PDA

View Full Version : Образът на Хамлет.....есе



IsoMniaC_
12-16-2007, 18:01
Мн ми трябва есе на тема: Образът на Хамлет според едноименната трагедия на Шекспир. Мн моля някой ако има есе на тая тема да помогне!!!

sherry
12-16-2007, 18:06
http://www.slovo.bg/old/rrech/212/rr20021214.htm

IsoMniaC_
12-16-2007, 20:03
Мн ми трябва няма ли я някой тая тема :idea: :-|

blaaaa
12-17-2007, 13:01
Образът на Хамлет

За да конструира и изгради точно сюжета на своята трагедия,Шекспир използва възгледите на Ренесанса,свързани с представата за истина и справедливост.Главният герой-датският принц Хамлет-е основната действаща фигура в трагедията на Шекспир.Авторът използва неговия образ не само,за да осъществи развръзката в сюжета,но и като един интелектуално издигнат младеж,с философско съзнание,който да послужи за пример на поколенията и да разкрие отговорите на всеизвестни проблеми в обществото.В трагедията се наблюдава един сблъсък между представите на стария свят с тези на новото поколение,свободно мислещо,с развито чувство за лична чест и достойнство,повлияно единствено и най-вече от възгледите ,които изповядва Ренесансът.Главният герой е изправен пред обстоятелствата на една отминаваща епоха,със своите закостенели представи за справедливост в обществото.”Хамлет”е трагедия,повлияна от подбудите на Ренесанса,показваща отделния човек като една борбена и силна личност,способна да се бори със злото и неправдите в живота.
По тази причина,за да осъществи зададената цел в пиесата си, Шекспир създава многостранната личност на младия принц Хамлет.Неговият образ провокира различни интерпретации.В началото той е представен като меланхолик,като човек отдаден на размисъл,а по-късно дори самият той се предсавя за луд,за да отблъсне временно вниманието от себе си.Пристъпвайки към решаващи действия,Хамлет първо наблюдава и анализира.Той притежава всички черти на ренесансовия човек,макар като герой на късния период от тази епоха,т.е.когато е нейният критичен завършек.Със своя характер,начин на мислене и изразяване,философски размисли и дълбока самоувереност,Хамлет се превръща в символ на своята епоха,в пример за бъдещите поколения.
Още в началото на трагедията Хамлет изпъква като чувствителна натура,като личност с големи интелектуална заложби.Той е младеж с изключителни знания,които обаче задълбочават впоследствие неговата трагедия.Хамлет притежава темперамент на меланхолик,типично за представите на Шекспировото време.Душата му е ранима и чувствителна.Интелектът му се изразява в това да наблюдава,преценя и анализира ,т.е. той се стреми да бъде част от новото време,а не от старите,вечни истини за живота тогава.Хамлет и неговите самоизказвания и монолози са изказвания за живота,за света,за смъртта,за морала.Така ,чрез характера и личността на главния герой в пиесата си, Шекспир обобщава проблемите на епохата,които са актуални и предизвикват интерес у публиката.Когато научава истината за смъртта на баща си от неговия призрак,героят получава първия житейски удар и той е жесток не само поради личната загуба,но и защото,срещайки се с истината за бащината смърт,Хамлет се изправя очи в очи с горчивата истина за злото по света.Той е наранен,неговата душа не може да се примири с настоящата действителност.Хамлет вече не е онзи мечтател и оптимист,обсебен е от съмнения,недоверие,тревоги и мъка.Те го правят още по-самотен,още по-трагичен.Тежката истина ,че не всичко е такова ,каквото изглежда,че доброто и красивото имат и своята тъмна страна,а злото –една жестока и натрапчива реалност,променя коренно поведението на Хамлет.Той се потапя в свота скръб и се отдава на меланхолични размисли:”От известно време-без да зная как –съм загубил всичката си веселост…И наистина,тъй лошо е моето разположение,че тази хубава сграда-земята-ми се вижда като безплодна канара,този великолепен балдахин въздухът,видите ли ,този дивно надвиснал небосвод,този царствен покрив,изпъстрен със златен огън-уви,всичко това ,струва ми се ,не е друго,освен едно скверно отровно сборище от изпарения!Колко дивно създание е човекът!Колко благороден с разума си!Как безграничен по способност!…Идеал за всичко живо!Не за мене обаче…!Човекът не ме радва…не,не!”.Хамлет е драматичен герой.Речта му е чувствена,присъща за трагичен образ като него.
