View Full Version : Абе какво заглавие да му сложа?... Как да сляза на земята?
Freeminded
12-16-2007, 20:50
Напоследък съм супер зациклил и ми се струва, че целия ме заобикалящ сят е един филм. Почнах супер много да ставам подозрителен около реалността около мен защото на моменти имам чувството, че попадам в някой филм. Супер съм отнесен, та аз пръстите на едната ръка не мога да си преброя като хората. Супер тревожно се чувствам особено, когато сякаш всички около мен се старае да ме филмира. Чувам едно, а приятелите ми се правят, че са казали нещо друго. И така почвам да си внушавам наистина, че ми се причува. Сякаш не мога вече да различа реалността около мен. Не знам хората около мен дали ме бъзикат или просто наистина не съм сам в главата, от което вече почвам да се плаша. Не може всичките ми познати да се бъзикат с мен. Всеки ми внушава, че нещо не е наред, все повтарят дали съм наред. От няколко месеца не се чувствам на земята. Абе мисля, че доста казах до тук, но правейки проверка до тук въобще се чудя какво съм зациклил толкова вече, та чак да пускам тема за подобни безмислици... Но все пак може и да се намери някой, който да ме разбере. То и сънищата напоследък не са ми нормални. Постоянно сънувам как попадам в друг живот и сякаш, когато съм "от другата страна" съм човек, който смята че всъщност той сънува другата реалност. Изобщо случая е наистина странен. Вече съм толкова не адекватен и разсеян. Най-близките ми хора вече ме гледат много странно, сякаш витая без да съществувам и съм наблюдател на всичко, което се случва около мен. Сякаш гледам един дълъг филм, който на моменти придобива такива странни страни, че направо се плаша. Не знам какви са тези мои странни състояния, но параноята просто си ме гони. А пък и пуша трева, от време на време ми е супер приятно, сякаш влизам в някакъв друг филм и се абстрахирам от всичките си проблеми, но след това отново навлизам в празното си същестуване и се чувствам толкова психиран в дните, когато не пуша, че се филмирам както обясних вече в горенаписаните редове. Та въртя се в някакъв затворен кръг, но не знам какво да променя в себе си. Сякаш съществуването ми е супер странно, на моменти се чувствам сякаш не съм човека, който се познавам. Ох, не знам и какво толкова писах до сега, но в общи линни това е. Търся промяна в себе си, какво да направя, за да се приземя на земята един вид...
kato za na4alo smeni dilura ili napravo spri trevata... ako pu6i6 ot mn vreme i mn 4esto moje i ot neq da e... za tva az si pafkam 1-2 puti v godinata ve4e i mi e extra taka...
otnosno ostanaloto oba4e nqmam ideq... setivata nali ne sa ti razmazani... doveri im se... doveri se na tva koeto 4uva6 i vijda6, a ne na tva koeto ti kazvat priqtelite...
хах доста познато.. приятеля ми е нещо подобно на теб... но той си се филмира яко и му е добре.. има моменти в който си задава въпроси като теб и в такива моменти ме кара да му помогна с разграничаването на реално с нереално (хахах как прозвуча) а бе сещаш се ... няма какво толкова да го мислиш .. отпусни се и се радвай на състоянието в което се намираш
суупер познато ми звучи..
