PankO
12-16-2007, 18:31
Който ме познава, в смисъл, че са му направили впечатление постовете ми, ще е подготвен, че поста ми ще е 18718 реда.
Обичам да обичам. Обичам и да съм влюбен.
Когато съм влюбен мисля за някоя по цял ден. Приятно ми е :)
Цял ден си мисля и се усмихвам. Без значение колко работа имам или колко имам да уча. Аз знам, че тя е някъде там, прави нещо и просто нямам търпение да се видим отново. Може би дори и да се целунем :)
Проблема е там... Проблема е в обичането.
Как можеш да обичаш някой?
Ходих до София, от Варна съм, преди 2 дена.
Във влака гледахме филма Звезден прах - Stardust.
От филма ми направиха най-голямо впечатление две реплики. Едната беше "И с какво тя ти показва своите чувства?" Пита главната героиня, а главния герой отговаря - "Само да я видиш и всичко ще разбереш!" усмихвайки се замечтан...
Проблема е, че никой не може да види "неговата любов на живота" през неговите очи.
И не е само при него така!
Вече... 2 години, и повече, харесвам едно момиче, като просто се чудя кавко харесвам в нея.
Изписал съм толкова много теми за нея тук! Че просто не мога да се начудя на себе си... Ето - даже сега пиша за нея... Една приятелка наското ми каза - Задавам ти въпроси за нея, защото знам, че ти харесва да говориш за нея.
Е, този път ще разкажа и една история :) - по-точно пътуването на отиване към София.
Но преди това да си сложа тезата - Всичко е толкова нагласено...
Защо обичаме някого? И защо той ни обича?
В Стардуст казват - Всичко, което искам да знам е, че искаш да вземеш сърцето ми и че чувстваш същото като мен, и съм готов/а да ти дам всичко! Не искам да ми доказваш чувствата си към мен като ми носш паднали звезди или ми даваш еди си колко пари(пръстен от еди си кой град).
Да, ама 90% от хората, които познавам са... толкова материални, хух.
Е... качваме се във влака. И в купето ни има двама млади господа (18-20 години) и една дама.
Аз с двамата ми приятели сядаме и си продължаваме разговоря от отвънка.
Започнахме да говорим за това кой-какво чете в момента.
Занимавам се с мениджмънт и чета книжки за комуникация. Похвалих се, че чета Въпроси и Отговори, но ми е доста тежка. Не я схващам цялата, така се чувствам. Но каквото схвана е наистина много ценна информация. Книжката е предназначена за адвокати, но аз непрекъснато се чувствам се едно съм в съдебната зала.
Та... въпросната дама, която беше в купето, ме хареса. Мяташе ми погледи и като я поглеждах се усмихваше едно такова небрежно и срамежливо :) премигвайки разсеяно :D
Знаейки, че ме харесва - реших да я накарам да се отпусне.
Извади да хапне бисквити Траяна, леле как ги обичам с мляко :D, а аз си бях гладен :) и си взех неколкократно за да я накарам да се отпусне.
После пуснахме да гледаме стардуст :) и след филма един от господата си тръгна. Попитах дамата дали може да седна до прозореца, където тя седеше и тя ми разреши. Сега - 1во обичам да гледам презпрозореца, 2ро - търсех си място по-близо до нея.
Знам, че въпросите, любопитството към другия и комплиментите градят мостове между хората и започнах да и задавам въпроси, но уместни и плавни така, че да и е удобно и интересно да разказва.
След време я помолих да махнем преградат между нас, за да мога да си опъна краката. След още малко тя се и облегна на мен :)
Наскоро пак преживях раздяла :D (хаха, който ми знае постовете определено ще се смее в момента :)) - ти зарежи другото ами по-бившата заради която напуснах бившата накрая станаха приятелки(заради което не мие е кофти за нито едната и не съм гузен за никого), хахахахахахах - не честно, не съм го очаквал, въпреки, че има предпоставки за това :) - но нека да не се отплесваме - Всичко е толкова нагласено...
Имах нужда да гушкам някой... И докато младата дама се притискаше към мен аз пък си я галех и прегръщах.
Цяла вечер не спах... Мислих си... В момента дамата повлияна ли е от това, че съм и задавал въпрос - преднамерено ли го направих за да я спечеля и да се гушкаме, така ли трябва да стават нещата, всички други така ли правят?, интересуваха ли ме наистина нейните отговори...
Е - за щастие отговора, поне на последния въпрос, ми е - Да!
Бях заинтересован от нея. Въпросите, които и зададох ме интересуваха. Исках да знам нещо повече за нея а и говорихме на теми, които ми харесваха. Няма значение дали съм бил наясно, че това ще я накара да се отпусне. Не съм я питал дали си има приятел, все пак.
Защо трябва дамата, която е с мен да ме обича? Защото и правя непрекъснато подаръци? Защото и повтарям всеки ден, че я обичам? Защото го показвам, като не и изневерявам и си мисля само за нея? Достатъчно ли е за някой да ти е достатъчен и да не търсиш алтернатива? Защо... всичко.. е толкова... нагласено?!
Няма случайни неща. Има само планиране и... жалко да го кажа, но - манипулиране.
п.п. Ако сте прочели всичко до тук - благодаря.
Ако сте ми чели и предишните постове и знаете за кавки глупости пиша :) - радва, се че прочетохте и тази.
