, които те са водели. Войната е присъствала в живота на древните гърци. Мястото на мъжа е било на бойното поле с меч в ръка, а мястото на жената – у дома.
Двете лица на героизма в „Илиада” са Ахил и Хектор. Тези два Омирови героя са главни в тази поема. Те много си приличат, но в същото време са много различни. Ахил е водач на елините, а Хектор – на троянците.
В първата песен на „Илиада” се разказва за това как след поредната битка на елините с троянците и победата им над тях славните водачи се събират и разделят спечеленото през целия ден на полето по-между си. Наградите, които получават водачите, са скъпоценности и най-важното нещо – жените. След подялбата Ахил се прибира в шатрата си недоволен от това, което е получил в сравнение с Агамемнон и поради това се затваря и отказва да се бие повече. Тук са разкрити лошити качества от Ахил – полубога. Той изпитва завист от това, че не на него са дали Бризеида. За елините Ахил е съвършен, но всъщност не е точно така. Той е коравосърдечен, завистлив и още куп други лоши качества, които не са разкрити пряко в творбата.
Ахил е полубог и е избрал кратък, но славен живот. Троянците много се боят от него и дори бягат като го видят. Ахил е красив на външен вид и никога не трябва да изпитва страх, защото колективът вярва в него. Неговите доспехи са изковани от бога Хефес.
След като Ахил отказва да се бие, троянците си вдъхват кураж, че могат да надвият елините, когато Ахил го няма и наистина става така. Патрокъл, обаче, най-добрият приятел на Ахил, взима блестящите доспехи, облича ги и отива на бойното поле, представяйки се за Ахил. За нещастие Патрокъл бива убит и Ахил много страдал и плакал. Това, че Ахил плаче показва неговата слабост, но елините не виждат това. Патрокъл е убит от водача на троянците – Хектор. След като погребват приятела на Ахил, както подобава, полубогът облича новите доспехи, изковани от Хефес, и отива на бойното поле с целта да убива, колкото се може повече. Тук проличава злобата, яростта, омразата, която Ахил изпитва към Хектор.
В шеста песен на „Илиада” се разказва за сбогуването на Хектор със семейството му. Той много обича сина си Астианакс и жена си Андромаха, но въпреки това той трябва да отиде и да защитава стените на Троя. Хектор е един трагически герой в „Илиада” – също както и Ахил. Неговата съдба е предоопределена – да умре на бойното поле. Той трябва да направи много по-труден избор от Ахил – дали да остане при семейството си, или да отиде и да се бие срещу Ахил. Но заради колектива избира да умре от меча на Ахил. Хектор е любимото чедо на Омир. Той има повече човешки качества от Ахил. Преди да излезе на бойното поле срещу Ахил, се страхува, защото знае, че не може да победи един полубог, но този страх трае само няколко секунди. Той има за какво да живее – семейството. Границата между семейството и битката са Скейските порти. Там се сбогува с Андромаха и Астианакс и отива на сигурна смърт.
В двадесет и втора песен се описва битката между двете лица на героизма. След като се среща очи в очи с Ахил, Хектор започва да бяга около стените на Троя, гонен от страшния, бизмилостния и непоколебим Ахил. Тук се показва човешкото качество на Хектор – страхът. Не след дълго Хектор се изморява да бяга и Ахил го настига. В битката оцелял само Ахил. След това той завързва тялото на Хектор за колесницата си с започва да обикаля около стените, влачейки тялото на Хектор. Приам, Андромаха и всички близки плачели жалостно за Хектор. Тук се показва колко коравосърдечен, зъл и подъл е Ахил. След това Ахил се връща при шатрата си.
В двадесет и четвърта песен Приам (бащата на Хектор; царят на Троя) отива при Ахил, за да откупи тялото на Хектор и да го погребат, както му се полага. Приам минава през всички елини, без дори да го усетят, защото боговете го закрилят, те са на негова страна. Ахил го допуска при себе си и го изслушва. Приам говори постоянно за Ахиловия баща – какво би направил той, ако с неговия син се било случило същото и още куп добри и размекващи дори и леденото сърце на Ахил неща. Тук той показва човечност и разбирателство от страна на Приам. Ахил заповядва да измият тялото на Хектор, да го намажат с благовонни масла и да го предадат на родителите и семейството му, за да го погребат, както подобава за един герой.
В крайна сметка се оказва, че тези , две главни героя не се различават толкова. Те се бият и сражават за колектива, но Хектор се бие и за семейството си. Те са двете лица на героизма в очите на древните гърци и в очите на Омир. Те са достойни да бъдат наречени герои, макар и че най-накрая и двамата са мъртви. До последно те се държат като истински войни.