Предаден от най-близките си хора-майка си,приятелите си,Хамлет е терзан и от жаждата за лично отмъщение.Той усеща ,че злото е навсякъде около него,но макар и да го вижда,не може сам да се пребори.Страданията му се изразяват не само в скръбта му по погубено щастие и в оскърблението от близките му.Като човек,който възприема себе си като част от света(един от възгледите на Ренесанса за свободно живеещата личност), Хамлет вижда,че в него злото е повече от доброто.Той е мислител, философ, ренесансов човек: “Да бъдеш или не –туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшиците,стрелите
на бясната съдба ,или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край?”
Така започва прочутият Хамлетов монолог.В него Шекспир поставя най-същностните,глобални проблеми,свързни с морала, с човешкия живот.Реторичните вапроси на Хамлет са не само негово лично търсене на философска преценка за живота, но и неразрешени от човечеството проблеми,опиращи до борбата между добро и зло,между редно и нередно.
Хамлет е носител на всичко благородно в човешкия характер.Това,че е самотен и че в характера му се наблюдава една действителност,са причина за неговата трагедия и колебание в действията.И от тук идва истинският поврат в живота на Хамлет.Той е смел,изключително умен млад мъж,но нерешителен.Знае,че е призван да отмъсти за баща си,осъзнава,че да се бори с лъжата,подлостта и лицемерието е негова основна мисия.Но огромното значение на тази задача,голямото му възмущение и презрение,придават на действията му колебливост,мудност и нерешителност.Хамлет се вълнува непрекъснато,въпреки наложената маска на лудастта,но в същото време тази лудост го предпазва и му дава време за действие.Да бъдеш луд по време на късния европейски Ренесанс не се е схващало по начина,по който се свързва сега.Всеки ,който носи идеалите на честта,свободата,красотата ,справедливостта и любовта ,изглежда луд в очите на прагматично ориентираното общество тогава.Ренесансът бележи краят на средновековното невежество и аскетизъм и именно Хамлет(а също и Дон Кихот на Сервантес)става емблема на това ново начало.Той е носител на възвишените Ренесансови идеали .Жестоките условия на живот не му помагат да ги осъществи.Хамлет обявява война на злото,поради личните убеждения за себе си.Не може да се примири с неправдите,защото е дейна и честна натура,но да ги победи-няма сили.Затова чувството на самота отново засилва трагедията му.Чрез мнимата лудост на Хамлет,Шекспир дава на човечеството най-добрия урок по мъдрост.Затова чрез тази симулирана лудост и чрез пътуващите актьори,английският автор изяснява най-фините психологически подробности,за да се убеди главният герой ,че кралят е престъпник и узурпатор.Освен това лудостта представлява средство за изобразяване на човек,който е изпреварил времето си.Обикновенно такива личности са свободно мислещи,а идеите им далеч изпреварват времето,в което живеят.
Хамлет е принц,но се държи внимателно,тактично и човечно към по-ниско стоящите.В отношението му към тях няма и намек за надменност и чувство за превъзходство.Дори най-искреният му и доверен приятел Хорацио е човек не притежаващ аристократичен произход,но споделящ и разбиращ възгледите му.Главният герой е представен пред обстоятелствата на една отминаваща епоха,в която родовата мъст е задължителна.За новият ренесансов човек(какъвто е Хамлет)истината е в доказателствата.Това е причината за неговите размисли,монолози и колебания.
Като цялостна характеристика на главния герой Хамлет,която го прави неоспорим представител на хуманистичните търсения на Ренесанса,читателят би могъл да определи неговата сложност и многостранност.Хамлет умира,но остава да живее завинаги в литературата.Финалът на трагедията показва,че над човешкия живот все пак бди някакви висша справедливост , която възстановява неправдите и утвърждава хармонията в човешките нрави.Да разсъждаваш,а не да реагираш,да действаш решително,а не воден от заслепяваща страст,да се стремиш към себепознаване,а не да се отдадеш на някаква внушена предопределеност, са основните схващания за светогледа на Ренесансовия човек.Точно към това се стреми и Хамлет –към отговорност и свободен човешки избор.Тези характеристики безспорно го превръщат в един нов тип герой за западноевропейска литература от края на ХVI век.



Явно не видя,че по-горе ти дадоха линк към темата за това направо ти я давам тук #-o

geeroo
12-11-2013, 18:24
kak pishte kakvo vi trqbva pls kajete