аз много често изпадам в такива състояния и все се чудя защо по дяволите не съм срещала до сега някой, който да има такива "симптоми", така да се изразя.. уж всеки е странен, всеки е уникален, а какво става накрая - всеки е като другите.. мнооооого ми е трудно да го дефинирам, но когато това се случи, тогава ни приемам, ни предавам.. и не само това - понякога ей така попадам в някакъв затворен кръг, и накрая мине време, и понякога се осъзнавам и си казвам: не, това е последният път в който се подвеждам по глупавите си възприятия, повече никога.. защото тогава отказвам да правя каквото и да било - правя неща, които само на мен са ми приятни и ми доставят удоволствие.. затварям се на някое изолирано място и свиря, пея си, измислям си разни песнички, композирам.. обикновено се скитам сама по улиците вечер и си мисля за някакви страшно сложни неща, които същевременно имат просто решение. като започнем от разни ежедневни глупости като защо изобщо трябва да ходим на училище и да учим такива безмислени неща до това например какво ме кара да се чувствам добре, какво ме натъжава и накрая обикновено се убеждавам, че никога не трябва да се насилвам да правя неща, които не искам. решението примерно на проблема училище е да ходиш.. но как да ходя, като не виждам смисъл в това? но това са дреболии.. последният път.. преди няколко дена.. ей така.. и не отидох на даскало.. просто седях на една пейка и си мислих за мноооооооого неща.. чувствах се глупаво че се подвеждам по акъла си и си навличам неприятности (отсъствия, подозрения от страна на учители, родители и т.н.) и накрая откривам (винаги откривам!!), че може би съм по различна от другите.. става така, че когато изпадна в такова състояние, не отивам нито на училище, не се виждам с хора, изолирам се (колкото и тъпо да звучи е вярно) и размишлявам.. щом изпадам в такива състояния.. мисля си "всички те, какво ли знаят.. те просто си живеят в техния сват, изпълнен с глупости, кафенета и интриги, радват се на живота.. защо ли и аз не мога да съм като тях.. защо се получава така, че винаги нещо се обърква.. " .. това ме кара да се чувствам някак си.. различна.. на съучениците ми например им отне страшно много време да разберат, че не ги мразя, нито вобще мразя някого заради нещо и т.н. Всички ми казваха "странна си, странна си..". за някои хора да си по-различен означава да мразиш. за щастие съучениците ми са хора, с които не споделям нищо и тяхното мнение не е от особено значение за мен.. но щом те го казват, дори те, които не ме познават и го твърдят, значи е вярно. може би наистина имам психически отклонения и имам нужда от помощ.. никой до сега не съм видяла да е такъв.. и със никой не съм споделяла това, което пиша тук. може би го пиша съвсем неувлекателно и безинтересно, но пиша това, което мисля. .. понякога се чудя, как винаги всички се измъкват.. от каквото и да е.. все минават леко.. а на мен се случват обикновено най-крайните неща.. защо се случва? може би защото съм аз.. хаха, спомням си думите на старата ми класна: "Ти имаш раздвоение на личността".. хаха.. сигурно. що се отнася за мен, всичко е възможно.. : )
но все пак е добре да знаеш, че не си сам.. колкото и да се различават твоите усещания с моите.. хубаво е да знаеш, че има още някой, който живее във свой собствен свят и се връзва на собствените си глупости за нещата, и се сдухва.. понякога наистина е успокоително :)
Freeminded
12-17-2007, 20:30
Може в еуфоричното начало да съм бил прекалено отегчителен, но се радвам, че има и такива, които са го прочели.
Ами не знам... Случвало ли ви се е да забравяте кой ден от седмицата е? А случвало ли ви се е да забравите дори кой клас сте? :shock: По цял ден мога да си втълпявам, че съм 10 и когато хората ме питат да казвам "10" и в края на деня чак да се плесна в челото "опаа, аз съм 11ти, какво постоянно повтарях 10ти?" :shock: Но недоразумения стават, тъпото че хората ми губят доверие по този начин. Не искат да разчитат на мен за нищо, колкото и добър приятел да съм им, защото просто не мислят, че бих се справил с елементарното. Било то да им дам нещо на заем или да им помогна с абе... нещо. Но както и да. Не съм дребнав, може би защото съм винаги отнесен и нищо в ежедневието не ми прави сериозно впечатление. На моменти както каза обаче мога да съсредоточа цялото си съзнание върху нещо толкова просто и маловажно като някоя натрапчива мисъл, която се мъча да изкарам. Но клкото повече се мъча, толкова повече ми се втълпява в мислите, че накрая единствения вариянт да я разкарам е като изчакам края на деня, заспя и до следваща сутрин очаквам да съм я забравил... Със сигурност не става, факт - пиша това точно защото сигурно съм усетил, че натрапчивите ми мисли са постоянно с мен. Ако забравях за тях, нямаше да им обърна внимание в горенаписаното.
за някои хора да си по-различен означава да мразиш.
