Inconsolable
12-17-2007, 18:55
Камък на тъгата имам в моя медальон…
Държа го близо до сърцето,
с надеждата да чуе моя последен стон…
За да мога се усмихна истински под небето…
Камък на тъгата нося вътре в мен,
и надявам се, че ще забравя…
За надеждите, мечтите, за душите в плен!
Искам просто всичко да оставя…
Камък на тъгата пронизващ вените...
Стигащ бавно чувствата стари, прашни…
Камък на самотата близващ спомените,
оставени ей там, в далечината…
Камък на тъгата…Това съм аз!
Не съм скъп диамант или кристал…
Обичам те до болка до сетния си час…
Просто нося моя тъжен, черен воал...
Държа го близо до сърцето,
с надеждата да чуе моя последен стон…
За да мога се усмихна истински под небето…
Камък на тъгата нося вътре в мен,
и надявам се, че ще забравя…
За надеждите, мечтите, за душите в плен!
Искам просто всичко да оставя…
Камък на тъгата пронизващ вените...
Стигащ бавно чувствата стари, прашни…
Камък на самотата близващ спомените,
оставени ей там, в далечината…
Камък на тъгата…Това съм аз!
Не съм скъп диамант или кристал…
Обичам те до болка до сетния си час…
Просто нося моя тъжен, черен воал...