Ако ви идва да си прережете вените или да ме напсувате - напсувайте ме и в двата случая :)
Обичам да обичам. Обичам и да съм влюбен.
Когато съм влюбен мисля за някоя по цял ден. Приятно ми е :)
Цял ден си мисля и се усмихвам. Без значение колко работа имам или колко имам да уча. Аз знам, че тя е някъде там, прави нещо и просто нямам търпение да се видим отново. Може би дори и да се целунем :)
Проблема е там... Проблема е в обичането.
Как можеш да обичаш някой?
Ходих до София, от Варна съм, преди 2 дена.
Във влака гледахме филма Звезден прах - Stardust.
От филма ми направиха най-голямо впечатление две реплики. Едната беше "И с какво тя ти показва своите чувства?" Пита главната героиня, а главния герой отговаря - "Само да я видиш и всичко ще разбереш!" усмихвайки се замечтан...
Проблема е, че никой не може да види "неговата любов на живота" през неговите очи.
И не е само при него така!
Вече... 2 години, и повече, харесвам едно момиче, като просто се чудя кавко харесвам в нея.
Изписал съм толкова много теми за нея тук! Че просто не мога да се начудя на себе си... Ето - даже сега пиша за нея... Една приятелка наското ми каза - Задавам ти въпроси за нея, защото знам, че ти харесва да говориш за нея.
Е, този път ще разкажа и една история :) - по-точно пътуването на отиване към София.
Но преди това да си сложа тезата - Всичко е толкова нагласено...
Защо обичаме някого? И защо той ни обича?
В Стардуст казват - Всичко, което искам да знам е, че искаш да вземеш сърцето ми и че чувстваш същото като мен, и съм готов/а да ти дам всичко! Не искам да ми доказваш чувствата си към мен като ми носш паднали звезди или ми даваш еди си колко пари(пръстен от еди си кой град).
Да, ама 90% от хората, които познавам са... толкова материални, хух.
Е... качваме се във влака. И в купето ни има двама млади господа (18-20 години) и една дама.
Аз с двамата ми приятели сядаме и си продължаваме разговоря от отвънка.
Започнахме да говорим за това кой-какво чете в момента.
Занимавам се с мениджмънт и чета книжки за комуникация. Похвалих се, че чета Въпроси и Отговори, но ми е доста тежка. Не я схващам цялата, така се чувствам. Но каквото схвана е наистина много ценна информация. Книжката е предназначена за адвокати, но аз непрекъснато се чувствам се едно съм в съдебната зала.
Та... въпросната дама, която беше в купето, ме хареса. Мяташе ми погледи и като я поглеждах се усмихваше едно такова небрежно и срамежливо :) премигвайки разсеяно :D
Знаейки, че ме харесва - реших да я накарам да се отпусне.
Извади да хапне бисквити Траяна, леле как ги обичам с мляко :D, а аз си бях гладен :) и си взех неколкократно за да я накарам да се отпусне.
После пуснахме да гледаме стардуст :) и след филма един от господата си тръгна. Попитах дамата дали може да седна до прозореца, където тя седеше и тя ми разреши. Сега - 1во обичам да гледам презпрозореца, 2ро - търсех си място по-близо до нея.
Знам, че въпросите, любопитството към другия и комплиментите градят мостове между хората и започнах да и задавам въпроси, но уместни и плавни така, че да и е удобно и интересно да разказва.
След време я помолих да махнем преградат между нас, за да мога да си опъна краката. След още малко тя се и облегна на мен :)
Наскоро пак преживях раздяла :D (хаха, който ми знае постовете определено ще се смее в момента :)) - ти зарежи другото ами по-бившата заради която напуснах бившата накрая станаха приятелки(заради което не мие е кофти за нито едната и не съм гузен за никого), хахахахахахах - не честно, не съм го очаквал, въпреки, че има предпоставки за това :) - но нека да не се отплесваме - Всичко е толкова нагласено...
Имах нужда да гушкам някой... И докато младата дама се притискаше към мен аз пък си я галех и прегръщах.
Цяла вечер не спах... Мислих си... В момента дамата повлияна ли е от това, че съм и задавал въпрос - преднамерено ли го направих за да я спечеля и да се гушкаме, така ли трябва да стават нещата, всички други така ли правят?, интересуваха ли ме наистина нейните отговори...
Е - за щастие отговора, поне на последния въпрос, ми е - Да!
Бях заинтересован от нея. Въпросите, които и зададох ме интересуваха. Исках да знам нещо повече за нея а и говорихме на теми, които ми харесваха. Няма значение дали съм бил наясно, че това ще я накара да се отпусне. Не съм я питал дали си има приятел, все пак.
Защо трябва дамата, която е с мен да ме обича? Защото и правя непрекъснато подаръци? Защото и повтарям всеки ден, че я обичам? Защото го показвам, като не и изневерявам и си мисля само за нея? Достатъчно ли е за някой да ти е достатъчен и да не търсиш алтернатива? Защо... всичко.. е толкова... нагласено?!
Няма случайни неща. Има само планиране и... жалко да го кажа, но - манипулиране.
п.п. Ако сте прочели всичко до тук - благодаря.
Ако сте ми чели и предишните постове и знаете за кавки глупости пиша :) - радва, се че прочетохте и тази.
Ако ви идва да си прережете вените или да ме напсувате - напсувайте ме и в двата случая :)