Много ми хареса това, което каза. Абе истина, до която стигнах прекалено късно. Не знам дали тълуваш казаното от теб по начина по който и аз, но за мен е аболютно вярно, че хора които не те познават и
те смятат за странен, предпочитат да те мразят от колкото да си дават усилията да те опознаят. Ама наистина, неоходимо ли е да се интересуваш от това което някакви злета си мислят за теб, когато има хора които наистина те познават и ценят макар и да са малцина.
Но има дни, в които дори най-близките не могат да те разберат, а те е страх да се опиташ да им споделиш. Страх от това, как биха реагирали, страх от това, че могат да се отдръпнат от теб...Никога не може да си напълно искрен, но аз не опитвам да се крия. Винаги държа на искреността на поведението, може да не казвам всичко пряко, но съм естествен. А възможно ли е да съм прекалено естествен, възможно ли е
да нямам проблеми в главата, възможно ли е пък другите да са същите като мен, с изключението че са по-дискретни в това, което представят за себе си? Възможно ли е те просто да не искат да признаят това, което аз признавам до някъде чрез цялата ми личност - маниери, изказ, навици, външност? Дали прикриват винаги нещо от себе си в стремежа да бъдат "нормални"? Дали аз трябва да прикривам нещо в себе си, за да бъда нормален...
Боже не знам какви ги пиша, не ми е присъщо...
А си и давам сметка, че темата вече ви изглеждам твърде странна. Може би защото аз съм странен, ама какво може би. Явно съм странен, явно нещо понякога не е наред, но явно по ме кефи да споделям с хора, които не познавам както може би и повечето от присъстващите във форума...
i az go imah toq problem samo 4e s kukite se si misleh 4e edni opredelini hora iskat da ma prekarat i 4e tqh gi sledat kukite i kato otivam da si zimam treva li ne6to 6te mi napraqt akciq i 4e me sledat imah i drug film 4e seki pyt nqkoi kato doide do nas da me vikne predi tva sa e nagovoril s nqkoi drug da napraqt ne6to i 4e kat me vikat mi vkarvat nqkva posta za da izleza 4e se nagovarqt edin vid ne6to i sq sym v po4ivka ne pu6a i gi nqmam tiq filmi xaxaxaxaxa no sled nqkolko dena pak sa po4vat :)))
Може в еуфоричното начало да съм бил прекалено отегчителен, но се радвам, че има и такива, които са го прочели.
Ами не знам... Случвало ли ви се е да забравяте кой ден от седмицата е? А случвало ли ви се е да забравите дори кой клас сте? :shock: По цял ден мога да си втълпявам, че съм 10 и когато хората ме питат да казвам "10" и в края на деня чак да се плесна в челото "опаа, аз съм 11ти, какво постоянно повтарях 10ти?" :shock: Но недоразумения стават, тъпото че хората ми губят доверие по този начин. Не искат да разчитат на мен за нищо, колкото и добър приятел да съм им, защото просто не мислят, че бих се справил с елементарното. Било то да им дам нещо на заем или да им помогна с абе... нещо. Но както и да. Не съм дребнав, може би защото съм винаги отнесен и нищо в ежедневието не ми прави сериозно впечатление. На моменти както каза обаче мога да съсредоточа цялото си съзнание върху нещо толкова просто и маловажно като някоя натрапчива мисъл, която се мъча да изкарам. Но клкото повече се мъча, толкова повече ми се втълпява в мислите, че накрая единствения вариянт да я разкарам е като изчакам края на деня, заспя и до следваща сутрин очаквам да съм я забравил... Със сигурност не става, факт - пиша това точно защото сигурно съм усетил, че натрапчивите ми мисли са постоянно с мен. Ако забравях за тях, нямаше да им обърна внимание в горенаписаното.
за някои хора да си по-различен означава да мразиш.
Много ми хареса това, което каза. Абе истина, до която стигнах прекалено късно. Не знам дали тълуваш казаното от теб по начина по който и аз, но за мен е аболютно вярно, че хора които не те познават и
те смятат за странен, предпочитат да те мразят от колкото да си дават усилията да те опознаят. Ама наистина, неоходимо ли е да се интересуваш от това което някакви злета си мислят за теб, когато има хора които наистина те познават и ценят макар и да са малцина.
Но има дни, в които дори най-близките не могат да те разберат, а те е страх да се опиташ да им споделиш. Страх от това, как биха реагирали, страх от това, че могат да се отдръпнат от теб...Никога не може да си напълно искрен, но аз не опитвам да се крия. Винаги държа на искреността на поведението, може да не казвам всичко пряко, но съм естествен. А възможно ли е да съм прекалено естествен, възможно ли е
да нямам проблеми в главата, възможно ли е пък другите да са същите като мен, с изключението че са по-дискретни в това, което представят за себе си? Възможно ли е те просто да не искат да признаят това, което аз признавам до някъде чрез цялата ми личност - маниери, изказ, навици, външност? Дали прикриват винаги нещо от себе си в стремежа да бъдат "нормални"? Дали аз трябва да прикривам нещо в себе си, за да бъда нормален...
Боже не знам какви ги пиша, не ми е присъщо...
А си и давам сметка, че темата вече ви изглеждам твърде странна. Може би защото аз съм странен, ама какво може би. Явно съм странен, явно нещо понякога не е наред, но явно по ме кефи да споделям с хора, които не познавам както може би и повечето от присъстващите във форума...
Никога не се знае къде ще се намерят хора да те разберат..
днес мислих сериозно върху поведението си и достигнах до извода, че това са първите признаци на лудостта.. тук всичко си има значение - отношението на хората към теб, факта, че вече си свикнал да правиш едно нещо и не можеш да спреш - това според мен е по-опасно и от най-тежкия наркотик, едно такова чувство на изолираност.. и пълно безразличие на всичко случващо се около теб. знам, знам за какво говориш. Сам се опитваш да си поставяш граници, но винаги ги надхвърляш. защото когато човек е прескочил една граница, продължава да прескача и следващите. вече знае.. какво пък.. не може да бъде по зле от.. онзи път, когато.. да. около мен е пълно със "странни хора" , но вече започвам да си мисля - какво толкова им е странното. ама те са си разни обикновени и съвсем нормални хора които пият пушат и друсат.. какво му е странното? вече почти не познавам човек, който да не го прави. даже и малките деца започнаха да го правят.. кво да ги праиш, тяхна си работа. е така никой не може да те разбере. и понякога това те жегва някъде вътре че може би наистина и никой няма желание да го прави.. даже и най близките ти хора. понякога си мисля какво ли е да живееш в лудницата.. там май ще се окаже най-нормално funfunfun но хубавото е, че винаги можеш да си намираш развлечение, за да се отървеш от натрапчиви мисли, както аз правя .. правиш неща, които ти носят удовлетворение. съвсем сериозно - понякога като зачета някоя книга и мине време, после спирам да чета и не знам къде съм.. обаче въпроса си остава - дали това е нормално човешко поведение или граничи с лудост? ако да, значи сме луди.. хахаха
be da mu eba maikata gadna omruzna mi da ma e sram i da nqam samo4uvstvie vse pak sum normalen i az ve ma verno nikoi ne mi e vinoven
ama az zapo4vam da namrazvam horata poznati nepoznati vseki i ne govorq s vseki tiho govorq malko govorq i kak da ne sam prost ... i s teq 6ibani kompleksi ma mu4at den sled den i ne znam do kude 6e q dokaram...prosto ne mi se misli , i otdelno filmiraniqta kato naprimer 4e vsi4ki mene gledat o4akvaiki s neturpenie da se izdunq ili izloja i vednaga da tup4at i zlepostavqt v takiva situacii ne moga da se opravqm i zacepvam i davam put.Ako nqmah kompleksi 6tqh da buda po dobre i nqma6e do tuk da stigna. no nikoi ne mi e vinven az sum pulen bokluk i ne stavam za ni6toooooooo 6tot sum povurhnosten i nqam stoionostni cennosti a gledam samo vun6nost i ponq opredelqm mene si i drugite a ve nz az sa izpulneh ot mene si ne go o4akvah ... 4ao
ani4ka_bani4ka
12-18-2007, 08:05
ахХАхаХАхаХАХхаХахАХАХаХ :razz:
човече... наистина звучи супер познато...
ама на мен най-големият ми проблем беше с де-жа-ву-тата
през цялото време се оглеждам и имам чувството, че това вече се е случвало и че вече съм била там, ама после свикнах и вече нямам такъв проблем 8)